РЕШЕНИЕ № 145
гр. Пловдив, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 12883 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от З.Д.Д. против
“Терра Кредит” ООД искове, както следва:
1. иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от З.Д.Д. против „Терра Кредит” ООД за
приемане за установено в отношенията между страните, че договор за
потребителски кредит ***г. е изцяло недействителен (нищожен), поради изготвяне
на текстовата част на договора с шрифт по-малък от 12, поради липса на посочена
обща сума, дължима от потребителя, поради липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните
неизплатени суми.
2. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 191, 73 лв., представляваща сума, получена от ответника без
наличие на валидно правно основание по недействителен договор за потребителски
кредит ***г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане, предявен при условията на кумулатвино
съединяване с първия иск;
3. при
условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първите два иска - иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че предвидената в договора за потребителски кредит ***г.
възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави;
4. при
условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първите два иска - иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 36, 52 лв., представляваща сума получена от ответника без
наличие на валидно правно основание по нищожна клауза за възнаградителна лихва
в договор за потребителски кредит ***г., ведно със законна лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Този иск е
предявен при условията на кумулативност с третия иск.
5. при
условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първите два иска - иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че предвидената в договора за потребителски кредит ***г.
застраховка е недължима поради липса на съгласие за сключването й, както и
поради противоречието и с материалния закон - §1, т.1 от ДР на ЗПК. Този иск се
предявява при условията на кумулативно обективно съединяване с исковете по т. 3
и т. 4;
6. при
условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първите два иска - иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 145, 21 лв., представляваща сума получена от ответника без
наличие на валидно
правно
основание по повод недължима застраховка по договор за потребителски кредит ***г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Този иск се предявява при условията на кумулативно
обективно съединяване с исковете по т. 3, т. 4 и т. 5.
Размерът на исковите претенции по предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е окончателно
формиран в производството по делото, след прието изменение на основание чл.
214, ал. 1 ГПК на исковете чрез намаляване на техния размер, при релевиран
отказ от исковете за разликата над намаления размер до първоначално
определения, което изменение е прието от съда с определение, постановено в
откритото съдебно заседание от 05.12.2019 г.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и „Терра Кредит” ООД бил сключен
договор за потребителски кредит ***г. Поддържа, че в нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 19 от ЗПК в договора не била предвидена застраховка, а същата била
незаконосъобразно включена в погасителния план. Твърди, че е изгубил своя
екземпляр от сключения договор. Поддържа, че процесният договор бил
недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Изтъква нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът бил с шрифт по-малък от
12. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса
на посочване на общата сума, дължима от потребителя. В договора не се съдържали
конкретните параметри на общата дължима сума, не било ясно какъв е размерът в
лева на възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите. Посочва, че
в договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен
процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Нарушен бил
и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не било посочено
разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Предвид
недействителността на договора на посочените основания, претендира заплащане на
сумата от 191, 73 лв. – недължимо заплатена по договора от страна на длъжника.
На следващо място поддържа, че договорената възнаградителна лихва е нищожна,
поради противоречието и с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер
на законната лихва при необезпечени кредити. По така изложените съображения претендира
връщането на сумата, заплатена за погасяване на задължението за възнаградителна
лихва Намира, че предвидената в
погасителния план към договора застраховка била недължима, тъй като не била
включена в договора като уговорка, което е в нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 19 ЗПК. Посочва, че дължимите застраховки следвало да се включват
в договора, а невключването й водело до липса на съгласие за посочената
уговорка. Претендира връщане на недължимо платената сума за застрахователна
премия.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал молба, в която излага доводи за
неоснователност на предявените искове. Счита, че не са налице основанията за
нищожност на процесния договор. В молба от 01.02.2019 г., депозирана преди
първото по делото съдебно заседание, сочи, че не разполага с оригинал на
договора за потребителски кредит и погасителния план. Твърди, че ответникът е
дал съгласие за застраховане на кредита, като в процесния случай била сключена
застраховка “Живот”, а не специално предвидената в КЗ застраховка за
обезпечение на кредити. По изложените съображения намира, че застраховката е
самостоятелно установена и недействителността на договора за кредит не влече и
недействителността на застраховката. Сочи, че ако се установил недължимост на
заплатените застрахователни премии, би се достигнало до неоснователно обогатяване,
тъй като кредиторът, получил застрахователните премии е изплатил последните на
застрахователя, който издал сертификат за застраховане.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с предявен главен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10,
ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което и в тежест на
ищеца е да установи наличие на сключен договор за кредит с посоченото съдържание,
което не отговаря на законоустановените изисквания, установени в разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Доказателствената тежест на ищеца за
установяване на това доказателство е указана с доклада по делото на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК.
Договорът, за чието сключване са изложени твърдения от
ищеца, не е представен в производството по делото. Ищецът твърди, че е сключил
с “Терра Кредит” ООД договор за потребителски кредит ***г., по силата на който кредитодателят
предоставил на ищеца сумата от 500 лв. срещу насрещното му задължение да върне
суата в общ размер от 549, 60 лв. Размерът на възнаградителната лихва бил
посочен като 40 % за годишния лихвен процент, без в договора и погасителния
план да е посочен размерът в лева на възнаградителната лихва. Към договора била
предвидена застраховка “Злополука и заболяване” в размер от 268, 08 лв. към
Застрахователна компания “Олимпик” – клон България, КТЧ, която застраховка била
включена в погасителния план, но не била предвидена в договора за кредит в
нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК. Общо дължимата сума по кредита и
застраховката следвало да бъде заплатена на 24 седмични погасителни вноски –
всяка в размер от 34, 07 лв., за периода от 06.10.2015 г. до 15.03.2016 г. Изложени
са твърдения, че текстът на договора бил изписан с шрифт по-малък от 12. В
договора за кредит не били посочени параметрите на общата дължима сума по
кредита, с посочване в лева на размера на възнаградителната лихва и годишния процент
на разходите. В договора не били посочени условията за прилагане на договорния
лихвен процент, размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във
времето с изплащане на всяка една от погасителните вноски. В погасителния план
не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора
суми.
Съдът на основание чл. 190 ГПК с определението за
насрочване на делото от 21.12.2018 г., е задължил ответника да представи
оригинал на договора за потребителски кредит № ***, подписан с ищеца. С молба
от 01.02.2019 г. ответникът е посочил, че не разполага с оригинала на договора
за потребителски кредит и погасителния план към него.
С определение, постановено в съдебното заседание от
11.09.2019 г. съдът и на основание чл. 190 ГПК е задължил ответника да представи
копие на договора за потребителски кредит № *** и погасителния план към него,
като последният е предупреден, че при неизпълнение на указанията на съда,
поведението му следва да се цени по реда на чл. 161 ГПК. В съдебно заседание,
проведено на 29.10.2019 г. ответникът отново е задължен да представи копие на
договора за кредит, като му е предоставена възможност да представи извлечение
от компютърната си програма, от което да е видно съдържанието на сключения с З.Д.
договор за кредит. Въпреки, че ищецът е бил редовно призован за съдебното
заседание, за разглеждане на което не се е явил, съдът е изпратил до последния
съобщение с указанията на съда. В срок до съдебното заседание, в което съдът е
обявил съдебното дирене за приключено и е дал ход на устните заседания,
ответникът не е изпълнил указанията на съда, въпреки предоставената му
възможност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ГПК всяка страна
може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея
документ, като обясни значението му за спора. В тази хипотеза съдът разпорежда
другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за
спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази
страна създава пречки за събиране на съответното доказателство. Само след
изричното й уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде
пречки за събиране и проверка на доказателства съдът може да приеме за доказани
фактите относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
В случая, макар от ответната страна, да е постъпила
молба, в която в изпълнение на указанията на съда, дадени с определението от 21.12.2018
г., да е посочила, че не разполага с оригинала
на договор за потребителски кредит № ***, съдът в съдебно заседание го е
задължил да представи намиращото се при него копие на договора, ведно с
погасителния план, като е бил предупреден за възможността за прилагане на
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ГПК. Въпреки предоставената му двукратна
възможност за това, ответникът не е изпълнил указанията на съда. По делото не
са налице данни, че ответникът не е разполагал и с копие на сключения между
страните договор за потребителски кредит. А данни за обратно са налице, тъй
като ответникът е предоставил на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза по делото, поисканото от последното документи, а именно препис на
погасителния план към договора и справка за задълженията на кредитополучателя и
извършените плащания. От представената по делото преписка на Комисия за защита
на потребителите, образувана по писмо с изх. ***г. за проверка на сключените
между страните договори за кредит, включително и досежно процесния, се
установява, че последният не е активен и е приключен, поради рефинансирането на
задължението на кредитополучателя. В отговор на жалбата, изпратена от ответника
до Комисията за защита на потребителите, ответникът е посочил, че по молба на
ищеца за предоставяне на копия от договора за кредит, е отказал с обяснение, че
такива не могат да му бъдат предоставени, тъй като ищецът бил длъжен да
съхранява собствените си екземпляри. По молбата му за предоставяне на записите
на заповед кредитодателят е отговорил, че последните са били унищожени, тъй
като не са поискани от потребителя в седемдневен срок от приключване на
кредита. Следователно и ответникът не е уведомил съда, като не е изложил и
такива обстоятелства в писмото си по образуваната преписка от Комисията за
защита на потребителите, че кредитното досие на ищеца – потребител е било
унищожено в неговата цялост.
По така изложените съображения съдът намира, че с
процесуалното си поведение ответникът е възпрепятствал доказването и съгласно
разпоредбата на чл. 161 от ГПК съдът следва да приеме за доказани фактите,
относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства,
а именно, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит ***г.
със соченото от ищеца съдържание и шрифт - по-малък от 12, а именно договор, по силата на
който кредитодателят предоставил на ищеца сумата от 500 лв. срещу насрещното му
задължение да върне сумата в общ размер от 549, 60 лв.; размерът на
възнаградителната лихва е посочен като 40 % за годишния лихвен процент, без в
договора и погасителния план да е посочен размерът в лева на възнаградителната
лихва; към договора е предвидена застраховка “Злополука и заболяване” в размер
от 268, 08 лв. към Застрахователна компания “Олимпик” – клон България, КТЧ,
която застраховка е включена в погасителния план, но не е установена в договора
за кредит; общо дължимата сума по кредита и застраховката следва да бъде
заплатена на 24 седмични погасителни вноски – всяка в размер от 34, 07 лв., за
периода от 06.10.2015 г. до 15.03.2016 г.; в договора за кредит не са посочени
параметрите на общата дължима сума по кредита, с посочване в лева на размера на
възнаградителната лихва и годишния процент на разходите; не са посочени
условията за прилагане на договорния лихвен процент, размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка
една от погасителните вноски; в погасителния план не е посочено разпределението
на вноските измежду дължимите по договора суми.
При достигане до този извод съдът съобрази константната
практика на Върховния касационен съд (така Решение № 68/05.07.2012 г. по гр. д.
№ 999/2012 г. на III г.о., ГК на ВКС; Решение № 23/26.04.2017 г. по гр. д. №
2732/2016 г., ГК, ІV г. о. на ВКС; Решение № 146/13.11.2015 г. по т. д. №
2687/2014 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС), съгласно която едно от процесуалните
задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят
намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната
страна, както и да не пречат за събирането на доказателства - чл. 190, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК. Процесуалното поведение на страната има доказателствено
значение само при условията на чл. 161 ГПК, като съдът приеме за доказани неизгодни
за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на
допуснати от съда доказателства. Условие за приложение разпоредбите на чл. 161 ГПК е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в
случай, че страната създава пречки за проверката им. Само след изричното й
уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за
събиране и проверка на доказателства съдът може да приеме за доказани фактите
относно, които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
По отношение на
породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
В случая предвид
приетото за установено от фактическа страна следва да се приеме, че договорът
за кредит е сключен в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което следва
да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК и предявеният
установителен иск, като основателен, следва да се уважи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетата по
делото без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че главницата, предоставена на ищеца по договора за потребителски кредит била в
размер на сумата от 500 лв., при установена възнаградителна лихва от 49, 60 лв.
Вещото лице, след проверка в счетоводството на ответника, е установило, че към
момента на рефинансирането на задължението на ищеца по договора за кредит на
23.12.2015 г., последният заплатил сумата от общо 429, 10 лв., с която погасил задължението
си за главница в размер от 238, 57 лв., задължението си за възнаградителна
лихва в размер от 36, 23 лв. и задължението си за застраховка в размер от 144,
30 лв. От заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че след рефинансиране на кредита са погасени и
задълженията на ищеца за главница в размер от 261, 43 лв., за договорна лихва в
размер от 0, 29 лв. и за застраховка в размер от 0, 91 лв. или общо платените
суми по договора за кредит били за главница от 500 лв., за възнаградителна лихва
от 36, 52 лв., за застраховка от 145, 21 лв. и за такса “справка – извлечение”
от 10 лв.
Следователно и
доколкото в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК и
след като бе установена недействителността на договора за кредит, следва да
бъде уважен и искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, тъй като всички суми,
заплатени от ищеца, надвишаващи размерът на предоставения за ползване финансов
ресурс, в общ размер от 191 , 73 лв. са били заплатени при начална липса на
основание за престиране.
С оглед изхода на
правния спор по предявените при условията на кумулативност главни искове, не се
осъществи вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените при
условията на евентуалност установителни и осъдителни искове.
Предвид изхода на
правния спор и доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
производството по делото с определение от 28.09.2018 г., следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда сумата в общ размер от 230 лв., от които 100 лв. – дължима в
производството държавна такса и сумата от 130 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
В производството по
делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
поради което в полза на процесуалния представител на ищеца се следва
възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., определено на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към така определеното
възнаграждение следва да бъде включен ДДС, в който смисъл е искането на
процесуалния представител на ищеца, направено в съдебното заседание от 05.12.2019
г., доколкото към писмената защита последният е представил удостоверение за
регистрирането му по ЗДДС.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по предявения от З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес *** – адв. Б., против „Терра Кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап.
23, със съдебен адрес *** – адв. П., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за потребителски кредит ***г. е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради изготвяне на текстовата
част на договора с шрифт по-малък от 12, поради липса на посочена обща сума,
дължима от потребителя, поради липса на посочен размер на възнаградителната
лихва и поради липса на посочване в погасителния план на последователността на
разпределение на вноските по договора измежду различните неизплатени суми.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД „Терра Кредит” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Арсеналски“
№ 11, ет. 8, ап. 23, със съдебен адрес *** – адв. П. да заплати на З.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Б., сумата от 191,
73 лв., представляваща сума, получена от ответника без наличие на валидно
правно основание по недействителен договор за потребителски кредит ***г., ведно
със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 07.08.2018
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
6 ГПК „Терра Кредит” ООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 230 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 12883/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА „Терра Кредит” ООД да заплати на основание
чл. 38, ал.
2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Д.Г.Б.,************, с адрес гр. Пловдив, ул. “Братя Пулиеви” №
1, сумата от 360 лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 12883/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК