Решение по дело №556/2019 на Софийски окръжен съд

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 10.10.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                             ВАНЯ И.

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 556 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 90 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 1094/2018 г. Самоковският районен съд е изменил размера на определената със съдебна спогодба по гр.д. № 878/2015 г. на същия съд месечна издръжка, дължима от Д.  Г.Д. на малолетното му дете Рая Димитрова Дамянова, като е увеличил този размер от 150 лева месечно на 240 лева месечно, считано от предявяване на иска на 17.10.2018 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. С решението съдът е отхвърлил иска за разликата над 240 лева до пълния претендиран размер от 250 лева месечно.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника с довод, че определеният от съда размер на издръжката е непосилно за него предвид доходите и здравословното му състояние. В жалбата се сочи, че при определяне на размера на издръжката съдът се е позовал на предположения и на свидетелски показания за размера на получаваното от него трудово възнаграждение, които не кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск за увеличаване на определения със съдебната спогодба размер на издръжката.

С писмения си отговор ответницата по въззивната жалба – ищца в първоинстанционното производство, оспорва жалбата

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.150 СК.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане е, че ответникът Д.Г.Д. е баща на детето Рая Димитрова Дамянова, родена на *** г.

С одобрена на 29.01.2016 г. по гр.д. № 878/2015 г. на Самоковски районен съд спогодба родителските права по отношение на детето Рая Дамянова са предоставени на майката А.И. и е определен размер на дължимата от бащата Д.Д. издръжка от 150 лева месечно,.

Според представеното удостоверение изх. № 02-0677/30.10.2018 г., издадено от „Юнион Ивкони” ООД, за периода от м. 10.2017 г. до м. 09.2018 г. ответникът Д.Г.Д. е реализирал доходи от трудово възнаграждение в общ размер 5528,83 лв. / или средно по 460, 74 лв. месечно/.

Видно от удостоверение изх. № 351/11.10.2018 г., издадено от „ВНП Фасилити” ЕООД, за периода от м. 10.2017 г. до м. 09.2018 г. майката А.И. е реализирал доходи от трудово възнаграждение в общ размер 5487,24 лв. / средно по 457,27 лв. месечно/.

От представената епикриза се установява, че ответникът е диагностициран със заболяване „захарен диабет – тип 2”.

Според показанията на св. К. И. /майка на А.И./, ответникът работи като международен шофьор и според нея той получава допълнително командировъчни и доходите му възлизат общо на около 1000 лева месечно. Детето е ученичка в първи клас.

Според показанията на св. Р. Дамянова /майка на ответника/, до преди година и половина ответникът е бил международен шофьор, а понастоящем е шофьор по вътрешни линии във фирма „Юнион Ивкони”. Свидетелката помагала на сина си, поемайки битовите му нужди за ток, вода и отопление.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

В конкретния случай ответникът дължи парична издръжка на малолетното си дете Рая Дамянова с оглед непромененото от одобряването на спогодбата по гр.д. № 878/2015 г. на РС - Самоков безспорно обстоятелство, че за отглеждането и възпитанието на детето продължава да се грижи неговата майка.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.

Предвид разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК, издръжката, която родителят дължи на ненавършилото пълнолетие свое дете, се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, но не може да бъде по-малък от от ¼ от минималната работна заплата за страната /която понастоящем е 560 лв. -  ПМС № 320/20.12.2018 г./, т.е минималният законоустановен размер на издръжката понастоящем е 140 лв.  С одобрената спогодба по гр.д. 878/2015 г. на РС- Самоков дължимата от бащата месечна издръжка на детето в размер на 150 лв., който размер е над предвидения към настоящия момент законов минимум.

При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на детето, която да осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие, на основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда не само от нуждите на детето, но и от възможностите на двамата му родители.

В случая нарастването на нуждите на детето през изминалия период от около 3 години от определянето на издръжката през 2016 г. обективно следва от възрастта му /8 г./, като с порастването му настъпва трайна промяна в неговите нужди. Детето Рая е ученичка в първи клас, което налага извършване на разходи както за задоволяване на битовите му потребности от храна, облекло, обувки, така и за закупуване на учебни пособия, съответно разходи, свързани с посещение на учебното заведение. Същевременно, не се установява наличие на други конкретни обстоятелства, обосноваващи нужди на детето, които да надхвърлят обичайните битови такива на дете в неговата възраст. По-конкретно, не са налице твърдения, а и няма доказателства за извършвани от майката разходи за допълнителни извънкласни занимания с езици, спорт, културни мероприятия и други.

