Решение по дело №142/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 220
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20237170700142
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

гр.Плевен, 27.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Плевен, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                        Председател: Цветелина Кънева

 

при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №142 по описа за 2023г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.27в, ал.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба №3).

Делото е образувано по жалба и допълнително уточнение по нея от К.Г.И. ***, чрез адв.И.М.-Г., против Уведомително писмо №01-6500/358 от 06.02.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г., подписано от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е направено намаление, респ. е отказано изплащане на сума в размер на 2817,52лв. от поисканата субсидия по схема СМлК.

В жалбата и допълнението към нея са наведени доводи, че уведомителното писмо в оспорената част е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Направено е и възражение за нищожност. От фактическа страна се твърди, че оспорващият е земеделски стопанин, който всяка година кандидатства по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави по смисъла на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Твърди се, че като кандидат оспорващият притежава и необходимите документи, доказващи по безспорен начин реализацията на количеството мляко. Посочва се, че в срока по чл.27в ал.4 от Наредба №3, на 12.10.2021г. е посетил ОД“Земеделие“-Плевен, за да подаде заявление с документите, необходими за кандидатстването му за подпомагане по посочената схема. Твърди се, че във връзка с въведени противоепидемични мерки в областната дирекция е било ограничено личното контактуване със служителите по работните им места, като всички посетители са изчаквали във фоайето на дирекцията, където служител е вземал техните документи, влизал е при експертите, където те са ги обработвали и после са връщали копията. Твърди се, че при своето посещение на 12.10.2021г. оспорващият е представил декларация по смисъла на чл.27в от Наредба №3, както и документи, доказващи реализацията на сурово краве мляко по отношение и на трите животновъдни обекта, които стопанисва, а именно три приемо-предавателни протоколи /№9-1 от 30.09.2021г. за животновъден обект №59850160; №9-2 от 30.09.2021г. за животновъден обект №59850161 и №9-3 от 30.09.2021г. за животновъден обект №59850063/. Посочва се, че тези документи са били сложени в найлонов джоб, който е предаден на обслужващия служител. Твърди се, че според оспорващия, най-вероятно при прегледа на документите и при последващото им обработване от компетентен орган, е допуснат пропуск, като не са отчетени и взети предвид Приемо-предавателните протоколи №9-2 и №9-3. Твърди се, че този неприятен факт е установен след направена справка по банковата сметка, по която е бил направен само паричен превод за сумата от 3521,90лв., т.е. заплатено е било подпомагане за 10 крави, а не за общия брой млечни крави – 18бр., като е следвало да получи още 2817,52лв. Сочи се, че констатирайки този пропуск, от оспорващия е депозирано пред ДФЗ жалба-искане с вх.№02-6500/6197 от 30.12.2021г., в която е описана изложената по-горе фактическа обстановка и се моли за доплащане на цялата сума по субсидията. Сочи се още, че отново пред ДФЗ е изпратено допълнение с вх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г., в което се прави искане да бъде приложена нормата на чл.11 ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, която регламентира възможността за допълване/промяна в заявленията и в приложените документи, вкл. да добавят допълнителни схеми и мерки, както и земеделски парцели и/или животни по заявените схеми и/или мерки като срокът за това е до 31май. Твърди се, че писмо с идентична молба е изпратено и на ОД „Земеделие“ Плевен с вх.№02-150-0400/9551#1 от 04.01.2022г. Посочва се, че като приложени документи в писмата до ДФЗ и ОДЗ-Плевен са представени приемо-предавателни протоколи №9-2 и №9-3, както и справки за животните в обекти №59850160, №59850161 и №59850063. Твърди се, че в отговор на молбите, оспорващият е получил Писмо изх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г., с което искането е определено като неоснователно и съответно е отказано доплащане на субсидия по схема за обвързано подпомагане за млечни крави. Посочва се, че това писмо е обжалвано и е образувано адм.дело №72/2022г. на АС-Плевен, по което с определение е отхвърлена жалбата. Твърди се, че последното определение  е отменено с определение на ВАС по адм.дело №4237/2022г., като е отменено процесното писмо и преписката е върната за ново произнасяне, като са дадени конкретни указания. Посочва се, че ВАС е приел, че административният орган дължи произнасяне по допълнително представените приемо-предавателни протоколи, и че в случая е приложима разпоредбата на чл.12 от Наредба №5/2009г. и за схемата за обвързано подпомагане за млечни крави – чл.1 т.6 от наредбата. Твърди се, че оспорващият е уведомил ДФЗ за това определение на ВАС, като е поискал сумата от 2817,52лв. представляваща неизплатена субсидия за подпомагане на още десет крави да му бъде изплатена. Твърди се, че в отговор на това искане е получил писмо от 04.07.2022г., че все още не е приключила обработката на заявленията, а впоследствие е получил и оспореното уведомително писмо. Като пороци на оспореният акт се посочва, че същият е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.177 ал.2 от АПК. В тази връзка се твърди, че като е възприел, че в случая е неприложима Наредба №5/2009г. адм.орган е постановил нищожен акт, подлежащ на отмяна, тъй като ВАС е постановил задължителен по своя характер акт, с който е разпоредил, че органът дължи изрично произнасяне по допълнително подадените приемо-предавателни протоколи и че за срокът за тяхното подаване е приложима разпоредбата на чл.12 от тази наредба. На следващо място се твърди, че уведомително писмо в нарушение на чл.10б ал.1 от Наредба №5 е подписано от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, поради което като издадено от некомпетентен орган е нищожно. Твърди се още, че в уведомителното писмо  не са посочени правни основания за издаване на акта, което представлява нарушение на изискването за форма на индивидуалния административен акт. Посочва се нарушение и на чл.35 от АПК, тъй като не са обсъдени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно определението на ВАС, с което преписката е върната за ново произнасяне; не са обсъдени и възраженията на оспорващия за приложимост на Наредба №5/2009г. В тази връзка се счита, че в случая за схемата за обвързано подпомагане за млечни крави е приложима Наредба №5/2009г. Твърди се нарушение и на чл.36 ал.1 от АПК, както и нарушение на принципа на служебното начало-чл.9 ал.2 от АПК. Твърди се, че органът е следвало служебно да събере доказателства от регистъра на кандидатите за подпомагане и регистрите на заявленията за подпомагане и на заявките за плащания.  В тази връзка се счита, че уведомителното писмо е издадено без адм.орган да събере всички необходими доказателства и без да извърши проверка на данните. Посочва се нарушение и на материално-правни разпоредби, а именно на чл.11 ал.1 и чл.12 от Наредба №5, както и на чл.297 от ГПК относно задължителност на влязлото в сила определение на ВАС. Твърди се и несъответствие с целта на закона, тъй като е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 ал.3 от АПК. В заключение се моли за отмяна, алтернативно за обявява нищожност на уведомителното писмо в оспорената му част. Претендират се разноски.

От ответника, чрез процесуален представител, с депозирането на административната преписка е представено писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата и твърдения за неприложимост на разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба №5/2009г.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв. Г., която поддържа депозираната жалба и развива съображения аналогични на изложените в нея. Моли за обявяване нищожност на уведомителното писмо в оспорената му част, алтернативно за неговата отмяна. Претендира разноски, съобразно представен списък.  

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х., която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Посочва, че не се оспорва, че земеделския стопанин има 18 животни в животновъдния обект, но за да му бъде платено по схемата е следвало той да докаже реализация на млякото от тези животни, което не е сторил, тъй като е представил само един приемо-предавателен протокол, за което се е подписал. Отново сочи, че сроковете по чл.11 ал.1 от Наредба №5/2009г. са неотносими към сроковете за подаване на декларации по чл.27в ал.1 от Наредба №3.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства приема за установено следното: 

Уведомително писмо №01-6500/358 от 06.02.2023г. е получено лично от К.И. на 10.02.2023г., видно от поставения подпис за получател на самото писмо /л.26/, а жалбата срещу него е подадена по електронен път в Административен съд Плевен на 16.02.2023г. Ето защо жалбата е подадена в срок,  от надлежна страна и е допустима за разглеждане, доколкото е подадена срещу частта на УП, в която не са оторизирани искани суми по съответната схема СМлК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 08.05.2021г. от К.Г.И. е подадено общо заявление за подпомагане през 2021г. /л.55-69/ с посочено в него, че кандидатства по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – ЕЖСК /мляко/ и по Схема  за предходна национална помощ за говеда, необвързана с производство /ПНДЖ 1/.

На 12.10.2021г. от земеделския стопанин е подадена Декларация по чл.27в от Наредба №3/17.02.2015г. във връзка със заявено участие по схемите за обвързано с производството подпомагане за животни /л.70-74/, в която с полагане на подпис е декларирано, че се прилага Приемо-предавателен протокол №9-1 от 30.09.2021г. за 19654л. реализирано количество сурово краве мляко, като същият е и приложен /л.73/.

От И. до ДФЗ е подадена жалба-искане вх.№02-6500/6197 от 30.12.2021г. /л.93-106/, в която се излагат същите факти относно подаването на заявлението от 12.10.2021г., които са изложени и в жалбата до съда, като се представят допълнително още два приемно-предавателни протокола за реализирано сурово краве мляко /№9-2 и №9-3/, както и вече подаденият, и се иска да бъдат взети предвид, и да се отпусне по-висока по размер субсидия. Прилагат се и справки за животновъдните обекти и за животните в тях.

Идентична Молба-допълнение от 30.12.2021г., ведно с приложенията към нея, е подадена от И. *** /л.36-51/.

Към жалбата –искане вх.№02-6500/6197 от 30.12.2021г. до ДФЗ от И. е подадено и допълнително заявление вх.№02-6500/6197#1 от 11.01.2022г. /л.51-53/, в което отново от земеделския стопанин са наведени доводите, изложени в предходната жалба до ДФЗ, и е цитирана съдебна практика за приложимост на Наредба №5/2009г.  

От К.И. е получено писмо изх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г., подписано от зам.изпълнителния директор на ДФЗ /л.54/, в което е отказано да бъдат приети допълнително представените на 30.12.2021г. документи, доказващи производството и реализацията на сурово краве мляко, като е посочено, че съгласно чл.27в ал.4 от Наредба №3 от 17.02.2015г. няма нормативно основание за прием на документи след срока по ал.4, който за кампания 2021г. е бил от 5 октомври до 1 ноември. Посочено е още, че с полагането на подпис върху документите в чл.27в, кандидатът се идентифицира, приема съответните изисквания по схемите и мерките, по които кандидатства, и потвърждава верността на данните, които са представени. 

Видно от приложеното към настоящето дело адм.дело №72 по описа за 2022г. на АС-Плевен е, че писмо изх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г. е обжалвано от К.И., като с Определение №309/16.02.2022г. жалбата е отхвърлена. При инстанционен контрол, с Определение №5085/30.05.2022г. по адм.дело №4237/2022г. ВАС е отменил определението на АС-Плевен, отменил е  писмо изх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г. и е върнал делото като преписка на зам.изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в съответствие с указанията в съдебния акт. За да постанови този резултат, ВАС е счел, че при представяне на документи свързани с претендирани права на плащане, макар и след нормативно определение срок, органът е длъжен да ги приеме и прецени тяхното значение при произнасянето си по заявлението за подпомагане, като този извод е извел по аргумент от разпоредбата на чл.12 от Наредба №5/2009г., която с оглед на чл.1 т.6 от същата е приложима и към СМлК. Направил е извод, че по приетите със заявления вх.№02-6500/6197 от 30.12.2021г.  и вх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г. приемо-предавателни протоколи и по искането на земеделския производител за изплащане на допълнителна субсидия въз основа на тях, органът дължи изрично произнасяне дали въз основа на тях се дължи подпомагане и ако не защо, като само по този начин ще се гарантират правата както на органа, така и на земеделския производител.

С писмо вх.№02-6500/6197 от 06.06.2022г. до ДФЗ, К.И. уведомява административния орган, че съгласно чл.297 от ГПК постановеният съдебен акт е задължителен за всички учреждения и общини в Република България и моли сумата от 2817,52лева, представляваща неизплатена субсидия за подпомагане за още осем крави,  да бъде своевременно преведена по посочена банкова сметка /***.107-108/.

С писмо-отговор изх.№02-6500/6197#6 от 04.07.2022г., подписано от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, К.И. е уведомен, че към момента все още не е приключила обработката на заявленията и всички законово определени проверки за целите на определяне на размера на подпомагане /л.109/.

С Уведомително писмо №01-6500/358 от 06.02.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г., подписано от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, на К.Г.И. е отказано изплащане на сума в размер на 2817,52лв. от поисканата субсидия по схема СМлК /л.24-26/. За да откаже изплащане в пълен размер на субсидията по схема СМлК административният орган е посочил, че съгласно чл.27в ал.1 от Наредба №3/2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, кандидатите по схемите по чл.19, 19а, 20, 21, 23 и 24 удостоверяват реализираните количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или реализираните на пазара животни, като към документите по чл.27а ал.1 и чл.27б ал.1 представят декларация и опис на документите по образец, утвърден от изп.директор на ДФЗ-РА, като според ал.4 документите, декларациите и описът по ал.1 се подават лично или чрез упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице в периода от 5 до 31 октомври в годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на ДФЗ-РА по постоянен адрес на кандидата-физическо лице, или адрес на управление на кандидата-юридическо лице или едноличен търговец. Посочил е, че за кампания 2021г. срокът е до 01 ноември /първия работен ден, след крайния срок за подаване на документи/.  Посочил е още, че предвид усложнената епидемична обстановка и с оглед спазване на противоепидемичните мерки, от страна на Фонда е предоставена възможност на кандидатите по схемите за обвързана подкрепа за животни за кампания 2021г. да докажат произведената и реализирана от тях продукция и по ел.път, но не по-късно от 25 октомври 2021г. Отразил е, че декларацията и описът по чл.27в ал.1 от Наредба №3/2015г. на И. са подадени на 12.10.2021г., като е представен Приемо-предавателен протокол №9-1/30.09.2021г. и саморъчно  подписана Таблица 1 с „Опис на документите, доказващи реализация на произведеното мляко и/или еквивалента му в млечни продукти от заявените животни по схемите“, декларирайки, че е произведена и реализирана описаната в протокола продукция, приети са съответните изисквания по схемите и мерките, за които се кандидатства и е потвърдена верността на данните, които са предоставени. Отразил е също, че с жалба-искане от 30.12.2021г. земеделският производител е твърдял, че при подаване на документите е представил не един, а три приемно-предавателни протокола №9-1, №9-2 и №9-3, два от които не са отчетени от административният орган, както и е поискал да бъде изплатено финансовото подпомагане и за тези два протокола, а със заявление от 11.01.2022г. е поискал да бъде взет предвид срока по чл.11 ал.1 от Наредба №5/2009г. за извършване на промени по заявлението и приложените документи. При така описаните факти, административният орган е приел, че разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба №5/2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, са несъотносими към сроковете за подаване на декларация по чл.27в ал.1 от Наредба №3/2015г., за които са приложими сроковете по чл.27в ал.4 от Наредба №3. Предвид направеният  извод, административният орган е счел, че представените извън срока по чл.27в ал.4 от Наредба №3/2015г. допълнителни документи не могат да бъдат взети предвид при администриране на заявлението за подпомагане. По тези мотиви, на К.И. е отказано изплащане на сума в размер на 2817,52лева от субсидията по схема СМлК.

Именно това уведомително писмо, в оспорената му част за отказ на финансово подпомагане в размер на 2817,52лв. по схема СМлК, е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че К.И. отглежда общо 18броя млечни крави в три животновъдни обекта №59850160, №59850161 и №59850063.

По делото са приложени и Приемо-предавателни протоколи №9-1 от 30.09.2021г. за реализирано количество 19654л.  сурово краве мляко; №9-2 от 30.09.2021г. за реализирано количество 21496л.  сурово краве мляко и №9-3 от 30.09.2021г. за реализирано количество 23622л.  сурово краве мляко.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Органът, оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в съответствие с чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, считано от датата на издаване на акта за акредитация от министъра на земеделието и храните, изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Видно от приложената заповед за делегиране на л.л.20-23 от делото, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор В.К. /подписала писмото/ право да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Следователно процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Предвид последното са неоснователни твърденията за нищожност на писмото поради липса на компетентност.

Основателно е, обаче другото твърдение в жалбата за нищожност на оспорената част от уведомителното писмо, поради издаването му в противоречие с разпоредбата на чл.177 ал.2 от АПК и чл.201 от АПК. Съображенията за това са следните:

По жалба на К.Г.И., пред Административен съд Плевен е било образувано адм.дело №72/2022г., с предмет писмо изх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ. Спорен в това производство е бил въпросът длъжен ли е органът да разгледа по същество допълнително искане на И., подадено след срока по чл.27в, ал.4 от Наредба №3. В производство по реда на чл.197 от АПК, с Определение №309/16.02.2022г. жалбата е отхвърлена, като съдебният състав е приел, че срокът по чл.11, ал.1 от Наредба №5/2009г. е неприложим в конкретния случай, тъй като в чл.27в, ал.4 от Наредба №3/2015г. е посочен като приложим друг срок за подаване на заявления за подпомагане, който е от 5 до 31 октомври в годината на кандидатстване. При инстанционен контрол, ВАС с  Определение №5085/30.05.2022г. по адм.дело №4237/2022г. е отменил определението на АС-Плевен, отменил е писмо изх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г. и е върнал делото като преписка на зам.изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в съответствие с указанията в съдебния акт. По аргумент от разпоредбата на чл.12 от Наредба №5/2009г. касационната инстанция е счела, че при представяне на документи свързани с претендирани права на плащане, макар и след нормативно определение срок, органът е длъжен да ги приеме и прецени тяхното значение при произнасянето си по заявлението за подпомагане. Направил е извод, че по приетите със заявления вх.№02-6500/6197 от 30.12.2021г.  и вх.№02-6500/6197 от 11.01.2022г. приемо-предавателни протоколи и по искането на земеделския производител за изплащане на допълнителна субсидия въз основа на тях, органът дължи изрично произнасяне дали въз основа на тях се дължи подпомагане и ако не защо, като само по този начин ще се гарантират правата както на органа, така и на земеделския производител. Именно с тези задължителни указания ВАС е върнал преписката на зам.изпълнителния директор за ново произнасяне. Съгласно чл.201 от АПК, по разрешеният с определението по реда на чл.197 от АПК въпрос, последното е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването. Т.е. административният орган е бил длъжен да се съобрази с тълкуването и прилагането на закона, направено от касационната инстанция, а именно, че е приложима Наредба №5/2009г. и да се произнесе изрично по допълнително представените два броя приемо-предавателни протоколи 9-2 от 30.09.2021г. и 9-3 от 30.09.2021г. дали въз основа на тях се дължи  подпомагане и ако не, защо. Въпреки тези указания, в процесното уведомително писмо административният орган е приел, че сроковете в Наредба №5/2009г. са несъотносими към сроковете за подаване на декларация по чл.27в ал.1 от Наредба №3/2015г., поради което е отказал да разгледа представените извън срока по чл.27в ал.4 от Наредба №3/2015г. допълнителни документи – двата приемо-предавателни протокола №9-2 и №9-3 и същите да бъдат взети предвид при администрирането на заявлението за подпомагане.

Ето защо, като е издал административен акт в противоречие с дадените с влязъл в сила съдебен акт задължителни указания, Зам.изпълнителният директор на ДФЗ е издал нищожен акт, в частта с която на земеделски производител К.Г.И. *** е отказано изплащане на сума в размер на 2817,52лв. от поисканата субсидия по схема СМлК за кампания 2021г. по подадено заявление с УИН 15/140521/11872.

Както сочи правната теория, нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден. Нищожният административен акт е правно "нищо", което обаче може да причини много реални вреди или други неблагоприятни последици, въпреки че не е могло да произведе валидно правно действие. Поради това, нищожността е най-интензивната проява на незаконосъобразност на административните актове.

С оглед констатирания така съществен порок на оспореното уведомително писмо, не следва да бъдат обсъждани и коментирани другите доводи в жалбата за незаконосъобразност на УП.

Предвид горното, уведомителното писмо в частта, с която е отказано изплащане на сума в размер на 2817,52лв. от поисканата субсидия по схема СМлК е нищожно на основание чл.177 ал.2 вр. чл.201 от АПК, поради издаването му в противоречие с дадените указания с влязло в сила определение на ВАС, постановено по реда на чл.197 от АПК. След обявяване нищожността на оспорената част на уведомителното писмо следва делото като преписка да бъде върнато на органа за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания, дадени в Определение №5085/30.05.2022г. по адм.дело №4237/2022г. на ВАС. Съгласно чл.174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне, като доколкото необходимите и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, на основание чл.143 ал.1 от АПК следва в полза на оспорващия да бъдат присъдени разноски  по делото в общ размер на 610лева, от които 10лева внесена държавна такса и 600лева договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, съобразно чл.7 ал.2 т.2 вр. чл.8 ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.78 ал.5 от ГПК, като съдът намира направеното възражение за прекомерност на основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото и проведеното само едно съдебно заседание. За разликата от 600лева до1200лева следва искането за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

 

        Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на Уведомително писмо №01-6500/358 от 06.02.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г., подписано от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на земеделски производител К.Г.И. *** е отказано изплащане на сума в размер на 2817,52лв. от поисканата субсидия по схема СМлК за кампания 2021г. по подадено заявление с УИН 15/140521/11872.

ВРЪЩА делото като преписка на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявление с УИН 15/140521/11872,  подадено от К.Г.И. ***, за схема СМлК за кампания 2021г., при съобразяване с мотивите на настоящето решение, в 14-дневен срок от получаване на преписката след влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Държавен Фонд „Земеделие“ гр.София, да заплати на  К.Г.И. ***, с ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 610лева /шестстотин и десет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Г.И., чрез адв. Г., за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата от 600лева до 1200лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                           СЪДИЯ: /п/