СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.05.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 15.04.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4871/07г. и констатира следното:
Предявени са искове от В.В.Д. EHK **********, С.Б.Д. ЕГН ********** и Р.Б.Д. ЕГН ********** против
И.П.В. ЕГН **********, К.П.В. ЕГН **********, А.Т.Г. ЕГН **********, А.А.А. ЕГН **********, Е.А.Г. ЕГН **********, Т.А.Г. ЕГН **********,
Д.Л.С. ЕГН **********, Н.П.Ш. ЕГН **********, Т.И. К. ЕГН *********,
„Е.В.“ ЕООД, Н.Т.“ ООД, „Б.“ ЕООД с правно основание чл. 26 от ЗЗД – за
прогласяване недействителността /нищожността/ на: договори за покупко-продажба
на недвижими имоти /обективирани в нотариални актове № 142 от 93г. на нотариус ********от
97г. на нотариус И. Н.; № 102 от 07г. на нотариус Р. Т./ и чл. 108 от ЗС за
ревандикация на /съгласно последната уточняваща молба на ищците от 01.03.21г./: нива от 5500 кв.
м., находяща се в строителните граници на град София, кв. Княжево, част от УПИ III-639, от кв. 79 по плана на град София, м. Княжево, одобрен
със заповед РД 09-50-588/15.11.96г., при граници по контура А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-А,
съгласно скицата на вещото лице П. С.П., приложена на лист. 55 по г.д. № 8864 от 00г. на СРС 39
състав /евентуално за ревандикация на: 1/7 ид. ч. от
нива, находяща се в землището на Княжево, Софийско, м. Цървена Могила, с площ
от около 38, 6 дка., при съседи по нот. акт №
192/30г., вписан със записка от 09.07.30г.: бара, Д.Ш., от две страни – мера и
път, която нива представлява реална част от нива от 42 930 кв. м., описана
в решение на ПК Витоша № 168/12.11.92г./.
Заявено е и искане /по чл. 431, ал. 2 от ГПК отм. /за отмяна на горните – описаните нотариални
актове, както и на нотариален акт № 158 от 93г. на нотариус Д. Г./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Събраните по делото доказателства /писмени, експертни и гласни - преценени
в съвкупност/ удостоверяват, че:
В полза на ответниците /или техни наследодатели/ е било издадено реституционно
решение /№ 168 от
92г. на ОПК, р-н Витоша/ досежно: нива от 42 930 кв. м., находяща се в
местността „Червена Могила“, Раковец, Княжево. Въз основа на този
административен акт - в полза на ответниците /или техни наследодатели/ е била
издаден констативен нотариален акт /№ 158 от 93г. на нотариус Д. Г./. С
договори за покупко – продажба /обективирани в нотариални актове: № 142 от 93г.
на нотариус ********от 97г. на нотариус И. Н.; № 102 от 07г. на нотариус Р. Т./
описаният имот е бил прехвърлен /последователно/ в полза на „Е.В.“ ЕООД, Н.Т.“
ООД, „Б.“ ЕООД.
Исковете
по чл. 26 от ЗЗД са неоснователни /налице е принципна пречка за уважаването
им/:
Тези
претенции се обосновават с твърдението /възражението, тезата/, че: във всички
прехвърлителни сделки /обективирани в горните нотариални актове/ са участвали
/на страната на продавачите/ несобственици /физически или юридически лица –
страни по делото или техни наследодатели - праводатели, които не са притежавали
право на собственост по отношение на
спорната – процесната вещ; недвижим имот/. Доводите на ищците в тази
връзка са неоснователни: принципно /в такава насока е и константната съдебна
практика/ продажбата от несобственик не поражда прехвърлителен /транслативен/ правен
ефект, но този „порок“ на сделката не влече нищожност на учреденото
правоотношение. С оглед изложеното: всички искове за нищожност следва да бъдат
отхвърлени. От друга страна обаче /в същата връзка/:
Нито
един от спорните договори /по цялата прехвърлителна – транслативна верига/ не е
породил вещно - правен ефект /не е учредил права в полза на съответните
приобретатели – юридически лица /в това число и на последното такова „Б.“ ЕООД/. В тази насока /и досежно иска по чл. 108 от
ЗС/:
Правото
/на реституция/ на ищците /по отношение на процесния недвижим имот/ е било
признато /и то именно спрямо ответниците физически лица или спрямо техни
наследодатели/ с влезли в сила съдебни актове: решение
на СРС 43 състав по г.д. № 12857 от 08г. и постановеното във връзка с /на
основание на/ този съдебен акт - следващо решение на СРС 39 състав по г.д. №
8864 от 00г. Тези решения /преценени във взаимната им обусловеност, връзка -
съвкупно/ се явяват /като краен резултат/ противопоставими /пряко/ както на
ответниците физически лица /или на техни наследодатели/ така /косвено – в
хипотезата на чл. 220, ал.1, предл. 3 - то от ГПК
отм./ и на всички ответници – юридически лица /в това число конкретно и на „Б.“ ЕООД – последният приобретател на имота/ доколкото
всички посочени правни субекти се явяват – частни правоприемници на ответниците
/физически лица или на техни наследодатели/ спрямо които правото да реституция
се явява /досежно спорната част от имота/ вече отречено /с посочените съдебни
актове/, съответно признато /установено/ в полза на ищците. С оглед това - в
случая следва да се приеме, че: ответниците не са придобили /в рамките на
своето реституционно производство, приключило с решение № 168 от 92г. на ОПК,
р-н Витоша/ права /конкретно върху процесния имот/ поради което и – не са могли
да прехвърлят такива права в полза на следващите купувачи /в това число и на
последния такъв „Б.“ ЕООД/. Това обстоятелство опорочава /по смисъла на чл.
431, ал. 2 от ГПК отм./
констативния нотариален акт № 158/93г. на нотариус Д. Г. /като издаден в полза
на ответниците – физически лица или на техни наследодатели/ въз основа на горния административен акт,
както и самото решение на ПК /което съобразно изложеното – не се явява годно
основание да материализира; да обективира придобити вещни права в полза на
ответниците или техни наследодатели, противопоставими на ищците/. Предвид този
принципен /краен/ извод – председателят на състава не обсъжда конкретно
заявените възражения на ищците /във връзка с искането за осъществяване на косвен
съдебен контрол спрямо атакуваното решение на ПК/.В същата връзка: насрещно
заявеното искане на ответниците /за упражняване на такъв контрол по отношение
на реституционните права на ищците/ не може да бъде разгледано /доколкото
същото на практика се явява насочено не срещу административен акт, а срещу
влезли в сила съдебни актове, които вече обвързват пряко правната сфера на
всички ответници – съобразно изложеното по-горе/. От друга страна /в същата
връзка/: приетите по делото експертизи /преценени в съвкупност и като цялостно
съдържание/ констатират /удостоверяват/ наличие на идентичност между: имота,
който е бил собствен на наследодателя на ищците /С. Т./ с реституирания имот
/така – както е описан в горните съдебни решения/ както и обстоятелството, че част
/в размер на 5100 кв. м./ от процесния имот /както е индивидуализиран в
съдебните решения/ попада в площта на придобитият от ответника „Б.“ ЕООД имот.
Същата идентичност следва да се приеме за удостоверена и принципно /изначално/ поради
следното обстоятелство: с посочените по-горе /влезли в сила/ съдебни актове са
признати права /в полза на ищците/ за реституция на част /идеална или реално
обособена/ от имота, като същата част /реална или идеална/ се е явявала
включена в предметния /вещно правен/ обхват на издаденото в полза на ответниците
/атакуваното/ реституционно решение на ПК /това обстоятелство е отбелязано
изрично в дизпозитива на решението на СРС 43 състав по г.д. № 12857 от 08г./, а
на практика всички следващи нотариални актове /констативен и прехвърлителни –
транслативни/ следват /произтичат/ именно от процесното решение на ПК /от
признатите с последното права в полза на ответниците, които права в последствие
са били отречени в полза на ищците до размера на процесната част от имота – с
горните съдебни решения/. Не се спори /този факт е и удостоверен с гласни
доказателства/, че:„Б.“ ЕООД към момента
е във владение на имота.
Изложените
обстоятелства обосновават /налагат/ уважаване на ревандикационния иск /за
частта, която попада в площта на придобития от „Б.“ ЕООД имот – съобразно
констатациите на приетите по делото експертизи/: ищците се явяват собственици
на спорния имот /посочената от вещото лице част/ и последният се владее от горното
дружество без наличие на /при отсъствие на/ друго /извън право на собственост/
противопоставимо на ищците основание. В случая следва да бъде постановен изцяло
положителен дизпозитив – без отхвърлителна част /по иска с правно основание чл.
108 от ЗС/ доколкото: вещните права на ищците принципно се явяват установени
изцяло – както по отношение на частта от 5100 кв.м. /попадаща в придобитият от Б.“
ЕООД имот/ така и спрямо частта от 400 кв. м. /която е извън този имот/.
