Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 28.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на девети април
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 11165 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена С.Г.П. против Х.Х.П., с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове - ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС
и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик по
наследство от неговите родители Г. Х.П. и Т.И.П.на ½ ид.ч. от следния
недвижим имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр. София, район Лозенец,
ул. „*******“ № *******със застроена площ от 98,32 кв.м., заедно с прилежащото
мазе № 6 със застроена площ 12,49 кв.м., с прилежащия таван № 3 със застроена
площ 31,23 кв.м., както и гараж със застроена площ 23.85 кв.м, ведно с
прилежащите 15,474% ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от правото на
собственост върху имота, в който е построена сградата, представляващ УПИ
VІІІ-192 от кв.121 по плана на гр. София, м. „Лозенец ІІІ-та част“, целият с
площ от 639 кв.м. Поддържа се, че ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № 147, том І, рег. № 3809, дело № 116/22.07.2015 г. на
Нотариус с рег. № 269 на НК за ½ идеална част. Твърди се, че ответникът
не е осъществявал владение върху имота в периода 2007-2015 г., тъй като в този
имот до смъртта си са живели родителите на ищеца до 30.04.2007 г., за които се
грижел ищеца и членовете на неговото семейство. Поддържа се, че ответникът се
нанесъл в имота около Бъдни вечер на 2009 г. Поддържа се, че ответникът владее
имота без правно основание.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да предаде на ищеца собствеността и владението
на ½ идеална част от гореописания имот, на основание чл.59 от ЗЗД да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 800 лв. или по 300 лв. месечно за
периода от 13.09.2013 г. до 13.09.2016 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давностно владение № 147, том І, рег. № 3809, дело №
116/22.07.2015 г. на Нотариус с рег. № 269 на НК за ½ идеална част.
В срока по чл.131 от ГПК на
28.02.2015 г. е постъпил отговор от ответника. Изцяло оспорва двата иска.
Твърди, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация. Поддържа се, че
процесният имот е част от триетажна жилищна сграда с шест апартамента,
построена в съсобствен имот на роднини, които са решили да я построят с договор
за групов строеж, сключен през 1983 г. Твърди се, че бащата на ищеца и дядо на
ответника Г. Х.П. е имал право на два апартамента, или на цялата първа плоча от
сградата. Поради забрана на тогава действащия ЗСГ едно семейство да притежава
повече от едно жилище, Г. П. дарил идеална част от собствената си идеална част
от УПИ VIII-192 от квартал 121 на по-големия си син - С., ищец по делото.
Поддържа се, че при сключване на Договора за групов строеж през 1983 г., за
ищеца С.Г.П. е бил определен Апартамент № 1 на първия етаж, а за баща му Г. Х.П.
- Апартамент № 2 на същия етаж с устната уговорка, че жилището определено за
бащата Г. П. ще бъде на по-малкият му син Х.Г.П., поради което строителството
на процесния апартамент е финансово подпомогнато от бащата на ответника. Твърди
се, че след смъртта на Г.Х.П. през 1996 г., синът му Х.Г.П., като негов
наследник става съсобственик на идеални части от двора, на процесния имот. През
1999 г. Х.Г.П., баща на ответника се разделя със съпругата си и се пренася да
живее постоянно в Апартамент №2 на ул. „*******“ № 6 със съзнанието, че
жилището е негово. Твърди се, че в процесния Апартамент № 2 ищецът никога не е
живял и е влизал в същото единствено като гост, спазвайки уговорката пред
родителите и брат си за разпределяне на двата апартамента. Поддържа се, че от
1992 до около 1999 г. в процесния имот трайно е живяла със семейството си
омъжената дъщеря на Х.Г.П. и сестра на ответника – Н., а ответникът заживява
постоянно в жилището след 2000 г. Поддържа се, че ищецът категорично е отказвал
да помага на родителите си, с което е дал повод за разваляне на отношенията с
брат си и семейството му. Твърди се, че след 1999 г. бащата на ответника, а
по-късно и самият ответник са установили фактическа власт, заселвайки се
постоянно в процесния апартамент, като изцяло го стопанисват, грижат се за
поддържането му, ремонтират го, плащат му разноските със съзнанието, че
жилището е тяхно и ще остане за ответника Х.Х.П..
Поддържа се, че ищецът не живее в
България от 2009 г. и не се интересува от общите проблеми на сградата, като е
предоставил на сина си ползването на определения по Договора за групов строеж
жилище - Апартамент №1 на първия етаж. Твърди се, че поради липса на обект на
наследяване, към момента на откриване на наследството на родителите си, ищецът
не е могъл да придобие права на съсобственик нито като владелец, нито като
наследник върху същия. Твърди се, че предявените установителен иск за
собственост и ревандикационен иск са и преждевременно предявени и поради това -
недопустими. Апартаментът в процесният имот е построен чрез договор за групов
строеж и към момента на завършването му няма данни съсобствеността между
участниците в него да е била прекратена. Ответникът твърди, че ищецът няма
основание да претендира, че е собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от
процесния имот, както и да иска да му се предаде фактическа власт върху същия,
за който не може да се легитимира. Твърди също, че липсват всички основания и
права, на които ищецът може да се позове, че е правоимащ за плащане на наемно
обезщетение от ползване на чужд имот в размер на 10 800 лева.
Ищецът в съдебно заседание поддържа предявените искове чрез
процесуалния си представител и по съображения подробно изложени в писмени
бележки по делото. Претендира разноски, за което е представил списък. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани и моли
съдът да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло и присъди сторените
от ответника разноски, съобразно представен списък. Подробни съображения са
изложени в писмени бележки по делото.
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и с представения нотариален акт № 173, дело № 5190/81
г. се установява, че ищецът е един измежду съсобствениците на парцел VІІІ,
кв.121 на м.“Лозенец“, ул. „*******“ № 6 по плана на гр.София, представляващ
УПИ VІІІ-192 от кв.121 по плана на гр. София, м. „Лозенец ІІІ-та част“, целият
с площ от 639 кв.м., върху което място е построена триетажна жилищна сграда,
състояща се от сутерен с мазета, партер с гаражи, три жилищни етажа и
подпокривен етаж с тавански помещения, в която се намира процесният апартамент
№ 2 разположен на първия жилищен етаж над гаражите с югозападно изложение.
Не се
спори, а с представеното удостоверение за наследници изх.№ 2643/18.07.2016 г.
на Столична община, район Лозенец, се установява, че страните са наследници на Г.
Х.П., починал на 27.08.1996 г., който се явява баща на ищеца и дядо на
ответника и на Т.И.П., починала на 30.04.2007 г., съответно майка на ищеца и
баба на ответника.
С нотариален
акт № 147, том І, рег. № 3809, дело№ 116 от 22.07.2015 г. на нотариус В.К.с
рег. № 269 на НК, ответникът е признат за собственик на ½ идеална част
от процесния апартамент на основание давностно владение.
С
нотариална покана с рег. № 5276, том 3, акт 1 от 21.10.2009 г. на нотариус Б.Б.,
редовно връчена на ответника на 02.11.2009 г., последният е поканен да заплаща
на ищеца обезщетение за ползването на неговата ½ идеална част в размер
на 300 евро месечно.
От приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че
обезщетението за ползване на жилището и гараж вместо наем за претендирания
период и за ½ ид.ч., възлиза общо на сумата от 9 111 лв.
/8 058 лв.-за апартамента+1 053 лв.-за гаража/.
Свидетелката
Т.М.И.установява, че процесната кооперация е на три етажа и е построена от
шестте собственика на земята, върху която е построена. Първият етаж от къщата
бил построен от бабата и дядото на ответника П., като в апартамент 2 живеели
бабата и дядото на ответника, като свидетелката знае лично от бабата, че този
апартамент е определен за другия й син-бащата на ответника. Свидетелката
установява, че бащата на ответника дошъл да живее в апартамента от 1998-1999
г., след смъртта на неговия баща и заживял с майка си. Преди това там живеели
сестрата на ответника с нейното семейство-около две-три години. Ответникът
живее постоянно в процесния апартамент от 2004-2005 г. Установява още, че за
строителството на апартамента пари давал бащата на ответника, а обзавеждането е
изцяло заплатено от него. Ищецът не е давал пари за този апартамент, а той и не
живее в тази сграда.
Свидетелката
Д.А.Ж.установява, че живее на семейни начала със сина на ищеца, като в
апартамент № 1 на ул. „*******“ № 6 живее постоянно от края на 2000 г.
Свидетелката установява, че баба Тодорка живеела сама на същата площадка на
първия етаж до свидетелката. Доколкото знае за апартамент 2 пари давали бабата
и дядото и апартаментът си е техен. Свидетелката няма представа да е имало
конкретна уговорка, че апартамента е за бащата на ответника. Свидетелката
установява, че след смъртта на Тодорка през 2007 г. никой не е живял в
апартамента и той стоял празен. С. никога не е живял в апартамент 2. Свидетелката
установява, че до 2009 г. имали ключ от съседния апартамент 2, но никога не са
го ползвали.
Свидетелят Г.
