РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Царево, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20242180200017 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по изпратено по подсъдност н. а. х. д. № 17/2024 г.
по описа на Районен съд – гр. Царево, образувано по повод жалба от П. Д. Д. с
ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Р. Б. – АК - Габрово, с посочен
съдебен адрес: гр. Г. ****, против Наказателно постановление №
178/21.12.2023 г., издадено от Директор на РИОСВ-Бургас, с което за
нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии и т. „г“ от
забранителния режим на защитената територия, определен със Заповед №
2109/20.12.1984 г. на КОПС, му е наложена на основание чл. 81, ал. 3, във вр.
с чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии глоба в размер на 100
лева.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител –адв. Б., като поддържат жалбата на
изложените в нея основания и молят за отмяна на НП.
В с.з. АНО, редовно уведомен, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – юрк. П., чрез който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят Е. П. П.,
свидетелите Г. И.Н. и К. Г. Д., която се намира с жалбоподателя във
фактическо съпружеско съжителство.
1
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
На 09.08.2023 г., С. Г.Г. – *** в РИОСВ-Бургас заедно с колегата си Е.
П. П. – ******, извършили планова проверка в границите на защитена
територия - природна забележителност (ПЗ) „Пясъчни дюни в района на
младежки международен център“ (ММЦ) в землище на гр. Приморско, при
която установили, че били паркирани общо 15 моторни превозни средства,
като измежду които и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.
№********, паркирани върху имот с идентификатор 58356.71.9 по КККР на
гр. Приморско, попадащ в границите на природна забележителност „Пясъчни
дюни в района на ММЦ“, представляваща защитена територия по смисъла на
Закона за защитените територии. По време на проверката не е присъствал
собственика или водача на автомобила. Установено било, че
информационната табела, изработена и монтирана от РИОСВ-Бургас в имот
58356.71.8 по КККР на гр. Приморско била съборена на земята с увредена
конструкция, а останалите табели, монтирани от РИОСВ-Бургас били в добро
състояние. Констатациите на проверяващите са обективирани в Констативен
протокол №024113ПД-15-48/09.08.2023г. /л.24-25/. Впоследствие
проверяващите предприели търсене на собственика на автомобила с рег. №
***********, за което изискали справка от Областна дирекция на МВР гр.
Габрово, сектор „Пътна полиция“. Въз основа на предоставена справка с Peг.
№ 892000-5935/29.09.2023 г. на Областна дирекция на МВР гр. Габрово,
сектор „Пътна полиция“ (вх. № БРЗТЗЗ- 618(11)/03.10.2023 г. на РИОСВ -
Бургас) проверяващите установили, че собственика на процесния автомобил е
жалбоподателя П. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Г.****Въз основа на
така установеното, на 30.11.2023 г. св. П. съставила против П. Д. Д. акт за
установяване на административно нарушение №178/30.11.2023 г., като
приела, че същият на 09.08.2023 г. в границите на природна забележителност
(ПР) „Пясъчни дюни в района на международен младежки център“,
представляваща защитена територия по смисъла на Закона за защитените
територии, като е навлязъл и паркирал превозно средство — лек автомобил,
марка "Дачия", модел "Сандеро" с регистрационен номер ***** в поземлен
имот с идентификатор 58356.71.9 по КК на гр. Приморско, въпреки
поставените информационни и забранителни знаци и табели. По границите на
ПЗ "Пясъчни дюни в района на ММЦ" са поставени знаци и/или табели,
указващи забрана за навлизане на моторни превозни средства (МПС) на
следните места: - На подход от път гр. Приморско - гр. Китен, след моста на
р. Дяволска към позелен имот с идентификатор 58356.71.9 по КККР на гр.
Приморско - пътен знак, указващ забрана за престой и паркиране и
информационна табела, означаваща ПЗ "Пясъчни дюни в района на ММЦ с
информация за границите на защитената територия, нанесени върху извадка
от картен материал и с информация за режима на дейности, определен със
заповедта за обявяването й;
На подход от път гр. Приморско-гр. Китен към поземлен имот с
идентификатор 58356.71.13 по КККР на гр. Приморско - 2 бр. пътни знаци,
2
указващ забрана за престой и паркиране;
На път - поземлен имот с идентификатор 58356.71.19 по КККР на гр.
Приморско - пътен знак, забраняващ навлизане на пътни превозни средства;
На подход от път гр. Приморско-гр. Китен към поземлени имоти с
идентификатори 58356.71.19 и 58356.71.9 по КККР на гр. Приморско - пътен
знак, указващ забрана за престой и паркиране;
На подход от път гр. Приморско-гр. Китен по южната граница на
/Природната забележителност - пътен знак, забраняващ навлизане на пътни
превозни средства, с което е нарушил чл.24 от ЗЗТ и т. “г“ от забранителния
режим на защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на
КОПС при МС. Препис от АУАН е бил връчен лично на жалбоподателя на
11.12.2023 г. със съдействието на органите на МВР, като в определения му 7-
дневен срок същият е подал възражение до Директора на РИОСВ – гр.
Бургас, в което са изложени твърдения за липса на поставени табели, че
местността е защитена зона. Както и че не е паркирал върху дюните.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички
събрани доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което за нарушение
на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената територия,
опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС на жалбоподателя
му е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.81 ал.3 вр.чл.81
ал.1 т.1 от Закона за защитените територии.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя, а жалбата е изпратена по
пощата, като е входирана от АНО на 05.01.2024 г. Доколкото АНО не е
представил по АНП пощенския плик, с който е била изпратена жалбата и от
пощенското клеймо на който може да се установи датата на изпращането, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
От изложеното от актосъставителят в съдебно заседание, при
изготвянето на Констативен протокол №024113ПД-15-48/09.08.2023г. за
извършено административно нарушение на 09.08.2023 г. не е присъствал и не
е бил търсен собственика на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с
рег. № ********.
От показанията на св. Г.И. Н. и К.Г. Д., се установява, че на процесната
дата са били на почивка в гр. Приморско, за периода 07.08-13.08.2023 г., като
жалбоподателят е управлявал собственият си автомобил само от гр. Габрово,
до гр. Приморско и обратно, а през останалото време, МПС-то е било
управлявано от Н. или Д..
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената
фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда за това са следните:
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността
3
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
С атакуваното НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на
нарушение по чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената
територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Закона за защитените територии, в
природните забележителности се забраняват дейности, които могат да
нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им
стойност. Пясъчните дюни между гр.Приморско и м.“Перла“ на км.50 +000 на
път Бургас – Мичурин /днес с наименование Царево/, в землището на
гр.Приморско, с площ 24 ха са обявени за природни забележителности със
Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС /л.44-46/, като съгласно т.“г“
от забранителния режим на защитената територия, опредЕ. със Заповед
№2109/20.12.1984г. на КОПС при МС, в границите на природните
забележителности се забраняват влизането, лагеруването, преминаването или
паркирането на моторни превозни средства. Към заповедта е изготвена и
скица на защитените територии, като по делото е представена такава за
природната забележителност „Пясъчни дюни“. От представената по делото
извадка от КККР на гр.Приморско, се установява, че имот с идентификатор
58356.71.9 попада в границите на природната забележителност „Пясъчни
дюни“ , както и че при проверката на 09.08.2023 г. от РИОСВ – Бургас
процесния автомобил е бил паркиран в процесния имот. От показанията на
актосъставителя, събрани в хода на съдебното следствие, се установява, че
природната забележителност „Пясъчни дюни“ е била обозначена със
съответните информационни и забранителни табели, поради което
възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установи, че жалбоподателят П. Д. Д. е собственик на процесния автомобил,
който е бил паркиран на 09.08.2023 г. в защитената забележителност, но не се
доказа обаче, че именно жалбоподателят П. Д. Д. е управлявал на
инкриминираната дата процесното МПС, като е навлязъл и паркирал
процесното МПС в защитената територия „Пясъчни дюни“. Доколкото
законовите норми на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на
защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при
МС предвиждат ангажиране на отговорността на лицето, което навлезе и
паркира МПС в защитена местност, т.е. ангажират отговорността на водача на
МПС, защото именно той управлява МПС-то, с което навлиза и паркира в
защитената местност, то обстоятелството, че дадено лице е собственик на
4
това МПС не е достатъчно за да бъде ангажирана отговорността му по
посочените норми, поради което възраженията на защитата в тази насока са
основателни, тъй като са подкрепени от свидетелските показания по делото и
от обстоятелството, че при установяване на нарушението, не е бил установен
от актосъставителят, действителният водач на МПС-то. С издаването на
наказателното постановление се ангажира административно-наказателната
отговорност на конкретно лице за конкретно виновно извършено от него
нарушение, като ангажирането на отговорността не може да става на базата на
предположения. В настоящия случай АНО не успя да докаже, че на
инкриминираната дата и място именно жалбоподателят е управлявал и
паркирал процесното МПС в защитената територия, поради което съдът
приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено. В този
смисъл е и практиката на Административен съд – гр. Бургас – Решение № 703
от 19.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 336/2020 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 178/21.12.2023 г. на
Директора на РИОСВ-Бургас, с което на П. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Г.****, за нарушение на чл. 24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на
защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984 г. на КОПС при
МС, е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.8 1 ал. 1 т. 1 от
ЗЗТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5