№ 4252
гр. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110108830 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 52430/16.02.2024г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 113440/05.04.2024г. на СРС, Молба, вх. № 127516/17.04.2024г. на СРС,
Молба, вх. № 183712/05.06.2024г. на СРС, Молба, вх. № 192991/12.06.2024г. на СРС, Молба,
вх. № 197416/17.06.2024г. на СРС, и Молба, вх. № 253798/06.08.2024г. на СРС, подадена от
Н. Б. А. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
Ищецът Н. Б. А. е предявил срещу ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД искове с
правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3465,63 лева, представляваща
главница, начислена за доставена електроенергия по водена на името на ищеца партида с
номер 200025043252, както и сумата от 735,48 лева, представляваща лихва за забава върху
нея, както и да бъде осъден ответникът да възстанови електрозахранването.
Ищецът твърди, че е титуляр на посочената партида за снабдяване на недвижим имот
с трифазен ток, като задължения не били заплащани повече от десет години. Още през 1998г.
прекъснал изходящия от таблото кабел, тъй като бил остарял и обективно нямал нужда от
трифазен ток. Въпреки това продължавало начисляването на суми и издаването на фактури.
За тази задължения, но по партида с номер **********, водена на името на бащата на ищеца
– Б.Н. А., било водено дело, издаден изпълнителен лист и водено изпълнително дело, което
обаче било прекратено. Задълженията били погасени по давност и не се дължали, което
ответникът отказвал да признае. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът се явява лично или не се явява. Становище изразява в писмен вид. Предявените
искове се поддържат. Ищецът уточнява, че сам е прекъснал тока до таблото, което ползва, а
през 2016-2017г. захранването му било прекъснато и от енергото. Уточнява също така, че по
отношение на партида № ********** не предявява иск, а само за сведение излага
съображения.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД чрез юрк.
А. А. е депозирал Отговор, вх. № 281477/04.09.2024г. на СРС. Твърди, че исковата молба е
1
нередовна, като претенцията била формулирана неясно и ответникът бил в невъзможност да
осъществи защитата си в пълнота. Не бил посочен електроснабденият имот. По същество на
спора поддържа позиция за неоснователност на исковата молба. Сочи, че ищецът е титуляр
на партида № 200025043252 за електроснабдяване на обект в град С., кв. В., ул. „*******“ №
15, като между страните съществувало облигационно отношение за доставка на
електрическа енергия. Същата била доставена в периода м.03.2005г.-м.12.2015г. в количество
на стойност 3465,63 лева, като към нея се дължала и лихва за забава в размер на 731,73 лева
за периода 21.04.2005г.-18.12.2015г. Главницата била начислена въз основа на реален отчет
на метрологично годно средство за техническо измерване и издадени първични счетоводни
документи – фактури. Тя не била заплатена на съответната дата-падеж, поради което били
начислени и следващите се лихви за забава. Сочи, че изтичането на погасителната давност
не водело до погасяване на правото на кредитора, а само пораждало право на длъжника да
откаже да изпълни. Ищецът не излагал конкретни обстоятелства, не представял
доказателства и не правел доказателствени искания в подкрепа на твърденията, че не дължи
парите. Дружеството не било предприемало принудителни действия за събиране на
процесните задължения. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът
се представлява от юрк. А.В. / юрк. В.В. или не изпраща представител. Предявените искове
се оспорват, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По отношение на заявените от ответника съображения относно действието на
погасителната давност и в тази връзка съществуването на вземанията, следва да се има
предвид, че фактическият състав на погасителната давност по смисъла на чл. 110 и сл. ЗЗД
включва в себе си няколко елемента. На първо място е необходимо бездействие на кредитора
по отношение реализацията на притежаваното от него право, което да е продължило
определен от закона период от време. На второ място, тъй като давността, съобразно чл. 120
ЗЗД, не се прилага служебно, е необходимо и волеизявление от страна на длъжника, че иска
да се ползва от нея в отношенията си с кредитора. Това изявление може да бъде направено
само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да му бъде
изпълнено. Така и: ТР 3-2012-ОСГТК, р. 186/19.06.2013г.-гр.д.927/2012г.-ІVг.о.