Възражението
на „Б.“ ЕООД за придобивна давност /по чл. 79 от ЗС/
се явява неоснователно/. Това възражение принципно би могло /по аналогия с
правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ да бъде противопоставено на ищците чак след
финализирането на реституционното производство /в полза на последните/, а този
правен ефект се явява настъпил едва в хода на настоящото производство.
С
оглед изхода на спора по главните искове – следва да бъде уважено и акцесорното
искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК отм., но само по отношение на
констативния нотариален акт № 158 от 93г. на нотариус Д. Г. /по съображенията, изложени в ТР
№ 3/12г. на ВКС/.
В
полза на ищците следва /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ да бъдат
присъдени съдебни разноски – в пълен размер /независимо от отхвърлителния
дизпозитив по исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД/ доколкото: претенциите
за нищожност на практика са заявени единствено преюдициално на основния иск по
чл. 108 от ЗС, който е основателен; от друга страна – същите искове на практика
се явяват „косвено уважени“ /макар и при отсъствие на дизпозитив/ предвид принципната
констатация, че спорните сделки /атакувани в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД/ не са
породили прехвърлителен /транслативен/ ефект.
Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете /с правно основание чл. 26 от ЗЗД/ на В.В.Д. EHK **********, С.Б.Д. ЕГН **********
и Р.Б.Д. ЕГН ********** против И.П.В. ЕГН **********, К.П.В. ЕГН **********, А.Т.Г.
ЕГН **********, А.А.А. ЕГН **********, Е.А.Г. ЕГН **********,
Т.А.Г. ЕГН **********, Д.Л.С. ЕГН **********, Н.П.Ш. ЕГН **********, Т.И. К.
ЕГН *********, „Е.В.“ ЕООД, Н.Т.“ ООД и „Б.“ ЕООД /за
прогласяване недействителността - нищожността на: договори за покупко-продажба
на недвижими имоти, обективирани в нотариални актове
№ 142 от 93г. на нотариус ********от 97г. на нотариус И. Н.; № 102 от 07г. на
нотариус Р. Т./.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО /по иска с правно основание чл. 108 от ЗС/
на В.В.Д. EHK **********, С.Б.Д. ЕГН ********** и Р.Б.Д. ЕГН ********** против
И.П.В. ЕГН **********,
К.П.В. ЕГН **********, А.Т.Г. ЕГН **********, А.А.А.
ЕГН **********, Е.А.Г. ЕГН **********, Т.А.Г. ЕГН **********, Д.Л.С. ЕГН **********,
Н.П.Ш. ЕГН **********, Т.И. К. ЕГН *********, „Е.В.“ ЕООД,
Н.Т.“ ООД и „Б.“ ЕООД,
че ищците са собственици на: недвижим имот с площ от 5100 кв. м., който попада /по
точките: А-Б-В-Г-1-2-3-4-5-6-И-А съгласно приложение № 5 към експертното
заключение на вещото лице С.Г.Б., прието в съдебното заседание на 18.05.17г./ в
северната част на УПИ III-639,
в кв. 79, по плана на град София, местността Княжево 1-ва част, който е с площ
от 34 031 кв. м., при съседи на имота по
скица: УПИ VIII-283, УПИ IV-639, улица, УПИ II-659,
улица, УПИ I-255,
улица, ПИ № 629, ПИ № 630, ПИ № 631, ПИ № 267, ПИ № 268, ПИ № 617, ПИ № 266, ПИ
№ 642.
ОСЪЖДА
/по иска с правно основание чл. 108 от ЗС/ „Б.“ ЕООД да предаде на В.В.Д. EHK **********, С.Б.Д. ЕГН **********
и Р.Б.Д. ЕГН ********** владението
върху описания недвижим имот.
ОТМЕНЯ
нотариален акт № 158 от 93г. на нотариус Д. Г. /на основание чл.
431, ал. 2 от ГПК отм./.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на нотариални актове № 142 от 93г. на
нотариус ********от 97г. на нотариус И. Н.; № 102 от 07г. на нотариус Р. Т..
ОСЪЖДА И.П.В. ЕГН **********,
К.П.В. ЕГН **********, А.Т.Г. ЕГН **********, А.А.А.
ЕГН **********, Е.А.Г. ЕГН **********, Т.А.Г. ЕГН **********, Д.Л.С. ЕГН **********,
Н.П.Ш. ЕГН **********, Т.И. К. ЕГН *********, „Е.В.“ ЕООД,
Н.Т.“ ООД, „Б.“ ЕООД да платят на В.В.Д., С.Б.Д. и Р.Б.Д. общо
12 548 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; разпределени
по равно между всички ответници/.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: