№ 23
гр. Дупница, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200872 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д ЗАНН.
Жалбоподателят М. А. М., с ЕГН **********, от гр. *** е обжалвал наказателно
постановление № 22-5310-000775/04.07.2022 г. на Началник Група към ОД МВР гр.
Кюстендил КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1
ЗДвП е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП .
В жалбата е посочено, че съгласно установената фактическа обстановка посочената
правна квалификация не е точна, поради която причина счита, че деянието не е
съставомерно. Освен това счита, че е налице несъответствие между приложената
материалноправна норма със санкционната такава, като липсва точно описание на
твърдяното нарушение, на мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при
които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават, което според
константната съдебна практика представлява съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.. Поддържа жалбата.
Не претендира деловодни разноски.
Наказващият орган е взел становище по жалбата в съпроводителното писмо, като
счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Моли да бъде
потвърдено атакуваното наказателното постановление. Не претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 11.08.2022г., като
1
жалбата е депозирана в същия ден -на 11.08.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 19.05.2022 г., около 13:10 часа, в гр. Дупница, ул. „Орлинска“, при кръстовището
с ул. „Отовица“, в посока магазин „Билла“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„***”, без регистрационни номера и с номер на рама ***.
За констатираното нарушение, в присъствие на свидетеля И. Р., актосътавителят –на
длъжност инспектор при ОДМВР Кюстендил КПДГПА И. П., съставил АУАН серия GА, с
бл. № 444853, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.
140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал, като не е дал обяснения и
не е направил възражения. В законоустановения срок не са депозирани писмени
възражения.
Въз основа на същия АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, тъй като
водачът е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания
свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят и свидетеля на
установяване на нарушението, съставяне и предявавяне на акта, които заявавт в съдебно
заседание, че нарушителят е дал обяснение, че премествал новозакупения му автомобил,
който бил свален на уширение пред бившата лимонадена фабрика, където се намира и домът
му, но за да не пречи на това място, тъй като пред бившта лимонадена фабрика минават и
паркират тежкотоварни камиони, къщата на сестра му, прид която имало гараж, била на 100
м от неговата, за това решил да закара и паркира автомобила си пред дома на сестра му. За
целта трябвало да мине от ул. „Хемус“ качил се на ул. „Орлинска“, където завил пред
магазин „Билла“ и се и се спуснал по ул. „Отовица“, по която улица го застигнал
полицейски патрул с пуснати светлини и звуков сигнал, на които се подчинил и спрял.
Ноторно известно е, че разстоянията и на двете улици са изключително малки, както и че по
това време движението, поради извършване на ремонт на главната улица в гр. Дупница – ул.
„Орлинска“, движението беше отклонено по ул. „Отовица“ и същото беше изключително
2
натоварено не само поради големия поток от МПС, а и поради изключително тясната улица
и остър завой покрай магазин „Билла“. Жалбоподателят оказал съдействие по време на
проверката. Изразява съжаяление за случая.
В хода на съдебното следствие е представил медицински документи, видно от които е с
изключително тежко заболяване в напреднал стадий, поради която причина –предвид
установената фактическа обстановка и влошено здравословно състояние, моли да бъде
прието, че случаят е маловажен, тъй като затова обстоятелство липсват мотиви от АНО в
НП.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник Група към ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, е
бил оправомощен да издава НП, видно от служебно известната на съда Заповед Рег. №
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – инспектор при ОДМВР Кюстендил
КПДГПА, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП
и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1от 12.07.2007 г. на тълк. Н.д. № 1/2005 г.на
ВКС, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е прието, че преценката за „маловажен“
случай подлеже на съдебен контрол. В конкретният случай АНО не е изложил мотиви дали
случаят е такъв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил състава на визираното в НП нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП , тъй
като е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания да се счете,
че случаят е маловажен посмисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да се премине към прилагане
на чл. 28 от ЗАНН следва да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение,
при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова.
Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а”
3
от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе
предвид тежестта на нарушението, причините, довели до конкретната ситуация и други
смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на
посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение
въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде
обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.
В случая нарушението е констатирано на пътен участък в Дупница, на който са
извършвани в този период строително-ремонтни дейности и пренасоченото движение се
затруднява за по-дълги МПС, като пътна помощ, поради острия завой, тясна и наклонена
улица. Освен това жалбоподателя е предприел преместването на автомобила, който е бил
нов внос и не е бил регистриран от място на което е имало опасност да бъде повреден, в
гараж на близък роднина, който живее на 100 м от неговия дом. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята
малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен
на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от
ЗАНН, административнонаказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал
едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното,
наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН,
които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от
ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава
наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият
орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира
чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва
да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-000775/04.07.2022 г. на Началник
4
Група към ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, с което за нарушение на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на М. А. М., с ЕГН **********, от гр.
*** му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5