Р Е Ш Е Н И Е № 39/4.3.2021 г.
гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен
състав, в публично заседание на
осми
февруари 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
при Секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното
от Председателя адм. д. № 344 по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. чл. 13, ал. 10, т. 2, вр. ал. 11, т. 5 от Наредба
№ 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2019 – 2023 г.
Образувано
е по жалба на „*“ ЕООД, гр. * против Заповед № 03-РД-3540 от 15.10.2020 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София (ДФЗ-София), с
която на жалбоподателя е отказано финансиране на заявление за подпомагане с ИН
********** от 31.08.2020 г. по Мярка „Преструктуриране и конверсия
на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2019-2023 година (НППЛВС).
С
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата
отмяна като постановен при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в неизпълнение на задължението на административния орган по чл. 35 и чл. 36
от АПК преди издаване на акта служебно да установи всички факти и обстоятелства
от значение за случая и да събере доказателства за тях. В тази връзка се твърди,
че процесната заповед е издадена, без да е налице
влязъл в сила акт, установяващ наличие на публични задължения на
дружеството-жалбоподател, което сочи на нарушение на материалния закон при
произнасяне на акта, с който е отказано финансиране на заявлението за подпомагане.
Излагат се и доводи за липса на уведомяване на заявителя по реда на относимата наредба досежно
констатираните в хода на производството нередовности
и непълноти по заявлението, което го е лишило от възможност да представи
доказателства в своя защита по отношение на обстоятелствата, мотивирали органа
да откаже подпомагане. Твърди се, че по този начин е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
предпоставящо отмяната на акта на това основание и в
тази връзка се ангажират писмени доказателства.
В
съдебно заседание за оспорващия се явява адвокат Ж.К. от АК-Ямбол, редовно
упълномощена, която поддържа жалбата и искането за отмяна на процесния акт. Претендират се разноските по делото
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната
страна - Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призована,
не се явява и не изпраща представител. В представено по делото писмено
становище се излагат подробни съображения досежно
допустимостта на жалбата и по нейната основателност, като се прави искане за
отхвърлянето ѝ. Конкретно се сочи, че в рамките на проведеното административно
производство е извършена двукратна проверка относно наличието на публични
задължения на дружеството-заявител, по които е постъпила съответна информация,
че „*“ ЕООД, гр. * има непогасени такива задължения и именно въз основа на това
законосъобразно е прието, че заявлението не следва да бъде финансирано поради
факта, че не отговаря на визираните в относимата
наредба изисквания към кандидатите. Излагат се и доводи, че разпоредбите на
подзаконовия нормативен акт досежно уведомяването за
констатираните непълноти и нередовности по подаденото
заявление за подпомагане и даването на възможност за отстраняването им в
съответния срок са неприложими в конкретния случай, тъй като кандидатът е бил
наясно, че има непогасени публични задължения, което обстоятелство е
съществувало към момента на произнасянето с процесната
заповед и е установено от административния орган при извършване на двете
проверки; това, че впоследствие са налице други факти, изгодни за
жалбоподателя, не може да се вменява в отговорност на решаващия орган, нито да
бъде пречупвано през призмата на съществените процесуални нарушения, защото при
приключило към 15.10.2020 г. административно производство такива няма как да
бъдат допуснати. По тези съображения се иска съдът да отхвърли оспорването на
заповедта като неоснователно и недоказано. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На
31.08.2020 г. „*“ ЕООД, гр. * с УРН 677779, представлявано от управителя В.П.,
подало Заявление за предоставяне на финансова помощ по Мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозя“ от НППЛВС 2019-2023 г. с ИН **********, УИН 2931082060278
(л. 17). Към заявлението, в съответствие с дейностите по инвестиционния проект,
(чиято основна цел според отразеното в него е повишаване на
конкурентоспособността при производство на винено грозде в прилежащото на
кандидата лозарско стопанство чрез промяна на формировката
и смяна на подпорната конструкция), са приложени описаните в него документи, така
както са разписани в Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019–2023 г. В
заявлението се съдържат данни за издадените от ИАЛВ документи (също приложени),
като са заявени и критериите за оценка на проекта с посочване на съответния
брой точки по всеки от тях. Общата стойност на инвестицията е в размер на 190 603,74
лева, като е заявено и авансово плащане за сумата от 114 362,24 лева. На така
подаденото заявление при подаването му са извършени съответни проверки за комплектованост (л. 67-71), като кандидатът е удостоверил с
подписа си съгласието на въведените данни, издадена е и квитанция за прием (л.
72).
Във
връзка с извършваната административна проверка на документите по подаденото
заявление за подпомагане и за съответствието му с изискванията по относимата наредба, съобразно разписаното в чл. 87, ал. 11
от ДОПК, по електронен път служебно е изискана информация за наличието или
липсата на задължения на кандидата „*“ ЕООД, гр. *, ЕИК *, регистрирано под вх.
№ 2225И0140316 от 01.09.2020г. по описа на НАП (л. 74-77). В отговор е
изпратено Писмо изх. № 285532002731461 от 02.09.2020 г. по описа на ТД на
НАП-Бургас, офис Ямбол (л. 78), съдържащо изисканата информация по чл. 87, ал.
11 от ДОПК. От предоставения документ е видно, че към 02.09.2020 г. „*“ ЕООД,
гр. * с ЕИК * има задължения. Преди издаване на заповедта за отказ от
финансиране е извършена повторна справка за наличие или липса на просрочени
задължения от дружеството-кандидат (л. 103), от която се установява, че към 14.10.2020
г. задължено лице с идентификационен номер * има задължения към бюджета.
На
15.10.2020 г. Изпълнителният директор на ДФЗ издал Заповед № 03-РД-3540, с
която отказал финансиране на Заявление за подпомагане с ИН ********** от
31.08.2020 г., подадено от „*“ ЕООД, гр. *. Произнесената заповед е съобщена с
Писмо изх. № 01-2600/5274 от 15.10.2020 г., връчено лично на управителя на
дружеството на 23.10.2020 г. (л. 104 и л. 121). Жалба против заповедта е депозирана
чрез административния орган до съда, като същата е подадена по пощата и е заведена
във входящия регистър на ДФЗ под вх. № 01-2600/5274#1
от 10.11.2020 г. Въз основа на подадената жалба е
образувано и настоящото съдебно производство.
При
тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като
подадена пред надлежен съд против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от надлежно легитимирана страна, чийто права и законни интереси
са засегнати от акта, в законоустановения срок. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на съдебното производство поради просрочие
по следните съображения: действително, с оглед представеното по делото известие
за доставяне (л. 121), оспорената заповед е връчена на управителя на
дружеството-кандидат на 23.10.2020 г., от която дата започва да тече преклузивният 14-дневен срок за обжалването ѝ и същият изтича на 06.11.2020 г., присъствен ден. Не може да бъде споделено обаче изразеното от
пълномощника на ответника становище, че жалбата е изпратена след срока за
обжалване предвид отбелязаното на плика пощенско клеймо с дата 07.11.2020 г. Настоящият
състав на съда намира, че представеният по делото пощенски плик, като отговарящ
на нормативните изисквания за оформянето му, може да бъде приет като доказващ
датата на изпращане на жалбата против процесната
заповед, а именно - на 04.11.2020 г.,
за което върху лицевата страна на пощенския плик се съдържа съответно отбелязване.
Този извод е верен, тъй като освен датното клеймо и
заплатена дължима такса за услугата, е налице отбелязване и на отправния пункт
на пратката – 8634, *; поставеният на опаката страна на пощенския плик печат/датно клеймо от 07.11.2020 г. указва крайния пункт на
пратката в станцията по местоназначението – гр. София, където е и адресът на
получателя Държавен фонд „Земеделие“. Съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011
г. за изискванията за пощенска сигурност „пощенски печатни и датни клейма“ са средства, с които пощенските оператори
подпечатват съпроводителните документи или пощенските пратки, поради което печатни
и датни клейма следва да бъдат поставени както в
отправната пощенска станция, така и в тази по местоназначението на пратката. Тези
изисквания в случая са изпълнени – както се посочи по-горе, върху процесния пощенски плик има поставено датно
клеймо на станция по местоназначението (07.11.2020 г.), като се съдържа и
клеймото на станцията по подаването на пратката (04.11.2020 г.). Това сочи на
извод за надлежно удостоверяване на датата на подаване на жалбата – 04.11.2020
г., присъствен ден, респ. за извършване на оспорването в преклузивния
14-дневен срок. В този смисъл възражението за недопустимост е неоснователно.
Разгледана
по същество жалбата се преценя като неоснователна
по следните съображения:
Заповедта е
издадена от компетентен орган – Изпълнителният Директор на ДФ „Земеделие“,
който съгласно чл. 13, ал. 10 от Наредба № 6/26.10.2018 г., в срок до 70 работни
дни от подаване на заявленията по чл. 12, ал. 1 и въз основа на проверките по
ал. 1 и 4 и на класирането по ал. 6, 7 и 8, със заповед одобрява, респ. - мотивирано
отхвърля заявлението за предоставяне на финансова помощ при наличие на
визираните в т. 1-5 на ал. 11 от подзаконовия нормативен акт предпоставки.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция (РА), с оглед на което същият разполага с
материална компетентност да се произнася по подадени заявления в установената
писмена форма и при спазване на разписаните за това правила. Следователно, процесната заповед е произнесена от компетентен
административен орган, комуто по закон са предоставени съответни правомощия.
Съдът не
констатира оспорената заповед да е издадена при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Тя е
изготвена в законоустановената писмена форма,
съобразно изискването на чл. 59 от АПК, с излагане на фактически и правни
основания и с посочване на мотиви за отказа, като е спазен и визираният в чл.
13, ал. 10 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне
на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2019 – 2023 г. срок за произнасяне. В конкретния случай отказът
е постановен на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
чл. 13, ал. 10, т. 2, чл. 13, ал. 11, т. 5, вр. чл.
7, ал. 1, т. 4 от цитираната наредба, при излагане на следните мотиви: съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г., за
финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” могат да
кандидатстват производители, вписани в лозарския регистър по Закона за виното и
спиртните напитки (ЗВСН), които нямат изискуеми публични задължения към
държавата; след направена на 15.10.2020 г. по служебен път проверка в
Националната агенция по приходите е установено, че кандидатът по мярката има
задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК. Съобразно разписаното в Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт
или към резолюцията за отказ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената
преписка, като не е необходимо да съвпадат по време с издаването на
административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които
административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. В разглеждания
случай такива други документи по смисъла на цитираното ТР са съдържащите се в приобщената
по делото административна преписка Информация за наличието или липсата на
задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК с дата 02.09.2020 г. (л. 78) и Справка за
наличие или липса на просрочени задължения с дата 14.10.2020 г. – и в двата документа
се съдържат данни за наличие на изискуеми публични задължения на
дружеството-заявител на финансовата помощ, актуална към момента на издаване на процесния акт - 15.10.2020 г. При това положение, очевидно
е, че административният орган е предприел необходимите действия във връзка с
вменените му с чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения преди произнасянето на акта да
изясни всички факти и обстоятелства, които са от значение за конкретния случай,
като събере съответни доказателства в тази връзка. При наличие на данни за
изискуеми публични задължения към държавата, съдържащи се в изисканите и
представени документи, съставени по надлежния ред, административният орган е
отказал финансиране на заявлението за подпомагане. Изложеното до тук сочи на
извод за липса на допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения, предпоставящи отмяната на акта
на това основание, противно на застъпеното в жалбата становище в обратната
насока. Не може да бъде споделен и доводът в жалбата, че при констатираните
обстоятелства решаващият орган е следвало да уведоми кандидата за отстраняване
на нередовностите и непълнотите. Такова уведомяване
съобразно относимата за казуса нормативна уредба (чл.
13, ал. 1 и сл. от приложимия подзаковонов нормативен
акт) се изисква при извършване на административна проверка на документите към
заявлението, (измежду които не е документ, удостоверяващ липсата на
задължения), както и на обстоятелствата по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, отнасяща
се до свидетелството за съдимост. По тези съображения съдът счита, че не е било
необходимо уведомяването на кандидата „*“ ЕООД за констатациите по наличието на
публични задължения и правилно при установени по надлежния ред такива данни в
съответствие с разписаните правила е пристъпено към
изготвяне на акт за пълен отказ от финансиране на подаденото заявление.
При проверка досежно съответствието на оспорения административен акт с
материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
13, ал. 10 от Наредба № 6/26.10.2018 г. в срок до 70 работни дни от подаване на
заявленията за подпомагане по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ и
въз основа на проверките по чл. 12, ал. 1 и 4 и на класирането по ал. 6, 7 и 8,
Изпълнителният директор на ДФЗ със заповед одобрява или мотивирано отхвърля
заявлението за предоставяне на финансова помощ, като отказът за финансиране
подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 от цитирания
подзаконов нормативен акт, заявлението за предоставяне на финансова помощ
получава пълен или частичен отказ в случай на липса на съответствие с
изискванията на чл. 7. Едно от изискванията, разписани в т. 4 на този текст е
кандидатите да нямат изискуеми публични задължения към държавата, установени с
влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване,
отсрочване или обезпечение на задълженията. За целите на комплексното
административно обслужване компетентните органи и други правоимащи
лица изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за
приходите информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение
на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или
обезпечени задължения (чл. 87, ал. 11 от ДОПК), като редът за изискване и
предоставяне на информацията по ал. 11 за информацията, обменяна от
Националната агенция за приходите, се определя от Изпълнителния директор на
агенцията.
В разглеждания
случай решаващият орган е постановил отказ от финансиране по съображения, че
кандидатът не отговаря на заложеното в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 от 26.10.2018
г. изискване за липса на изискуеми публични задължения към държавата,
позовавайки се на изисканата във връзка с подаденото от него заявление и
предоставена съответна информация, съдържаща данни, че дружеството има
задължения към бюджета. Видно от доказателствата по делото, при проверката на
подаденото от „*“ ЕООД заявление за подпомагане за съответствието му със
заложените в наредбата изисквания, по надлежния ред, съобразно разписаното в
чл. 87, ал. 11 и ал. 12 от ДОПК, по електронен път служебно е изискана
информация за наличието или липсата на задължения на кандидата „*“ ЕООД, гр. *,
ЕИК *; искането е регистрирано под вх. № 2225И0140316 от 01.09.2020 г. по описа
на НАП, като в отговор е изпратена съответна информация, че към 02.09.2020 г. „*“
ЕООД, гр. * с ЕИК * има задължения; също така преди издаване на заповедта за
отказ от финансиране е извършена повторна справка за наличие или липса на
просрочени задължения от дружеството-кандидат, от която е видно, че към
14.10.2020 г. задължено лице с идентификационен номер * има задължения към
бюджета. При това положение правилно и законосъобразно е прието в процесната заповед, че кандидатът не отговаря на едно от
изискванията по относимата наредба, а именно – това по
чл. 7, ал. 1, т. 4, поради което и подаденото от него заявление по мярката не
следва да бъде финансирано. Верността на този извод не се променя независимо от
ангажираното от оспорващия в хода на съдебното производство писмено
доказателство – Удостоверение за наличието или липсата на задължения, издадено
на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК от ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол (л. 16), в
което е отразено, че дружеството-жалбоподател няма задължения. Това е така, тъй
като видно от отбелязванията в същия този документ,
удостоверението е издадено по депозирано на 26.10.2020 г. искане и съдържащата
се в него информация е по данни на ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, актуални към
26.10.2020 г. Императивното
правило на чл. 142, ал. 1 от АПК предвижда, че съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Така формулирана, разпоредбата определя приложимия закон, меродавната за
решаването на спора за законосъобразност на административния акт правна норма -
всяка проверка за законосъобразност на административния акт започва с
установяване на приложимата към датата на издаване на акта правна норма. Алинея
2 на чл. 142 от АПК въвежда правилото, че установяването на нови факти от
значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото обаче
следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното
правоотношение значение на юридически или доказателствени
факти; правно значение за делото имат само нови факти, които могат да променят
съществувалото към момента на издаването на атакуваната заповед правно
положение. Както се посочи по-горе, съдържащата се в Удостоверение за наличието
или липсата на задължения с изх. № 280202000219611 от 26.10.2020 г. информация
е по данни на ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, но тази информация е актуална към
26.10.2020 г., т.е. към един последващ момент след издаване
на оспорения административен акт, който в случая е произнесен на 15.10.2020 г.
Ето защо ангажираното от оспорващия писмено доказателство не следва да се цени,
тъй като същото не може да обоснове наличието на ново обстоятелство по смисъла
на цитираната разпоредба от АПК. По същия начин следва да се цени и
представеното по делото Решение № 161/12.10.2020 г. по адм.
д. № 87/2020 г. по описа на ЯАС за отмяна на Ревизионен акт №
Р-02000219004405—091-001/19.12.2019 г., с което се цели ангажиране на писмени
доказателства за опровергаване извода за наличие на изискуеми публични
задължения, установени с влязъл в сила акт, тъй като към момента на произнасяне
на заповедта този съдебен акт не е влязъл в законна сила и не би могъл да
породи съответните правни последици. При това положение, с оглед наличието на категорични
данни за изискуеми публични задължения към държавата, съдържащи се в изисканите
и представени документи, съставени по надлежния ред, административният орган законосъобразно
е отказал финансиране на подаденото от „*“ ЕООД заявление за подпомагане с ИН ********** от 31.08.2020 г. по
Мярка НППЛВС. Изложеното
до тук мотивира съда да приеме, че в процесния случай
актът е издаден в съответствие с относимите за
конкретния казус материалноправни норми и в
съответствие с целта на закона.
С оглед на
всичко изложено до тук ЯАС в настоящия си състав намира, че оспорената заповед
е издадена в съответствие с всички изисквания за законосъобразност, поради
което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на спора за ответника се следват претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид обстоятелството, че делото
не е с определен материален интерес и не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено не в претендирания размер
от 300 лева, а в минималния предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ размер от 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*“ ЕООД, гр. * против
Заповед № 03-РД-3540 от 15.10.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, гр. София, с която е отказано финансиране на заявление за
подпомагане с ИН ********** от 31.08.2020 г. по Мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 година.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, гр. *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от управителя В.В.П., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се
чете