ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1024
гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев адм.
д. № 605 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
229 и сл. от АПК, вр. с чл. 297, ал. 1 от същия кодекс.
Образувано е по
жалба, подадена от *** И.М. от ВТАК, като пълномощник на „Оранжерии Джулюница –
С.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Джулюница, общ.
Лясковец, местност „Гайчето“, срещу незаконосъобразно бездействие на директора
на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново по изпълнение на Решение №
84/ 23.03.2016 г. по адм. дело № 878/ 2014 г. по описа на АСВТ, поправено с
Решение № 261/ 24.07.2018 г. по същото дело. Жалбоподателят развива доводи за
наличието на редовно изпълнително основание, каквото по смисъла на чл. 268, т.
2 от АПК представлява цитираното съдебно решение. Сочи, че същото съдържа
осъдителен диспозитив, задължаващ директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Велико Търново да включи дружеството в списъка Образец 2, съобразно Наредба №
6/ 28.08.2014 г. на МЗХ за условията и реда за прилагане на временни извънредни
мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете и подадено
Заявление № ПО-04-419/ 03.09.2014 г. в Общинска служба „Земеделие“ – гр.
Лясковец. Изтъква, че независимо от това и въпреки изрично отправеното на дата
05.09.2023 г. искане, административния орган, който е и такъв по изпълнението,
не е извършил дължимото действие, съобразно разпоредбите на АПК. Счита това
бездействие за незаконосъобразно и моли съдът да задължи директора на ОД
„Земеделие“ – Велико Търново, да включи подаденото заявление от „Оранжерии
Джулюница – С.“ ЕООД, в списъка Образец 2, съобразно Наредба № 6/ 28.08.2014 г.
на МЗХ за получаване на компенсации, в качеството му на пострадало лице, заради
ембаргото наложено на Руската федерация, като на основание чл. 298, ал. 1 от АПК определи едномесечен срок за изпълнение на дължимото действие. Претендира
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С
определение от 20.10.2023 г. на подателя на жалбата е указано да представи
документ за внесена държавна такса за образуване и разглеждане на делото, което
е извършено на 30.10.2023 година. След представяне на писмен отговор от
ответника с приложени към него доказателства и списък на разноски, с писмено
становище оспорващото дружество навежда допълнителни аргументи за допустимостта
и основателността на жалбата му, прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Тъй като жалбата
не е била подадена чрез административния орган, на последния са изпратени копия
от жалбата и доказателствата към нея, като му е определен срок за представяне
на административната преписка и на мотиви за обжалваното бездействие по
искането от 05.09.2023 г. на „Оранжерии Джулюница – С.“ ЕООД. В срока по чл.
297, ал. 3 от АПК директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново
е представил административната преписка по Заявление № ПО-04-419/ 03.09.2014 г.
в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Лясковец, молба с вх. № 5146/ 02.11.2023 г.
и отговор на жалба вх. № 5144/ 02.11.2023 г., в които е изложил мотивите,
поради които не е уважил отправеното от жалбоподателя искане, като е изразил и
становище за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес.
Относно основателността на жалбата е посочил, че Наредба № 6/ 28.08.2014 г. на
МЗХ е отменена с § 4 от ПЗР на Наредба № 5/ 08.09.2017 г. за условията и реда
за прилагане на временна извънредна мярка за подпомагане на пазара в сектора на
плодовете /обн. ДВ бр 75 от 15.09.2017 г., в сила от 15.09.2017 г./, поради
което за органа не съществува правно основание и фактическа възможност да
изпълни отправеното към него искане. Изложил е и съображения, че в крайна
сметка адм. дело № 878/ 2014 г. по описа на АСВТ е приключило със съдебно
решение, с което ОД „Земеделие“ – Велико Търново е осъдена да заплати на
„Оранжерии Джулюница – С.“ ЕООД сумата от 96 637,56 лв., ведно с дължимата
лихва и разноски за производството, като това задължение е изпълнено чрез
плащане. Поради това е приел, че възникналия по повод включването на
дружеството в списъка Образец 2 към Наредба № 6/ 2014 г. правен спор е решен
със сила на пресъдено нещо и за подателя на искането не е налице правен интерес
от въпросното включване. Допълнително е
представил становище от директора на дирекция „ПДЗЕС“ при МЗХ, в което са
изложени съображения за процесуална недопустимост на жалбата, алтернативно за
неоснователност на същата, сходни с тези в молбата и отговора от 02.11.2023
година. Ответникът моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно
да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
След запознаване
с документите, представени с жалбата, тези от административната преписка и
съдържащите се в адм. дело № 878/ 2014 г. и № 499/ 2018 г., изискани по искане
на жалбоподателя, съдът установи от фактическа страна следното:
От 26.03.2012 г. „Оранжерии Джулюница – С.“ ЕООД – с. Джулюница е регистриран земеделски
производител, като притежава земеделска земя и изградени в нея оранжерии за
производство на зеленчуци. За 2014 г. дружеството е заявило, че в орнжериите ще
произвежда домати. Същото е подало Заявление
за намерение с вх. № ПО-04-419/ 03.09.2014 г. в Общинска служба „Земеделие“ -
гр. Лясковец, за получаване на компенсации в качеството му на пострадало лице
заради ембаргото на стоки от ЕС, наложено от Руската федерация. В подаденото
заявление за прилагане на извънредни мерки за подпомагане на пазара на някои
зеленчуци и плодове дружеството е заявило, че желае да получи подпомагане във
връзка с прилагане на мярка „изтегляне от пазара“ през периода 18.08.2014 г. -
31.08.2014 г. на 180 тона оранжерийни домати, а за периода 01.09.2014 г. -
30.11.2014 г. за 240 тона домати, които домати ще бъдат предоставени
безвъзмездно за храна на животни. Във връзка с подаденото заявление, на
18.09.2014 г. „Оранжерии Джулюница С.“ ЕООД е било поканено от Областна
дирекция „Земеделие“ - гр.Велико Търново да подаде искане за прилагане на мерки
за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете, което е
извършено на същия ден. Независимо
от това и от редовността на заявлението му, 08.10.2014 г. дружеството е
получило отказ за подпомагане мотивиран с късното изпращане на заявлението.
Поради допусната техническа грешка от Областна дирекция „Земеделие“ - гр. В.
Търново до Министерството на земеделието и храните, количествата по изтеглени
от пазара стоки по заявлението на „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД от 03.09.2014
г., не са били отразени в списъка Образец 2, като предпоставка за нотификация
на разходите по мярката за подпомагане. Поради
невключването на заявлението в информацията, предадена към МЗХ, същото не е
включено в списъка на нотифицираните пред ЕК предложения за помощ и поради това
не било е одобрено за подпомагане от администрацията на ДФ „Земеделие“. На
10.09.2014 г. Европейската Комисия е информирала всички държави-членки, че няма
да приема повече нотификации за намерения за прилагане на мерките по Делегиран
Регламент № 932/2014 г., при което последната нотификация направена от България
е тази от 08.09.2014 г., в която не е включено заявлението на „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД. На
08.12.2014 г. дружеството е подало до Административен съд – Велико Търново
„жалба“, имаща характера на искова молба за обезщетяване на имуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразно бездействие на длъжностното
лице и/или административния орган -
служители на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. В. Търново, изразяващи се в
невключване на „Оранжерии Джулюница С.“ ЕООД в списъка, изпратен от ОД
„Земеделие“ – гр. В. Търново към МЗХ – документ „Образец 2“, като е заявило
размер на претенцията 225 487,64 лв. -
стойност на изтеглените количества
домати по мярка „изтегляне от пазара“ – 420 тона домати. С Решение № 84/ 23.03.2016 г. по адм. дело № 878/
2014 г. на АСВТ, допълнено с Решение № 201/ 16.06.2016 г. и поправено с Решение
№ 261/ 24.07.2018 г., е отменено като незаконосъобразно бездействието на
служител на ОД „Земеделие“ - гр. В. Търново, изразяващо се в невключвне на
своевременно депозираното от „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД, Заявление с вх. №
ПО- 04-419/ 03.09.2014 г., в списъка по изпратен към МЗХ чрез документ „Образец
2“, съобразно Наредба № 6/ 28.08.2014 г. на МЗХ и изцяло е отхвърлен предявения
от дружеството иск срещу дирекцията, за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди. С Решение № 9269/ 06.07.2018 г. по адм. д. №
8631/2016 г. на ВАС, е отменено Решение № 84/ 23.03.2016 г. на АСВТ, по адм. д.
№ 878/ 2014 г. на АСВТ, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД иск за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, до размер съставляващ равностойността в лева на максималната
ставка по Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1 от Наредба № 6/ 28.08.2014 година. За повторното разглеждане на спора в
тази му част е образувано адм. дело № 499/ 2018 г. по описа на АСВТ, като с
Решение № 39/ 25.02.2019 г., искът на „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД е бил
отхвърлен. С Решение № 8513/ 13.07.2021 г. по адм. д. № 7242/ 2019 г. на ВАС,
посоченото решение на АСВТ е отменено и Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Велико Търново е осъдена да заплати на дружеството сумата 96 637,56 лв.,
представляващи обезщетение за вреди от незаконосъобразното бездействие на
служители на дирекцията, и лихви от деня на завеждане на исковата молба -
12.12.2014 г., до окончателното заплащане на сумата. Видно от приложените два броя
платежни нареждания на „Обдинена Бългаска банка“, въз основа на изпълнителен
лист, издаден по адм. дело № 499/ 2018 г. по описа на АСВТ, от ОД „Земеделие“ –
Велико Търново на „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД са били заплатени суми в общ
размер на 178 641,35 лв., за които ответникът заявява, че представляват
главницата и лихвите съгласно осъдителния диспозитив на Решение № 8513/
13.07.2021 г. по адм. д. № 7242/ 2019 г. на ВАС, както и присъдените със същото
решение разноски. На 05.09.2023 г. от „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД е било
подадено искане до директора на ОД „Земеделие“ – Велико Търново да изпълни
осъдителния диспозитив на Решение № 84/ 23.03.2016 г. по адм. дело № 878/ 2014
г. на АСВТ и да
включи дружеството в списъка Образец 2, съобразно Наредба № 6/ 28.08.2014 г. на
МЗХ. Поискано е в списъка да бъде включена разликата
от 240 тона домати между заявеното за получаване на финансова компенсация
количество домати от 420 тона и и това за което е получено обезщетение по
съдебен ред – 180 тона. Няма данни в отговор на искането, директорът на ОД
„Земеделие“ – Велико Търново да е включил дружеството в посочения от него
списък, в срока по чл. 296, ал. 2 от АПК или след изтичането на този срок.
Жалбата от дружеството с посочено правно основание чл. 294 и сл. от АПК е
подадена пред АСВТ на 17.10.2023 година.
В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят не е представил
доказателства, извън тези за подаването на искането си от 05.09.2023 година. По
негово искане от деловодството на АСВТ е изискано адм. дело № 878/ 2014 г. по
описа на АСВТ. Ответникът е представил документите от административната
преписка по подаденото от „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД, Заявление
№ ПО-04-419/ 03.09.2014 г. в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Лясковец и документите, посочени по-горе.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Обратно на поддържаното от ответника, жалбата е
подадена от лице с правен интерес от изпълнението на влязло в сила решение, по
съдебно дело, в което същото лице е било страна. Формално жалбата е подадена в
съответствие с разпоредбата на чл. 296, ал. 2 от АПК, съгласно която бездействието на органа по изпълнението може
да се обжалва безсрочно след изтичане на 7 дни от подаване на искането за
извършване на изпълнителното действие. В случая искането на „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД е
подадено до директора на ОД „Земеделие“ – гр. Велико Търново, на дата
05.09.2023 г. а жалбата пред АСВТ е с входящ номер от 17.10.2023 година.
Визираното в
жалбата невключване на жалбоподателя в списъка, изпратен от ОД „Земеделие“ –
гр. В. Търново към МЗХ – документ Образец 2 по
Наредба № 6/ 28.08.2014 г.
/отм./, не представлява бездействие на
орган по изпълнението, което да подлежи на обжалване по реда на Глава
седемнадесета, Раздел VI от АПК /чл.
294 и сл. от кодекса/. Действително, визираното от оспорващото дружество Решение № 84/ 23.03.2016 г. по адм. дело № 878/ 2014 г на АСВТ, в неотменената му
част, принципно представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2
от АПК и поражда задължение за директора на ОД
„Земеделие“ – гр. В. Търново, но без да определя срок. По-същественото е обаче,
че в случая соченият като ответник в настоящото производство административен
орган няма качеството на „орган по изпълнението“ по смисъла на чл. 294 от АПК,
а е задължен към такова изпълнение. Съгласно чл. 271, ал. 1, т. 2 от АПК, орган
по изпълнението срещу административен орган е съдебният изпълнител, в чийто
съдебен район е местоизпълнението на задължението. Тъй като в случая директорът
на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Велико Търново не се явява орган по
изпълнението, твърдяното от оспорващия негово бездействие, не представлява
неизвършване на изпълнително действие, респ. не е и бездействие на орган по
изпълнението. Съобразно това, в случая не съществува подлежащо на обжалване на
основание чл. 294 и чл. 296, ал. 2 от АПК, бездействие на ответника.
Същевременно по делото няма данни, а и не се твърди въобще да е образувано и
започнато производство по Глава седемнадесета от АПК за изпълнение на Решение № 84/ 23.03.2016 г. по адм. дело № 878/ 2014 г на АСВТ, по инициатива на
някое от лицата посочени в чл. 276 от АПК, вкл. по инициатива на оспорващото
дружество. Съответно липсват и данни за отправено
искане за извършване на определено изпълнително действие към надлежния
изпълнителен орган, респ. такова изпълнително действие да не е извършено от
него.
Крайният извод е,
че жалбата на „Оранжерии Джулюница - С.“ ЕООД, по която е образувано настоящото дело, е насочена
срещу несъществуващо бездействие на орган по изпълнението. Като такава тя се
явява недопустима поради липса на предмет - годен за оспорване акт и следва да
бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.
При
този изход на делото и своевременно заявената претенция, на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК искането на ответника за присъждане на сторените по делото
разноски е основателно. Същите се претендират в размер на 2 000,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
27.10.2023 г., фактура № **********/ 27.10.2023 г. издадена от Адвокатско
дружество „Й.Й., С.Я.“дневно извлечение от сметка в „Банка ДСК“ ЕАД от
30.10.2023 година. От пълномощника на жалбоподателя е направено възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Делото не е с голяма фактическа и правна сложност, а обемът на
извършената от процесуалния представител на ответника работа се свежда до изготвяне
на отговор на жалбата, без процесуално представителство, предвид характера на
производството. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В случая делото е без определен материален интерес и съгласно чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
административния орган възнаграждение за един адвокат, в размер на 1 000,00
лева.
Водим
от горното и на основание чл. 215, т. 2, вр. с чл. 236 и чл. 297 от АПК, и чл.
143, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без разглеждане жалбата на „Оранжерии Джулюница – С.“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с. Джулюница, общ. Лясковец, местност
„Гайчето“, срещу незаконосъобразно бездействие на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ – Велико Търново по искане от дата 05.09.2023 г. за
изпълнение на Решение № 84/ 23.03.2016 г. по адм. дело № 878/ 2014 г. по описа
на АСВТ, поправено с Решение № 261/ 24.07.2018 г. по същото дело.
Прекратява производството по адм. дело № 605/ 2023 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново.
Осъжда
„Оранжерии Джулюница – С.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с. Джулюница, общ. Лясковец, местност „Гайчето“, да заплати на Областна
дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, разноски по делото в размер на 1 000,00
/хиляда/ лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: