Решение по дело №2242/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 202
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20201001002242
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002242 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 714 от 14.05.2020 г., по т.д. № 325/2018 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 7 състав „Сънником“ ЕООД - гр. София е осъдено да заплати на
„Билд инженеринг 09“ ЕООД - гр.София, както следва : 1) на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД
сумата 18 335.64 лева, с включен ДДС - част от общо задължение в размер на 257 486.15
лева, представляваща възнаграждение за изпълнени строително- ремонтни дейности и
доставки по договор от 13.10.2016 г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до
окончателното й изплащане ; 2) на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД сумата 1 250 лева - част от
общо задължение в размер на 23 918 лева, представляваща неустойка по чл.7.8, във връзка с
чл.2, ал.2, т.3 от общите условия към договора от 13.10.2016 г. за забава на плащането на
главницата от 239 188.28 лева в периода 25.11.2017 г. - 15.12.2017 г., ведно със законната
лихва от 16.02.2018 г. до окончателното й изплащане ; 3) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата 1 250 лева - част от общо вземане в размер на 3 927.87 лева, представляваща лихва за
забава на плащането на главницата от 239 188.28 лева за периода 16.12.2017 г. - 12.02.2018 г.
;



иска с правно основание по чл. 266, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата
1
18 335.64 лева до предявения размер от 31 250 лева като погасен чрез прихващане с
насрещното вземане на ответника за сумата 88 489.27 лева, представляваща неустойка по чл.
7.3 от общите условия към договора от 13.10.2016 г.

Срещу решението, в частта с която е отхвърлен иска по чл. 266, ал.1 от ЗЗД, е подадена
въззивна жалба от „Билд инженеринг 09“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е
неправилно.
Необоснован бил извода, че претенцията за неустойка на ответното дружество е
основателна, основан на показанията на свидетеля, които според съда били достоверни, а
липсата на точна дата в тях не влияела върху констатираното, и за такава приел 31.01.2017 г.
Ответникът не извършил пълно и главно доказване на твърдението си за получаването на
уведомление от изпълнителя. В договора имало изрично изискване, че следва да се „получи
уведомление“, а свидетелят - служител на ответника, разказал, че на неустановена дата,
неустановено лице уведомило неизвестни лица, сред които и представител на ищцовото
дружество за издаването на акт, обр. № 2.
С възражението за прихващане ответникът претендирал неустойка за периода от 29.04.2017
г. до 19.05.2017 г., а съдът присъдил такава за времето от 16.05.2017 г. до 4.06.2017 г.
Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено друго
решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Сънником“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я
оспорва като неоснователна.
Твърденията на въззивника били напълно голословни и неаргументирани.
Първоинстанционният съд изследвал в съвкупност и анализирал целия доказателствен
материал, включително и процесните фактури. Въззивникът не направил възражения срещу
заключенията на експертизите.
Изложените в жалбата оплаквания срещу уважаването на заявеното от ответника
възражение за прихващане били неоснователни и недоказани.
Молбата към съда е въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от
2
страна в производството, която има интерес и


- 3 -

право на обжалване на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол.

