Р Е Ш Е Н И Е
260024 04.05.2022г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Шестнадесети юни 2021
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 664 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.3, чл.4 и следващи от Закона за потребителския кредит.
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД,
предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу М.Н.Ф. ЕГН **********- за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 300,00 лв., представляващи неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № 84178 от 24.06.2015 г. сключен
между ответника и „А.Т.Е.Г“ АД, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, 12,94
лв. - договорна лихва за периода от 24.06.2015 г. до 24.07.2015г., 19,33 лв.-
обезщетение за забава за периода от 19.07.2019 г. до
12.03.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 19.07.2019 г. и приложение 1 от
19.07.2019 г. към него сключен между „А.Т.Е.Г“ АД и А.з.с.н.в.” ЕАД, з. които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
360/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
В исковата молба се сочи, че между ответницата и „А.Т.Е.Г“ АД на 24.06.2015 г. е сключен договор за потребителски кредит № 84178, по силата
на който дружеството е предоставило на Ф. парична сума в
размер на 375,00 лева, като
била уговорена лихва в размер на 41 % върху главницата, като общата дължима сума от страна на Кредитополучателя е посочена
в Погасителен план към договора, който е неразделна част от договора за потребителски
кредит. Погасяването на кредита се извършва на равни погасителни вноски в
размер и изискуеми на дата, определена съгласно Погасителния план към договора
за кредит. Сочи се, че общата стойност на
плащанията по договора за кредит е 387,94 лв., доколкото лихвата е уговорена в
размер на 12,94 лв.
Твърди се, че процесният договор е сключен при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежни системи, Закона за електроните документи
и електронния подпис и ЗПК. Сочи се, че ответницата не е изпълнила задължението
си за връщане на предоставената в заем сума, поради което искът се явява
основателен.
Според исковата молба, с договор за прехвърляне на парични задължения от 19.07.2019 г. и приложение
1 от 19.07.2019 г. към него сключен между „А.Т.Е.Г“ АД и „А.з.с.н.в.” ЕАД
процесните вземания са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен, с
получаване на препис от исковата молба за отговор, към който е приложено
уведомлението за станалата цесия. Моли се за уважаване на исковите претенции.
Ищците
представят следните писмени доказателства в копие: Договор за кредит № 84178,
сключен между „А.Т.Е.Г“ АД и М.Н.Ф.; Общи условия на „А.Т.Е.Г“ АД, приложими
към договори за потребителски кредит „Кредит на вноски“; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение №
2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК; Сертификат за застраховане № 84178/2015 г. по рискова
група „Застраховка живот“ на кредитополучателите; Погасителен план за кредит №
84178; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.07.2019 г. сключен
между „А.Т.Е.Г“ АД и „А.з.с.н.в.“ АД; Приложение № 1 към този договор;
Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания изх. № УПЦ-П-АТФ/84178
от 30.07.2019 г.
Направено е искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза с въпроси формулирани в исковата молба, което
искане е относимо и допустимо и като такова следва да се уважи.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата
М.Н.Ф. не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по
предявения иск.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответницата М.Н.Ф., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
По делото е представен Договор за кредит № 84178, сключен между „А.Т.Е.Г“
АД и М.Н.Ф., в качеството й на кредитополучател, като за
цел и предмет на договора е посочен- кредит в размер на 375,00 лв., като целта
на кредита е финансиране на лични нужди на Ф.. Съгласно договора за кредит част
от сумата в размер на 300,00 лв. е предоставена по банковата сметка на Ф., а
друга част от кредита, в размер на 75,00
лв., кредитодателят е заплатил от името на ответницата и за нейна сметка на
Застрахователно дружество „Животозастрахователен институт“ АД, като тази сума е
пояснено в договора, че представлява финансиране чрез кредит на застрахователна
премия, която кредитополучателят Ф. дължи на застрахователя по сключена между
тях застраховка. Срокът на кредита, съгласно представения договор, е в размер
на 30 дни и започва да тече от датата на изплащане на сумата. Страните са
уговорили, че погасяването на кредита се извършва със заплащане на цялата
главница по кредита и дължимите лихви, такси, разноски и други суми, като
погасяването се извършва с една погасителна вноска. В чл. 3.2 от Договора е
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението кредитополучателят да
погаси кредита, дължи на кредитодателя законната лихва, таксите, разноските и
другите разходи по кредита, съгласно сроковете и условията и приложените към
него Общи условия на договора.
