Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
№2600417, гр. Пловдив, 18.04.2023г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито
съдебно заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №1306 по описа за 2020г.,
Делото
е образувано по искова молба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория
Милаб” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
бул.”Цар Борис III Обединител” №10, ет.7, ап.19 против Прокуратурата на
Република България.
Исковата
претенция се основава на следните обстоятелства: ищецът твърди, че извършва лабораторни изследвания
по направление „Клинична лаборатория” и „Микробиология” в помещения, находящи
се в ****, както и че е собственик на следните МПС, с които извършва транспорт
на документи и биологичен материал във връзка с дейността си: лек автомобил „****”,
модел „****”, рег. №****, лек автомобил „****”, модел „****”, рег. №****, лек
автомобил „****”, модел „****”, рег. №****, лек автомобил „****”, модел „****”,
рег. №****.
Твърди
се още, че с постановление от 17.04.2015г. на Районна прокуратура – *** е било
образувано ДП №197/2015г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР – ****. С
постановление от 23.04.2015г. **** М. К. Б. и **** Н. Д. Д. на ищцовото
дружество били привлечени като обвиняеми по това досъдебно производство за
престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.18 от НК.
С
Протокол за претърсване и изземване от 22.04.2015г. гореописаните МПС били
иззети. На 04.05.2015г. били запечатани и посочените по-горе помещения, в които
лабораторията осъществява дейността си. Запечатването на помещенията било
отменено на 13.07.2015г., а иззетите автомобили били върнати на 06.11.2015г. За
периода от 22.04.2015г. до 06.11.2015г. дружеството било лишено от възможност
да осъществява търговската си дейност, поради което е пропуснало да реализира
обичайните си приходи.
С
уточняваща молба от 11.08.2020г. ищецът твърди, че с действията по изземване на
автомобилите и запечатване на помещенията Прокуратурата на Република България е
нарушила нормата на чл. 168, пар. 4, б. ”а” вр. с пар. 1 от Договора за
Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз 2012/С
326/01, предвиждаща мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на
сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните
продукти. Според ищеца именно в нарушение на тази норма чрез запечатване на
помещенията, в които са се съхранявали проби от кръв и друг биологичен
материал, той е бил възпрепятстван да осъществява дейността си. В запечатаните
помещения се съхранявали много биологични проби, които останали там дълго време
без контрол и без да са обезопасени, поради което е възникнала опасност от
възникване на зарази. Чрез тези явно неправомерни според посоченото в молбата
действия на ответника в разрез с общностното право, дружеството е понесло
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – невъзможност да реализира печалба.
С
уточняващи молби е доразвита тезата на ищеца като се сочи, че дружеството
осъществява дейност по извършване на специализирани медицински изследвания,
предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина, като съгласно част
първа, дял I, чл. 6, б. „а“ от ДФЕС 2012/C 326/01 Съюзът разполага с
компетентност да предприема действия по подкрепа, координиране или допълване
действията на държавите-членки в областта на опазване и подобряване на
човешкото здраве. Нарушението на именно това субективно право на пострадалото юридическо
лице е довело до настъпването на вреди. Освен това, чрез запечатването на
лабораторията, била нарушена възможността на лабораторията да предоставя
медицински услуги.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 195 843,88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба
в съда.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на
Република България.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен със следните съображения: изземването на
процесните автомобили и другите процесуално-следствени действия са извършени на
законно основание и не са отменени като незаконосъобразни; ищецът не е проявил
необходимата активност, за да бъдат освободени задържаните автомобили;
дружеството не е претърпяло вреди в твърдения размер; пропуснатата вреда трябва
да е реална, а не хипотетична и да е сигурно увеличаването на имуществото.
Ответникът
прави възражение за погасяване на претенцията по давност, като се позовава на
чл.110 от ЗЗД.
От
фактическа страна в процеса се установи следното:
Представени са писмени доказателства – Разпореждане от 21.04.2015г.
по ч. н. дело № 2148/2015г. по описа на Районен съд *** и Протокол за претърсване и изземване от
22.04.2015г., от които се установява, че е разрешено извършването на
процесуално-следствени действия, а именно – претърсване и изземване в помещение
– лаборатория, ползвана от „Милаб“ ЕООД, находяща се в ****. Същото е
осъществено на 22.04.2015г., за което е съставен посочения протокол. При
претърсването са иззети множество направления за медико-диагностични дейности,
компютри, лабораторно оборудване и машини, неустановен брой протоколи за
изпращане на биологичен материал и други.
С постановление от 29.04.2015г., на *** при Районна прокуратура – ***
е оставена без уважение подадена от Н. Д. Д., в качеството на **** на „МИЛАБ“
ЕООД молба, съдържаща искане за отпечатване на лаборатория на дружеството,
находяща се в ****.
С постановление от 09.08.2016гг. на РП е уважена молба на *** на
дружеството – ищец да бъдат разпечатани помещенията, находящи се в ****, в
които ищецът е осъществявал дейност.
С разпореждане от 21.04.2015г., по ч. н. дело № 2153/2015г. по
описа на Районен съд **** е разрешено извършването на действие по разследване,
а именно – претърсване и изземване на лек автомобил „****“, модел „****“, с
рег. № ****, собственост на дружеството – ищец. За извършеното
процесуално-следствено действие е съставен Протокол за претърсване и изземване
с предварително разрешение на съдия по чл. 161, ал. 1 от НПК, от който се
установява, че в автомобила са намерени документи, отнасящи се до ползването на
автомобила – застрахователна полица, контролен талон, пътна книжка,
свидетелство за регистрация и др. От протокола е видно, че не са установени
документи, касаещи дейността на дружеството, като медицински направления, проби
с биологичен материал и др.
С разпореждане от същата дата, постановено по ч.н.д. 2147/2015г. е
разрешено извършването на претърсване и изземване на лек автомобил „***“, модел
„****“, с рег. № ****, собственост на ищцовото дружество, като за извършването
на това процесуално-следствено действие е съставен Протокол за претърсване и
изземване с предварително разрешение на съдия по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК,
от който е видно, че във въпросното МПС са открити документи, отнасящи се до
управлението на МПС, както и медицински направления и парични средства.
С разпореждане, постановено по ч.н.д. 2152/2015г. на **РС е дадено
разрешение за извършването на претърсване и изземване на лек автомобил „***“,
модел „****“, с рег. № ****, за което е съставен Протокол за претърсване и
изземване от 22.04.2015г., от който се установява, че в МПС са открити
лабораторни изследвания на различни лекуващи лекари.
С разпореждане, постановено по ч.н.д. № 2149/2015г. на **РС е
дадено разрешение за извършване на претърсване и изземване на лек автомобил „***“,
модел „***“, с рег. № ****, в който са открити единствено документи, отнасящи
се до управлението и ползването на МПС, което се установява от Протокол за
претърсване и изземване от същата дата.
От разпореждане, постановено по ч.н.д. № 2150/2015г. на **РС е
видно, че съдът е разрешил да се извърши претърсване и изземване на лек
автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ****, но процесуално-следственото
действие не е осъществено.
Представени са и приемо-предавателни протоколи, от които е видно,
че въпросните МПС са оставени на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
***.
С постановление от 29.04.2015г. на прокурор при Районна
прокуратура гр. *** е оставено без уважение искането на Н. Д. – *** на „Милаб“ ЕООД
да бъдат върнати приобщените в наказателното производство веществени
доказателства, а именно – автомобили марка „***“, модел „***“, с рег. № ****,
рег. № ****, рег. № **** и рег. № ****.
С постановление от 20.08.2015г. на районен прокурор при Районна
прокуратура – ***, отново е оставено без уважение същото искане.
От Договори за прехвърляне на собственост на активите в изпълнение
на дълг от 04.05.2016г. и от 08.09.2015г. , сключени между „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ООД и ищцовото дружество, свидетелства за регистрация на посочените
по-горе МПС и справка за моторните
превозни средства, регистрирани на името на СМДЛ „МИЛАБ“ ЕООД се установява, че
ищецът е собственик на посочените по-горе леки автомобили.
Представен е и Договор за
отдаване на помещения под наем от 01.02.2012г., сключен между „***“ ООД, в
качеството на наемодател и „Самостоятелна медико- диагностична лаборатория
Милаб“ ЕООД, и анекс към него от 01.02.2017г. ,от които се установява, че
ищецът е ползвал по силата на наемно правоотношение помещение, находящо се в ****
за периода от 01.02.2012г. до 2023г.
Представено е и удостоверение № 2898 от 03.02.2012г., издадено на
основание чл. 40, ал. 9 от Закона за лечебните заведения от Министерство на
здравеопазването, РЗИ – ****, от което е видно, че ищцовото дружество е
регистрирано като лечебно заведение – самостоятелна-медико диагностична
лаборатория с предмет на дейност: извършване на специализирани медицински
изследвания: клинико-лабораторни и микробиологични.
От Постановление от 13.07.2015г. на прокурор при Районна
прокуратура – гр. ***, постановено по пр. пр. № 2397/2015г. се установява, че е
уважена подадена молба да бъдат разпечатани помещения, находящи се в ****, в
които „Милаб“ ЕООД е осъществявало дейност.
С Определение № 3021 от 06.11.2015г., постановено по ч.н.дело №
7259/2015г. на **РС е отменен отказа на РП – ***, обективиран в постановление от
20.08.2015г. да бъдат върнати приобщените към наказателното производство леки
автомобили марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, рег. № **** и рег. № ****.
Представен е обвинителен акт по пр. пр. № 2394/2015г. по описа на
Районна прокуратура – ***, по обвинение на М. К. Б. от **** (*** на дружеството
– ищец в настоящото производство) за престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и престъпление по чл.
316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
и по обвинение на Н. Д. Д. от **** (*** на „МИЛАБ“ ЕООД за престъпление по чл.
212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
3 и ал. 4 от НК, които са във връзка с дейността на ищцовото дружество.
По делото са разпитани двама свидетели. В показанията си св. Ф. О.
Ч. заявява, че *** като *** в ***, като твърди, че дейността на *** е свързана
предимно с изследване на биологичен материал, получен на „**** принцип“.
Твърди, че си спомня за запечатването на лабораторията през ***г., която не
осъществявала дейност в продължение на 2-3 месеца, както и че през този период
е *** *** без реално да ***. Твърди, че преносът на биологичен материал се е
осъществявал чрез „****“ на дружеството, всеки от които пътувал в различен
район, събирал взетите от личните лекари проби и ги пренасял за изследване в
лабораторията. На следващия ден отново посещавал личните лекари, като оставял
резултатите от изследванията и вземал новите проби.
Разпитан е и св. Т. Б. З., който също е *** в *** през *** г. като
****, и ежедневно *** по *** маршрут, за да *** проби с биологичен материал,
които *** в лабораторията за изследване. Услугата се извършвала с *** – собственост
на дружеството. Твърди, че през м. юни-юли ***г. лабораторията не работила, а
иззетите *** били върнати в края на същата година. Заявява, че много малко
пациенти в действителност са посещавали лабораторията, която осъществявала
дейността си основно на *** принцип.
По делото е приобщена и Присъда № 260005 от 01.02.2022г.,
постановена по НОХД № 2686 по описа на *** районен съда за 2018г., с която
подсъдимите Н. Д. Д. и М. К. Б. са оправдани по престъпленията, за извършването
на които са обвинени. Към датата на представяне на присъдата в настоящото
производство, същата не е влязла в сила, тъй като срещу нея е подаден протест.
Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява,
че за периода от 01.10.2014г. до 31.03.2015г. СМДЛ „Милаб“ ЕООД е реализирала
приходи на каса на обща стойност *** лв. и приходи от медицинските центрове на
обща стойност *** лв., а за същия период е отчела плащания по фактури от РЗОК в
размер на *** лв. Общият размер на реализираните за този период приходи е на
стойност *** лв. Изплатените работни заплати и осигурителни вноски на
работещите в ищцовото дружество за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., в
който помещенията са били запечатани, както и месечния наем за този период, са
в размер на общо *** лв. За същия период са реализирани приходи в размер на ***
лв. от обект, находящ се в ***. Изчислен е нереализирания доход на СМДЛ „Милаб“
ЕООД за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., като се изходи от реализираните
за предходен период (10.10.2014г. до 31.03.2015г.) приходи на дружеството, определена
е чистата печалба, която дружеството би имало за процесния период ако бе реализирало приходи, подобни на
реализираните в предходен период такива, като е установено, че евентуалната
печалба на дружеството за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г. би била в
размер на *** лева (82 дни умножено по среднодневната евентуална печалба в
размер на **** лева ). Съдът кредитира изготвеното заключение като обективно,
компетентно и безпристрастно.
При така
установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл.4, пар.3 от ДЕС, във вр. с чл.
168, пар. 4, б. „а“, вр. с пар. 1 от ДФЕС – за реализиране на извъндоговорна
отговорност на държава – членка на ЕС за вреди, причинени от нарушаване правото
на ЕС.
Въведената в Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди правна рамка предвижда възможност на
гражданите да претендират обезщетение за вреди, настъпили вследствие
неизпълнение на законови задължения на държавните и общински органи, респ. при
незаконосъобразно извършени от тяхна страна действия. Чл. 2в от Закона
разширява неговото приложно поле, като предвижда възможност за физическите и
юридическите лица да потърсят
обезщетение и когато са нарушени права, произтичащи от правото на Европейския
съюз.
За да възникне правото на
обезщетение, следва в процеса да се установи по безспорен начин, че е нарушено
право на страната, предвидено в акт на Европейския съюз, което нарушение е
достатъчно съществено и от него са произтекли вреди.
В настоящият случай, ищецът твърди,
че е претърпял вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на Прокуратура
на Република България и изразяващи се в пропуснати ползи, съставляващи
нереализирани печалби за периода, в който са били запечатани неговите помещения
и са били иззети притежаваните от него автомобили в рамките на проведеното
досъдебно производство за разкриване на извършено престъпление. Ищецът се
позовава на нарушение на предвидено в чл. 168, пар. 4, б. „а“, вр. с пар. 1 от
ДФЕС. В цитираната разпоредба се предвижда, че Европейският съюз предприема мерки
с цел преодоляване на общите проблеми на безопасността, въвеждащи високи
стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки
произход, на кръвта и кръвните продукти; тези мерки не са пречка всяка
държава-членка да запази или да въведе по-стриктни защитни мерки.
От данните по делото безспорно се
установи, че дружеството ищец е регистрирано като лечебно заведение –
самостоятелна-медико диагностична лаборатория с предмет на дейност: извършване
на специализирани медицински изследвания: клинико-лабораторни и
микробиологични. Предвид това, може да се направи извод, че бидейки субект,
извършващ подобна дейност, дружеството е пряко засегнато от разписаните методи
и правила за съхранение на кръвни и други проби, които са възприети и в нормативни
актове на вътрешното право, каквито са НАРЕДБА за принципите, инспекцията и
удостоверяването на Добрата лабораторна практика (Приета с ПМС № 207 от
6.08.2004 г., обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., в сила от 1.07.2005 г.) и
НАРЕДБА № 1 от 31.01.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт
"Клинична лаборатория" (Издадена от министъра на здравеопазването,
обн., ДВ, бр. 13 от 14.02.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 17.05.2016 г.). Ето
защо, извършването на процесуално-следствени действия спрямо посоченото дружество
е следвало да бъде проведено при отчитане на съответните рискове, особено при
евентуално продължително протичане на разследването.
Същевременно, за да се прецени
адекватността на действията на разследващите органи следва да се съобрази и
дали същите са необходими и в съответствие с принципите на правото на
Европейския съюз и по-специално на принципа на пропорционалност, като се
идентифицират и обсъдят фактите и обстоятелствата, които имат отношение към
пропорционалността на наложените ограничителни мерки на ищеца: кое престъпление
се разследва, какво е предвиденото наказание за него, кои са уликите за вина на
заподозрения деец, каква е предполагаемата връзка на ищеца и иззетите материали
с разследваното престъпление, кои са конкретните емпирични данни, позволяващи
да се предвиди убедително ефикасността наложените ограничителните мерки, какво
е тяхното въздействие върху правата на ищеца и сторено ли е необходимото за
ограничаване на вредното им въздействие. В настоящия случай е проведено
разследване спрямо физическите лица – *** на *** за извършването на
престъпления, свързани пряко с предмета му на
дейност, които най-общо могат да се посочат като такива по получаване на
финансови средства без реално обработване и изследване на съответен
биологичен материал. В случая, макар наказателното производство да не е
приключило с краен съдебен акт към момента на постановяване на настоящото
решение, с оглед твърдените престъпления, може да се направи обоснован извод,
че предприетите ограничителни мерки, каквито са запечатването на помещенията на
дружеството – ищец и изземването на автомобилите, служещи за извършване на
дейността му, са били необходими за разследването, а техният срок не може да се
квалифицира като прекомерно продължителен. Следва да се отчете също и
обстоятелството, че дружеството е разполагало с процесуален ред за защита в
рамките на наказателното производство, като е имало възможност да обжалва
действията на Прокуратурата по съдебен ред, включително и отказът да му бъдат
върнати въпросните МПС, с които е осъществявало дейност (което е сторено едва
през м. ноември 2015г.).
Извън горепосоченото, следва да се
отбележи, че макар да се заявява, че се нарушават права на дружеството,
предвидени в правото на Европейския съюз, де факто се претендира обезщетение за
имуществени вреди, които се отнасят до пропуснатите ползи, а именно –
нереализираните парични печалби, които дружеството би могло да има за периода,
в който са били запечатани неговите помещения, респ. са били иззети като
веществени доказателства автомобилите, служещи за осъществяване дейността на
дружеството. При това положение, за да се приеме, че претърпените вреди са
свързани с европейското законодателство, трябва да се установи в процеса, че
същите произтичат от определени правни норми или принципи. В случая липсва
връзка между сочените субективни права, които ищецът твърди да са били нарушени
(чл. 168, пар. 4, б. „а“, вр. с пар. 1 от ДФЕС) и печалбите, които дружеството
не е успяло да реализира за съответния период.
Извън това, за да бъде присъдено
обезщетение за пропуснати ползи, следва да бъде установено по безспорен и
категоричен начин, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
увреждащото действие и невъзможността да бъдат реализирани претендираните суми,
като се докаже, че единствената причина за нереализирането на съответните
печалби, е неправомерното поведение на насрещната страна. В случая,
отговорността на държавата (в частност на Прокуратурата) се квалифицира като
деликтна отговорност. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест, всяка една от страните в производството трябва да
докаже фактите и обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си
искания и възражения, съответно да понесе неблагоприятните последици от
недоказването им. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане
увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия
състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на
закона, а деликвентът следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на
отговорността му или до ограничаване на обема й. Вредите са обективна категория
и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно
настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи
реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които
произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е
станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно
съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва
да преценява всички - както преки, така и косвени доказателства за действително
съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод
за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от
деликта. (В този смисъл - Тълкувателно
решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3 / 2021 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК).
От анализа на събраните по делото
доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че
вредите в претендирания размер са свързани само и единствено с поведението на
ответника. От разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира,
се установява, че дейността на лабораторията се е осъществявала основно на
т.нар. „*** принцип“, доколкото на практика рядко се е случвало да бъдат
взимани проби от пациенти, посетили лабораторията на място, а основно са били
превозвани проби от други населени места, вземани от лични лекари и изпращани
за изследване от ищцовото дружество. Казаното от свидетелите се потвърждава и
от изготвената по делото експертиза, която при анализ на оборотите на
дружеството за минало време установява, че приходите на дружеството са били основно
от постъпления от РЗОК, а оборотите от извършени на място лабораторни
изследвания, са били в изключително малък размер. Същевременно обаче, по делото
не е приобщено нито едно доказателство, което да сочи какво би могло да бъде
приблизителното количество на обработените проби на ден. Нито един от
разпитаните свидетели не сочи колко са били обслужваните лични лекари в
страната, които са изпращани пробите си за изследване в „Милаб“ ЕООД и колко
приблизително проби са били обработвани дневно. Не са събрани и доказателства
да е имало сключени договори с лични лекари или медицински заведения, които да
са били задължени да изпращат взетите проби за изследване в лабораториите на
дружеството. Не е изяснен и механизмът, по който се е осъществявало това „възлагане“
на медицински изследвания, ако например не е имало конкретно сключени договори.
Освен това, не може да се направи категоричен извод, че дружеството не е могло
да обслужва въпросните лични лекари или медицински центрове, доколкото по
делото се установи, че част от лабораториите на дружеството на практика са
продължили своята дейност (например лабораторията, находяща се в ****).
Като единствена индиция за размера на
евентуалните парични печалби може да се възприеме изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която сочи, че евентуалната печалба за периода
от 22.04.2015г. до 13.07.2015г. би била в размер на *** лева (82 дни умножено
по среднодневната евентуална печалба в размер на *** лева). Сумата обаче е
изчислена, като са възприети предходни реализирани стойности, за период от 6
месеца, посочен от ищеца. Същевременно не са отчетени други обективни
обстоятелства – например дали лабораторията би била функционирала през всички
тези 82 дни, като се има предвид, че през посочения процесен период са налице
множество официални почивни дни, които предполагат по-малък обем от работа,
съответно дали това би се отразило на извършените разходи (напр. за работна
заплата), което да се отрази и на крайния финансов резултат.
Както
вече се посочи по-горе, присъждането на пропуснати ползи е възможно единствено
в хипотезите, когато същите са установени по безспорен и категоричен начин,
което в случая не е налице с оглед оскъдния доказателствен материал, събран в
рамките на настоящото производство.
Във
връзка с всичко гореизложено, предявеният от „Самостоятелна медико-диагностична
лаборатория Милаб” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. ”Цар Борис III Обединител” №10, ет.7, ап.19 против
Прокуратурата на Република България иск за присъждане на сумата от 195 843,88
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за
периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда, следва да бъде
отхвърлен,тъй като е недоказан.
По изложените съображения, Окръжен съд
Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория Милаб” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител” №10, ет.7, ап.19
против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата 195
843,88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи
за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда, като
неоснователен .
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия: