№ 144
гр. Шумен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500079 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Й.С. от ШАК, в качеството й на
особен представител на СТ. АНТ. АН. от с. К., срещу решение № 260140/14.12.2021 г. по
гр.д. № 11/2021 г. по описа на НПРС, в частта, в която е признато за установено, че същият
дължи на „ Банка ДСК „ АД сумите 3 871.78 лева – главница, 231.90 лева – договорна лихва
за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава от 10.04.2018 г.
до 28.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва за периода 28.12.2018 г. – 24.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането,
и е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
Жалбоподателят намира решението за постановено в противоречие със закона, при
съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано по съображения,
подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло и му присъди извършените
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Банка ДСК „ АД, гр. София, ЕИК ...,
представлявано от юрисконсулт Ж.Ж. е депозирал отговор, в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 11/2021г.
по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, в
която ищецът е изложил твърдения, че, съгласно договор от 30.05.2016 г. е предоставил на
ответника кредит за текущо потребление в размер на 4 500 лева, със срок на издължаване
120 месеца. Ответникът заплатил 22 погасителни вноски, като последното плащане било на
28.06.2018 г. – служебно събрани суми от наличност по разплащателна сметка. С
нотариална покана от 10.08.2018 г. банката уведомила лицето, че, поради забава при
погасяване на задълженията му по договора, обявява кредита за предсрочно изискуем.
Поканата била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради липсата на
погашения по кредита въпреки изпратената покана- уведомление, кредитът бил обявен за
изискуем считано от 28.12.2018 г.. На 25.07.2019 г. кредиторът депозирал заявление срещу
ответника, въз основа на което, по ч.гр.д. № 979/2019 г. по описа на НПРС му била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 590/26.07.2019 г., за сумите от 3 871.78
лева – непогасена главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. –
27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г.,
57.00 лева – законна лихва от 28.12.2018 г. до 24.07.2019 г., 120.00 лева – дължими такси
/разходи за изискуем кредит/, законна лихва върху главницата от 25.07.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, 90.44 лева – държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което, с разпореждане на заповедния съд от 03.11.2020
г., получено на 09.12.2020 г. на банката било указано да предяви вземанията си по съдебен
ред. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че в качеството си на кредитополучател по договор за
кредит от 30.05.2016 г. ответникът СТ. АНТ. АН. дължи на „ Банка ДСК „ АД сумите от 3
871.78 лева – непогасена главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. –
27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г.,
57.00 лева – законна лихва от 28.12.2018 г. до 24.07.2019 г., 120.00 лева – дължими такси
/разходи за изискуем кредит/, законна лихва върху главницата от 25.07.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, 90.44 лева – държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че
установителният иск бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита
към датата на подаване на заявлението в съда, е поискал СТ. АНТ. АН. да бъде осъден да
заплати на „ Банка ДСК „ АД сумите от 3 871.78 лева – непогасена главница, 446.72 лева –
договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава
за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г., 120.00 лева – дължими такси /разходи за изискуем
кредит/ и законна лихва върху главницата от получаване на исковата молба от ответника до
окончателното погасяване на задължението, като му присъди и извършените по делото
разноски.
2
В срока за отговор назначеният на ответника особен представител е оспорил иска
като се е позовал на нищожност на клаузата от договора, на основание която е начислена
еднократна такса за оценка на риска в размер на 42.55 лева, поради противоречие с чл.10а,
ал.2 от ЗПК и е възразил относно факта, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
преди завеждане на исковата молба, съответно, че кредитополучателят дължи сумите 446.72
лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г. и 26.31 лева – обезщетение за
забава от 26.31 лева за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г..
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.422, ал.1 от ГПК и евентуално съединен с
него осъдителен иск с правно основание чл.124, ал.2, вр. чл.210 от ГПК, чл.430 от ТЗ, вр.
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като с решението си е признал за установено, че СТ. АНТ. АН. следва
да заплати на „ Банка ДСК „ АД сумите от 3 871.78 лева – главница, 231.90 лева – договорна
лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава от
10.04.2018 г. до 27.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва за периода 28.12.2018 г. –
24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 25.07.2019 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед № 590/26.07.2019 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
979/2019 г. по описа на НПРС, отхвърлил е предявения от „ Банка ДСК „ АД срещу СТ.
АНТ. АН. положителен установителен иск относно договорна лихва за периода 10.03.2018 г.
– 27.12.2018 г., за разликата над 231.90 лева до 446.72 лева, както и за сумата от 120.00 лева
– дължими такси, като неоснователен и недоказан и е осъдил ответника да заплати на
ищеца сумите от 131.00 лева – разноски по ч.гр.д. № 979/2019 г. по описа на НПРС и
1 359.12 лева – съдебни и деловодни разноски за първоинстанционото производство,
включая 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва от ответника в осъдителената му част.
В останалата, отхвърлителна част, решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установява, че на 30.05.2016 г. между страните е бил сключен
договор за кредит за текущо потребление за сумата от 4 500.00 лева, със срок на
издължаване 120 месеца считано от неговото първо усвояване, на месечни вноски, съгласно
погасителен план – Приложение № 1 към договора, с падежна дата – 10-то число на
съответния месец. Според чл.8 от договора е бил уговорен променлив лихвен процент за
олихвяване на кредита, а в чл. 9 – ГПР от 9.10. В чл.14 е било посочено, че неразделна част
от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка
ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. В т.15 е било разписано, че
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
3
които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, която е в сила към деня на
съответното плащане. Договорът е бил сключен при преференциални условия по кредитна
програма „ ДСК Престиж Плюс „, като изпълнението му от страна на заемателя е било
обезпечено със залог върху вземания.
Според чл.19.2 от Общите условия към договора е било уговорено, че кредиторът
има право да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.
С нотариална покана рег. № 5398 от 10.08.2018 г., т.2, акт 156 на нотариус рег. №
346, ищецът е уведомил ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от
датата на получаването й. Връчването на поканата е осъществено при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, удостоверено с констативен протокол от 28.1.2018 г..
На 25.07.2019 г. банката е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя, въз основа на което, по ч.гр.д. №
979/2019 г. по описа на НПРС й е била издадена заповед за незабавно изпълнение №
590/26.07.2019 г., с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите от 3 781.78 лева –
главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева –
обезщетение за забава от 10.04.2018 г. до 27.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва за периода
28.12.2018 г. – 24.07.2019 г. и 120 лева – дължими такси, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в
размер на 90.44 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед
на което, с разпореждане № 260618/30.11.2020 г. заповедният съд е указал на кредитора да
предяви вземанията си по общия исков ред, което същият е сторил в законоустановения
срок, по гр.д. № 11/2021 г. на НПРС.
От приложените извлечения от сметки и от заключението на вещото лице по
допуснатата ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че кредитът е усвоен еднократно от ответника на 30.05.2016 г.. За
погасяването му са постъпили общо 1 138.60 лева, като първото плащане е извършено на
10.06.2016 г., а последното на 28.06.2018 г.. От сумата 1 138.60 лева са погасени 628.22 лева
– главница, 507.64 лева – договорна лихва и 2.74 лева – санкционни лихви. Към 25.07.2019 г.
общият размер на непогасените задължения по договора възлиза на 4 521.81 лева, от които 3
781.78 лева – главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018
г., 26.31 лева – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г., 57.00 лева –
законна лихва за периода 28.12.2018 г. – 24.07.2019 г. и 120 лева – разходи изискуем кредит.
В хипотезата на предсрочна изискуемост на кредита, считано от 28.12.2018 г., общият
размер на задълженията се равнява на 5 219.59 лева, от които 3 781.78 лева – главница,
231.90 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева –
обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г., 995.91 лева – законна лихва за
периода 28.12.2018 г. – 10.07.2021 г. и 120 лева – разходи изискуем кредит.
4
Като съобрази горното, съдът намери, че предявеният положителен установителен
иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.422 от ГПК е допустим.
Досежно неговата основателност, съобрази следното от правна страна:
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, за успешно провеждане на защитата му по иск с правно основание чл.415, респ.
чл.422 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: че спорното главно право е възникнало, т.е.
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно правоотношение
между кредитора и длъжника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
длъжника и изпълнение задълженията на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора.
В конкретния случай, страните не спорят относно наличието на валидно
облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на визирания по-горе
договор за потребителски кредит, условията на договора, точното изпълнение задълженията
на кредитодателя по същия и забавата на длъжника при изпълнение на задължението му за
плащане.
Процесният договор и Общите условия към него отговарят на императивните
изисквания за валидност по чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 – 9
от ЗПК и уговорените в тях клаузи не са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП,
приложим на основание пар.13, т.1 от ДР към ЗЗП.
С оглед изявленията на страните е събраните по делото доказателства не се
установяват други основания за нищожност на правната сделка.
Налице е обаче нищожност, поради противоречие със закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК на
отделна клауза от договора, а именно на чл.15, относно дължимост на разходи при изискуем
кредит. Съгласно цитираната разпоредба от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а според
практиката на ВКС, възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за
управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят
дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10,
ал.2 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК. Ето защо, съдът достига до извод, че, поради недействителност
на правното основание, за ищеца не съществува материално вземане за сумата от 120.00
лева – дължими разходи при изискуем кредит, за която искът се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Що се отнася до възражението на ответника за недължимост на сумата от 42.55 лева,
поради нищожност на клаузата по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, съдът счита, че е изцяло
основателно, но ирелевантно за правния спор, тъй като от материалите по делото и
заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установи, че въпросната сума е
събрана като такса за оценка на риска предварително, чрез вноска преди отпускане на
кредита и не е включена в размера на дължимите погасителни вноски нито е част от
5
предявената искова претенция.
Относно изискуемостта на претендираните от ищеца вземания, между страните е
налице спор дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем преди депозиране на
заявлението по чл.417 от ГПК.
По този въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника, тъй като на същия не се изпраща препис от заявлението.
Според ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Разграничението на
вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от
всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
6
на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е
породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че
такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма
причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието
изпълнение се търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост ще е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато
вземането на кредитора. Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена
по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо
тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по
погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се
твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК
не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Съгласно т.2 от ТР № 3/23.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането.
Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е
изрична относно размера на вземането на кредитора - "предсрочно връщане на сумата по
кредита" и изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на
договора лихви. С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът
иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД
искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Според практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, волеизявлението на банката - кредитор
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си. Редовността на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът
се обявява за предсрочно изискуем, е поставена в зависимост от избрания от кредитора
начин за уведомяване. Допустимо е в договора да са уредени способи за връчване на
кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от
страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено.
Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако
ясно разписва определени предпоставки, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на
адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В хипотезите на
уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, положените от кредитора
7
усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при
оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от значение за
редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
по кредита и съответно за момента на нейното настъпване. В случай, че договорът не
съдържа уговорки в посочения по-горе смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит следва да е достигнало до
длъжника, като кредиторът би могъл да избере способ за връчване, който позволява
прилагане на установена със закон фикция. За разлика от извлечението от банкова сметка,
няма основание да се счете, че в поканата кредиторът е длъжен подробно да
индивидуализира просрочените задължения, както и тези които обявява за предсрочно
изискуеми, за да се приеме, че отправя валидно изявление за предсрочна изискуемост.
Длъжникът е страна по договора и знае както размера на отпуснатия и усвоен кредит, така и
каква част от него е погасил, респ. каква част остава дължима и/или просрочена.
Съгласно цитираните по-горе тълкувателни решения и практиката на ВКС, за да
бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, когато в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на
твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда
на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника
– кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми.
В случая се установи, че кредиторът е обективирал изявлението си за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита, считано от получаване на уведомлението, в нотариална
покана до длъжника, връчена му при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на посочения от него в
договора постоянен адрес. Удостоверяването на обстоятелствата по чл. 47 ГПК е извършено
в констативен протокол на нотариуса, съставен на 28.12.2018 г., като констатациите не са
опровергани от страната.
Като съобрази горното, съдът приема, че волеизявлението на кредитора за обявяване
8
на настъпването на предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до длъжника.
На следващо място, от заключението на вещото лице по ССЕ, се установи, че
длъжникът е бил в забава по отношение заплащане на дължимите по договора погасителни
вноски за главница и лихва считано от втората падежна дата – 10.07.2016 г., както и, че
размерът на непогасените към 28.12.2018 г. задължения е бил 3 871.78 лева – главница,
231.90 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г. и 26.31 лева –
обезщетение за забава от 10.04.2018 г. до 27.12.2018 г..
Също така се установи, че изискуемите елементи за възникване предсрочната
изискуемост на задълженията по договора са се осъществили преди подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК – 25.07.2019 г., което налага категоричен извод, че поради настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 28.12.2018 г., към 25.07.2019 г. в полза на
ищеца са съществували ликвидни и изискуеми парични вземания срещу длъжника, основани
на сключения между тях договор за кредит за текущо потребление в размер на 3 871.78 лева
– главница, 231.90 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева
– обезщетение за забава от 10.04.2018 г. до 27.12.2018 г. и 57.00 лева – законна лихва за
периода 28.12.2018 г. – 24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми предявените искови претенции са
основателни и следва да се уважат, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
съответните на уважената част от исковете такси и разноски в заповедното производство, в
размер на 131.00 лева, както и съответните на уважената част от исковете такси и разноски в
първоинстанционното исково производство, в размер на 1 359.12 лева.
Що се касае до заявеното от ответника възражение за прекомерност на определеното
в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, счита, че е изцяло неоснователно и
следва да се отхвърли, тъй като, макар и да е посочил некоректно правното основание,
първоинстанционният съд е определил размера на възнаграждението в съответствие с
приложимата в случая норма на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ и в рамките на установените с нея граници.
Поради произнасяне на съда по главния установителен иск и неосъществяване на
условието, под което е предявен евентуалния осъдителен иск, съдът не дължи произнасяне
по него.
В съответствие с изложените мотиви, настоящата инстанция заключава, че в
обжалваната част първоинстанционното решение е правилно следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 523.09 лева –
възнаграждение за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300.00 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1,
т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260140/14.12.2021 г. по гр.д. № 11/2021 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар в ЧАСТТА, в която е признато за установено, че ответникът СТ.
АНТ. АН., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., обл. .... следва да заплати на „ Банка
ДСК „ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...., сумите от 3 871.78 лева –
главница, 231.90 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева –
обезщетение за забава от 10.04.2018 г. до 27.12.2018 г. и 57.00 лева – законна лихва за
периода 28.12.2018 г. – 24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
590/26.07.2019 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 979/2019 г. по описа на НПРС и в ЧАСТТА, в която СТ.
АНТ. АН. е осъден да заплати на „ Банка ДСК „ АД деловодни разноски по ч.гр.д. №
979/2019 г. по описа на НПРС в размер на 131.00 лева и деловодни разноски по гр.д. №
11/2021 г. по описа на НПРС в размер на 1 359.12 лева.
В останалата отхвърлителна част, решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА СТ. АНТ. АН., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., обл. .... да
заплати на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С....
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 523.09 лева – възнаграждение за
особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1, т.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10