По делото са приложени Общи условия на „А.Т.Е.Г“ АД, приложими към договори за потребителски кредит „Кредит на вноски“,
съгласно които, между клиентите и кредитодателя съществува „мобилен канал за
връзка“, представляващ кратък SMS номер, на който
клиентите изпращат съобщения, потвърждения и дават съгласие във връзка със
сключване на договор за заем. Пак според Общите условия, договарянето между
страните се осъществява чрез средства за комуникация от разстояние – електронна
поща, уеб сайт и телефон, като договорът за кредит се сключва във формата на
електроен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние ЗПФУР, Закона за платежните услуги и платежните системи,
Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и
електронния подпис и Закона за потребителския кредит.
Съгласно Общите условия, след като изпрати заявката за кандидатстване,
клиентът получава ПИН- код под формата на СМС на посочения от него телефонен
номер, както и линк на посочената от него електронна поща, като клиентът,
кандидатстващ за кредита, потвърждава своята заявка, чрез активиране на линка,
чрез което се зарежда част от уеб стайта на „А.Т.Е.Г“ АД, където клиентът трябва да въведе ПИН- кода на заявката и да натисне
бутона „Потвърди“. В Общите условия е посочено, че потвърждението на заявката е
необходимо условие, за да се разгледа тя, като непотвърдени заявки не подлежат
на разглеждане от кредитодателя. Пак в Общите условия е визирано, че договорът
за кредит се счита за сключен след изпращане от клиента и от поръчителите (ако
има такива) на кредитодателя, на съгласие за сключване на договор за кредит и Общите
условия, като отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за
сключването на договора за кредит, потвърждава и неговото желание за незабавно
превеждане на сумата по кредита по банковата му сметка или чрез системата еPay.bg. В Общите условия е визирано, че кредитодателят отпуска кредита по
банковата сметка на кредитополучателя – ответницата Ф., която е заявила банкова
сметка ***, след като е заявен начина за получаване на сумата по кредита. В
Раздел „Неизпълнение и последици“ е посочено, че при забава на което и да е
парично задължение кредитополучателят дължи законната лихва за забава върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а в случай на разваляне на
договора поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя, различно от
забава на паричното задължение се дължи неустойка в размер на 100,00 лв. за
всяко отделно неизпълнение.
По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити по приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от Закона
за потребителснкия кредит, съгласно който формуляр, „А.Т.Е.Г“ АД са описани със своето седалище и адрес на управление, изяснено е в чл. 5
как кредитополучателят следва да заплати кредита – на една погасителна вноска,
в която е включена съответната част от главницата, лихви и раноски. Видно от
формуляра, има фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,40% в част трета
– разходи по кредита. Пак в Европейския формуляр, част четвърта – Други важни
условия по договора за кредит, е визирано, че кредитополучателят е имал право
по всяко време предсрочно да погаси изцяло или частично задълженията си по
договора за кредит, а също в т. 1 е посочено, че кредитополучателят има право
на отказ от сключения договор за кредит в срок от 14 календарни дни от датата
на сключване на договора.
От приложения Сертификат за застраховане № 84178/2015 г. се констатира, че
„Животозастрахователен иститут“ АД е приел да застрахова срещу редовно платена
застрахователна премия, с рискова застраховка „Живот“, кредитополучателката М.Н.Ф.
за размер на кредита 300,00 лв. и срещу застрахователна премия в размер на 75,00
лв., като е фиксирана и датата на влизане в сила на застраховката – 24.06.2015
г. и с дата на изтичане- 24.07.2015 г.
Видно от приложения по делото Погасителен план за кредит № 84178, размерът
на вноската възлиза на сумата от 387,94 лв., същата следва да бъде направена на
24.07.2015 г., като главницата е в размер на 375,00 лв, лихвата е в размер на
12,94 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 3,45%.
Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
19.07.2019 г., „А.Т.Е.Г“ АД са продали на
дружеството-ищец „АСВ“ ЕАД, всички свои вземания по кредити, отпускани при
условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите.
Съгласно Приложение № 1 на Договора за продажба и прехвърляне на вземания,
вземането срещу ответницата М.Н.Ф. е фиксирано под № 840 на това приложение от
19.07.2019 г.
Към Договора за цесия е приложено Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, което е
изявление на „А.Т.Е.Г“
АД, че е извършена цесия на всички вземания, съгласно
Приложение № 1 от 19.07.2019 г.
По делото е приложено Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-АТФ/84178 от
30.07.2019 г., съгласно което ответницата М.Н.Ф. е уведомена за извършената
цесия от страна на дружеството-ищец, като е посочено, че същата дължи сума чрез
онлайн платформа на „АСВ“ АД без такса или същата може да бъде платена във
всички каси на „Изи Пей“, където няма такса за клиентите на ищците. Видно от
приложеното по делото Известие за доставяне, пратката до М.Ф. не е потърсена, в
качеството й на длъжник, до 20.08.2019 г.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което размерът на кредита отпуснат на
ответницата Ф. възлиза на сумата от 375,00 лв., като същият е усвоен чрез
превод по банкова сметка *** Ф. в „Банка ДСК“ ЕАД, вписана в договора за
кредит, а датата на усвояване е 24.06.2015 г. Вещото лице е констатирало, че
задължението на М.Н.Ф. е в размер на 387,94 лв., от които главница за сумата от
375,00 лв. и договорна лихва в размер на 12,94 лв. Вещото лице констатира в
заключението си, че начислените по договора лихви в размер на 12,94 лв. не
надвишават пет пъти размера на законната лихва, съгласно ПМС № 100/29.05.2012
г., но надвишава три пъти размера на законната лихва, а именно -надвишението
възлиза на 4,13 пъти. Вещото лице е констатирало, че липсват каквито и да било
плащания от страна на ответницата, включително и след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по
съдебно-техническата експертиза, системата на „А.Т.Е.Г“ АД предоставя възможност на потребителя да си избере сумата, която желае да
получи като кредит и периода, за който желае да бъдат върнати парите.
Констатира се, че след натискане на бутона „Вземи сега“, ако клиентът има
създаден профил в сайта, той влиза в този профил, а ако все още няма такъв –
попълва данните от формата и маркира отметките, с които се съгласява в „Общи
условия“ и с „Обработка на лични данни“. След бутон „Продължи“ се създава
профил на потребителя и при получена заявка за кредит се извършват насрещни
справки и проверки, провежда се телефонно интервю с цел верификация на
самоличността на клиента, а по-късно, въз основа на направени справки в
Централен кредитен регистър, НОИ и след интервюто, се разглежда заявката и се
взема решение за одобрение или отказ на заявката за кредит. Вещото лице
посочва, че в базата данни на „А.Т.Е.Г“ АД фигурира М.Н.Ф. с клиентски № 37704 и при попълването на данните във
формата за кандидатстване, Ф. е поставила отметка, че е приела Стандартния европейски
формуляр и договора за заем, ведно с Общите условия. Вещото лице констатира, че ответницата е
имала предходен, заедно с процесния кредит, като хронологията им започва от
11.05.2015 г. с последващ кредит, който е отпуснат с № 37704, като на
24.06.2015 г. е подала заявка за процесния кредит с № 84178.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
ответницата М.Н.Ф. е подала заявка на 24.06.2015 г., в 15:56:40 часа, за
отпускането на кредит в размер на главница от 375,00 лв., като сумата в размер на
300,00 лв. е предоставена от страна на „А.Т.Е.Г“ АД на ответницата Ф. по банкова сметка, *** М.Ф. в „Банка ДСК“ ЕАД, а сумата
от 75,00 лв. дружеството-кредитодател са заплатили на Застрахователно дружество
„Животозастрахователен институт“ АД, с което дружество е сключен договор за
застраховка и е издаден Сертификат за застраховане № 84178 от 2015 г., с
продължителност 24.06.2015 г. до 24.07.2015 г., заради срока на кредита в
размер на 30 дни.