Действително, по аргумент от чл. 118 ЗЗД, с погасяването на вземането по давност то
продължава да съществува, но е лишено от съдействието на държавната принуда за
реализирането си и зависи единствено от добрата воля на длъжника – то вече е единствено и
само изпълняемо, но не и изискуемо. Длъжникът може винаги, когато кредиторът поиска от
него изпълнение, да му противопостави погасяването на вземането по давност и правомерно
да откаже да изпълни. Това свое право той може да въведе и в образуван срещу му процес
чрез възражение. След изтичането на давността няма законова пречка длъжникът, вместо да
чака съответни активни действия на кредитора, срещу които да възрази, да предяви срещу
своя кредитор иск да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо между
двамата, че кредиторът му не може да претендира повече тези вземания от него. Затова и
когато длъжникът предяви отрицателен установителен иск, основан на изтекла давност, той
цели да се отрече не това, че самото вземане съществува, макар и вече неизискуемо, а че не
съществува правото на кредитора да го търси от него. В мотивите на ТР 8-2012-ОСТК
изрично е посочено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната
страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича
претендираното право, защото то засяга определени нейна права. Всяка от двете страни
2
разполага с правото на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се
накърнява от спора. Оттук всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от
правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото,
поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Предявявайки отрицателен
установителен иск относно това, че задължението му към електроснабдителното дружество
е погасено по давност, ищецът защитава позицията и се домогва да установи със сила на
пресъдено нещо, че притежава правото да възразява срещу претенциите на ответника, тъй
като последните са погасени по давност, съответно, че кредиторът не може повече да иска
от него изпълнение за тях и по какъвто и да е начин да се ползва или да се позовава
съществуването им. Решаващият делото съдебен състав следва да тълкува изразената в
исковата молба воля за разрешаване на съществуващия правен спор. Позовавайки се на
давност, ищецът се домогва до установяване, че не дължи, но не защото не съществува
задължение, а защото то е погасено по давност, т.е. да бъде констатирано, че в неговия
патримониум е възникнало правото правомерно да отказва изпълнение, съответно
кредиторът е загубил правото си на иск в материален смисъл (притезанието), т.е. той повече
не може да иска от длъжника да плати, нито да се позовава на тези вземания в отношенията
си с ищеца.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че претендираното от него и оспорено
от ищеца вземане съществува в посочения размер, както и настъпването на факти и
обстоятелства, създаващи пречки погасителната давност за него да изтече /спиране,
прекъсване/. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест е за ищеца.
Същият следва да установи, че е изрядна срана по облигационното отношение за доставка
на електрическа енергия, както и че ответникът въпреки това и без основание е прекъснал
подаването на такава. В тежест на ответника е да установи наличието на основание да
прекъсне подаването на електрическа енергия. Извън горното всяка от страните следва да
докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Страните не спорят, че между тях е налице облигационно отношение за доставка на
електрическа енергия по партида с номер 200025043252 за обект в град С., кв. В., ул.
„*******“ № 15, че по същата за периода м.03.2005г.-м.12.2015г. е начислена главница за
доставена електрическа енергия в размер на 3465,63 лева, както и лихви забава в размер на
731,73 лева за периода 21.04.2005г.-18.12.2015г.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице със съответната компетентност,
при пълно и изчерпателно дадени отговори на поставените въпроси /доколкото е възможно
според обстоятелствата/ и без данни за неправилност. Вещото лице е извършило оглед на
място в електроснабдения обект – град С., кв. В., ул. „*******“ № 15, в присъствието на
ищеца и служител на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Констатирано е, че
имотът се захранва от електромерно табло, монтирано на стоманобетонен стълб в близост до
него. В него има три електромера – два монофазни и един трифазен, но никой от
присъстващите не е бил наясно кой точно е електромерът за процесния имот, а ищецът не е
представил и фактура, от която да може да се установи номерът на електромера. Що се касае
до електромера, отчитал енергията през процесния период, той е монтиран на
импровизирано табло, вградено в стената на жилищна сграда в двора на имота. Този
електромер и показанията му отговарят на предоставените данни. В табличен вид се
представя информация за отчетените данни, както и за издадените фактури и начислени
суми за главница и лихви, каквито са посочени и в отговора на исковата молба. Установява
се, че електрозахранването на обекта е преустановено на 02.11.2010г. поради неплатени
задължения. Налице са данни за демонтаж на средство за търговско измерване на
3
18.12.2015г. поради прекратяване на договор за достъп и пренос на електрическа енергия.
Електрозахранването на имота е възстановено на 09.01.2025г. с оглед постъпило заявление
за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди. Пред съда
вещото лице допълва, че описаният електромер на стената на къщата си стои там, но той не
функционира. Бил е средство за търговско измерване за процесния период, но след това е
демонтиран и от 2015г. това табло не се захранва и се е преминало на новото табло.
По делото е изискано за послужване ч.гр.д. № 6970/2009г. на СРС, 89 състав. По
същото е издадена Заповед № 384/09.07.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като Н. Б. А. е разпоредено да заплати на „Чез Електро България“ АД, както се е
наричал тогава ответникът, сумата от 3412,85 лева за доставена електроенергия за периода
01.03.2005г.-30.11.2008г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане, 402,38 лева
за лихва за забава за периода 21.04.2005г.-16.06.2009г., както и разноски по делото в размер
на 134,30 лева. В заявлението е посочено, че се касае за потребление по ИТН **********.
По делото е налице заверен препис от Решение № І-33-78/30.06.2011г. по гр.д. №
48161/2009г. на СРС, І ГО, 33 състав, с което предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове за сумите по заповедта за изпълнение са отхвърлени. С Решение от
13.06.2012г. по в.гр.д. № 14267/2011г. на СГС, ГО, ІІ-Д състав, първоинстанционното
решение е отменено, като предявените искове са уважени и е установена дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение, за които е издаден и изпълнителен лист. Прави
впечатление, че установената като дължима главница за периода м.03.2005г.-м.11.2008г. от
3412,85 лева е идентична като сума със задължението за 2005-2008г., посочено в справката,
представена към отговора на исковата молба, съответно възпроизведена и от вещото лице в
заключението му. От така цитираните съдебни решения не може да се направи ясно
разграничение, че се касае за различно задължение от процесното. Напротив -формира се
убеждението, че задълженията за процесния период включват и тези по развилото се
съдебно производство. Допълнителен довод в тази насока е съществуването на запис за
дължими съдебни разноски във връзка с процесните вземания /л. 13/, като не е известно да е
водено друго дело.
В крайна сметка обаче, дори и вземанията за 2005-2008г. да са установени като
дължими с влезли в сила съдебни решения, по делото не се установи давността за тях да е
прекъсната. Дори и броена такава по чл. 117, ал. 2 ЗЗД /петгодишна/ от влизането в сила на
решението на СГС /13.06.2012г./ тя е изтекла към датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело. Предметът на изп.д. № 2016***0407909 на ЧСИ № *** – Н.М. не е
установен и не е доказано, че се касае за същите вземания и че давността за тях е
прекъсвана/спирана. За всички главници с падежи в периода 2014-2016г. е изтекъл
тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД /ТР 3/2011-2012-ОСГТК/, като
вземанията за лихви също следва да се считат за погасени по давност, както с оглед
обстоятелството, че и за тях е изтекла давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и на основание
чл. 119 ЗЗД с оглед погасяване на вземанията за главница. Ответникът и сам заявява, че не е
предприемал действия за принудително събиране на сумите. Оттук искът за установяване
недължимостта на начислената по партидата на ищеца сума /главница и лихви/ е
основателен и следва да се уважи. Искът за недължимост на лихва следва да се уважи за
размер от 735,48 лева, ако и в представената справка към отговора на исковата молба да е
вписана сума от 731,73 лева, тъй като в писмото, находящо се на л. 13 от делото /изх. №
**********/15.04.2024г. на ответника/, се сочи като дължима лихва именно 735,48 лева.
Неоснователен е искът за осъждане на ответника да възстанови електрозахранването.
На първо място ищецът сочи, че сам е прекъснал захранването си. На второ място
прекъсването през 2010г. е било поради неплатени задължения, а през 2015г. с оглед
прекратяването на договор за достъп и пренос на електрическа енергия. На трето място
електрозахранването на имота е възстановено в хода на делото /на 09.01.2025г./ поради
сключване на договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди, което
4
обстоятелство следва да бъде отчитано съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Затова и
така предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни. Съдът приема, че разпределението на разноските по отношение на двата
предявени иска следва да бъда в пропорция 9:1, като 9/10 от разноските следва да се отнесат
към отрицателния установителен иск, а 1/10 – към осъдителния иск за възстановяване на
електрозахранването.
В полза на ищеца и с оглед изхода от делото следва да се присъдят разноски в размер
от 218,81 лева за заплатени по делото държавни такси.
В полза на ответника следва да се присъдят, с оглед изхода от спора, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,00 лева, изчислени на база пълен размер на
възнаграждението от 100,00 лева.
Между страните по реда на чл. 77 ГПК следва да се разпредели изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в размер на 531,82 лева, като от тази сума
ответникът следва да заплати 478,64 лева, а ищецът – 53,18 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. Б. А., ЕГН
**********, от град С., не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в град С. и предходно наименование „Чез Електро България“ АД,
сумата от 3465,63 лева, представляваща главница, начислена за доставена електроенергия по
издадени в периода 31.03.2005г.-18.12.2015г. фактури по водена на името на ищеца партида с
номер 200025043252 за електроснабден имот в град С., кв. В., ул. „*******“ № 15, както и
сумата от 735,48 лева, представляваща лихви за забава върху нея, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за осъждане на ответника да възстанови електрозахранването на
имота.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
град С., да заплати на Н. Б. А., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 218,81 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса с
включени разноски за паричен превод.
ОСЪЖДА Н. Б. А., ЕГН **********, от град С., да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 10,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Б. А., ЕГН **********, от град С., да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд, на
основание чл. 77 ГПК, сумата от 53,18 лева, представляваща припадащата се в негова
тежест съобразно изхода от спора част от изплатено първоначално от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице в размер на 531,82 лева.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
град С., да заплати В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на
Софийския районен съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 478,64 лева, представляваща
припадащата се в негова тежест съобразно изхода от спора част от изплатено първоначално
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в размер на 531,82 лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6