При обсъждането на основателността й приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Билд инженеринг 09“ ЕООД - гр. София твърдял, че с договор от
13.10.2016 г. приел да изпълни по възлагане на ответника „Сънником“ ЕООД - гр. София
доставка и строително-монтажни работи на обект „Многофамилна жилищна сграда,
представляваща блок 410, в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, като общата прогнозна
стойност на възложените СМР била 884 892.72 лева.
Първоначално посочените в приложение №1 на договора количества доставки и СМР се
различавали от действително извършените, което било съгласувано между страните по
електронна поща, и се установявало от подписаните протоколи обр.19 с № № 1, 3, 6, 8, 11, с
които била приета извършената работа. Общата стойност на тези СМР възлизала на
828 519.09 лева, с включен ДДС. Отделно от това имало възложени, извършени и приети с
протоколи, обр. 19 с №№ 8 и 11 работи, чието количество надвишавало първоначално
посоченото в приложение №1 към договора, на стойност 70 023.62 лева. В хода на
изпълнението ответникът възложил извършването на допълнителни дейности,
индивидуализирани в протоколи, обр.19 с № № 2, 4, 5, 7, 9, 10, 12-1, 12-2 и 13 на обща
стойност 270 249.65 лева.
Ответникът заплатил възнаграждение в общ размер 840 082.59 лева, като останал непогасен
остатък от 257 486.15 лева. Работата била приета без забележки с окончателен акт -
протокол, обр.19 № 13 от 26.10.2017 г., като след тази дата съгласно чл. 7.8. от общите
условия възложителят дължал неустойка в размер на 0.5 % от забавеното плащане на
дължимото възнаграждение, но не повече от 10 % или сумата 23 918 лева за периода
26.11.2017 г. - 15.12.2017 г. Към 25.11.2017 г. ответникът бил в забава за заплащането на
приета работа за сумата 239 188.28 лева. За периода от 16.12.2017 г. до 12.02.2018 г.
дължимата законна лихва била 3 927.87 лева.
Молбата към съда била ответника да бъде осъден да му заплати : на основание чл. 266 от
ЗЗД сумата 31 250 лева, с включен ДДС - част от общо задължение в размер на 257 486.15
3
лева, представляваща възнаграждение за изпълнени строително - ремонтни дейности и
доставки по договор от 13.10.2016 г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до
окончателното й изплащане ; на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД сумата 1 250 лева - част от
общо задължение в размер на 23 918 лева, представляваща неустойка по чл.7.8, във връзка с
чл.2, ал.2, т.3 от общите условия към

договора от 13.10.2016 г. за забава на плащането на главница от 239 188.28 лева в периода
25.11.2017 г. - 15.12.2017 г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до окончателното й
изплащане ; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 1 250 лева - част от общо вземане в
размер на 3 927.87 лева, представляваща лихва за забава на плащането на главница
239 188.28 лева за периода 16.12.2017 г. - 12.02.2018 г. В условията на евентуалност, на
основание чл. 60 от ЗЗД ищецът претендирал заплащането на сумата 1 250 лева - част от
общо задължение в размер на 101 812.54 лева, представляваща възнаграждение за
извършените без възлагане СМР, отразени в протоколи обр. 19 № 2 от м. декември 2016 г.,
№ 4 и № 5 от 1.02.2017 г., № 7 от 28.02.2017 г., № 9 и № 10 от 26.04.2017 г., № 12-1, № 12-2
и № 13 от 26.10.2017 г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до окончателното й
изплащане.

В писмения отговор ответникът „Сънником“ ЕООД - гр. София оспорил исковете като
неоснователни.
В обобщен вид оспорването било основано на възраженията, че извършването на
допълнителни СМР не било възлагано, тъй като нямало подписани допълнителни
споразумения, такива работи не са били извършени и приети. Актовете, образец 19 не
установявали изпълнението. Нямало подписан окончателен акт за приемане на извършените
работи съгласно чл. 2, ал.2, т.3 от договора, поради което не било настъпило условието за
плащане на окончателно уговореното възнаграждение. В този смисъл в протокол, образец 19
№ 13 от 26.10.2017 г. не били отразени изпълнените със забава СМР и срока, за който може
да бъде задържана гаранцията от възложителя.
Ищецът бил неизправна страна, тъй като имало неизпълнени възложени СМР по
количествено стойностната сметка към договора, поради което нямал право да претендира
заплащане на неустойка за забава.
Оспорено било получаването на фактури № № 152/ 2.08.2017 г., 165/ 24.11.2017 г., 166/
24.11.2017 г. и 167 24.11.2017 г., поради което нямало забава за плащането им.
Иска за заплащане на сумата 1 250 лева на основание чл. 61 от ЗЗД, бил неоснователен, тъй
като извършването на допълнителните СМР не е било необходимо, те не били водени в
4
негов интерес и не били извършени уместно.
Ответникът заявил възражение за прихващане с насрещното си вземане за заплащане на
неустойката за забавеното изпълнение по чл. 7.3 от общите условия към договора в размер
на 88 489.27 лева. Изтъкнал, че срока за изпълнение на договора бил 105 календарни дни от
получаването на уведомление за съставяне на акт, образец № 2 за откриване на строителна
площадка на обекта. Актът бил съставен на 13.01.2017 г., но до

- 5 -

28.04.2017 г. СМР не били изпълнени, поради което след 29.04.2017 г. изпълнителят бил в
забава.
В допълнителната искова молба ищецът посочил, че всички оспорени от ответника
документи са му били известни и са били подписани от негови служители, и не ставало ясно
какво се оспорва -автентичността или верността им, още повече, че претендираното
възражение за забава почивало и на оспорените протоколи, образец 19.
Всички строителни работи били изпълнени съобразно изискванията на инвеститора, нямало
договорени между страните дейности, които да не са били изпълнени от изпълнителя, или да
са били изпълнени от друг изпълнител, както и такива дейности, които към момента да не са
били завършени. Освен това ответникът не посочвал какви конкретни дейности на се били
извършени към 28.04.2017 г., която дата според него била крайния срок за изпълнение.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът потвърдил възраженията си за
липса на надлежно възлагане на претендираните допълнителни и надвишени строителни
работи. Заявил, че част от исковата претенция обхваща дейности, които са били извършени
от трети лица, на които били изплатени дължимите суми.

От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната фактическа обстановка
на спора.
С договор от 13.10.2016 г. „Сънником“ ЕООД - гр. София възложило на „Билд инженеринг
09“ ЕООД - гр. София да извърши доставки и строително-монтажни работи, описани по
видове, количества и единични цени в приложение № 1, за обект „Национална програма за
енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, на територията на Община
Бургас - за блок 410, ж.к. „Меден рудник“ - гр. Бургас“.
Според количествено - стойностната сметка общата стойност на работите била 884 892.72
5
лева, с включен ДДС, а срокът за изпълнение - 105 календарни дни от датата на получаване
на уведомление от изпълнителя за съставен акт, образец 2 за откриване на строителна
площадка на обекта.
В периода на действието на договора страните подписали протоколи за установяване на
извършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, а въз
основа на тези протоколи ищецът издал данъчни фактури. Тези писмени доказателства са
били предмет на изследване в заключенията на счетоводна и техническа експертизи.
В съдебното заседание на 21.05.2019 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице М. С..

Според заключението счетоводствата на страните са били водени редовно, като били
отчетени вземания на ищеца от ответника по сметка 411 „Клиенти“ в размер на 1 097 568.74
лева, с включен ДДС и задължения на ответника към ищеца по сметка 401 „Доставчици“ в
размер на 930 542.82 лева, представляващи задължения по фактурите, представени по
делото.
Разликата между отчетените вземания при ищеца и осчетоводените задължения при
ответника в размер на 167 025.92 лева произтичала от : неосчетоводените при ответника
фактури № 152 от 2.08.2017 г. за сумата 136 363.86 лева ; № 165 от 24.11.2017 г. за
сумата 13 586.74 лева ; № 166 от 24.11.2017 г. за сумата 8 964.25 лева и № 167 от
24.11.2017 г. за сумата 8 111 лева, както и от осчетоводено задължение при ответника по
фактура № 133 от 28.02.2017 г. на стойност 16 653.89 лева, с 0.07 лева по-малко от
стойността на издадената фактура (16 653.96 лева).
В резултат на некоректно счетоводно отчитане по сметка 402 „Доставчици по аванси“, в
счетоводството на ответника били установени задължения към ищеца в размер на 134
153.33 лева. Съгласно издадените фактури платените аванси са били изцяло приспаднати.
Изследваните в заключението общо 21 фактури са били включени в дневниците за покупки
на ответника и е бил ползван данъчен кредит в размер на 155 090.46 лева. Не били
регистрирани в дневниците за покупки и справките декларации по ЗДДС посочените по -
горе четири фактури.
В случай, че 29.04.2017 г. бъдела възприета като начална дата на забавата, размерът на
неустойката, дължима на основание чл. 7.3 от общите условия на договора, бил 73 741.06
лева, без включен ДДС.

В съдебното заседание на 9.07.2019 г. е прието заключението на техническа експертиза,
6
изготвено от вещото лице Анелия Аврамова.
От съпоставката между всички строително-монтажни работи, описани по видове и
количества в приложение №1 към договора и същите видове СМР, описани в приложените
към исковата молба протоколи, образец 19, номерирани с № 1 - 13, се установило, че с тези
протоколи не са били предадени на ответника възложени с договора строителни работи на
обща стойност 55 015.40 лева. Установило се и наличието на строителни работи, които са
били предадени (актувани) в по- малък обем от възложения по договора, които са
представени в табличен вид.
Акт, образец 2 за откриване на строителна площадка бил съставен на 13.01.2017 г. ;
последният акт, образец 12 за скрити СМР - топлоизолационна система , секция 1, бил
съставен на 10.04.2017 г. ; акт, образец 19 № 4 с който „Обединение Бургас 410“ предало на
община Бургас възложените СМР след заменителна таблица, бил съставен на 1.06.2017 г.

- 7 -

Протоколите, образец 19, както следва : № 8 от 26.04.2017г., № 9 от 26.04.2017 г., №10 от
26.04.2017 г., № 11 от 21.06.2017 г., №12-1 от 26.10.2017 г., № 12-2 от 26.10.2017 г. и № 13
от 26.10.2017 г., са били подписани за възложителя от инж. З. Р.. Строителните работи,
които са били актувани с тези протоколи, съответствали на действително изпълнените СМР
на обекта. Единичните цени, по които са били актувани видовете СМР в посочените
протоколи съответствали на среднопазарните цени. Стойността на изпълнените СМР
съответствала на стойностите в протоколите, образец 19.
За строителните работи, описани по вид, количество и стойност в протоколите, образец 19 с
номера от № 8 до № 13, нямало представени актове, образец 12 за скрити работи между
ищеца и ответника, но съответствали на действително изпълнените на обекта и след като
обекта е бил предаден от „Сънником“ ЕООД на община Бургас на 1.06.2017 г., според
експерта би следвало те да са били изпълнени към тази дата.
В съдебното заседание на 10.12.2019 г. е прието допълнително заключение на техническата
експертиза, в което на поставената задача е даден следния отговор.
Възложените по договора СМР са на стойност 737 410.60 лева, без включен ДДС.
Стойността на СМР, приети с протоколи №№ 1, 3, 6 и 8, за които има двустранно
подписани сметки, обр.22 е 576 796.02 лева, без включен ДДС/ 692 155.22 лева, с включен
ДДС, а на тези по двустранно подписания протокол № 11, за който няма подписана сметка,
обр. 22 е 113 636.55 лева, без включен ДДС/ 136 363.86 лева, с включен ДДС.
7
Общата стойност на всички СМР, приети с посочените протоколи, е 690 432.57 лева, без
включен ДДС/ 828 519.08 лева, с включен ДДС.
От огледа на място се установило, че една част от работите са скрити, поради което за тях
била направена съпоставка с работите, актувани от „Сънником“ ЕООД към община Бургас и
анализ на представените актове, обр. 12 за скрити работи. Имало само една позиция
(Монтаж на топлоизолация EPS 50мм, стъклофибърна мрежа, две ръце шпакловка, грунд и
полимерна мазилка), която не се вписвала по количество с актуваното към Община Бургас.
Общата стойност на всички СМР, актувани с посочените протоколи след извършената
корекция на база наличните документи по делото, е 661 97.78 лева, без включен ДДС/
794 372.14 лева, с включен ДДС.
Неизпълнените СМР, които са били възложени с договора, са на стойност 160 876.22 лева,
без включен ДДС/ 193 051.47 лева, с включен ДДС.

Строителните работи, които са били извършени в повече от възложените с договора, са на
стойност 113 898.19 лева, без включен ДДС/ 136 677.83 лева, с включен ДДС Допълнително
извършените СМР са на обща стойност 21 547.56 лева, без включен ДДС/ 25 857.07 лева, с
включен ДДС.

В съдебното заседание на 9.04.2019 г. е разпитан свидетелят И. С., който заявил, че работил
на въпросния обект и като служител на ответника и функцията му била „по стиковка с
главния изпълнител „Джи Пи Груп“, на който „Сънником“ ЕООД бил подизпълнител.
Занимавал се с оформянето на документи, протоколи за извършени СМР, връзка с надзора и
др.под. Някъде през средата на м. януари 2017 г. представителят на „Джи Пи Груп“ дошъл
на съвещанието, което се провеждало всяка сряда, и казал, че вече е бил подписан акт 2 за
откриване на строителната площадка. На съвещанието присъствал и представител на „Билд
инженеринг 09“ ЕООД - според него или управителят или техническия ръководител, които
задължително вземали участие.
В съдебното заседание на 21.05.2019 г. е разпитан свидетелят З. Р., който заявил, че е бивш
служител на ответника и работата му била свързана с проверка на актове по изпълнени СМР
и следене на документацията по предаване на сградата, без да присъства лично на обекта.
Осъществявал електронна и друга кореспонденция не само с ищеца, а и с всички останали
участници в проекта. Нямал правомощия в качеството на служител на ответника да
договаря промени в дейността или допълнителни дейности от страна на изпълнителя чрез
тази електронна комуникация. Единственото, което имал като правомощие било да
проверява дали цените отговарят на тези по договора и ако евентуално имало нови цени,
8
дали са съизмерими с действителната пазарна стойност за отделните видове работи.
Количествени сметки се проверявали от техниците на обекта и при него идвали вече
остойностени актове от самия подизпълнител, които проверявали дали съответстват на
договора. При изпълнението на проекта имало промени от страна на общината, които
водели до допълнителни видове работи, но какво е възлагано да се изпълнява конкретно от
ищеца той не можел да каже.

При тези факти Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, в обхвата
на правомощията си по чл. 269 от ГПК, приема следното.
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени главен иск с правно
основание чл. 266 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД.


- 9 -

В иска по чл. 266 от ЗЗД са инкорпорирани три отделни частични претенции, произтичащи
от различни основания : 1) изпълнени, но незаплатени строителни работи, които са
включени в предмета на договора; 2) незаплатени допълнително договорени по вид и
количество строителни работи и 3) подлежаща на връщане гаранция в размер на 3 % от
фактурираната стойност по договора.
Защитната теза на ответника е основана на твърдението, че не дължи плащане, тъй като
строителните работи - предмет на първата претенция, не са били приети от него по смисъла
на чл. 264 от ЗЗД , тези по втората претенция не са били възлагани от него с допълнително
писмено споразумение, каквито са изискванията в договора , а относно задържаните суми,
представляващи парична гаранция, липсвали доказателства, че са настъпили условия за
връщането им. Заявено е и възражение за прихващане до размер на по - малката сума с
вземането на възложителя, произтичащо от дължима неустойка за забавено изпълнение,
изрично уговорена в договора.
Страните не спорят, че са били обвързани в правоотношение, възникнало по силата на
валидно сключен договор за изработка от 13.10.2016 г.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция по оплакванията на въззивника срещу
необоснования, според него, извод на първоинстанционния съд, че в полза на ответника
съществува вземане, произтичащо от уговорената в договора неустойка за забавено
изпълнение. Следователно в конкретния случай правомощията на въззивния съд са
9
ограничени до извършването на проверка на основателността само на заявеното в жалбата
оплакване.
В чл. 4, ал. 2 от договора срока за изпълнение бил определен на 105 календарни дни,
считано от датата на получаване на уведомление от изпълнителя за съставен на акт, образец
№ 2 за откриване на строителна площадка на обекта.
В цитираната разпоредба словосъчетанието датата на получаване на уведомление следва да
се схваща като деня на узнаване на релевантния факт - достигането до знанието на
изпълнителя, че актът за откриване на строителната площадка е издаден. В този смисъл
употребения там израз „получаване на уведомление“ е синоним на уведомяване, което
несъмнено може да стане по всякакъв начин, включително и устно, тъй като ако беше друго
- в писмена форма, например, това изискване щеше да бъде изрично уговорено в договора.



Затова и доказването на деня на узнаването може да стане с всички доказателствени
средства, включително и със свидетелски показания, с оглед разпоредбата на чл. 164 от
ГПК.
В случая от заключението на техническата експертиза се установява, че актът за откриване
на строителна площадка на обекта е бил съставен на 13.01.2017 г. (петък). Според
показанията на свидетеля И. С. този факт е бил обявен на участниците в строителството на
конкретния обект „някъде средата на януари месец 2017 г.“ в деня на ежеседмичната среща
между тях, която се провеждала всяка сряда, и на която винаги участвал и представител на
подизпълнителя „Билд инженеринг 09“ ЕООД.
Няма никакви основания показанията на свидетеля да не бъдат кредитирани изцяло, тъй
като преценени с оглед на всички други данни по делото, не могат да бъдат поставени под
съмнение предвид възможната му заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК.
Денят сряда в средата на м.януари 2017 г. е на датата 18.01.2017 г. и с оглед изложеното по -
горе тя следва да се приеме за деня, който е началото на срока по чл. 4, ал. 2 от договора.
Този срок е изтекъл на 4.05.2017 г., което означава, че по отношение на всички строителни
работи, извършени и приети след тази дата, изпълнителят ще отговаря за забавено
изпълнение.
От анализа на доказателствената съвкупност се установява, че въззивникът е извършил и
предал част от строителните работи, включени в предмета на договора, с двустранно
подписани протоколи, съставени на 21.06.2017 г. и на 26.10.2017 г. - след изтичането на
10
срока на договора.
В контекста на изложеното е некоректно изявлението на пълномощника на въззивника в
съдебното заседание в настоящата инстанция, че акт № 15 за обекта е бил изготвен на
1.06.2017 г. и присъждането на неустойка след тази дата било недопустимо. Преди всичко
самият ищец е включил работите, приети с въпросните протоколи, в предмета на исковата
претенция и е поискал заплащането на тяхната стойност, което означава, че признава
предаването им на посочените в протоколите дати. Подписите на негов представител са
поставени във всеки един от тези протоколи и съобразно разпоредбата на чл. 180 от ГПК
съставляват доказателство, че изявлението което се съдържа в тях, е направено от
изпълнителя.
От друга страна, при така установените факти и обстоятелства, 20 дни от деня, в който
изпълнителят е изпаднал в забава, са изтекли на 25.05.2017 г., което означава, че към тази
дата е бил дължим максималния размер на неустойката, тъй като според уговорката в чл.
7.3 от общите условия на договора, ако изпълнителят не спази крайния срок за изпълнение,
дължи неустойка в размер на 0.5 % от стойността на договора за всеки ден на забава, но не
повече от 10 % от цената на договора.

- 11 -

Несъстоятелно е оплакването за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
принципа на диспозитивното начало. По отношение на възражението за прихващане,
заявено на посоченото основание, преценката, която е дължал съда, е да установи не/
осъществяването на твърдения факт - забавено изпълнение на уговорената престация, като
при тази преценка не е бил обвързан от посочения от ответника период на забавата. След
обсъждането на доказателствата съдът е изложил подробно в мотивите аргументите, на
които основава извода за наличие на забава, като несъвпадането на възприетия от него
период на забавата с очертания в отговора на исковата молба, не е произнасяне в повече от
поисканото (plus petitum).
При това положение следва да се приеме, че след 25.05.2017 г., когато са изтекли 20 дни от
деня, в който изпълнителят е изпаднал в забава, той дължи пълния размер на неустойката,
който при обща стойност на договора 884 892.72 лева, с включен ДДС, е 88 489.27 лева, с
включен ДДС.
Изводът от изложените съждения е, че ответникът има срещу ищеца изискуемо и ликвидно
парично вземане, произтичащо от същото правоотношение, в размер на посочената сума,
поради което и заявеното от него възражението за прихващане е основателно.
11

Оплакванията на въззивника следва да бъдат преценявани като несъстоятелни и поради
съвпадането на крайните извод на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 714 от 14.05.2020 г., по т.д. № 325/2018 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 7 състав в частта му, с която иска с правно основание
по чл. 266, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Билд инженеринг 09“ ЕООД - гр.София срещу
„Сънником“ ЕООД - гр. София е отхвърлен за разликата над сумата 18 335.64 лева до
предявения размер от 31 250 лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на
ответника за сумата 88 489.27 лева,


представляваща неустойка по чл. 7.3 от общите условия към договора от 13.10.2016 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


12
2.
























13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14