Решение по дело №120/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 120
Дата: 27 ноември 2023 г. (в сила от 27 ноември 2023 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20237120700120
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 27.11.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

        ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                   АЙГЮЛ ШЕФКИ

при  секретаря Мелиха Халил и с участието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД 120 по описа на КАС за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от началника на ДНСК-София, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 143/28.06.2023 г., постановено по анд № 363/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Решението се оспорва като неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като счита, че обективните признаци на нарушението са посочени точно и ясно в съставения акт, и същото може да бъде индивидуализирано. Намира за неправилен и извода на съда, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в допълването му с фактически обстоятелства, индивидуализиращи нарушението. В тази връзка сочи, че при издаване на процесното НП е приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение и потвърждаването на наказателното постановление, издадено от началник на ДНСК - София. Претендира деловодни разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената касационна жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация – „Електро Гарант“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение. Претендира и направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС-Кърджали.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с правен  интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е отменил Наказателно постановление № К-5-ДНСК-27/10.03.2023 г., издадено от началника на ДНСК-София, с което на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, на „Електро Гарант“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1, вр. с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8/28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, изразяващо се в неясно и неточно фактическо описание на нарушението, за което се твърди да е извършено. Посочил е, че на дружеството било вменено нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, без в АУАН да са посочени  конкретните факти, обуславящи обективните признаци на горното нарушение. Изложил  е мотиви, че при издаване на НП наказващият орган е дописал нови фактически обстоятелства, индивидуализиращи деянието, което съдът приел за съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказания, тъй като такива факти не били предявени на нарушителя със съставения АУАН. На следващо място, с оглед съдържанието на АУАН и НП, съдът констатирал и неяснота относно нарушението, което се твърди да е извършено, а именно: дали се касае за неспазване на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, или друга хипотеза от чл. 142, ал. 5 ЗУТ. Съдът приел, че тази неяснота ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява самостоятелно основание за отмяната на НП. Изложил е съображения и за недоказаност на соченото административно нарушение. Въз основа на горното, съдът е отменил оспореното НП, като незаконосъобразно.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му, като правилно е приложен и материалния закон.

Настоящата инстанция намира за правилни и обосновани изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, респ. до неправилно ангажиране на административнонаказателната му отговорност, на основание чл.237, ал.1, т. 6 от ЗУТ. Съгласно последната разпоредба, началникът на ДНСК или упълномощено от него лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец – лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 2 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 -  в размер от 5 000 до 50 000 лв.

В случая, видно от обстоятелствената част на АУАН, „Електро Гарант“ ЕООД е било санкционирано за това, че на 22.07.2022 г., в качеството си на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е изготвило Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите, за строеж „Изместване на ВЛНН изв.1, ТП 1 „***“ в участъка между стълб ** и стълб **, преминаващ през УПИ ***, кв. ***, квартал „***, ***, в нарушение на предвижданията на ПУП. Горното било квалифицирано като нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1, вр. чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8/28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.

Правилни са изводите на районния съд, че в акта липсва точно и ясно описание на  деянието, осъществяващо фактическия състав на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. Посочената разпоредба поставя изискване оценката на инвестиционните проекти да включва проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/. В АУАН лаконично е посочено, че изготвената с комплексен доклад оценка е в нарушение на предвижданията на ПУП, без обаче да е посочено с кои /едно или повече/ предвиждания на ПУП не е съобразен проекта, за който е дадена положителна оценка. Такива обстоятелства не са посочени и в Констативен протокол № РС-Кж-180/16.11.2022г. на РДНСК - Кърджали, на който се основава процесния АУАН. От горното следва, че нарушението не е пълно описано по начин, от който става ясно, какво точно нарушение се твърди да е извършило санкционираното дружество. Последната неяснота винаги е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на лицето да разбере в какво се състои обвинението, за да може да организира в пълен обем защитата си, още на този етап от производството.

Настоящият съд намира за неоснователно и твърдението на касатора, че НП е издадено при спазване на изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Видно от съдържанието на НП, в същото са въведени нови, непосочени в АУАН обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние като нарушение. АНО не разполага с процесуалната възможност да сочи такива нови обстоятелства в издаваното НП, непосочени в АУАН, тъй като, това води до ограничаване правото на защита на нарушителя, който не би могъл да упражни ефективно правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Касационната инстанция констатира и друго формално нарушение, опорочаващо производството до степен, налагаща отмяната на НП. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.142, ал.5, т.1, вр. с чл. 137, ал.3 от ЗУТ, вр. с чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. Според чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, оценката на инвестиционния проект обхваща проверка за съответствие с предвижданията на ПУП, а съгласно чл.3, ал.2, т.1 от горната наредба, подземните силнотокови кабели за ниско напрежение до 1 kV, се разполагат под тротоарите. Видно от словесното описание на нарушението в АУАН и в НП, от една страна се твърди, че „Електро Гарант“ ЕООД, в качеството си на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е изготвило комплексен доклад за оценка на инвестиционен проект, в нарушение на предвижданията на ПУП /чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ/, а от друга страна се сочи, че инвестиционния проект, в нарушение на чл.3, ал.2, т. 1 от горната Наредба, предвижда изместване на въздушна кабелна линия с разполагането й под уличното платно. При това фактическо описание  на нарушението и дадената му правна квалификация, АНО е приел извършването на две отделни нарушения, което е предпоставка за приложението на чл.18 от ЗАНН, който предвижда, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. На ответника по касация е наложено едно административно наказание, което води до неяснота относно волята на наказващия орган, за което точно административно нарушение е ангажирана отговорността на лицето и му е наложено административно наказание. Това, само по себе си е също процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице, поради което се явява и самостоятелно основание за отмяна на НП.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд е законосъобразно и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

При този изход на делото и своевременно заявеното искане, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съобразно приложения ДПЗС от 08.11.2023 г. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на спора и проведеното само едно о.с.з., на „Електро Гарант“ ЕООД, ***, се следват разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с  чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 143/28.06.2023 г., постановено по анд № 363/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр.София, да заплати на „Електро Гарант“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 800 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                       2.