Р Е Ш Е Н И Е

№   ,

 

03.08.2020г. град. Добрич,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 1287 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ Радичкови „ ООД гр. Добрич, ЕИК: *********, представлявано от В.П.Р. срещу Наказателно постановление / НП / № 08-001378/325, издадено на 30.08.2019г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500лв. Моли се наказателното постановление да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя.

Процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че НП е законосъобразно и като такова, пледира за потвърждаването му.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

 Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствието на законен представител на наказаното лице и на двама свидетели, надлежно му е връчен и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН, надлежно е връчено и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На 17.06.2019г. свидетелите Г.В.В. и В.К.П. – инспектори в ДИТ извършили проверка на обект кафе – клуб ………… По време на проверката, двамата свидетели заварили да сервира и обслужва клиенти на заведението св. Е.Е.Ж. и я помолили да попълни Декларация във връзка с извършването на проверка по спазването на трудовото законодателство. В попълнената собственоръчно Декларация / л. 15/, св. Ж. отразила, че работи в „……..След извършена документална проверка в Д „ ИТ „ гр. Добрич, свидетелите установили, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е допуснал до работа на 17.06.2019г. лицето Е.Ж., на длъжност „ сервитьор „ преди да сключи с нея трудов договор в писмена форма.

Предвид констатираното, на 08.07.2019г. св. В., в присъствието на свидетелите В.П., К.А. и законен представител на наказаното лице образувал процесното административно наказателно производство, като съставила АУАН № 08-001378, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН бил надлежно връчен.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното нарушение, на 30.08.2019г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-001378/325 от Директора на Дирекция „ ИТ „ Добрич, в обстоятелствената част, на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500лв.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви: Г.В.В. – актосъставител, В.К.П. и К.А.А., както и от приложените по делото: заверено за вярност копие от трудов договор, сключен между жалбоподателя и Ж. на 21.06.2019г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ / л. 93 /, Декларация от лице, работещо по трудово / гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка за спазването на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл. 399 от КТ и във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, попълнена от Е.Ж. / л. 15 /. Съдът кредитира и следните приобщени към доказателствения материал заверени за вярност копия от писмени доказателства: Карта за предварителен медицински преглед от 11.06.2019г., Удостоверение от ………..„, издадено на св. Ж. на 12.06.2019г., Декларация, съгласно чл. 305, ал. 2 от КТ без отразена дата на издаване, Искане до ОИТ на основание чл. 302, ал. 2/303, ал. 3 от КТ за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица от 18.06.2019г. и Разрешение от ОИТ за приемане на работа на непълнолетни лица от 21.06.2019г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите на работодателя в частта им, установяваща причината за престация на работна сила от св. Ж. на 17.06.2019г., а именно: Р- В., Р. М. и Е.Ж., като противоречиви и несигурни, явно заинтересовани да свидетелстват в негова полза / Решение по к.адм. д. № 318/2016г. на Административен съд Добрич /. Самите те не отричат, че в деня на проверката св. Ж. е била в обекта, но с категоричност заявяват, че макар и изпълнявала задълженията на сервитьор не е обслужвала клиенти. В показанията си св. Ж. заявява: „ .. Смятах, че работя във фирмата от 02.06.2019г. „, същевременно обяснява присъствието си в проверявания обект с цел представяне на документи, издадени на същата дата от училището, в което учи / приложено по делото с дата на издаване 12.06.2019г. / и попълнената от майка й декларация, приложена по делото без дата на попълване. Заявява, че е била на училище до 30.06, независимо, че в издаденото Удостоверение от учебното заведение е отразено, че има задължения, като ученичка до 15.07.2019г., което не е представлявало пречка на 21.06.2019г. да сключи трудов договор с жалбоподателя.  

От правна страна, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите от КТ на: чл. 1, ал. 2 „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. „; чл. 61, ал. 1 „ Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”, и чл. 62, ал. 1 „Трудовият договор се сключва в писмена форма „.Нарушаването на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ от страна на работодателя се санкционира по реда на чл.414 ал.3 от КТ.

От приложените по делото доказателства, както и от покриващите се и еднопосочни показания на разпитаните свидетели / Г.В. и В.П./ се установява, че при извършената проверка е констатирано лице, работещо в обекта на жалбоподателя, а именно св. Ж.. Че лицето е работило в обекта съдът приема за доказано като в тази насока кредитира показанията на актосъставителят и св. при констатиране на нарушението установяващи, че лицето е извършвало трудова дейност, изразяваща се в обслужване на клиентите на заведението.

Законосъобразно за извършеното нарушение е наложено административно наказание „ имуществена санкция „ на нарушителя, съобразно чл. 414 ал. 3 от КТ в законоустановения минимум – 1500лв.

Процесното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ, нито пък е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като единствено трудовия договор дава възможност на лицето да се полза от правата на законоустановено работно време, осигуровки, обезщетения, отпуски и др.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид гореизложеното съдът счита, че процесното НП, като законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-001378/325, издадено на 30.08.2019г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „…………, представлявано от В.П.Р. за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500лв.

На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН ОСЪЖДА…………, представлявано от В.П.Р. да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                                                           

 

Председател:                                                                                                              /М. Кирчева /