С. Г.-син на ищеца установява, че живее в апартамент 1 на ул. „*******“ № 6 от
началото на месец октомври 1994 г., първоначално с родителите си и брат си, а
после последните отишли да живеят на друго място, а свидетелят живял с брат си
и бившата си снаха. Свидетелят не бил чувал за устна уговорка, че след като
бъде построен ап.2 ще остане за бащата на ответника. Дядото на свидетеля
починал през август 1996 г., като по това време с дядото и бабата в ап.2
живеела сестрата на ответника.
Свидетелката
М.Н.М.установява, че познава двамата братя Х. и С. от 70-те години. Имотът е
наследствен и по отношение на него била извършена делба, при която бащата на Х.
и С. получил своя дял, като ½ от него прехвърлил на С., а другата
½ искал да прехвърли на другия брат Х., но по това време той пътувал
много често и прехвърлянето не се случило и поради тази причина майка му и баща
му започнали да строят. Свидетелката установява още, че лично от майката на
ищеца знае, че много пъти е разговаряла със С., че заради това което брат му
дава и е направил за довършителните работи-дограма, дюшеме, врати и др.,
включително и за погасяване на заем от 14 000 лв., апартаментът ще остане
за брат му Х.. Установява, че майката и бащата на ищеца започнали да живеят в
апартамента през 1986 г., а С. довършил своя 1988-89 г., където живял няколко
години, след което си купили друг апартамент, а в апартамента на *******
останали да живеят синовете му. Свидетелката установява, че С. никога не е
живял в апартамент 2. Влизал е в този апартамент, защото там живеела майка му,
но никога не го е ползвал като собствен. Бащата на ответника заплатил
разноските по направата на покрива. Сестрата на ответника-Н. живяла в процесния
апартамент около 1986-1987 г. Установява, че бащата на ответника започнал да
живее трайно в апартамента 1999-2000 г., а самият ответник от около 2009 г.,
когато му се родило второто дете.
Така установената по-горе фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна:
Предявен е ревандикационен иск с
правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо
основание и че ответникът владее вещта без основание.
Между
страните не е спорно, че техен общ праводател е Г. Х.П., починал на 27.08.1996
г., който се явява баща на ищеца и дядо на ответника.
Не се спори
също така, че между ищеца, баща му Г. Х.П. и други трети за спора лица, е
налице съсобственост върху дворното място, върху което е построена триетажна
жилищна сграда, в която се намира процесният апартамент № 2.
Не се спори
също така, че на 15.06.1983 г. между съсобствениците е сключен договор за
групов строеж, в който договор се съдържа съглашение за бъдещото разпределяне
на жилищата, по силата на което ищецът получава в собственост ап.1, а баща му Г.
Х.П.-ап.2.
При така
установените факти настоящият съдебен състав намира, че праводателите на
страните Г. Х.П. и Т.И.П.не са станали собственици на процесния апартамент № 2
въз основа на представения от ищеца договор за групов строеж.
Съобразно константната съдебна
практика, разпределението на жилищата и сервизните помещения с договора за
групов строеж не прави участниците в него собственици на отредените им обекти.
След построяването на сградата е необходимо участниците в груповия строеж да
извършат делба, с която да прекратят съсобствеността. Такава не е извършена до
момента, като по този факт няма спор между страните.
Съгласно договора за групов
строеж, страните по него са съсобственици на изградената жилищна сграда,
мазетата и таванските помещения. Този договор има характер на предварителен
договор за разпределяне (делба) на обектите, които ще бъдат изградени, който е
предвиден и по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ
/отм./
Едва след изграждането на
жилищата във вид, годен за обитаване, тази съсобственост се прекратява със
съставянето на окончателен разпределителен протокол (делба) пред нотариуса и
всяка от страните става изключителен собственик на жилището и мазето и
таванското помещение, което му се отрежда с него. Този разпределителен протокол
прави всяка от страните собственик на реален обект от жилищната сграда и е
основание да се издаде от нотариуса констативен нотариален акт.
Ако окончателният разпределителен
протокол (делба) по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ /отм./ не бъде съставен със съгласието
на всички страни по договора за групов строеж, който има характер на
предварителен договор, по искане на една от страните може да бъде обявен за
окончателен по реда на чл.19, ал. 3 ЗЗД .
В този смисъл Решение № 169 от
7.IV.1988 г. по гр. д. № 54/88 г., IV г. о., Решение № 68 от 23.06.1986 г. по гр. д. № 36/86
г., ОСГК, Решение №
433 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 252/2012 г., I г. о., ГК и др.
В случая съсобствеността
върху сградата е възникнала по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на
притежаваното вещно право от терена.
На следващо
място правото на собственост на ищеца върху апартамент № 2 в обема на
притежаваното вещно право от терена не съществува към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, тъй като е погасено на предявеното от
ответника с възражение основание-изтекла в негова полза придобивна давност
за периода три години след
смъртта на общия наследодател Г. Х.П., т.е. от 1999 г. до 13.09.2016 г. -
датата на подаването на настоящата искова исковата молба.
Безспорно
разпитаните по делото свидетели установяват съществуването на уговорка по
силата, на която апартамент 2 ще остане за брата на ищеца и неговия син, както
и че след построяването на сградата, което е завършило през 1986 г. в
апартамент 2 живеели бабата и дядото, като за обзавеждането му парите са давани
от брата на ищеца, че последният помогнал на родителите си да си платят заема
от 14 000 лв., та апартаментът да остане за него. Установяват, че бащата
на ответника участвал в ремонта на покрива на сградата, че ищецът никога не е
живял в процесния апартамент 2 и до смъртта на родителите си никога не е имал
претенции за този апартамент, тъй като от майка си е знаел, че този апартамент
е за брат му. Свидетелите установяват, че бащата на ответника заживял трайно в
процесния апартамент от 1999 г., а от 2009 г. след смъртта на баба си и баща
си, там постоянно живее и ответника. Безспорно се установява, че от
построяването на апартамента, освен бабата и дядото, пред различни периоди от
време там са живели децата на брата на ищеца, т.е. апартаментът бил ползван
само от членове на семейството на брата.
Съобразно трайно установената
съдебна практика по чл.290 от ГПК наличието на уговорка приживе на
наследодателите Г. Х.П. и Т.И.П.владението върху процесния апартамент № 2 да
бъде предадено на другия им син-брата на ищеца и неговия син, сочи на
установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за
придобиване на собствеността, противопоставима както на предалите владението лица,
така и на техните наследници, при което установилото фактическата власт лице не
е длъжно да демонстрира последваща промяна в намерението, с което упражнява
фактическата власт след откриване наследството на лицата, от които е получило
владението.
И тъй като предаването на
владението не представлява формален акт, допустимо е установяването му чрез
свидетелски показания.
Съществуващата уговорка на
наследодателя с някой от близките му, а след смъртта му наследници по закон,
съставлява не само действието по предаване на фактическата власт но и
предоставяне възможността да се позове на презумпцията, че от този момент
упражняващият фактическата власт на чуждия имот владее за себе си.
В този смисъл Решение № 32 от
8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 20 от
23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о., ГК.
Така мотивиран настоящият съдебен
състав намира, че предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид неоснователността на
ревандикационната претенция, неоснователна се явява и претенцията с правно
основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот
от ответника без правно основание, поради което и този иск подлежи на
отхвърляне, както и искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на констативен нотариален акт № 147, том І, рег. № 3809, дело №
116/22.07.2015 г. на Нотариус с рег. № 269 на НК за ½ идеална част.
По
разноските в процеса:
Предвид
изхода на делото на ищеца не се дължат, съответно не се присъждат разноски.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 4000
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото договор
за правна защита и съдействие от 24.10.2017 г.
Неоснователно
е възражението за прекомерност на ищеца.
На
основание чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска е в размер на данъчната оценка
за ½ идеална част от процесния апартамент, т.е. 102 015,75 лв.
При тази
цена на иска и на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 3 570,31 лв., с оглед на което заплатената от
ответника сума в размер на 4000 лв. очевидно не е прекомерна.
Водим
от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от С.Г.П., ЕГН **********,*** против Х.П.Х., ЕГН
**********,*** обективно, кумулативно съединени искове - ревандикационен иск с
правно основание чл.108 ЗС и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, с които се
иска да бъде установено, че ищецът е собственик на ½ идеална част от следния
недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. „*******“
№ *******със застроена площ от 98,32 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 6 със
застроена площ 12,49 кв.м., с прилежащия таван № 3 със застроена площ 31,23
кв.м., както и гараж със застроена площ 23.85 кв.м, ведно с прилежащите 15,474%
ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху
имота, в който е построена сградата, представляващ УПИ VІІІ-192 от кв.121 по
плана на гр. София, м. „Лозенец ІІІ-та част“, целият с площ от 639 кв.м., както
и да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на гореописания
имот в размер на сумата от 10 800 лв. /десет хиляди и осемстотин лв./ или по
300 лв. месечно за периода от 13.09.2013 г. до 13.09.2016 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на констативен нотариален акт № 147, том І, рег. № 3809, дело №
116/22.07.2015 г. на Нотариус с рег. № 269 на НК за ½ идеална част.
ОСЪЖДА
С.Г.П.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Х.П.Х., ЕГН **********,***
сумата от 4 000 лв.
/четири хиляди лв./ разноски направени от ответниците пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: