РЕШЕНИЕ
№430/16.07.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №469 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-0438-000002 от 01.01.2021г. , издадена от Началник 03 РУ Пловдив при ОДМВР- Пловдив.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че същата не съдържа мотиви за прилагане на конкретната ПАМ , не съдържа точно описание какво нарушение на закона е извършил и за какво му се налага ПАМ, както и че при издаването и са нарушени процесуалните правила и правото му на защита. Моли за отмяна на оспорената ЗППАМ.
Ответникът – Началник 03 РУ Пловдив при ОДМВР- Пловдив не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В приложено към административната преписка писмено становище излага съображения за законосъобразност и правилност на оспорената заповед като моли подадената срещу нея жалба да бъде отхвърлена. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение серия АA №*** от 01.01.2021г., е констатирано, че на 01.01.2021г., в 11.20 часа в гр.П , на ул.“В Л “ , в посока север-юг, Н.И.Н. управлява лек автомобил „Ауди А6“, с рег. №***, лична собственост, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен номер ARКF – 0023, като пробата е с положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Прието е, че водачът е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 01.01.2021г. при изрично вписване от негова страна, че няма възражения.
На водача е бил връчен талон за изследване №074570, в който е отразено, че извършената предварителна проба с Drug Test 3000 с фабричен номер ARКF – 0023, показва положителен резултат на амфетамин и метамфетамин. Талонът за медицинско изследване е бил връчен на жалбоподателя на 01.01.2021г., в 12.15 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство. Изрично и срещу подпис водачът е отразил , че няма да даде кръв.
Като част от преписката по издаване на оспорени акт е представена справка за нарушите/водач за Н.И.Н. .
От Началник 03 РУ Пловдив при ОДМВР- Пловдив е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №21-0438-000002 от 01.01.2021г., с която на оспорващия Н.И.Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година. Съгласно заповедта, отнети са Свидетелство за регистрация на МПС №********* и два броя регистрационни табели с № ***. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения серия АA №*** от 01.01.2021г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.
По преписката са приложени Заповед №317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР –Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР-Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а , т.4, т.5 б.“а“ и т.6 от ЗДвП, като и два броя заповеди на Министъра на вътрешните работи, видно от които издателят на оспорената заповед към дата 01.01.2021г. изпълнява длъжността Началник 03 РУ Пловдив при ОДМВР- Пловдив.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на
основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №317з-391/06.02.2017г., Директорът на ОДМВР –Пловдив е оправомощил началниците на РУ на МВР към ОДМВР – Пловдив, (т.2) да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а б.”б” от посочената разпоредба.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Предвид горното, оплакването на
жалбоподателя за немотивираност на оспорената заповед е неоснователно.
Не се установява при издаването на заповедта
да са допуснати съществени нарушения на производствените правила, а и конкретни
такива не се твърдят в жалбата.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая ПАМ е
приложена във връзка с установеното управление от жалбоподателя на собственото
му МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което
обстоятелство е констатирано със съставения на 01.01.2021г. серия АA, №***. Жалбоподателят не
оспорва описаната в същия фактическа обстановка, вкл. че при извършената му
проверка тестът е отчел наличието на амфетамин и метамфетамин.
Процесната ПАМ
е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото
производство не бяха оборени с доказателствени средства. АУАН е допустимо
доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното.
По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Както се посочи по-горе в настоящото изложение, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт съответства на материалния закон и на неговата цел.
Предвид изложеното
съдът намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за
законосъобразност, поради което
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0438-000002 от 01.01.2021г. , издадена от Началник 03 РУ Пловдив при ОДМВР- Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: