МОТИВИ към Присъда № 4/31.01.2019г. постановена по НОХД № 3/2019г. по описа
на НРС
Подсъдимата А.Ф.П. с ЕГН ********** е предаден на съд затова, че на на неустановени дати през месец юли 2018
година в село А., област Плевен в пощенска станция на „Български пощи” ЕАД при
условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице –
служител, гише в пощенска станция /Началник пощенска станция V категория/, той
и пощенски раздавач, присвоила чужди пари – парична сума в общ размер на
1901.00 /хиляда деветстотин и един/ лева, връчени и в това и качество, като не
ги отчела в касата на Регионално управление „Северен централен регион” при
„Български пощи” ЕАД-Плевен, както следва:
1.на неустановена дата през
месец юли 2018 година в село А., област Плевен в пощенска станция на „Български
пощи” ЕАД в качеството на длъжностно лице – служител, гише в пощенска станция
/Началник пощенска станция V категория/, той и пощенски раздавач, присвоила
чужди пари – парична сума в размер на 1217,88 /хиляда двеста и седемнадесет
лева осемдесет и осем стотинки/ лева, връчени и в това и качество, като не ги
отчела в касата на Регионално управление „Северен централен регион” при
„Български пощи” ЕАД-Плевен
2. на неустановена дата през
месец юли 2018 година в село А., област Плевен в пощенска станция на „Български
пощи” ЕАД в качеството на длъжностно лице – служител, гише в пощенска станция
/Началник пощенска станция V категория/, той и пощенски раздавач, присвоила
чужди пари – парична сума в размер на 683,12 /шестстотин осемдесет и три лева и
дванадесет стотинки/ лева, връчени и в това и качество, като не ги отчела в
касата на Регионално управление „Северен централен регион” при „Български пощи”
ЕАД-Плевен, като случаят е маловажен – престъпление по смисъла на чл.204, б.
„а”, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс на Република
България.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, където
подсъдимия се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в
обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че същото е доказано безспорно. Моли, подсъдимият да бъде признат за
виновен, като съдът му наложи наказание ЛОС за срок от 6м., изтърпяването на
което да бъде отложено с 3 г. изпитателен срок.
Служебният защитник на
подсъдимата също счита, че обвинението е доказано, тъй като направеното от
подсъдимата самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото, а относно
следващото се наказание, застъпва същото становище като прокурора.
Подсъдимата
изразява съжаление за стореното. Не изразява становище по въпроса за
наказанието.
Като
съобрази всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство,
както и направените от подсъдимата признания, съдът счете за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата А.Ф.П. по силата
на трудов договор №977 от 29.05.2007
година, сключен с ТП „Български пощи” -
Плевен, работила на длъжност – служител, гише в пощенска
станция – село А..
В пощенска станция всело А., подсъдимата била
единственият служител на Български пощи. Конкретните трудови задължения на подсъдимата, били отразени в длъжностната
и характеристика, и включвали функции по управление и пазене на повереното и от
работодателя чуждо движимо имущество.
Със Заповед №РД-06-739 от 04.07.2018 г. Директора на СЦР при „Български пощи”
ЕАД-Плевен – свидетеля Павлин Трифонов Кавулски, определил комисия, в състав св.Т.Монова и св.К.Илиева,
която да извърши ревизия в общо 4 бр.
пощенски станции на територията на община Никопол, една от които е и пощенската станция в село А..
В хода на извършената ревизия на
05.07.2018г., комисията установила липса на парична сума в размер на
1217.88 лв. от касата на подсъдимата П..За размера на
установената липса и направените констатации, комисията съставили
Протокол-равносметка, за
проверявания период - 01.07.2018г. до
05.07.2018 г., който подсъдимата подписала. Същият ден, подсъдимата, не могла
да обясни по никакъв начин, причините за
констатираната липса на парични средства. В последствие обяснила на
работодателя си, че т.к. се нуждаела спешно
от парични средства за лични нужди, взела парите, които имала намерение
да върне обратно в касата. Ревизиращите лица, за констатираните липси, изготвили
също и докладни записки до възложителя
на ревизията, който се явява работодател на подсъдимата.
Поради констатираните липси, след
извършената, ревизия в пощенска станция – село А., отчетността на същата била
строго контролирана, онлайн от служители
при РУ-СЦР „Български пощи” ЕАД-Плевен.
В тази връзка на 30.07.2018 г. отново била извършена проверка в пощенска
станция – А. от свидетелката Калинка Илиева, въз основа на нарочна заповед от същата дата на
директора на РУ СЦР „Български пощи” –
Плевен .
При посещението на свидетелката
Калинка Илиева в пощенска станция – село А. , същата отново констатирала ,
липси на парични суми в касата на подсъдимата,
в размер на общо 1901.00 лв. Свидетелката Илиева, установила, също, че
за периода от ревизията на 05.07.2018
г. до проверката на 30.07.2018 г.
липсите нараснали с 683.12лв.
След като и гореописаните действия на подсъдимата
станали достояние на нейният работодател, същата бил дисциплинарно
уволнен със съответната заповед от 30.07.2018г.
По случая било
образувано и проведено настоящото досъдебно производство.
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите: Т.Моново, К.Илиева, П.Кавулски,
Б.Борисов, от приложените писмени доказателства и
доказателствени средства – трудов договор, длъжностна характеристика и
допълнения към нея, Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
30.07.2018г., равносметка на каса при ПС с.А., с отчетник подсъдимата за
периода от 01.-05.07.2018г., вкл. и докладни,
както и от признанията, направени
от страна на подсъдимия, които се подкрепят от всички доказателства по делото.
Анализът
на събрания доказателствен материал сочи, че с деянията си подсъдимата от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.204,
б „а“ от НК, във вр. с чл.201 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. П., като длъжностно лице – „служител гише в
пощенска станция“, /началник пощенска станция V категория/ присвоила парична сума в
размер на общо 1 901.00лв., собственост на Български пощи ЕАД, поверена и да я управлява и пази,
осъществявайки състава на престъплението по чл.201 от НК. Доколкото трудовите и
задължения са включвали и такива по пазене и управление на имущество то следва
да се приеме, че подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл.93, т.1, б „б“ от НК.
Безспорно
е, че подсъдимата е извършила две отделни деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление. Деянията са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото. Ето защо деятелността на подсъдимата представлява
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Предвид
стойностни измерения на предмета на престъплението, чистото съдебно минало на
подсъдимата, проявената от нейна страна на критичност към стореното, то следва да се
приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. /Съдът
не може да я оправдае, за обвинението
което и е повдигнато, т.к.имуществените вреди не са възстановени. От друга страна съдът, като независим и безпристрастен
арбитър между страните няма процесуална възможност да указва на прокурора
да предяви обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него
престъпление или да прекрати наказателното производство за определено
престъпление. Съдебните органи чрез съдебния контрол не могат
да дерогират и заместят конституционните правомощия на прокурора да
решава дали да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво
престъпление./
От
субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл, тъй като при
всяко от деянията е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните им последици.
Предвид
гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимата А.П. се
доказва напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен материал,
както и от направените от същата признания, съдът призна подсъдимата П. за
виновна в извършване на престъпление по чл.204, б „а“ от НК, във вр. с чл.201
от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
При
определяне на следващото се на подсъдимата наказание съдът съобрази, че следва
да определи наказанието на подсъдимата при превес на отекчаващи вината и обстоятелства, а именно: вредите от
престъплението не са възстановени, и въпреки, че подсъдимата изрази съжаление за стореното, съдът не приема, че
същата проява критичност към извършеното, доколкото заявява, че т.к. не
разполага с парични средства и има нужда от такива, то същата не възприема
постъпката си като достатъчно користна и
не се разкайва искрено за действията си, според съда. Следва
да се отчете и обстоятелството, че работодателят и е оттеглил доверието от нея и я е уволнил. Преценявайки всички гореизложени
обстоятелства, съдът прие, че в случая е налице основание за определяне
наказанието при превес на оттекчаващите вината на подсъдимата обстоятелства.
Ето защо на основание чл.204, б „а“ от НК, във вр. с чл.201 от НК във
вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а от НК съдът наложи на подсъдимия наказание ЛОС за срок от 4 месеца, като отложи на
основание чл.66 от НК, изтърпяването на същото с 4г. изпитателен срок.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: