№ 1888
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20231100502246 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2246/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР гр.София ул.******* срещу
решение №15020 от 21.12.2022 г постановено по гр.д.№39317/2022 г на СРС , 138 състав , с
което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.181 ал.1 ЗМВР във вр.чл.142 ал.1 т.2
ЗМВР на В. В. С. ЕГН ********** от гр.София ул******* ******* сумата от 1560 лева
левова равностойност на безплатна храна , която не е предоставена от МВР за периода
01.07.2019 г – 31.07.2020 г , ведно със законната лихва от 21.07.2022 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и да заплати по сметка на СРС 62,40 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Въззивникът не е пасивно легитимиран ответник и искът трябва да се насочи срещу МВР ,
защото той е орган по назначаването и не е приложим чл.61 ал.2 КТ . В решението на СРС
не са посочени адресите на страните и банковата сметка на ищеца съобразно чл.236 ал.1 т.4
и т.7 ГПК , както и липсват мотиви защо се дължи процесната сума и по възражението за
погасителна давност за периода 01.07.2019 г – 21.07.2019 г . Ищецът е държавен служител
по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР /без полицейски функции/ и статутът му се урежда в ЗДСл., който
не предвижда изплащане на левова равностойност на храна . Съгласно чл.142 ал.4 ЗМВР
спрямо държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР се прилагат определени норми на
ЗМВР , но не и чл.181 ал.1 ЗМВР . При преназначаването през 2017 г на ищеца , при
1
определяне на заплатата на ищеца е включена левовата равностойност на храната по чл.181
ал.1 ЗМВР и такава не трябва вече да се начислява . Ищецът не извършва дейности по
чл.181 ал.3 ЗМВР и не му се полага безплатна храна и ободряващи напитки .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Ответникът е юридическо лице в структурата на МВР съгласно чл.37 ал.2 ЗМВР ,
правосубектен е и е надлежен ответник . Като служител по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР ищецът
има право на безплатна храна или левовата й равностойност. Чл.181 ал.5 ЗМВР делегира на
министъра на вътрешните работи да определя единствено условията и реда за предоставяне
на сумите и доволствията по чл.181 ал.1-ал.3 ЗМВР , но не и да ограничава кръга на
служителите на МВР , които имат право на безплатна храна или левовата й равностойност.
Статутът на ищеца се урежда както от ЗДСл , така и от ЗМВР съгласно чл.1 ЗМВР . Не може
ищецът да бъде поставян в неравностойно положение . Редакцията на чл.142 ал.4 /предишна
ал.3/ ЗМВР не е действащо право за процесния период , който е до 31.07.2020 г . Не е
действащ за периода и чл.181 ал.3 ЗМВР . Действително в чл.1 от Наредба №8121з-773 от
01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на безплатна храна или левовата й
равностойност на служителите на МВР е изключено предоставянето на храна или левовата й
равностойност на служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР . От друга страна чл.181 ал.1 ЗДСл
не изключва тези служители от правото на храна или левовата й равностойност т.е. в чл.1 от
Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г като подзаконов нормативен акт противоречи на закона
. Неоснователно е възражението за погасителна давност , защото сумите за левова
равностойност на храна се начисляват месечно , а не подневно .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 30.12.2022 г и е
обжалвано в срок на 13.01.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е държавен служител по чл.142
ал.1 т.2 ЗМВР за процесния период като статутът му се урежда както от ЗДСл , така и от
ЗМВР . Действително за служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР е посочено в чл.142 ал.4
ЗМВР , че са тях се прилагат определени норми на ЗМВР - като чл.181 ал.1 ЗМВР не е
посочен - но трябва да се извърши тълкуване и въз основа на чл.1 ЗМВР . Чл.181 ал.1 ЗМВР
не провежда разграничение относно категориите служители на МВР , които имат право на
безплатна храна или левовата й равностойност . Чл.181 ал.5 ЗМВР не дава право на
министъра на вътрешните работи да ограничава кръга на служителите на МВР , които имат
право на безплатна храна или левовата й равностойност . При преобразуване на служебните
правоотношения по § 69 ал.6 ПЗР на ЗМВР се дължи равностойност на храната . При
измененията от 2020 г на чл.142 ал.4 ЗМВР има препращане към чл.181 ал.3 ЗМВР . Чл.1 от
Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г като подзаконов нормативен акт противоречи на чл.181
ал.1 ЗМВР , като ЗМВР не делегира на министъра на вътрешните работи право да определя
правоимащите лица служители в МВР .
2
Решението на СРС е валидно и допустимо . При служебна проверка не се откриват
основания за нищожност на решението на СРС . Неоснователни са доводите за
недопустимост на решението на СРС поради противоречия с чл.236 ал.1 т.4 и т.7 ГПК. В
първоинстанционното решение са посочени адреси на страните . Евентуална липса на
адреси не опорочава съдебния акт и би представлявала очевидна фактическа грешка в него .
Същото е валидно и за липсата на посочване от ищеца на банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми или друг посочен от ищеца начин за плащане . Подобна грешка
може да се отстрани и пред въззивния съд
Въззивникът е легитимиран ответник по аналогия на чл.61 ал.2 КТ във вр.§1 т.1 от ДР на КТ
. Въззивникът има статут на юридическо лице по чл.37 ал.2 ЗМВР . Ищецът е полагал труд
по служебно правоотношение именно при въззивника и няма как да възникне такова
правоотношение с друго юридическо лице макар и на по-високостоящ административен
орган.
Решението на СРС е неправилно . Преди всичко следва да се отбележи , че е предявен иск
по чл.181 ал.1 ЗМВР за левова равностойност на храна , която не е била предоставена за
периода 01.07.2019 г – 31.07.2020 г . Не е предявен иск за неизплатена заплата на държавен
служител по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР , поради което е ирелевантно да се изследва дали при
преобразуване на служебното правоотношение на ищеца в заплатата му е била включена и
получаваната дотогава левова равностойност на храна .
В чл.142 ал.4 ЗМВР /в приложимата редакция/ изрично е предвидено, че статутът на
държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 се урежда със ЗДСл.
Изчерпателното изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи
длъжности по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР - чл. 56, чл.151 ал.1 и 7, чл.156, ал.4, чл.181 ал.3, чл.182
,чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал.2, чл.191 и 233 - е въведено със Закона за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в
сила от 1.10.2020 г. / и представлява връщане на част от правата на тези служители отнети
от законодателя през 2016 г. за тази група служители в МВР, като в периода от 14.10.2016 г.
до 01.10.2020 г. приложими спрямо тези служители принципно са само разпоредбите
на Закона за държавния служител. При това положение допълнително изплащане на
равностойност за храна се дължи само при условията на чл.181 ал.3 ЗМВР, които обаче в
случая не са твърдят от ищеца и не се установяват да са налице.
Самата идея на чл.142 ал.1 ЗМВР е да разграничи служителите в различни категории , които
да имат и съответния различен статут /права и задължения/ според това дали изпълняват
специфични за министерството функции / напр. полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението – чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР / или функции , които може да
са аналогични на тези в други министерства/държавни органи /чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР/ или
въобще на работници и служители , наети по трудов договор /чл.142 ал.1 т.3 ЗМВР / . В този
смисъл в чл.142 ал.1 ЗМВР водеща е идеята да се отрече „уравниловката“ между различните
видове служители на МВР . След като тези служители имат съвсем различни задължения и
3
трудови функции по ЗМВР и други нормативни актове , то не може да се изхожда от идея за
приравняване на правата им по отношение на заплата , права на храна или нейната
равностойност в пари , облекло , социално осигуряване и пр. ; да се твърди
„дискриминация“ , необходимост от „прилагане по аналогия“ на облагодетелстващи норми
и т.н. Неоснователно е позоваването от СРС на общата норма на чл.1 ЗМВР . Чл.1 от
Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на МВР не противоречи на чл.181 ал.1 ЗМВР ,
защото чл.142 ал.4 ЗМВР препраща към статут на ищеца по ЗДСл , а там не е
предвидено изплащане на равностойност на храна . Вярно е , че за още по-голяма
прецизност би могло законодателят да измени изрично и чл.181 ал.1 ЗМВР , но самото
наличие на чл.181 ал.2 и ал.3 ЗМВР в настоящата им редакция е аргумент , че законодателят
провежда политика на разграничаване , а не на уеднаквяване на правата на различните
категории служители на МВР . Отделно , след като веднъж изрично е изключил служителите
по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР от уредбата по ЗМВР чрез чл.142 ал.4 ЗМВР /общо или чрез
изрично изброяване на норми в различните редакции / , то повторното им включване по
отношение на право на храна/левовата равностойност на храна може да стане само с нова
изрична норма , а не чрез разширително тълкуване на норма , която е останала в стара
редакция от 2015 г /чл.181 ал.1 ЗМВР / „новият закон отменя по-стария“ . Доколкото става
въпрос за парична равностойност на храна /практически за част от заплатата на служителите
/ МВР винаги би могло по съответния ред да увеличи заплатите на служителите по чл.142
ал.1 т.2 ЗМВР . Противоречи на логиката на закона и на правната сигурност да се постигат
ефекти на увеличаване на заплатите в МВР по съдебен ред чрез прилагане на норми от
ЗМВР към служители , за които изрично е посочено , че статутът им се определя в ЗДСл ,
освен в изрично уредени в ЗМВР изключения .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли .
Разноски пред СРС и СГС се дължат от ищеца .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №15020 от 21.12.2022 г постановено по гр.д.№39317/2022 г на СРС ,
138 състав състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. С. ЕГН ********** от гр.София да се осъди Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР гр.София ул.******* да му заплати
на основание чл.181 ал.1 ЗМВР сумата от 1560 лева левова равностойност на безплатна
храна , която не е предоставена от МВР за периода 01.07.2019 г – 31.07.2020 г , ведно със
законната лихва от 21.07.2022 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА В. В. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР гр.София ул.******* сумата от 50
лева разноски пред СРС и 81,20 лева разноски пред СГС .
4
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5