РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Плевен, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430100371 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** против
Р. Г. П. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, за следните суми: 588,23 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021 г., 34,87 лв.
мораторна лихва за периода от 07.05.2020 г. до 01.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответницата като собственик/ползвател на топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.03.2020г. до 30.04.2021 г. не е погасила изцяло своите задължения към
1
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, като непогасената сума възлиза на 588,23лв. Навеждат
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 34,87 лв. за периода от 07.05.2020 г. до 01.10.2021 г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, в което била
издадена заповед за изпълнение за същите суми, но при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на вземанията му спрямо длъжника Р.П..
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 588,23 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021 г. и сумата от 34,87 лв. мораторна лихва
за периода от 07.05.2020 г. до 01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата Р. Г. П., чрез назначения особен представител адв.С.Г. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции. Оспорва твърдения факт, че ответницата е собственик на
процесния имот. Оспорва и твърдения факт за доставка на топлинна енергия
до имота.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
От приложения препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот
***, *** на нотариус при *** се установява, че на *** ответницата Р.П. заедно
със съпруга си *** са дарили на сина си *** процесния недвижим имот,
2
представляващ апартамент ***. При това, прехвърлителите са запазили
правото на ползване върху дарения имот.
От приложения препис на Договор от ***, сключен между *** и
Етажната собственост, в която се намира процесния апартамент, е видно, че
сградата е топлоснабдена и в същата се доставя топлинна енергия от ***, като
е била избрана фирма, извършваща дяловото разпределение на доставената
енергия.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, че същата е водена на името на ответницата Р.П., както и е видно, че за
периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г. са били начислени суми за топлинна
енергия в общ размер на 588,23лв., от които 305,90лв. за отопление с ИРУ;
114,12лв. за отопление без ИРУ и 176,60лв. за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация; както и 38,72лв. за услуга дялово разпределение, като
след отчетено плащане на сума от 47,11лв., общо начислената сума възлиза на
588,23лв.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 34,87лв. за периода от
07.05.2020г. до 01.10.2021г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители
на топлинна енергия.
Установи се от обсъдените доказателства, че през процесния период от
01.03.2020г. до 30.04.2021г. собственик на процесния имот е било трето за
спора лице – ***, като ответницата Р.П. е имала запазено право на ползване
върху същия имот.
Съгласно регламентираното в разпоредбата на чл.135 от ЗЕ, потребител
3
на топлинна енергия в случая може да бъде както собственика, така и
носителя на ограниченото вещно право на ползване.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
Установи се в случая, че ответницата Р.П. е ползвател на процесния
имот по силата на притежавано вещно право на ползване върху същия.
От изготвените по делото справки от НБД е видно, че адреса на имота е
заявен като неин постоянен и настоящ адрес от 2000г. Наред с това,
ответницата е останала титуляр на партидата, открита при топлопреносното
предприятие за имота.
При законодателната уредба в чл.153 от ЗЕ, предвиждаща, че и
собственика и ползвателя могат да са клиенти на топлинна енергия, за да се
освободи от произтичащите от това задължения, прехвърлилия собствеността
при запазено право на ползване, следва да уведоми топлопреносното
предприятие за евентуално постигнато съгласие с приобретателя относно
заплащането на доставяната до имота топлинна енергия.
В случая, при липсата на изявление на собственика и ползвателя пред
топлопреносното предприятие за прехвърляне на собствеността и
регламентиране в техните отношения на начина на плащане на доставяната
топлинна енергия, носителя на ограниченото вещно право на ползване, с
който не е прекратено договорното правоотношение с ищеца, е бил клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ГПК през процесния период.
Поради горното, съдът счита, че към датата на инициране на
заповедното производство ответницата е дължала на ищеца заплащане на
цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
претендирания период от време от 01.03.2020г. до 30.04.2021г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 588,23лв.
4
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 34,87лв.
за процесния период от 07.05.2020г. до 01.10.2021г.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искови претенции са
изцяло основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за възнаграждение на особен представител в размер
на 300лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или общо
425лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са изцяло дължими
от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Р. Г. П. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на
“***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
588,23лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г. и сумата от 34,87лв., представляваща
лихва за забава за периода от 07.05.2020 г. до 01.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.10.2021г. до окончателното й изплащане,
5
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №*** от 13.10.2021г. по
ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. Г. П. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 425лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6