Установява се от представените писмени доказателствата, че двамата родители получават доходи от трудови възнаграждения в приблизително еднакъв размер, като трудовите доходи и на двамата са около минималния размер на работната заплата за страната. Не се твърди, нито се установява някой от родителите да реализира доходи от други източници. По отношение на доходите на ответника следва да се посочи, че по делото не са налице надлежни доказателства за получавани от него трудови доходи в размер, по-голям от установения от издаденото от работодателя му удостоверение за получени трудови възнаграждения в периода от 12 месеца назад. Показанията на св. К. И. в частта им, в която твърди, че ответникът получавал допълнително командировъчни като международен шофьор и доходите му възлизали на около 1000 лева, не са подкрепени  с други доказателства по делото, а твърдението на тази свидетелка, че ответникът работи като международен шофьор се опровергава от показанията на св. Дамянова, която сочи, че понастоящем същият е шофьор само по вътрешни линии. С оглед на това не може да се направи извод, че ответникът реално получава трудови доходи в по-голям размер от посочения в представеното удостоверение от работодателя му. Същевременно, по делото е установено, че ответникът страда от хронично заболяване – „захарен диабет”, което е свързано с необходимост от извършване на допълнителни разходи във връзка с хранителния режим, които са извън заплащаните от Здравната каса медикаменти за поддържащо лечение на това заболяване, което обстоятелство следва да се вземе предвид при преценката на възможностите на ответника да заплаща издръжка, независимо от липсата на конкретни данни относно необходимите разходи във връзка със заболяването му.

С оглед на горното следва да се приеме, че общо възможностите на родителите да осигуряват средства за издръжката на детето не са големи и са прибизително еднакви.

Като приблизителен базов ориентир за определяне на размера на необходимата за издръжката на детето следва да се приложат по аналогия  разпоредбите на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, вр. ПМС № 305/19.12.2017 г. относно месечния размер на гарантирания минимален доход. Изхождайки от тези разпоредби, и като се вземат предвид икономическите стандарти в страната към настоящия момент, съдът намира, че за задоволяване на потребности на детето Рая са необходими 300 лв. месечно. Съдът намира, че от тази сума ответникът следва да поеме част в размер от 180 лв., като останалата част от 120 лв. следва да се поема от майката. По-малкият дял на майката се налага от факта, че тя освен необходимите средства за издръжка за детето, полага и фактическите грижи за цялостното му отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари.

С оглед на горното, определената със съдебната спогодба между страните издръжка, дължима от бащата, следва да се увеличи  от 150 лева на 180 лева месечно, или с 30 лева месечно. Така увеличеният размер на издръжката съответства както на нарасналите нужди на детето към настоящия момент, така и на възможностите на двамата родители. По-висок размер на дължимата от бащата издръжка, претендиран от ищцата, би бил неадекватен на възможностите на бащата, които както бе посочено по-горе, са малки предвид установения по делото размер на получаваните от него доходи от трудово възнаграждение. От друга страна, всеки по-малък размер на претендираното увеличение на издръжката в конкретния случай би бил житейски и икономически неоправдан.

Предвид частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка за разликата над сумата 180 лева до сумата 240 лева месечно и вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли в тази му част. В останалата му обжалвана част, с която е увеличен размерът на издръжката от 150 лева до сумата 180 лева, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, а именно: в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над дължимата съобразно уважената част от иска сума от 90 лева, и в частта, с която е същият е осъден да заплати в полза на РС-Самоков дължимата върху присъденото увеличение на издръжката държавна такса за горницата над сумата 43,20 лева. С оглед направеното от ответницата по жалба искане за разноски във въззивното производство, жалбоподателят следва да бъде осъди да й заплати сумата 99,90 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Същият дължи и държавна такса за въззивно обжалване съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 21,60 лева.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 90 от 23.05.2019 г. по гр.д. № 1094/2018 г. на Самоковски районен съд В ЧАСТТА, с която е увеличен размера на определената със съдебна спогодба по гр. д. № 878/2015 г. издръжка, дължима от Д.Г.Д. на малолетното му дете Рая Димитрова Дамянова, за разликата над 180 лева до 240 лева месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с която Д.Г. Дамянова е осъден да заплати на А.И.И. разноските по делото за горницата над сумата 90 лева, както и в полза на РС-Самоков държавна такса за горницата над сумата 43,20 лева., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Рая Димитрова Дамянова, чрез нейната майка и законен представител А.И.И. иск за увеличаване на размера на определената със съдебна спогодба по гр. д. № 878/2015 г. издръжка, дължима от Д.Г.Д., В ЧАСТТА, с която е поискано увеличение на издръжката за разликата над сумата 180 лева до сумата 240 лева месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 23.05.2019 г. по гр.д. № 1094/2018 г. на Самоковски районен съд В ЧАСТТА, с която е увеличен размера на определената със съдебна спогодба по гр. д. № 878/2015 г. издръжка, дължима от Д.Г.Д. на малолетното му дете Рая Димитрова Дамянова, за разликата над 150 лева до 180 лева месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В частта, с която искът за изменение на издръжката е отхвърлен за разликата над 240 лева до пълния предявен размер от 250 лева, решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА Д.Г.Д. да заплати на А.И.И. сумата 99,90 лева за разноски във въззивното производство, както и в полза на Софийски окръжен съд сумата 21,60 лева дължима държавна такса.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.