Р Е Ш Е Н И Е
№……………../………………..2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на 15 октомври 2020г. в състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор
Силвиян Иванов от Окръжна прокуратура - Варна, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно
административно-наказателно дело № 1766 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
С решение №1036/16.07.2020г. на Варненския
районен съд, постановено по н.а.х.д. №1054/2020г., е изменено наказателно
постановление №494430-F535634/12.02.2020г.,
издадено от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Варна, с което на „Д.
Вайс“ ООД за нарушение на чл.124 ал.2 във връзка с чл.119 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 2516 лева
на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, която е
намалена от съда на 1000 лева.
Срещу съдебното решение е постъпила касационна
жалба от „Д. Вайс“ ООД, представлявано
от Р.Д.Д. чрез адв. Й.А., с която се оспорва датата на нарушението. Касаторът изтъква,
че неправилно е подведен под административно-наказателна отговорност за нарушението
по чл.182 ал.1 от ЗДДС е резултатно и води до определяне на данък в по-малък
размер, а не до невярно отчитане на данъчен резултат изобщо в случай, че за
конкретния данъчен период има данък за възстановяване, а не данък за внасяне,
който въпрос е останал неизяснен от наказващия орган. Дружеството не оспорва, че не е отразило
издадените от него фактури №625/10.12.2018г. и №626/20.12.2018г. в дневника за
продажби за данъчен период м.декември 2018г., а ги е отразило за данъчен период
м.ноември 2019г. Фактът, че е фактурите са отразени в дневника за продажби в
следващ период, според касатора обуславя приложението на чл.182 ал.2 от ЗДДС,
по чиято разпоредба имуществената санкция е в размер на 25% от определения в
по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лева. Наведени са и възражения за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на
наказателното постановление, както и присъждане на разноски за двете инстанции.
Срещу същото съдебно решение е постъпила и
касационна жалба от ТД на НАП – Варна чрез ст.юрисконсулт Иванка Герогиева, с
която се оспорва намаляването на имуществената санкция от 2516 лева на 1000
лева, което този касатор приема за неправилно. Иска отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление, като в писмени бележки с вх.№
12145/05.10.2020г. е поискано и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба на „Д. Вайс“ ООД
и намира за основателна касационната жалба на ТД на НАП - Варна. Смята, че е
установен факта на извършване на нарушение по чл.124 ал.2 от ЗДДС, но
неправилно ВРС е изменил имуществената санкция под установения от закона
минимум.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
Двете касационни жалби са процесуално
допустими, тъй като са предявени срещу подлежащ на касационен контрол съдебен
акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от
процесуално легитимирани лица съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок
за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК.
Разгледани по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата на „Д. Вайс“ ООД за ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
В инстанцията по същество е установено, че
дружеството в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице не е отразило в
дневника за продажби за данъчен период м.декември 2018г. фактури, които е
издало в полза на „Родекс Трейд“ ЕООД с №625/10.12.2018г. и №626/20.12.2018г. с
обща данъчна основа в размер на 12 583.34 лева и ДДС в общ размер от
2 516.67 лева. Издадените фактури са отразени в дневника за продажби и в
СД по ЗДДС за данъчен период м.ноември 2019г., поради което наказващия орган е
приел, че „Д. Вайс“ ООД са нарушили изискването по чл.124 ал.2 от ЗДДС във
връзка с чл.119 от същия закон. Наказаното юридическо лице не оспорва факта на
невписване в дневника за продажби на процесните две фактури в данъчния период,
в който са издадени, установено по категоричен начин в хода на
административно-наказателното производство.
Възраженията му за неправилно посочване на
датата и мястото на нарушението са неоснователни. Съгласно разпоредбата на
чл.124 ал.2 от ЗДДС, регистрираното
лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи,
както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. В изпълнение на чл.125 ал.5 от ЗДДС, справката-декларация
по ЗДДС и отчетните регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС – дневника за продажби и
дневника за покупки се подават до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Следователно, фактурите
от данъчен период м.12/2018г. е следвало да бъдат отразени в дневника за
продажби и в справката-декларация и подадени пред органите по приходите до
14.01.2019г. и считано от 15.01.2019г.
дружеството е било в нарушение. Тоест, след изтичане на указания от законодателя срок, в който е
следвало да бъдат извършени/предприети дължимите действие, се установява едно
трайно фактическо състояние, което се квалифицира като продължено
административно нарушение осъществявано чрез бездействие, което се явява
довършено едва с предприемане на дължимите действия, тъй като същината на това
нарушение се изразява в пропускане да се извършат изискуемите от закона
действия. Иначе казано, при продълженото административно нарушение
нарушителят непрекъснато осъществява състава на едно и също административно
нарушение чрез бездействие, при което е налице трайно, продължаващо и
непрекъснато за определен период от време осъществяване на състава на едно и
също административно нарушение, докато не извърши дължимото действие или не
предприеме дължимото поведение, предписано от закона. При продължените
административни нарушения е достатъчно наказващия орган да посочи датата, до
която наказаното юридическо/ физическо лице е следвало да извърши нормативно-определеното
действие, както е направено в разглежданите акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и в наказателното постановление, защото след нейното изтичане нарушителят е в
неизпълнение всеки следващ ден.
Нарушителят е установен при
проверка на 27.01.2019г., като на същата дата е съставен актът за установяване
на административно нарушение, който предвид данъчния характер на нарушението е
съставен в двугодишния срок от извършването му, регламентиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.125 ал.7 от ЗДДС дава възможност за подаване на
справките-декларации и отчетните регистри по електронен път, от което следва,
че мястото на извършване на задължението по чл.124 ал.2 от ЗДДС е седалището на
фирмата, като в случая не се спори, че то е в гр.Варна, което определя и
мястото на извършване на нарушението по същата разпоредба.
Неоснователен е довода на „Д.
Вайс“ ООД за приложимост на чл.182 ал.2 от ЗДДС, предвид факта, че фактурите са
вписани в дневника за продажби за данъчен период м.11/2019г., който не се явява
следващ данъчен период на м.12/2018г.
Основателно, обаче, е
оплакването на „Д. Вайс“ ООД за незаконосъобразност на наказателното
постановление досежно допуснатото от наказващия орган процесуално нарушение при
описание на деянието с оглед на резултатния
му характер. За да бъде наказано данъчно- задълженото лице по чл.182 ал.1 от ЗДДС следва неотразяването на издадените от него данъчни документи – фактури в
отчетните регистри – дневника за продажби за процесния данъчен период да е
довело до определяне на данъка в по-малък размер, за който извод липсват посочени
факти в АУАН и в наказателното постановление. По смисъла на чл.88 ал.1 от ЗДДС,
резултатът за данъчния период е разликата между общата
сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата
сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този
данъчен период. Разпоредбата на чл.82 ал.1 от ЗДДС сочи, че данъкът е изискуем
от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, който се
начислява в издадените от него данъчни документи. При възникване на някое от
условията, посочени в глава Седма „Данъчен кредит“ на ЗДДС, за регистрираното
лице възниква право на приспадане на данъчен кредит - сумата на данъка, която
има право да приспадне от данъчните си задължения през съответния данъчен
период. Когато
начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за
периода - данък за внасяне /чл.88 ал.2 от ЗДДС/, когато данъчният кредит
превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък
за възстановяване /чл.88 ал.3 от ЗДДС/. Ще е налице резултат – определяне на
данък в по-малък размер, ако през данъчния период задълженото лице има данък за
внасяне, за което в наказателното постановление не са изложени факти и обстоятелства. Не са изследвани
записванията в дневника за покупки за м.12/2018г. на „Д. Вайс“ ООД и при
описанието на нарушението не е извършено съпоставяне между общата сума на ДДС,
който е начислен и изискуем от него и общата
сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този
данъчен период. Извършеното от наказващия орган
процесуално нарушение е съществено, защото с допускането му е останал неизяснен въпроса
дали за м.12/2018г. „Д.
Вайс“ ООД е имал данък за възстановяване, а това би означавало липса на резултата, който се изисква за
нарушението по чл.182 ал.1 от ЗДДС – определяне на данък в по-малък размер.
Обсъденото по-горе нарушение на
административно-производствените правила, допуснато в
административно-наказателното производство е довело до неправилно приложение на
материалния закон – чл.182 ал.1 от ЗДДС,
което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Намаляването на санкцията от 2516 лева на 1000 лева
представлява неправилно приложение на
санкционната норма, което би имало съществено значение за отмяна на решението на Варненският
районен съд, ако наказателното постановление беше законосъобразно.
Въззивният съд е трябвало да
отмени незаконосъобразното наказателно постановление и като не го е сторил е
приложил неправилно материалния закон, което обуславя отмяна на решението му.
При този изход на делото е
основателна претенцията на „Д. Вайс“ ООД за присъждане на платеното адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанция
по 360 лева или общо 720 лева.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН Шести
касационен състав на Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1036/16.07.2020г. на Варненския
районен съд, постановено по н.а.х.д. №1054/2020г., вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №494430-F535634/12.02.2020г., издадено от директора на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП – Варна, с което на „Д. Вайс“ ООД за нарушение на чл.124
ал.2 във връзка с чл.119 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена имуществена санкция в размер на 2516 лева на основание чл.182 ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите да заплати на „Д. Вайс“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от Р.Д.Д. съдебни разноски в
общ размер от 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.