Определение по дело №508/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 104/28.11.2014 г., постановено по Г. д. № 403/2014 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на съдържанието на Протокол за ПТП № 1293140/19.12.2011 г., съставен от П.П.П.- мл. автоконтрольор при ПП- ОД на МВР- К.. С решението А. „. инфраструктура“ Г. С. представлявана от директора на специализирано звено Областно пътно управление- К., е осъдена да заплати на „Д.- О. З.“ Е. Г. С. със съдебен адрес Г. Пловдив, ул. „П.К.” № 24, .1, ап. 3- Адвокатско дружество „М. и ., сумата в общ размер на 1377.73 лв., от която 1178 лв.- главница, изплатена на „К.к.” ЕООД, с. Калинка, община К., застрахователно обезщетение, въз основа на застраховка „Каско+” по полица № *00089/06.06.2011 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ”, модел „730”, рег. №*, собственост на Д.Й. М., от Г. К., управляван от Ш. Р. А., от с. Т., общ. М., област Хасково, в резултат на настъпило ПТП на 16.12.2011 г. на път І- 5 до разклона за с. Калинка, област К., и сумата в размер на 199.73 лв.- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 11.08.2012 г.- 09.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.04.2014 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в общ размер от 752.85 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят А. „. И. Г. С. представлявана от О.- К., който го атакува като незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения. В жалбата се поддържа, че не бил доказан фактическия състав на чл. 49 ЗЗД- противоправно деяние, вреда и причинна връзка между вредата и деянието. Поддържа се и това, че водачът на пострадалото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20 от ЗДП като в тази връзка се твърди, че на мястото на ПТП имало ограничение на скоростта. Поддържа се, че на мястото на пътнотранспортното произшествие нямало скални масиви, местността покрай пътя била равнинна и не можело да става въпрос за необезопасени камъни на пътното платно. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. Представено е писмено становище, в което са изложени сходни съображения.

Постъпил е писмен отговор на възивната жалба от „Д.- О. З.” Е., както и писмено становище, в които са изложени съображения за правилността на атакуваното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в размер на 293.80 лв.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание в чл. 213 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Д.- О. З.” , Г. София твърди, че от Протокол за ПТП № 1293140/19.12.2011 г., съставен от П.П.- мл. автоконтрольор при сектор „ПП” при ОД на МВР- К., се установявало, че на 16.12.2011 г. в 02.30 ч. на републикански път І- 5 км., до разклона за с. Калинка, област К., управляваният от водача Ш.Р.А.лек автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с peг. № *, преминал през необезопасени камъни на пътното платно, вследствие на което на автомобила били причинени значителни увреждания, подробно описани в исковата молба, констатирани с опис- заключение по щета № *9442/2011 г. от 16.12.2011 г. и калкулация по щета № *9442/05.01.2012 г. от застрахователя „Д.- О. З.” Е.. Пострадалият при ПТП лек автомобил бил собственост на Д. Й.М.от Г. К., с валидна застраховка „Каско+”, сключена със застрахователна полица № *00089 със срок на действие от 07.06.2011 г. до 06.06.2012 г. Твърди се, че след уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие с уведомление от 16.12.2011 г. за щета № *09442/2011 г., застрахователят образувал преписка и на 19.12.2011 г. издал възлагателно писмо за извършване на ремонт, който бил извършен в „К.к.” ЕООД, след което автомобилът бил предаден с приемо- предавателен протокол № 3/2012 от 06.04.2012 г. и приет без възражения. За ремонта на автомобила била издадена фактура № 61/06.01.2012 г. от „К.к.” ЕООД за сумата от 1178 лв. с ДДС. На 10.01.2012 г. бил съставен и ликвидационен акт по щета № *3 по преписка *9442 и бил определен общият размер на обезщетението по щетата от 1178 лв., която сума на 12.01.2012 г. с нареждане за групово плащане, застрахователят заплатил на „К.к.” ЕООД. Твърди се, че причината за настъпване на ПТП било наличието на необезопасени камъни на пътното платно, на път 1- 5, до разклона за с. Калинка, вследствие на което на автомобила били причинени значителни материални щети. На основание чл. 213 от КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, застрахователят „Д.- О. З.” Е. встъпило в правата на застрахованото лице, поради което имал право да иска от причинителя на вредата А. „. И.- С. чрез Областно Пътно Управление- К., пълното възстановяване на изплатената сума, тъй като агенцията била собственик и стопанин на пътя, на който настъпило ПТП и като такъв била длъжна да го поддържа, ремонтира и да осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Счита, че АПИ- С. чрез своето подразделение, не упражнила необходимия контрол по отношение на служителите си и/или наети от нея лица, които следвало да се грижат за общото добро с·стояние на пътната инфраструктура на път 1- 5 и по тази причина следвало да бъде ангажирана отговорността й да заплати на застрахователя пълния размер на заплатената от него сума като застрахователно обезщетение. Твърди се и това, че на 24.07.2012 г. дружеството- ищец изпратило регресна покана до ответната А. с покана да плати дължимата сума в размер на 1193 лв., но ответникът отказал плащането.

По делото на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на съдържанието на Протокол за ПТП № 1293140 от 19.12.2011 г.- съдържанието на същия и конкретно вписаните в протокола неверни обстоятелства- движение на водача при необезопасени камъни, паднали на пътното платно.

От фактическа страна се установява следното:

Между ищеца, в качеството му на застраховател и Д. Й. М., в качеството на застрахован и собственик на застрахования автомобил, била сключена на 06.06.2011 г. автомобилна застраховка „Каско+” с полица № *00089 с покрити рискове: Клауза „Пълно Каско”, за автомобил марка „БМВ”, модел „730”, с peг. № * с валидност на застраховката от 07.06.2011 г. до 06.06.2012 г., като дължимата застрахователна премия била заплатена. Съгласно приложимите Общи условия, застрахователят покрил риска свличане или срутване на земни пластове. Съгласно раздел ІІ: Каско, чл. 10 т. 10.5.1 при настъпване на застрахователно събитие, застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно всички компетентни според вида на застрахователното събитие държавни органи /МВР, службите за противопожарна и аварийна безопасност и/или др./, както и да изиска издаване на съответни документи, удостоверяващи събитието.

На 16.12.2011 г. около 02.30 ч. управляваният от св. Ш.А. лек автомобил марка „БМВ” с peг. № *, собственост на застрахованата по застрахователния договор Д.М., при движение по път І- 5 до разклона за с. Калинка преминал през необезопасени камъни, паднали на пътното платно от скат /вдясно/, вследствие на което скъсал горивни тръби. Мястото на произшествието било посетено същата вечер от св. П.П.- мл. автоконтрольор, служител в сектор ПП при ОД на МВР- К., който съгласно утвърден график бил на смяна до 8.00 ч. на 16.12.2011 г., и на когото бил предаден получения сигнал от телефон 112 за настъпилото произшествие. П., посетил мястото, установил, че шофьора на лекия автомобил св. Ш.А. не можел да запали автомобила, тъй като минал през камъни, които ударили отдолу тръбите и блокирали автомобила. Петров лично установил, че около 100 м. преди мястото на спрелия автомобил, на пътното платно имало раздробени камъни с различна големина. Вдясно от пътя имало скален масив и липсвали обезопасителни или обозначителни табели и знаци, указващи наличието на опасност на пътя. Била повикана Пътна помощ. На 19.12.2011 г. бил съставен Протокол за ПТП № 1293140 от П.П., който бил подписан от съставителя му и участника в ПТП св. Ш.А.. В протокола за ПТП било отбелязано, че водачът дал отрицателна алкохолна проба, времето било ясно. Установява се и това, че свидетелят А., съпруг на собственика на увредения автомобил, подал пред ищеца уведомление за щета № *9442/16.12.2011 г., като посочил, че на връщане от Г. Хасково до с. Калинка на пътя имало камъни, които при преминаването на автомобила над тях, се ударили в превозното средство.

Бил извършен опис на вредите. С възлагателно писмо на ищеца бил извършен ремонт на автомобила в „К.к.” ЕООД, Г. К. и предаден на 06.01.2012 г. на св. Ш.А. без възражения. След изготвена калкулация по щетата на 05.01.2012 г. и издадена фактура № 61/06.01.2012 г. за извършения ремонт, на 10.01.2012 г. бил съставен ликвидационен акт за определяне общия размер на обезщетението по щетата в размер на 1178 лв., след което ищецът заплатил на 12.01.2012 г. с нареждане за групово плащане сумата от 1178 лв. на сервиза, извършил ремонта. Ищецът поканил ответника с регресна покана да заплати доброволно сумата от 1193 лв., представляваща стойност на щетата 1178 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи, като бил даден срок за това- 26.07.2012 г., но ответникът със становище вх. № 92-6150/02.08.2012 г. до ищеца, заявил, че поканата е неоснователна и отказал плащане на сумата.

От показанията на разпитания по делото свидетел П.П.- мл. автоконтрольор в ПП-ОД на МВР- К. се установява, че по сигнал пристигнал на място и установил застрахования автомобил, който не бил на собствен ход, поради повреда по горивните тръби, предизвÞкана от необезопасени камъни на пътното платно на около 100 м. преди мястото на спиране на автомобила, които били с различна големина и разтрошени. Протоколът за ПТП бил съставен след три дни- на 19.12.2011 г., каквато била практиката. За придвижването на повредения автомобил била повикана Пътна помощ. На място нямало обезопасителни и обозначителни табели, знаци, предпазни ленти, указващи наличието на увреден пътен участък. Св. Ш.А., който управлявал автомобила, установява, че на връщане от Г. Хасково, имало камъни по пътя и пред него минал камион, от чието движение разбрал, че има препятствие по пътя. Камионът потрошил камъните, които били паднали от склона под паметника на Орфей и заемали цялото платно на движение. Същият след 10-15 метра паркирал, тъй като автомобилът, който бил с автоматично управление, изключил, поради изтеклата нафта и не можел да продължи на собствен ход. Колата спряла на разклона за с. Калинка. След подаден сигнал на телефон 112, служители на полицията посетили местопроизшествието и лично се уверили, че на платното имало камъни. Свидетелят твърди, че шофирал с 50- 60 км/ч, но дори с по- ниска скорост нямало как да избегне препятствието. Установява още, че предявил претенция към Д. и автомобилът бил ремонтиран. В зоната на ПТП нямало никакви знаци или предупредителни табели за препятствия по пътя.

От заключението по назначената по делото техническа експертиза и изслушването на в. л. В. Д. се установява, че произшествието, описано в протокол за ПТП е възможно да е настъпило, поради преминаването на автомобила през камъни на пътното платно; частите и детайлите, за които дружеството изплатило застрахователно обезщетение може да са били увредени по време на това ПТП; налице била причинно- следствена връзка между описания механизъм на ПТП и уврежданията на автомобила; стойността на вложените при ремонта на автомобила нови части, детайли и консумативи с ДДС, към датата на ПТП била 1154 лв., а стойността на авторемонтните и автотенекеджийски операции, необходими за пълното отремонтиране на увредения автомобил с ДДС- 24 лв., или О. 1178 лв. Според заключението налице бил крайпътен скат със свличащи се камъни в близост до разклона за с. Калинка, община К. и същият се намирал непосредствено под паметника на Орфей, на 150 м. от разклона в посока с. Черноочене, обл. К.; в зоната на ПТП ограничението на скоростта на движение била 50 км/ч, наложено с пътен знак. В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни обяснения относно вида на камъните и механизма на повредата на автомобила.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, предявените искове за основателни и доказани по следните съображения:

По делото е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца „Д.- О. З.” и Д.М.Й., чийто съпруг- св. Ш.А., е шофирал увредения автомобил. Установено е също настъпването на застрахователно събитие, вредите от същото, размерът им, пряката причинна връзка между настъпването им и наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие- камъни на пътното платно, част от републиканската пътна мрежа, при което са били причинени имуществени вреди с обща стойност в размер на 1178 лв.

В производството по делото не е доказано оспорването на Протокола за ПТП, като официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на функциите му, по установените форма и ред, съставляващ доказателство за извършените от него и пред него действия и ползващ се с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка е установено, че издателят на протокола- св. П.П. е длъжностно лице- мл. младши автоконтрольор, протокола е издаден по време на работа- на 19.12.2011 г. за констатираното на 16.12.2011 г. ПТП, респ. при изпълнение на служебните му задължения. Или, протоколът е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му, посочените в същия обстоятелства действително са настъпили на 16.12.2011 г. и на посочения участък от пътя е имало необезопасени камъни. Поради това следва да се признае за недоказано оспорването истинността на съдържанието на Протокол за ПТП № 1293140/19.12.2011 г.

Със заплащането на застрахователното обезщетение, на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането, ищецът „Д.- О. З.” встъпва в правата на увредения собственик на застрахованото МПС срещу ´ричинителя на вредите. В случая, отговорността на А. „. И.- София е обективна, безвиновна и се основава на чл. 49 ЗЗД, в качеството й на собственик на пътя и възложител на работите по поддържане на републиканската пътна мрежа в състояние, позволяващо нормалното придвижване на участниците в движение, сигнализиране при наличие на опасности на пътя и своевременното им отстраняване. Ответникът е задължен да поддържа пътната инфраструктура на републиканските пътища по силата на чл. 3 ал. 2 и чл. 30 ал. 1 от Закона за пътищата. Като възложител на работите по поддържане на републиканската пътна мрежа, в т. ч. и път І- 5 до разклона за с. Калинка, община К., ответникът отговаря за бездействието на натоварените с изпълнението на тези дейности свои служители или 3- ти лица, на които са възложени тези дейности, вследствие на което са настъпили материални вреди по застрахованото МПС. С оглед липсата на доброволно плащане от страна на ответната А. на сумата от 1178 лв., съставляваща изплатеното от ищеца застрахователното обезщетение, и за което ответникът е бил поканен да направи в 15- дневен срок от получаването на поканата, с изтичане на срока А. „. И.- София е изпаднала в забава и дължи на ищеца обезщетение за забава върху сумата от 1178 лв. за периода 11.08.2012 г. до 09.04.2014 г. в размер на 199.73 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Неоснователно е възражението на ответника, че не било установено мястото на настъпване на ПТП. От свидетелските показания на П.П. и Ш.А., и от съдебно- автотехническата експертиза се установява, че камъните на пътното платно са били непосредствено под паметника на Орфей, на 150 м. от разклона в посока с. Черноочене, област К., а в близост до разклона за с. Калинка, община К., автомобилът е бил принудително паркиран, поради повреждане на горивните тръби. Неоснователно е и възражението за извършено нарушение при съставяне на протокола за ПТП, тъй като по делото се установява, че по график свидетелят Петров е бил на смяна от 20 ч. на 15.12.2011 г. до 08 ч. на 16.12.2011 г.; сигналът бил подаден и мястото посетено на 16.12.2011 г. около 2.30 ч.; след тази дата свидетелят е имал почивни дни, поради което протоколът е съставен на 19.12.2011 г. При съставяне на протокола не е присъствал представител на ответника, но това не е опорочило процедурата по съставянето му, тъй като такова задължение не е нормативно установено в случай като процесния. Протоколът за ПТП е съставен при изяснена фактическа обстановка. По делото е установено, че в участъка от пътя с камъни по пътното платно, не са били поставени знаци, които да предупреждават за тях, а водачът се е ориентирал за препятствието от движението на товарен камион пред него, а вещото лице заключава, че и при движение със скорост до максималното разрешената за участъка 50 км./ч., било възможно да бъдат причинени описаните увреждания по автомобила. И не на последно място, следва да се посочи, че при настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни според вида на застрахователното събитие държавни органи /МВР, службите за противопожарна и аварийна безопасност и/или др./, както и да изиска издаване на съответни документи, удостоверяващи събитието, което той е сторил, поради което възраженията в тази връзка са неоснователни.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди, като на основание чл. 272 от ГПК тази инстанция препраща към мотивите.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата има право на направените пред тази инстанция разноски до размер на сумата 293.80 лв., които следва да се възложат в тежест на жалбодателя.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/28.11.2014 г., постановено по Г. д. № 403/2014 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА А. „. и.“ Г. С. Б. „М.” № 3, представлявана от директора на специализираното си звено Областно пътно управление- К., Б. „Б. № 79, да заплати на „Д.- О. З.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. С. Р. „С., ул. „Г.Б.” № 3, със съдебен адрес Г. П., ул. „П.К.” № 24, .1, ап. 3- Адвокатско дружество „М. и Н.“, сумата в размер на 293.80 лв., разноски по делото за тази инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/