№ 40
гр. Самоков, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20241870200540 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В. В. Г. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № 11-01-43.
от 02.10.2024 г., издадено от Г.И.Й., на длъжност Директор на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ), с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
пълномощника си адв. Димитър Симитчиев и в хода на съдебните прения
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като
акцентира върху част от тях.
Ответникът по жалбата – Директор на АДФИ се представлява от
пълномощника си юрк. Андрей Шанов, който в хода на съдебните прения
изразява становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено по писмени съображения,
представени в заседанието с препис за насрещната страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
1
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно
постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е самостоятелно
основание по чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН за отмяна на НП, регламентирано по
своето съдържание в субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН
разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Административнонаказателното производство е образувано по реда на
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 19.04.2024 г. на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 11-01-43./19.04.2024 г. от св. А. Х. А.,
на длъжност „държавен финансов инспектор“ от отдел Четвърти
„Инспекционна дейност“ при АДФИ, за това, че на 19.10.202. г. в гр. Самоков
жалбоподателят – кмет на Община Самоков и възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки
(ЗОП), с Решение № 91 00-402/19.10.202. г. (F162859), е открил и провел
процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП „договаряне без предварително
обявление“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Почистване на
участъци от реки на територията на Община Самоков по 2 (две) обособени
позиции“, без да са налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Посочено е в
АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18,
ал. 1, т. 8 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и
доп. ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.).
В обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, административно-
наказващият орган изцяло е възприел фактическите констатации на
актосъставителя, приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е
нарушил чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (обн. ДВ, бр.
13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.) и
на основание чл. 250 от ЗОП (в редакцията на тази разпоредба, обнародвана в
ДВ, бр. 13/2016 г., действаща към датата на извършване на нарушението),
съобразявайки стойността на сключените договори по двете обособени
позиции на обществената поръчка, е наложил на жалбоподателя следните
административни наказания:
- глоба в размер 1800 лв. за това, че на 19.10.202. г. в гр. Самоков като кмет
2
на Община Самоков и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5,
ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с Решение № 91 00-
402/19.10.202. г. (F162859), е открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от
ЗОП „договаряне без предварително обявление“ за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Почистване на участъци от реки на територията на
Община Самоков по 2 (две) обособени позиции“, по обособена позиция № 1,
без да са налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, в резултат на която е
сключен договор на стойност 30000 лв. без ДДС или 36000 лв. с ДДС
и
- глоба в размер на 2400 лв. за това, че на 19.10.202. г. в гр. Самоков като
кмет на Община Самоков и възложител на обществени поръчки по смисъла на
чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с Решение № 91 00-
402/19.10.202. г. (F162859), е открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от
ЗОП „договаряне без предварително обявление“ за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Почистване на участъци от реки на територията на
Община Самоков по 2 (две) обособени позиции“, по обособена позиция 2, без
да са налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, в резултат на която е
сключен договор на стойност 40000 лв. без ДДС или 48000 лв. с ДДС.
От събраните по делото доказателства се установява, че в Регистъра на
обществените поръчки е публикувано решение № 91 00-402 от 19.10.202. г. на
кмета на Община Самоков за откриване на процедура за възлагане на
обществена поръчка, по вид „Договаряне без предварително обявление“, с
предмет „Почистване на участъци от реки на територията на Община Самоков
по 2 /две/ обособени позиции – обособена позиция № 1 „Ръчно почистване на
участъци от реки на територията на Община Самоков, с прогнозна стойност
по тази обособена позиция до 30000 лв. без ДДС и обособена позиция № 2
„Почистване с техника на участъци от реки на територията на Община
Самоков“, с прогнозна стойност по тази обособена позиция 40000 лв. без
ДДС, или обща прогнозна стойност на обществената поръчка – 70000 лв. без
ДДС.
Като мотив за провеждане на този вид процедура за възлагане на
обществена поръчка възложителят е посочил, че тя се провежда във връзка с
постъпила докладна записка с вх. № 9401-1061 от 18.10.202. г., обективираща
силно намалена проводимост на участъци от реки на територията на Община
3
Самоков, застрашаващи непосредствено имуществото на жители /къщи,
дворове/ и съществуваща реална опасност от наводнения в имотите на хората
– изключителни обстоятелства, недължащи се на възложителя и
обосноваващи предприемането на незабавни, неотложни мерки по
организиране на почистване и възстановяване на речните корита. В мотивите е
посочено също, че при тези изключителни обстоятелства възложителят счита,
че е необходимо неотложно възлагане на поръчката и не е възможно
спазването на сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена
процедура или състезателна процедура с договаряне, поради което избира
вида на процедурата съгласно чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
Съдържанието на горецитираната докладна записка, приета като
доказателство по делото, е почти дословно пресъздадено както в АУАН, така и
в НП, но административнонаказващият орган напълно е игнорирал
изложените в нея факти при преценката налице ли са изключителни
обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, недължащи се на
възложителя, които да обосноват прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1, т.
8 от ЗОП. Административнонаказващият орган, като е счел, че тази докладна
записка касае същите участъци от реки, за които в констативен протокол от
извършена в периода от 13.07.202. г. до 19.07.202. г. проверка на речните легла
на реките на територията на Община Самоков е посочено, че се нуждаят от
почистване, е приел, че необходимостта от предприемане на такова
почистване е констатирана още през м. юли 202. г. и че липсват данни за
осъществени от общината превантивни мерки за почистване на речните легла
и за поддържане безпроблемно оттичане на водните количества. В обобщение,
административнонаказващият орган е достигнал до извод, че не се установява
необходимостта от изпълнение на предмета на обществената поръчка да е
възникнала въпреки положената от възложителя дължима грижа, поради което
обстоятелствата, мотивирали възложителя да избере като вид процедура
„договаряне без предварително обявление“ за възлагане на обществената
поръчка, не са изключителни по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
На първо място, констативният протокол от м. юли 202. г. е съставен в
ежегодна процедура по чл. 140, ал. 4, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) и от
конкретното му съдържание не може да се направи извод, че Община Самоков
не е положила дължимата грижа за установяване на участъците от речните
легла на територията на общината, нуждаещи се от почистване – протоколът е
4
изпратен на Областния управител на Софийска област с писмо изх. № 06 00-
49 от 20.07.202. г. за предприемане на действия по чл. 140, ал. 4, т. 4, б. „б“ от
ЗВ. Отразените в този протокол констатации не изключват реалната
възможност, която необосновано е игнорирана от
административнонаказващия орган, в периода от м. юли 202. г. до м. октомври
202. г. състоянието на участъците от посочените в него реки рязко и
изненадващо да се е влошило вследствие на последвалите дъждове и това да е
застрашило непосредствено имуществото на жителите, нито изключват
наложителността на предприемане на незабавни мерки по организиране и
възстановяване на речните корита докато атмосферните условия позволяват
това преди настъпване на предстоящия тогава зимен сезон.
С оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, приложима в настоящото
производство на основание чл. 84 от ЗАНН, административнонаказателното
обвинение следва да бъде доказано по несъмнен начин, т. е. в случая по начин,
изключващ всякакви други възможни изводи следва да бъде доказано, че при
избора на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП за възложителя не са били
налице никакви изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на
ЗОП, които да го мотивират на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП да избере
тази процедура. В конкретния случай съдържанието на докладната записка от
И.Т. – специалист „Управление при кризи“ в Община Самоков до Кмета на
Община Самоков, вх. № 9401-1061/18.10.202. г. сочи, че
административнонаказателното обвинение не е доказано по такъв несъмнен
начин. Съждения и изводи на административнонаказващия орган – каквито
съдът отбеляза по-горе, както и заключението му, че с изпълнение на услугата
ще се постигне трайно решение на проблема, което изисква прилагане на
общия ред за избор на изпълнител - не могат в настоящото производство да са
надлежни доказателства за липса на изключителни обстоятелства за избор на
процедура за възлагане на обществена поръчка от вида „договаряне без
предварително обявление“. По тези съображения и поради недоказаност по
несъмнен начин на елемент от обективната страна на вменените на
жалбоподателя административни нарушения, а именно – липса на
изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, вр. § 2, т.
17 от ДР на ЗОП, въпреки която липса е проведена процедура от вида
„договаряне без предварително обявление“ за възлагане на обществена
поръчка, при издаване на обжалваното НП е допуснато неправилно
5
приложение на материалния закон.
Независимо от това, при издаването на НП е допуснато нарушение и на
друга материалноправна разпоредба – чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Към момента на извършване на вменените на жалбоподателя деяния -
19.10.202. г., е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП в редакцията и в
сила от 15.04.2016 г. Съгласно посочената разпоредба в тази й редакция
административнонаказуемо е деяние на възложител, изразяващо се в
провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по чл. 18, ал. 1,
т. 3-10 и т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. В
процесния случай жалбоподателят е провел процедури от вида, посочен в чл.
18, ал. 1, т. 8 от ЗОП „Договаряне без предварително уведомление“ и е
административно наказан за това, че е провел процедури от този вид, без да са
налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
Считано от 01.01.2024 г. обаче е в сила изменение на чл. 250 от ЗОП (обн.
ДВ, бр. 88/2023 г.), с което приложното поле на тази разпоредба е стеснено – в
настоящата й редакция тя не предвижда административно наказание на
възложител за деяние, свързано с провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т.
8 от ЗОП, т. е. на процедура на договаряне без предварително обявление, без
да са налице условията, посочени в закона. Това изменение на чл. 250 от ЗОП е
влязло в сила след извършване на твърдяното деяние на жалбоподателя и
преди влизане в сила на обжалваното НП. С него административната
наказуемост на вмененото на жалбоподателя деяние е отпаднала. Поради това
тя е по-благоприятен закон за жалбоподателя и следва да се приложи на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН чрез отмяна на НП, тъй като съгласно
настоящата й редакция провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от
ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, само по себе си не
представлява административно нарушение.
От 22.12.2023 г. е в сила новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП (обн. ДВ,
бр. 88/2023 г), която предвижда административно наказание за друго,
различно по вид деяние, а именно деяние на възложител, изразяващо се в
сключване на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без
да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, но самото
провеждане на такава процедура не е предвидено като наказуемо деяние в чл.
250а от ЗОП. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН тази разпоредба не
6
може да се приложи за обосноваване на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като тя не е била в сила към датата на
вменените му нарушения и към тази дата не е съставлявало административно
нарушение сключването на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т.
8 от ЗОП, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона.
Нещо повече, такива нарушения не са и вменени на жалбоподателя, тъй като в
НП еднозначно и ясно е записано, че с деянията си на 19.10.202. г. (откриване
и провеждане на процедури) жалбоподателят е извършил нарушения, за които
са му наложени глоби.
Сключването на самите договори е станало на 22.10.202. г. Въпреки че
датата на сключването им е посочена в НП, съдът не може да приложи
действащия към момента чл. 250а от ЗОП – към датата на сключване на тези
договори в закона не е било предвидено като административно нарушение
тяхното сключване, а и с оглед предвидените санкции в чл. 250а от ЗОП това
би представлявало прилагане на закон за по-тежко наказуемо
административно нарушение в разрез с изискванията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН.
По всички изложени дотук съображения, съдът намира, че обжалваното
НП следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на
материалния закон.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат присъдени
разноските по делото, които се възстановяват от бюджета на органа, издал НП.
Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение и е представил доказателства за извършването им в размер
1000 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който
служи и за разписка за платената сума. Основателно е възражението по чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН на процесуалния представител на ответника (изложено в
писменото му становище) за прекомерност на разноските на жалбоподателя за
платено адвокатско възнаграждение. От една страна производството е
образувано по подробно аргументирана жалба, в която е посочено, че е
подадена чрез адвокат (макар да е подписана лично от жалбоподателя), но от
7
друга страна предметът на делото не се отличава с особена правна или
фактическа сложност, делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в
което е приета административно-наказателната преписка и е разпитан един
свидетел (актосъставителят), а участието на адвоката – пълномощник на
жалбоподателя в това съдебно заседание е било с по-нисък от обичайния
интензитет, доколкото становище по съществото на жалбата в хода на
съдебните прения е изразил лично жалбоподателят. Затова и като съобрази
тези конкретни обстоятелства, както и общия размер на административните
наказания, наложени на жалбоподателя с атакуваното НП, а така също и
актуалната практика на Съда на Европейския съюз, недопускаща национална
правна уредба, която обвързва съда с нормативно установени минимални
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че адекватният
размер на разноски за адвокатско възнаграждение, който следва да бъде
понесен от бюджета на органа, издал обжалваното НП, е 650 лв., в какъвто
размер то следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя на основание
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 11-01-43. от 02.10.2024
г., издадено от Г.И.Й., на длъжност Директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция (АДФИ).
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, Агенция за държавна финансова инспекция, с адрес
гр. София, ул. „Леге“ № 2, да заплати на В. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
Самоков, ул. „Н.Р.“ № 4, сумата 650,00 лв. за разноски в производството за
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на
препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
8