Установи се, че между „А.Т.Е.Г“ АД и дружеството-ищец е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), при което кредитодателите са прехвърлили на ищците всички свои
вземания по кредити, отпускани при условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и Закона за
задълженията и договорите и съгласно Приложение № 1 към този договор за цесия,
вземането на ответницата М.Ф. е посочено под № 840.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза се установия, че М.Ф. има създаден профил в електронната база данни
на кредитодателите „А.Т.Е.Г“ АД, получавала е и
друг кредит от това дружество, като от съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че останалите кредити са надлежно погасени, докато по последния –
процесния договор за кредит, ответницата не е направила плащане на нито една от
дължимите суми.
Съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д Б , чрез процесуалния
представител юрисконсулт Е.Р., установителен
иск, като бъде признато за установено по отношение на ответницата М.Н.Ф., че помежду
им с ищцовото дружество съществува вземане в размер на 300,00 лв. – главница за
периода от 24.06.2015 г. до 24.07.2015 г., съгласно Договор за кредит № 84178,
сключен между „А.Т.Е.Г“
АД и М.Н.Ф. на 24.06.2015 г., ведно с договорна лихва в
размер на 12,94 лв. за периода от 24.06.2015 г. до 24.07.2015 г. и обезщетение
за забава в размер на 19,33 лв., дължима за периода от 19.07.2019 г. до
12.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната
главница, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.07.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.
По делото не се събраха никакви доказателства през процесия период да е
било направено каквото и да било плащане на главница и лихви от ответницата Ф..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото, следва да бъде
осъдена ответницата М.Н.Ф. да заплати на дружеството-ищец сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 945,00 лв., която сума представлява
сбор от държавна такса в размер на 125,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350,00 лв., възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 220,00 лв. и възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза в размер на ***лв., както и сторените по частно
гражданско дело № 360/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд съдебно-
деловодни разноски в размер на 75,00 лв., която сума представлява сбор от
държавна такса в размер на 25,00 лв. и 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д Б ,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Е.Р. и М.Н.Ф., с ЕГН: **********,***,
че съществува облигационно правоотношение, съгласно което М.Н.Ф., с ЕГН: **********,***,
дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д Б , чрез процесуалния
представител юрисконсулт Е.Р., заплащането на
сума размер на 300,00 лв. (триста лева)– главница за периода от 24.06.2015 г.
до 24.07.2015 г., съгласно Договор за кредит № 84178, сключен между „А.Т.Е.Г“
АД и М.Н.Ф. на 24.06.2015 г., ведно с договорна лихва в
размер на 12,94 лв. (дванадесет лева и деветдесет и четири стотинки) за периода
от 24.06.2015 г. до 24.07.2015 г. и обезщетение за забава в размер на 19,33 лв.
(деветнадесет лева и тридесет и три стотинки), дължима за периода от 19.07.2019
г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната
главница, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.07.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Н.Ф., с ЕГН: **********,***,
да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д Б , чрез процесуалния
представител юрисконсулт Е.Р., сторените съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 945,00 лв. (деветстотин четиридесет и пет лева), която
сума представлява сбор от държавна такса в размер на 125,00 лв. (сто двадесет и
пет лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет
лева), възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в
размер на 220,00 лв. (двеста и двадесет лева) и възнаграждение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза в размер на ***лв. (**лева), както и сторените
по частно гражданско дело № 360/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд,
съдебно-деловодни разноски в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), която
сума представлява сбор от държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет
лева) и 50,00 лв. (петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: