РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Белоградчик, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200183 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж. .к „Х.” ..., вх. ...,
ет...., ап..., с ЕГН **********, срещу НП № 419/02.05.2023 г. на Директора на
РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.2 пр.3 от ЗГ вр. чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от
Наредба 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. чл.15 ал.1 т.1 от същата Наредба вр. т.11
от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ вр. чл.213а от
ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 пр.3 от ЗГ вр. чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ вр.
чл.9а от Наредба 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. чл.15 ал.1 т.1 от същата Наредба
вр. т.11 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на Изп.Директор на ИАГ. вр.
чл.213а от ЗГ.
В жалбата си жалбоподателят, твърди не законосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради
постановяване на същото при съществени нарушения на закона, допуснати
преди това и при съставяне на АУАН. Отрича се излаганата в АУАН и НП
1
фактическа обстановка. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се и представлява, но същият депозира писмени бележки, в които отново
иска отмяна на НП и излага довод за това – неправилно ангажирана
отговорност за нарушение по Заповед на Изп. Директор на ИАГ, която не е
нормативен акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител за с.
з., но представя писмени бележки по казуса, в които взема становище за
доказаност на деянието и иска потвърждаване на НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Р. С. И. е лицензиран лесовъд по смисъла на ЗГ,
регистриран като такъв в нарочният регистър към ИАГ /по делото не е
представено изрично писмено доказтелство за това обстоятелство, но същото
не се и оспорва от страните в процеса, респ. от заинтересованата такава –
самият жалбоподател/
Колега на Р. И. – Кр. К., бил получил позволително за сеч
0701202/05.01.2023 г., за добив на дървесина в отдел „165 я1“, от ГФ, имот
кад. № 109337.103.13 в землището на с.Вещица, общ. Белоградчик, обл.
Видин. Имотът, респ. дървата били собственост на частно, ЮЛ. Съгласно
позволителното – очаквал се добив от 18 плътни куб.м. дървесина – дърва и
вършина, от вида келяв габър и мъждрян.
В качеството си на лицензиран лесовъд, на 03.03.2023 г., Р. Ст. И. издал
превозен билет - № 7555/00053/03032023/104725 от същата дата, с който
позволявал транспортирането на дървесина, сочена в билета като добита в
отдел „165 я1“ от ГФ, имот кад. № 109337.103.13, в землището с.В., като той
бил издаден от мястото, посочено като „временен склад“ към технологичния
план на сечището.
На 09.03.2023 г., служители на РДГ-Берковица, инспектори, имащи
достъп и до електронната система на ИАГ – Д. В., Е. Й. и свидетелят по
делото Г. Б., извършили проверка на терен – в сечището в с. В. и в тази ел.
система, и установили, че лесовъдът Кр. К. е изготвил карнет-опис за
маркирана дървесина, подлежаща на сеч, имало и протокол за
освидетелстване на сечището – удостоверяващ проведена сеч, а лесовъдът Р.
2
И. бил издал посочения по-горе превозен билет. В действителност обаче, в
самото сечище въобще нямало провеждана сеч. Нямало и маркирани като
обозначени за сеч дървета. Според служителите на РДГ-Берковица имало
допуснати нарушения при така извършените действия от страна на
лесовъдите, както по чл.50 от Наредбата за сечите в горите – относно
маркирането /липсата на такова/, така и от Р. И. – той според тях допуснал
нарушение при издаването на билета, тъй като в сечището няма проведена
сеч, нито маркирани дървета, а то било освидетелствано – приключено. В
снимков материал към превозния билет, проверяващите видели МПС,
натоварено с предимно дъбови дървета. GPS устройството на това МПС, след
като било проверено, показвало според дата и часа от превозния билет – че по
това време, то / МПС/ е било в района на „временния склад“, определен в
технол. план на сечището. Но от самото сечище нямало направен фактически
извозен път до така определения по документи временен склад, нито такъв
/път/ бил предвидев в технол. план.
Единият от проверяващите служители на РДГ-Берковица – Д. В., на
база своите и на колегите си констатации, съставил два броя Констативни
протоколи № 146673 и №146674 от 09.03.23 г., които оформил на мястото на
порверката още – на терена на сечището, в присъствието на колегите си Е. Й.
и Г. Б., като протоколът бил подписан от тримата инспектори в РДГ -
Берковица. В протоколите В. давал предписания и разпореждания да се
съставят АУАН – на Кр. Кръстев за нарушение по чл.50 ал.7 от Наредбата за
счите в горите, а на Р. И. – за деяние по чл.15 ал.1 т.1 от Наредбата за КОГТ.
На 16.03.2023 г. в гр. В., свид. Г. Б., на базата на данните в
констативните протоколи, в присъствието на Р. Ст. И. и колегата си Е. Й.,
съставил и АУАН № 419, на Р. И. за това, че последният, на 03.03.2023 г., от
имота, посочен в позволителното за сеч № 0701202/05.01.23 г., като лице по
чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ, е издал конкретен /посочен с номер/ превозен билет за
експедиране на 7,7 пл. куб.м. дървесина, която не е добита от имота, посочен
в позволителното за сеч, тъй като в имота сеч не била провеждана, а в билета
И. е посочил неверни данни, в разрез с т.11 от Заповед № ЗАП 1019 от
17.11.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ. Б. квалифицирал деянието на Р. И. по
чл.257 ал.1 т.2 пр.3 от ЗГ вр. чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба 1 за
КОГТ и Заповед № ЗАП 1019 от 17.11.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ –
3
т.11. При връчване на АУАН на жалбоподателя, последният го подписал и
приел копие от него.
На 02.05.2023 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
419/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица, като АНО при посочване
цифровата квалификация на деянието, е добавил в постановлението и чл.15
ал.1 т.1 от Наредбата за КОГТ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснато съществено
процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ, което налага отмяната на атакуваното наказателно
постановление.
Съдът, на първо място не се съгласява с аргумента на жалбоподателя, че
неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като според него
поведението му е квалифицирано като нарушение на Заповед № 1019/2021 г.
на Изп. Директор на ИАГ. Въпросната заповед безспорно създава задължение
на определен кръг лица – в случая, издаващите превозни билети, кактъвто е и
Р. И. - задължение да попълват верни и точни данни във всеки реквизит на
билета, съгласно утвърдения образец за този документ. При неизпълнение на
това задължение, виновно, съответното физическо лице безспорно и ще
наруши Заповедта, като това му поведение обаче, може да бъде
санкционирано само по правилната, относима, приложима разпоредба от
нормативен акт – ЗГ или подзаконов негов, или дори само дисциплинарна
отговорност да бъде потърсена от виновното лице, ако липсва друг ред за
това. Т.е. отговорност за нарушаване на самата Заповед наистина не е
предвидена, самостоятелно, но такава не е и вменена по казуса на И.. Или в
случая, необосноваността на аргумента на жалбоподателя се изразява в това,
че той смята да е наказан за нарушение именно на т.11 от Заповед № ЗАП
1019/21 г. на Изп.Директор на ИАГ. Съдът обаче, не констатира да е
придадена такава квалификация на деянието на Р. И. – нарушаване на самата
цитирана заповед. Напротив, съгласно посоченото в АУАН и НП, правилно
именно чл.257 ал.1 т.2 т.3 от ЗГ е приложимата норма – бланкетна,
препращаща към друга - нарушаване правилата, въведени от закона и друг,
4
подзаконов номративен акт – Наредбата за КОГТ. Действително Заповед №
ЗАП 1019/21 г. не се явява такъв – „нормативен„ акт, тя е индивидуален акт,
„общ” такъв / по см. чл.65 от АПК/, „не нормативен” – имащ за адресати
„определям” кръг от физически лица /Субектите, спрямо които е насочено
властническото волеизявление, могат в случая да бъдат определени по дадени
признаци, независимо дали те – субектите, са посочени поименно в самия акт
или не, тоест те са определяеми – лицата по чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ, имащи
правото да издават превозни билети – „лицата, упражняващи лесовъдска
практика“. В акта и НП обаче, на И. е потърсена отговорност за нарушаване
на чл.9а и чл.15 ал.1 т.1 от Наредба №1/12 г. за КОГТ, в които е въведено
определено изискване към поведенито на лица, като И. – спазване на ред,
условия и образци, а самите образци на документите е предвидено да се
утвърждават със заповеди. Ето защо нарушаването на подобни Заповеди на
Изп. Директор на ИАГ, самостоятелно не води до отговорност по чл.257 или
друг от ЗГ, но неспазването на изискванията на други разпоредби,
нормативни / ЗГ и Наредби, издадени въз основа на него/ води до правилно
наложена санкция, при налична иначе виновна проява. Квалификацията на
деянието в случая с Р. И. е обвързана надлежно с, има препращане към –
текст от друг, нормативен акт / Наредба № 1/12 г. за КОГТ/, а Заповедтта на
изп. Директор на ИАГ е само уточнение.
Но въпреки всичко изложено до тук, съдът констатира, че в АУАН
квалификацията на нарушението е придадена по : „чл.257 ал.1 т.2 пр.3 от ЗГ
вр. чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба № 1/12 г. за КОГТ и Заповед №
ЗАП 1019 от 17.11.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ – т.11 “, а в НП – АНО си
е позволил да допълни тази цифрова квалификация с още норми и изсквания –
по Наредбата / които въобще липсват в АУАН/ - чл.15 ал.1 т.1 от нея, изрично
забраняващ издаването на билети в нарушаване изискванията „определени с
тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец“.
Това поведение на АНО е недопустимо нарушение на правилата за
търсене на админ.нак.отговорност – признаване за виновен и санкциониране
на така установения автор на едно нарушение, относно деяние, за което с
АУАН не му е било отправено обвинение въобще.
Предвид всички посочени по-горе, мотиви, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразно и неппавилно,
5
и като такова - следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 419/02.05.2023 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж. .к „Х.”
..., вх. Б, ет..., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00
лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 пр.3 от ЗГ вр. чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от
Наредба 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. чл.15 ал.1 т.1 от същата Наредба вр. т.11
от Заповед № ЗАП-1019/ 17.11.2021 г. на Изп.Директор на ИАГ вр. чл.213а от
ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 пр.3 от ЗГ вр. чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ вр.
чл.9а от Наредба 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. чл.15 ал.1 т.1 от същата Наредба
вр. т.11 от Заровед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на Изп.Директор на ИАГ. вр.
чл.213 а от ЗГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6