№ 18997
гр. София, 19.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110153512 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца З., с която са предявени срещу ответника „Д.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 430,44 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу
застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 06.02.2020 г в гр.С.“, при което е увредено М., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /03.10.2022 г./ до окончателното заплащане на
сумата, както и сумата в размер на 27,62 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 14.02.2022г. до 02.10.2022 г.
Ищецът твърди, че на 06.02.2020г. в гр.С.“, е възникнало пътно-транспортно
произшествие, при което лек автомобил „Х.“, с рег.№ ., собственост на „Б., управлявано от
Р., поради неспазване на правилата за движение по пътищата, извършило неправилна
маневра завой надясно, като не е спазило необходимата дистанция от спрялото на светофара
М., собственост на „Е., управлявано от Мирослав Михайлов, като го ударило в предната
част и реализирало ПТП, при което му нанесло материални щети. Сочи, че виновен за
настъпилото ПТП е бил водачът на лек автомобил „Х.“, с рег.№ .. В резултат на настъпилото
ПТП на лек автомобил „Ф.“ били нанесени увреждания, като били повредени предна броня,
десен калник, дясна врата, преден капак и др. Твърди, че лек автомобил „Ф.“ с рег.№ . е бил
застрахован със застраховка „Каско на МПС“, полица № . от 2019 г. ПО покрити рискове
Пълно каско и Добавък №1 към нея с включена клауза Е+ „Заместващ автомобил“, с период
на валидност от 27.10.2019 г. до 26.10.2020 г. в З.. При ищцовото дружество била
образувана щета № . г. във връзка увреденото МПС, като с възлагателно писмо до „А.“ от
28.02.2020 г. увреденото МПС било предоставено на сервиза за възстановяване на щетите,
като ремонтът продължил повече от един месец, считано от 09.04.2020 г. до 01.06.2022г.
Твърди, че поради наличие на клауза Е+ „Заместващ автомобил“ в застрахователния
договор, с възлагателно писмо за заместващ автомобил от 10.04.2020г. на ползвателя на
пострадалото МПС е предоставен за ползване заместващ автомобил за срок до 30 дни.
1
Заместващият автомобил е бил ползван за период от 30 дни, считано от 10.04.2020 г. до
09.05.2020г. Посочва, че на 01.06.2022 г. с приемо-предавателен протокол отремонтираното
МПС е било предадено от сервиза, извършил ремонта, на собственика му, като стойността
на извършения ремонт била в размер на 2340,70 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че сумата от
2340,70 лв., представляваща стойността на застрахователното обезщетение по щета № ., е
изплатена на „А. по банков път, с преводно нареждане на 09.07.2020 г. Твърди, че за МПС-
то, управлявано от виновния водач, имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена в „Д., с период на валидност от 30.10.2019г. до 29.10.2020 г. Сочи, че на
30.07.2020 г. е отправил регресна покана до ответника с рег.№ ./30.07.2020 г. да възстанови
доброволно изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. на обща стойност 2355,70 лв., която била получена на 30.07.2020
г., като ответникът е признал и възстановил сумата в размер на 2355,70 лв. Твърди, че във
връзка със същата щета и ползването на заместващ автомобил под наем за периода от
10.04.2020 г. до 09.05.2020 г. е заплатил сумата от 430,44 лв., представляваща разход за наем
на заместващ автомобил, която е била изплатена на „А. по банков път, с преводно
нареждане на 04.01.2022 г. Твърди, че на 13.01.2022 г. била изпратена до ответника регресна
покана с рег. № ./13.01.2022г. да възстанови доброволно стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 430,44 лв., която била получена на 14.01.2022 г.,
като в отговор на поканата, на 20.06.2022 г., ответното дружество е уведомило ищеца, че
разходите за заместващ автомобил не следва да бъдат обезщетени от Застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ и отказало плащане, поради което предявява
настоящия иск за неплатената част от регсресното вземане в размер на 430,44 лв.
Претендира и обезщетение за забава за периода от датата на изтичане на 30 дни от
получаване на регресната покана от ответника – 14.02.2022г. до деня, предхождащ датата на
предявяване на настоящия иск – 02.10.2022 г., в размер на 27,62лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
оспорва предявения иск. Оспорва необходимостта от предоставянето на услуга за заместващ
автомобил, както и продължителността, за която същият е бил необходим. Оспорва размера
на иска, като счита, че стойността, която ищецът е заплатил, не е еквивалентна на
стойността на загубата за увреденото лице. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден към датата на ПТП-то договор за
имуществено застраховане с добавък по клауза „Заместващ автомобил, че е предоставил на
застрахования заместващ автомобил поради обстоятелството, че ремонтът на увредения
автомобил е продължил повече от 30 дни, че необходимостта от ползването на заместващия
автомобил е в причинна връзка с увреждането, че е платил за ползването на заместващия
автомобил наем в претендирания размер, който не надхвърля средните наемни цени за
ползването на подобен автомобил за исковия период, че гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач е била застрахована при ответника към датата на ПТП, както и
обстоятелствата, че е поканил ответника да му заплати регресното вземане с покана, която е
достигнала до него, както и размера на дължимото обезщетение за забава.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че е погасил
задълженията си чрез плащане.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК съдът е отделил като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че: 1/ на 06.02.2020 г. в
2
гр.С.“, е настъпило ПТП, при което е увредено М., по вина на водача на лек автомобил „Х.“,
с рег.№ .; 2/ че към датата на ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка
на увредения автомобил, а ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на
автомобила, управляван от делинквента; 3/ във връзка с произшествието при ищеца е
заведена преписка по щета № .г., по която е заплатил обезщетение общо в размер на 2786,14
лв. /ведно със сторени разходи за заместващ автомобил и ликвидационни разноски/; 4/ след
получаване на изпратената от ищеца регресна покана ответникът е извършил плащане на
сумата от 2355,70лв лв. по процесната щета, която включва стойността на ремонта на
увредения автомобил и обичайните разноски по щетата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане съдът
приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия състав на
съдебно предявеното вземане за главница (че ищецът е претърпял имуществени вреди, които
са причинени в резултат на противоправно поведение на застрахования при ответника
водач), с изключение на дължимостта на вземането заместващ автомобил, което не е
погасено от страна на ответника.
От приложената по делото полица по застраховка „Автокаско“ и допълнителната
клауза „Е+“ - "Заместващ автомобил“ от 15.10.2019г. е видно, че страните по
застрахователния договор са се уговорили в случай на настъпване на застрахователно
събитие и при изпълнение на изрично посочени условия, застрахователят да предостави на
застрахования услугата „заместващ автомобил“, като конкретният автомобил се предоставял
след изрично искане на застрахования, от изрично определено от застрахователя дружество-
наемодател, предлагащо услугите „рент-а-кар“ и заплащане в негова полза на депозит за
наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна на застрахования. Застрахователят поел
задължение да заплати единствено наема за заместващия автомобил за срок, не по-дълъг от
30 дни, като всички останали разходи по ползването на наетия автомобил и в случай, че
ползването продължавало повече от 30 дни, били за сметка на застрахования. В
приложените по делото условия по допълнителната клауза „Е+“ за заместващ автомобил са
посочени изрично и останалите условия по предоставянето, респ. ползването на услугата
„заместващ автомобил“, като нейното предоставяне е еднократно в рамките на действието
на застрахователния договор.
От приетите по делото като доказателства възлагателно писмо за заместващ автомобил,
подписано от застрахователя-ищец, адресирано до А. - София, издадената от последното
фактура № . г. и договор за наем на заместващ автомобил № . за предоставяне под наем от
страна на А. - София на водача на увредения автомобил М., се установява, че на
собственика на увредения при процесното ПТП автомобил бил предоставен от автосервиза,
на който е възложен ремонта му, заместващ автомобил от същия клас срещу заплащане на
наем в размер на 430,44 лв. с вкл. ДДС, който наем бил заплатен на наемодателя на
автомобила от застрахователя по застраховка „Автокаско“ – З. на 04.01.2022г., по силата на
допълнителна клауза към застрахователната полица „Е+“, предвиждаща такава еднократна
възможност за срока на действие на застрахователния договор.
Няма данни преди това застрахователно събитие с процесния М. да е настъпило друго
произшествие, което да е налагало ползването на тази допълнителна услуга от страна на
застрахования, поради което застрахованият собственик „Е. се е възползвал от
допълнителната клауза на застраховката си „Автокаско“ за пръв път след настъпване на
процесното ПТП от 06.02.2020г.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.
3
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.
вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в
тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно клауза „Е +“ от договора, чл. 2, ал. 1, застрахователят /ищцовото дружество/
предоставя на застрахования „заместващ автомобил“ в случай на настъпване на
застрахователно събитие и при наличие на посочените там условия.
Установява се, че заместващ автомобил действително е бил предоставен на
застрахования от страна на ищеца, като застрахователят е заплатил наем в размер на 430,44
лв. Безспорно е налице причинна връзка между нуждата за предоставяне на заместващ
автомобил и настъпилото ПТП, за което вина носи застрахованият при ответника водач,
доколкото ако такова не бе настъпило, не би се наложила нуждата от предоставяне на
заместващ автомобил. Самият ремонт на увредения автомобил изисква престой в сервиз и
до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за
собственика. Ето защо, съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във
връзка с наемане на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Невъзможността да се ползва личният автомобил е
несъмнено по причина процесното ПТП, виновно причинено от водача по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество – в този смисъл са: Решение №
264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. № 4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение №
265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 3631/2021 г. на Софийски градски съд, Решение №
261640 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 9612/2020 г. на Софийски градски съд, Решение №
260572 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 13371/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от
12.05.2022 г. по в. гр. д. № 5690/2021 г. на Софийски градски съд и др.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза относно вида на заместващия
автомобил и дали той е еквивалентен на застрахования автомобил с оглед установяването на
стойността на осигурената заместваща полза, която да е еквивалентна на стойността на
загубата. Вещото лице, разпитано в съдебно заседание, е посочило, че предоставеният
заместващ автомобил „О. е малко по-нисък клас от увредения автомобил, а средната пазарна
стойност на наема на предоставянето му за периода от 10.04.2020 г. - 09.05.2020 г. се
равнява на сумата от 1065,17 лв. Вещото лице посочва, че за възстановяването на лек
автомобил „Ф.“, с рег.№ ., е приложена фактура, в която е отразен трудът, който е вложен
при възстановяването на същия - около 16 часа, което се равнява на приблизително 2 дни
възстановителни дейности, извършвани от един работник в сервиза. Освен от количеството
труд, което се влага при възстановяване на едно превозно средство, времето за престой в
сервиза зависи от натовареността на сервиза, брой и квалификация на работниците, както и
от срока за доставка на детайлите, който обикновено е с продължителност около 2-3
седмици и зависи от множество фактори - наличие на детайлите в централен склад,
куриерски услуги, логистика и т.н. Като се вземат предвид посочените допускания и
представените доказателства, че в случая увреденият при ПТП автомобил е престоял в
сервиза повече от един месец (от 09.04.2020г. до 01.06.2020г.) и обстоятелството, че
периодът съвпада почти изцяло с времето, когато в Република България е било обявено
извънредно положение с оглед епидемията от Covid-19, съдът приема за установено, че
продължителността на ремонта с оглед конкретните обстоятелства е изисквал повече от един
месец, респективно че използването на заместващ автомобил за период от 30 дни е било
необходимо през този период. Неоснователно е възражението на ответника, че стойността
на осигурената заместваща полза не е била еквивалентна на стойността на загубата,
доколкото се установи, че наетият автомобил е от по-нисък клас от увредения.
Следователно с оглед извода на вещото лице, че средната пазарна цена на
4
предоставения заместващ автомобил за процесния период е 1065,17 лв., която стойност е по-
висока от заплатената и претендирана от ищеца в размер на 430,44 лв., както и с оглед
факта, че е била налице нужда за предоставяне на автомобил под наем за такъв период,
съдът счита, при липсата на доказателства за погасяване на дълга, че предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло за сумата от 430,44 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 03.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 27,62 лв., за периода от
14.02.2022г. до 02.10.2022 г.
Основателността на този иск следва от установяване на следните предпоставки:
наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава за плащането му, размер на
обезщетението за забава.
Установи се наличието на непогасено от ответника задължение по процесната щета в
размер на 430,44 лв.
Установява се от представените писмени доказателства, че на 13.01.2022 г. е била
изпратена до ответника регресна покана с рег. № ./13.01.2022г., с която същият е поканен да
възстанови доброволно стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, която е
получена от ответника на 14.01.2022 г. съгласно отбелязването върху нея, като в отговор на
поканата, на 20.06.2022 г., ответното дружество е уведомило ищеца, че разходите за
заместващ автомобил не следва да бъдат обезщетени от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ и е отказало плащане.
С оглед изложеното ответникът е изпаднал в забава за плащане на главния дълг,
считано от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от получаване на регресната покана
(чл. 412, ал. 3 КЗ) на 13.02.2022г., т.е. от 14.02.2022г. За периода от 14.02.2022г. до
02.10.2022г., за който е предявен искът, ответникът е бил в забава за плащане на регресното
вземане и дължи обезщетение за забава в размер на 27,62 лв., определен от съда по реда на
162 ГПК чрез използване на компютърна програма. Искът, заведен за същата сума е
следователно основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал
извършване на разноски в размер на 100 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за САТЕ,
150 лв. – за допълнителната САТЕ и 300 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение или общо разноски в размер на 750 лв., които следва да му се присъдят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д., със седалище и адрес на управление: град София, бул. „В.“ № 89Б, да
заплати на ЗД „Е.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: област С., на
основание чл. 411 КЗ сумата от 430,44 лв., представляваща неплатена част от регресно
вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.02.2020 г в гр.
С.“, при което е увредено МПС „Ф.“, с рег. № ., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.10.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 27,62 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода от 14.02.2022г. до 02.10.2022 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв., представляваща разноски за производството.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6