№ 46341
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110139553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Първоинстанционният исков процес е приключил с постановяването на решение №
*** от 05. 07. 2024 г. Във връзка с постановеното от съда решение е постъпило искане на
ищеца С. Ц. У. за изменение на решението в частта за разноските. Според ищеца
първостепенният съд неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на ответниците в размер на 2 100 лева. Поддържа възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Излага доводи, че така присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Изтъква, че съдът не е обвързан и от
установения със съответната наредба минимум. Иска от съда да намали присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение на 680 лева, който приема за справедлив размер.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането от ответниците етажните
собственици от сградата – етажна собственост, находяща се в град С. "Адрес". Оспорват
искането като неоснователно. Излагат доводи, че уговореното и реално заплатено
адвокатско възнаграждение е съобразено с минимума по Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения предвид броя на проведените открити съдебни заседания,
броя на предявените неоценяеми искове и фактическата и правна сложност на делото. Иска
от съда да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.
След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд направи
следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.
Първостепенният съд е бил сезиран с преобразуващ иск за отменяването на две
решения на общото събрание на съответната етажна собственост с правно основание чл. 40,
ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Независимо от броя на
атакуваните решения на общото събрание на етажната собственост, става въпрос за един
неоценяем иск, в какъвто смисъл е съдебната практика – определение № 588 от 18.07.2014 г.
по ч. гр. дело № 4046/2014 г., IV гр.о. на ВКС. От друга страна, с ответниците с отговора на
исковата молба, а ищецът в първото открито съдебно заседание своевременно оспориха
истинността на представени по делото писмени документи, поради което съдът откри
производство по чл. 193, ал. 1 ГПК. По същество оспорванията на документи по чл. 193, ал.
1 ГПК съставляват предявяване на инцидентни установителни искове – решение № 66 от
1
25.04.2013 г. на ВКС по гр. дело № 807/2012 г., I г. о., и анализираната в него съдебна
практика. При това положение следва да бъде прието, че предмет на делото са били един
първоначален неоценяем иск и два последващо съединени инцидентни установителни иска.
В хода на първоинстанционното производство е проведено пълноценно съдебно
дирене, при което са били събрани множество писмени, гласни и експертни доказателства.
Делото е протекло в рамките на осем открити съдебни заседания във връзка със събирането
на доказателствата. При това положение минималното адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 2, ал. 5 и предвид относимата към момента на сключването на договора на л. 277
редакция на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) възлиза на 1 800 лева за трите предявени иска. Предвид
обстоятелството, че делото е било разгледано в осем открити съдебни заседания, в седем от
които се е явявал процесуален представител на ответниците, то трябва да бъде добавено и
минимално адвокатско възнаграждение по съответната редакция на чл. 7, ал. 9 от Наредбата
в размер на 500 лева (5 броя заседания умножени по 100 лева). Тоест минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 2 300 лева. Разбира се, съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, установени от Висшия адвокатски съвет. В разглеждания случай обаче
делото се характеризира с фактическа и правна сложност, която надхвърля обичайните за
такъв тип дела, поради което този минимален размер на адвокатско възнаграждение от 2 300
лева според настоящия съдебен състав не е прекомерен. Уговореното и реално заплатено
адвокатско възнаграждение размер на общо 2 300 лева следователно не надхвърля
установения с Наредбата минимум и съдът няма основание да присъди по-нисък размер на
разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът приема, че искането по чл. 248 ГПК е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца С. Ц. У. за изменение на решение № ***, постановено на 05. 07. 2024 г. от
Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, по гр. дело №
*********39553 по описа за 2021 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2