РЕШЕНИЕ
№ ................
гр.София,
13.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря И.И.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3508
по описа за 2016
год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д.Г.Д. обективно и пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. § 22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. срещу Г.Ф. и с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ срещу З.Л.И. АД.
Ищецът твърди, че на
19.12.2013 г. около 02.10 часа в гр. П. на ул.„*****“ пред № 30
настъпило ПТП между лек автомобил Фолксваген Голф 3 и него,
като пешеходец. Посочва, че инцидентът настъпил по вина
на водач на неустановено МПС, който внезапно форсирал
управлявания от него автомобил и го блъснал, докато
пресичал пътното платно. Пътният инцидент бил посетен
на място от полицейски екип и бил съставен констативен
протокол с пострадали лица. Веднага след произшествието, по
твърдения,
бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил
хоспитализиран за периода от 19.12.2013 г. до 27.12.2013 г., с поставена окончателна
диагноза: „Счупване на тялото /диафиза/ на табията - открито. Фрактура тибия
синистра аперта“. Поради
получените травми, на 21.12.2013 г. бил подложен на оперативна
интервенция - кръвна репозиция на счупената кост и поставяне на интрамедуларен пирон, заключен с два винта в левия голям
пищял /тибия/. По твърдения, след
изписването му от болничното заведение продължил лечението си в домашни условия,
като му бил предписан строг постелен режим. Според
лекарските предписания му било препоръчано да извършва минимални движения и да
не се натоварва, което наложило блиЗ.ите му да го обслужват денонощно. Твърди, че на 24.03.2014
г. бил отново хоспитализиран в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, като бил подложен на повторна операция, за
екстрадиране на заключващите винтове на поставения му в лявата тибия пирон, като престоят му в болницата продължил до 30.03.2014 г.
Твърди, че на 03.04.2014
г. бил приет за рехабилитация в МБАЛ „Р.“ ЕООД, гр. П. с оплаквания за болки и
ограничени движения в лявата глезена става. Престоят му продължил до 11.04.2014
г., като бил изписан с препоръки за продължаване на
рехабилитацията. На 21.10.2014 г. бил освидетелстван от ТЕЛК, за което му било
издадено експертно решение с 20 % намалена трудоспособност за период от две
години. Твърди, че на 28.01.2015 г. отново постъпил в МБАЛ „Европа“ ЕООД,
където по оперативен път била извадена поставената му остеосинтеза.
Посочва, че лечебният и възстановителен период продължават и към настоящия
момент, като се очаква при добро развитие,
възстановяването му да приключи след няколко месеца. Твърди, че според лекарите
ще останат трайни последици за здравето му, тъй като въпреки интензивните
възстановителни процедури, на които се подложил, функционалният капацитет и
мускулният дисбаланс на бедрото му остават далеч извън нормите.
Поддържа, че
вследствие на произшествието се влошило и психическото му здраве.
Започнал да страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност,
нарушение на паметта и вниманието и постоянно се връщал към спомена за
случилото се.
Твърди, че във връЗ.а с лечението извършил редица разходи в общ размер на 2032,66 лева,
за закупуване на заключващ пирон, лекарствени средства, болничен престой и медицИ.ки консумативи, конкретно
индивидуализирани с молба от 12.05.2015 г.
Във връЗ.а с инцидента, по твърдения, било
образувано досъдебно производство № 757/2013 г., пр.пр.№ 4609/2013 г. по описа на
РП П.,
по което възникнали обосновани предположения, че процесното ПТП е причинено от
водача на МПС Фолксваген Голф 3 с peг. № ****** - К.Е.И..
Поради това
че произшествието е причинено от неизвестен водач, както било
отразено в КП, завел претенция пред Гаранционния фонд за
получаване на обезщетение, където била образувана преписка по щета. На
12.02.2015 г. Г.Ф. отказал плащане, което обусловило правният
му интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.
При условията на
евентуалност заявява, че ако се приеме, че процесното ПТП е
настъпило по вина на К.И., и доколкото автомобилът е бил застрахован по
застраховка Гражданска отговорност в З. „Л.И.“ АД, счита, че са налице
основания за ангажиране отговорността на този застраховател.
Предвид изложеното, претендира на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г. осъждане на Г.Ф. да заплати сумата 2032,66
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
гореописаното ПТП и сума в размер на 40 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност, ако се отхвърлят исковете
срещу Гаранционния фонд, претендира на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ осъждане
на застрахователя
З.„Л.И.“ АД да му заплати претендираните
по-горе суми.
В допълнителна молба от
12.05.2015 г. пояснява претенциите си за имуществени вреди по следния начин: Претендирания размер на обезщетение 2032.66 лева, включва
следните разходи извършени от ищеца във връзка с болничния му престой и периода
след изписването му от болничното заведение: 1820.00 лв. - за закупуване на тибиален заключващ пирон, за което била издадена Фактура №
**********/20.12.2013 г., по описа на „А.Ф.“ ЕООД; 46.40 лв. - за заплащане на
потребителска такса за болничен престой, за което била издадена Фактура №
**********/27.12.2013 г., по описа на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД; 37.20 лв.- за
закупуване на противосъсирващи медикаменти, за което
била издадена Фактура № **********/03.04.2014 г., по описа на „Ф.“ ООД; 54.06
лв. - за закупуване на противосъсирващи и венотонизиращи медикаменти, за което била издадена Фактура
№ **********/25.03.2014 г., по описа на „Ф.“ ООД; 49.00 лв.-за закупуване на антитромботични медикаменти, за което била издадена Фактура
№ **********/11.01.2014 г., по описана „Ф.“ ООД; 20.00 лв. - за заплащане на
вторичен преглед при травматолог, за което е издадена Фактура №
**********/19.02.2014 г., по описа на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД; 6.00 лв. - за
заплащане на такса за копие от Епикриза, за което била
издадена Фактура № **********/26.08.2014 г., по описа на по описа на УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“ ЕАД.
В срока за писмен
отговор ответникът Г.Ф. оспорва изцяло исковите претенции по основание и
размер. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му. Посочва, че представеният констативен протокол ПТП е съставен само и едИ.твено по данни на пострадалия
и то след осем месеца от събитието. Отделно от това заявява, че с оглед изложените
в исковата молба твърдения, инцидентът бил причинен от лек автомобил, за който
има сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност“, поради което
отговорността следва да бъде поета от застрахователя.
В срока за писмен
отговор, ответникът З.„Л.И.“ АД оспорва изцяло исковете по основание и размер.
Оспорва твърдението, че на посочената дата и на описаното място е настъпило ПТП
при описания механизъм с участие на лек автомобил Фолксваген Голф 3 с peг. № ******. В условията на евентуалност твърди, че
произшествието е настъпило по изключителна вина на пешеходеца Д.Г.Д. /ищец в
производството/ или при условията на съпричиняване от страна на пострадалия.
Оспорва наличие на пряка причинно-следствена връзка на настъпилите травматични
увреждания вследствие на ПТП-то, както и възникване на описаните травми и
здравословно състояние. Прави искане за конституиране на трети лица помагачи.
С определение от
23.09.2015 г., като подпомагаща страна на ответника З.„Л.И.“ АД е конституиран К.Е.И.,
който не изразява становище по исковете.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.288,
ал.1, т.1 КЗ /отм./, приложим в настоящия случай, при причиняване на
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания в
резултат на ПТП настъпило на територията на Република България причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство следва да бъде ангажирана
отговорността на Г.Ф.. С посочената разпоредба е дадена възможност на
увреденото от настъпилото застрахователно събитие лице да иска пряко от Г.Ф.
обезщетение за причинените му вреди, като отговорността на последния е
функционално обусловена от деликтната отговорност по
чл.45, ал.1 ГПК на прекия причинител на увреждането.
За основателността на
иска, в тежест на ищеца бе да докаже, че в причинна връзка с виновно
противоправно деяние на лице управляващо неидентифицирано моторно превозно
средство е претърпял неимуществени и имуществени вреди,
които ответника е отказал да обезщети.
В настоящето
производство, съдът намира, че механизмът на ПТП се
установява, чрез съставените писмени документи –протокол за оглед на
местопроизшествието от 19.12.2013 г., констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 43/26.09.2014 г. и събраните гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите Х.Й.А. и М.А. С. /последните събрани по делегация от РС П./.
Така, чрез посочените
документи и констатациите на експерта по САТЕ се установява, че на 19.12.2013 г.
около 02:10 ч. пешеходците Д.Д. и Х.А. се движили по
ул. „*****” в гр. П. по пътното платно (поради заетост на тротоарите).
Приближавайки кръстовището образувано от ул. „*****” и ул. „Христо Чернопеев”, пешеходците преминали покрай спрял автомобил
Фолксваген Голф. В момент когато двамата преминали покрай спрелия автомобил, същият
потеглил ускорително, оставяйки следа от 50см. от пребоксуване.
Настигайки двамата пешеходци, автомобилът нанесъл с предна лява част удар върху
намиращия се от ляво пешеходец- ищецът Д.Г.Д.. По описания начин на пострадалия
пешеходец бил нанесен удар в левия му крак.
Така описаната
фактическа обстановка, както бе посочено се основава на дадените от свидетеля –
очевидец Х.Й.А. показания. Чрез последните се установява, че на 18 срещу
19.12.2013 г. двамата с ищеца се прибирали от празнуване на неговия рожден ден
/на свидетеля А./, като се движели по ул.*****, гр.П. по средата на улицата,
тъй като по тротоарите имало паркирани автомобили, на разстояние един от друг –
около метър. Свидетелят А. се движел от лявата страна на Д.Д.
/М./, когато двамата минали покрай спрял вдясно автомобил Фолксваген Голф тройка, тъмносин със запотени стъкла, загасени
фарове и двигател. След около 10-15 метра този автомобил запалил, включил
фаровете и изфорсирал и минал с „мръсна газ“ през
неговия приятел М., като го прегазил и избягал. Свидетелят А. успял да запомни
само част от номера му – „ВР 76“ и
сочи, че същият е бил управляван от негов съученик К., като в автомобила имало
на дясната седалка и едно момиче. Приятелят му паднал на земята, а свидетеля се
обадил на бърза помощ и на полицията. Дошъл бащата на пострадалия да му помогне
да го преместят на бордюра. След около 10 минути дошла кола на бърза помощ и
закарали М.в болницата в гр.П., като на следващия ден същия бил преместен в
гр.София заради тежките наранявания.
Чрез показанията на
свидетеля М.А. С. /служител на полицията/- присъствал към момента на отразяване
на местопроизшествието в съставения протокол за оглед /събрани по гр.д.№ 1/2016
г. по описа на РС П. се установява, че същият е посетил ПТП след подадения
сигнал до полицията. На място видял пострадалото момче със счупен крак Д.Д. и Х.А. –пряк очевидец, като по техните обяснения
отразил, че лек автомобил Фолкваген Голф е блъснал
пострадалия. Този автомобил не бил установен от полицията тогава и на по-късен
етап. Водачът на автомобила, който блъснал пострадалия бил напуснал
местопроизшествието преди идването на служителите на полицията.
Твърденията на ищеца, че
ПТП е било причинено от водача на описания лек автомобил Фолксваген
Голф 3 с peг.
№ ****** - К.Е.И. останаха недоказани в производството, доколкото както бе
посочено дори едИ.твения
свидетел – очевидец на пътния инцидент – свидетеля Х.А. не идентифицира по този
пълен начин с пълния регистрационен номер МПС, което е причинило на пострадалия
посочените увреждания. Причинителят на ПТП не се индивидуализира с посочване на
имената на собственик на автомобила или водач на същия. Същевременно
посочването на част от рег.№ на автомобила не е достатъчно да определи, че
вината за ПТП следва да бъде понесена от конкретно лице. От своя страна, съдът
намира иррелевантни за спора възраженията на ответника Г.Ф., че в протокола за
оглед на местопроизшествието е описан друг лек автомобил, а именно Мерцедес с
рег.№ ******. Последното във връзка с липсата на проведено доказване, че именно
това е бил автомобила, който е участвал в ПТП. Подобно съдържание не е било
вложено и при описанието на този автомобил в съставения протокол за оглед.
Напротив, същия е описан, като паркиран на тротоара в близост до
произшествието.
Чрез показанията на
свидетеля Г.Д. Д. /баща на пострадалия ищец/, преценени с оглед всичко
доказателства по делото при съобразяване евентуалната му заинтересованост /чл.172 ГПК/ се установява, че на посочената дата към 02.00 часа му се обадил свидетеля
Х.А., който му съобщил, че неговия син е бил блъснат от лек автомобил. Отишъл и
видял сина си, че е на земята и целия му крак бил в кръв. Бил закаран по
спешност в болницата в гр.П., като на следващия ден бил изпратен в Пирогов в
гр.София.
Чрез констатациите на
експерта по САТЕ се установява, че описаното ПТП е настъпило в резултат на
субективните действия на водача на неизвестния лек автомобил Фолксваген Голф.
Чрез приложената медицИ.ка документация и
констатациите на експертите по СМЕ – доц. д-р М.Г. се установяват причинените
на ищеца във връзка с описаното ПТП травматични увреждания: „открито счупване на лявата голямопищялна кост“. Според експерта, възстановителният
и оздравителен период при пострадалия продължил от деня на ПТП -19.12.2013 г.,
като все още не е приключил, видно от експертното решение с преценена трайно
намалена работоспособност до 01.10.2016 г. Трайните последици за здравословното
му състояние, получени вследствие на процесното ПТП са белези, ограничени
движения, болки при влошаване на времето и т.н. в мястото на откритото счупване
и наложилите се оперативни намеси с поставяне на метална остеосинтеза й
задължителното отстраняване на фиксиращите винтове и интрамедуларния
пирон. Поради факта, че счупването било открито, оздравителният процес протекъл
с усложнение - дефектно образуване на калус в мястото
на счупването, както и поради счупване на винт, по неизяснена причина. Ищецът понесъл
/видно от приложените копия от медицИ.ки документи/ три оперативни интервенции. Претърпените болки, според СМЕ били с висока
интензивност, продължителни и мъчителни страдания, като до настоящия момент
поради възникнали усложнения със забавен оздравителен процес, пострадалият
продължава да е с определена 20% трайно намалена работоспособност от
претърпяното счупване, резултат от процесното ПТП. Напълно е възможно при
подобна травма на долен крайник, както и в зависимост на индивидуални
особености, ищецът да търпи с години болки и страдания и за в бъдеще с оглед на
получената травма и претърпените операции. Финансовите документи приложени по делото,
в които са описани направените разходите, според експерта, са в причинна връзка
с процесното ПТП и са били категорично необходими за лечението с оглед
получените травматично увреждане и усложнения от него.
Чрез показанията на
свидетеля Г.Д. Д. /баща на пострадалия ищец/, преценени с оглед всичко
доказателства по делото при съобразяване евентуалната му заинтересованост
/чл.172 ГПК/ се установява, че към момента на постъпване в лечебното заведение
в гр.П., пострадалия е имал разкъсана външна рана откъм подбедрената
кост и костта стърчала навън. С инструмент била поставена екстензия
и дали обезболяващи на сина му. Болката не спирала, била много силна. На
следващия ден бил закаран в Пирогов, като двамата с майката на пострадалия го
придружили. Непрекъснато се оплаквал от силни болки. Там бил опериран и всеки
ден в рамките на престой десет дни била обслужвана раната. След това лечението
на ищеца продължило в домашни условия, като му се превили и инжекции за
разреждане на кръвта; обезболяващи, тъй като все още изпитвал силни болки в
областта на крака, който се подувал. Пострадалия се изнервил. След около 2-3
месеца започнал да ходи с патерици, но болният му крак бил отслабнал. Преди
това бил на легло и цялата грижа за него поели, като негови родители свидетеля Д.
и съпругата му. Отново започнал да се оплаква от болки и след като направили
снимка, било установено, че има скъсан винт. Пак се обадили в Пирогов и там
отново му била направена втора операция. Според свидетеля, пострадалия понесъл
отново „неописуеми болки“. Около десет дни имал „адски болки“, а кракът му
отичал всеки ден. След това на пострадалия била проведена трета операция за изваждане
на поставения винт.
Ето защо съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на неидентифицирано моторно превозно средство, по отношение на причинените на ищеца
неимуществени и имуществени вреди от описаното ПТП.
Поради изложеното, съдът
намира, че в производството се установи извършено неправомерно поведение от
страна на водача на неидентифицирания автомобил. Установи се, че водачът на
лекия автомобил е нарушил виновно правилата за движение по пътищата – чл.5,
ал.1, т.1 ЗДвП предвиждащ, че всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; чл.5, ал.2 ЗДвП, предвиждащ, че водачът на ППС следва да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
чл.116 ЗДвП предвиждащ, че водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП изискващ от всеки
участник в движението по пътищата да упражнява непрекъснат контрол върху МПС,
което управлява като съобразява скоростта му с атмосферните условия,
състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко видимо предвидимо препятствие. С оглед нарушаването на тези
императивни разпоредби, съдът намира, че поведението на водача е било
противоправно и представлява деликтно поведение,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. Презумпцията за вина не беше оборена, а
точно обратното - ангажираните доказателства безспорно установяват вината на
водача на неидентифицираното моторното превозно средство.
Безспорно се установи
по делото, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му травми в резултат на ПТП, които вреди са в пряка
причинна връзка с виновното противоправно деяние на неизвестния водач на
неидентифицираното превозно средство на
територията на Република България. В производството се установи и че на пострадалия са били причинени
имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и оздравителен процес,
изразяващи се в извършени разходи за лекарства и консумативи.
Относно спорния между
страните в това производство въпрос за размера на дължимите обезщетения, както
и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния
резултат, което да бъде основание за намаляване размера на отговорността
съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Тези
критерии са възприети и във формираната практика по приложението на чл.52 ЗЗД,
която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правно релевантни факти. Възприето е и становището,
че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
В настоящия случай
при съобразяване дадените разяснения, съдът намира, че с оглед възрастта на пострадалия – 18 години към датата на ПТП, вида и естеството на уврежданията,
ограниченията и болките, които се е наложило да търпи в тази ранна възраст, от
една страна, а от друга - дългия период на лечение с проведените три оперативни
интервенции, настъпилото усложнение във връзка с проведената втора оперативна
интервенция и обстоятелството, че към настоящия момент пострадалия не се е
възстановил, както и периода, в който същия е бил с ограничения в придвижването-
на легло при задължителна чужда помощ за пълно обслужване в ежедневието,
проведената рехабилитация и ползваните помощни средства при придвижване, при преценка
на обсъдените по-горе обстоятелства, справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на травматичните
увреждания от ПТП следва да бъде определено в размер на 40000.00
лв.
От своя страна, с оглед
констатациите на експерта по СМЕ, съдът намира претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в цялост за предявения размер
2032.66 лв. Съображения:
Както бе посочено,
според СМЕ, финансовите документи, в които са описани направените разходи, са в
причинна връзка с процесното ПТП и са били категорично необходими за лечението
с оглед получените травматично увреждане и усложнения от него. Сумата 2032.66 лева,
включва следните разходи извършени от ищеца във връзка с болничния му престой и
периода след изписването му от болничното заведение: 1820.00 лв. - за закупуване
на тибиален заключващ пирон по издадена Фактура №
**********/20.12.2013 г., по описа на „А.Ф.“ ЕООД; 46.40 лв. - за заплащане на
потребителска такса за болничен престой по издадена Фактура №
**********/27.12.2013 г., по описа на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД; 37.20 лв.- за
закупуване на противосъсирващи медикаменти по издадена
Фактура № **********/03.04.2014 г., по описа на „Ф.“ ООД; 54.06 лв. - за
закупуване на противосъсирващи и венотонизиращи
медикаменти по издадена Фактура №
**********/25.03.2014 г., по описа на „Ф.“ ООД; 49.00 лв.-за закупуване на антитромботични медикаменти по издадена Фактура №
**********/11.01.2014 г., по описана „Ф.“ ООД; 20.00 лв. - за заплащане на
вторичен преглед при травматолог по издадена Фактура № **********/19.02.2014
г., по описа на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД; 6.00 лв. - за заплащане на такса за
копие от Епикриза по издадена Фактура №
**********/26.08.2014 г., по описа на по описа на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД.
С оглед изхода на спора,
съдът намира, че следва да остави без разглеждане предявения срещу З.Л.Инс АД евентуален иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
заплащане на сумите: 40000.00 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 2032.66 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП поради виновно поведение на водач на лек автомобил Фолксваген
Голф 3 с peг.
№ ****** - К.Е.И..
По отношение на
разноските.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
ответникът Г.Ф. следва да бъде осъден да заплати на адв. С.Е.С.
от САК сумата от 1790.98 лв. съразмерно
на уважената част от иска. В
съответствие с указаното в чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на възнаграждение
за един адвокат. В полза на ищеца се следват и сторените разноски в общ
размер на 2217.00 лв. съобразно уважената част от исковете.
Евентуалният ответник З.Л.И.
АД също има право на разноски, които според представения списък възлизат на
сумата 1790.98 лв. на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 /2004 г.
за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Съображения:
Правото на разноски за
ответника по чл.78, ал.4 ГПК не е обвързано с наличието на конкретно основание,
послужило за прекратяване на производството по иска /оттегляне, отказ и др./.
При евентуално субективно съединяване на исковете събирането и проверката на
доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и по
евентуалния иск се осъществяват в едно производство и без последователност или
разграничение във времето. Резултатът от решаващата дейност на съда -
уважаването на главния и оставянето без разглеждане на евентуалния иск намира израз
в съдебния акт - решението по съществото на спора. Евентуалният ответник, като
участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща
разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му
права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото
производството по делото е прекратено. Прилагането по аналогия, съгласно чл.46,
ал.2 ЗНА, на нормата на чл.78, ал.4 ГПК и при претенция за разноски на
евентуален ответник, в случаите на уважаване на главния и оставяне без
разглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта на
закона. Целта на законодателя би могла да се определи като право на
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и
за защита по иницииран срещу нея съдебен процес, в случаите, когато тя е била
обвързана от правните последици от предявяването иска в течение на
производството по делото, но същите са отпаднали с обратна сила. Соченото
разбиране - че право на разноски има и
ответникът по евентуалния субективно съединен иск в случай на уважаване на
главния и оставяне без разглеждане на евентуалния иск, е последователно
застъпено в практиката на ВКС /Определение № 82 от 19.02.2009 г. на ВКС по ч.
т. д. № 60/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 89 от 22.01.2010 г. на ВКС по ч.
т. д. № 752/2009 г., I т. о., Определение № 857 от 20.12.2012 г. на ВКС по ч.
т. д. № 815/2012 г., I т. о.; Определение № 230 от 28.03.2013 г. по ч.т.д. №
1487/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********
с адрес ***, **, чрез адв.С.С.
от САК, на
основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ
/отм./ сумата от 40000.00 -/четирдесет хиляди лева/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и
страдания вследствие травматични увреждания: „открито счупване на лявата голямопищялна кост“,
причинени в резултат на пътно – транспортно произшествие станало
на 19.12.2013 г. около 02.10
часа в гр. П. на ул.„*****“ пред № 30 настъпило поради нарушение
на правилата за движение от страна на водача на неидентифициран автомобил на
територията на Република България, изразяващи се в нарушение на: чл.5, ал.1,
т.1 ЗДвП предвиждащ, че всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; чл.5, ал.2 ЗДвП, предвиждащ, че водачът на ППС следва да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства; чл.116 ЗДвП, предвиждащ, че водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП изискващ от всеки участник в движението по
пътищата да упражнява непрекъснат контрол върху МПС, което управлява като
съобразява скоростта му с атмосферните условия, състоянието на пътя и
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
видимо предвидимо препятствие, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Ф., със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********
с адрес ***, **, чрез адв.С.С.
от САК, на
основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ
/отм./ сумата 2032.66 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в следните разходи извършени във връзка с лечението на
травматично увреждане „открито счупване
на лявата голямопищялна кост“, причинени в резултат
на
пътно – транспортно произшествие станало на 19.12.2013
г. около 02.10 часа в гр. П. на ул.„*****“ пред № 30, поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на
неидентифициран автомобил на територията на Република България, както следва:
1820.00 лв. - за закупуване на тибиален заключващ
пирон по издадена Фактура № **********/20.12.2013 г., по описа на „А.Ф.“ ЕООД; 46.40
лв. - за заплащане на потребителска такса за болничен престой по издадена
Фактура № **********/27.12.2013 г., по описа на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД;
37.20 лв.- за закупуване на противосъсирващи
медикаменти по издадена Фактура № **********/03.04.2014 г., по описа на „Ф.“
ООД; 54.06 лв. - за закупуване на противосъсирващи и венотонизиращи медикаменти по издадена Фактура № **********/25.03.2014 г.,
по описа на „Ф.“ ООД; 49.00 лв.-за закупуване на антитромботични
медикаменти по издадена Фактура № **********/11.01.2014 г., по описана „Ф.“
ООД; 20.00 лв. - за заплащане на вторичен преглед при травматолог по издадена
Фактура № **********/19.02.2014 г., по описа на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД; 6.00
лв. - за заплащане на такса за копие от Епикриза по издадена
Фактура № **********/26.08.2014 г., по описа на по описа на УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ без разглеждане
предявените от Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, 43, чрез адв.С.С. от САК срещу ЗК Л.И. АД, ***, 51Д, евентуални искове по
чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумите: 2032,66 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и 40 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, всичките причинени от травматични увреждания в резултат на ПТП станало
на 19.12.2013 г. около 02.10
часа в гр.П. на ул.„*****“ пред № 30 настъпило поради нарушение
на правилата за движение от страна на водача на лек автомобил Фолксваген Голф 3
с peг. № ****** - К.Е.И..
ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения на адв.С.Е.С. от САК, сумата 1790.98 лв.-
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, 43, действащ чрез адв.С.С. от САК, сумата 2217.00 лв.-разноски по
делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА
Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, 43, чрез адв.С.С. от САК, да
заплати на ЗК Л.И. АД, на
основание чл. 78, ал. 4
и ал.8 ГПК сумата
1790.98 лв. –
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на К.Е.И., ЕГН ********** с адрес ***,
56, като трето лице –
помагач на страната на ответника ЗК Л.И. АД.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: