Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 28.02.2012 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия МАЗГАЛОВ гражданско дело №3973 по описа за
2003 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГПК от 1952г. на
основание пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.189, ал.1, изр.1 вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата П.Д. П.- А.-
лично и като законен представител на А.А.А. и Л.А.А. излага, че на 23.10.1998г.
ответниците Р.Б.Д. и Е.Д.С. продали на А. А.А.- съпруг на първата ищца и баща
на втория и третия ищец, недвижим имот- апартамент №** в гр.С., ж.к.”Л.”, бл.***, вх.*, ет.**, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи
помещения със застроена площ от 71,23 кв.м., заедно с прилежащото таванско
помещение №15 с площ от 3,45 кв.м., за сумата от 21300 лева. Сделката била
изповядана с нотариален акт №80, том І, дело №83/1998г. на нотариус при СРС. Заведен
бил иск от трето за настоящия спор лице- В.С.Л., с предмет правото на
собственост върху процесния имот. С решение на СРС,
40 състав по гр.д.№622/1999г. А. А. бил осъден да върне процесния
имот на В.Л.. Съгласно т.4 от договора за покупко- продажба, при наличие на
права на трети лица върху продаваемия имот, продавачите и ответници в
настоящото производство се задължили да заплатят неустойка в размер на
удвоената продажна цена, което отказвали да направят доброволно. Ищците молят
да бъде постановено решение, с което да бъде развален сключения между
ответниците и наследодателя на ищците договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 23.10.1998г., както и ответниците да бъдат осъдени да заплатят
неустойка по т.4 от договора в размер на 42600 лева, от които 28400 лева на
първата ищца и по 7100 лева на втория и третия ищец, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
Ответниците Р.Б.Д. и Е.Д.С. оспорват предявените
искове по основание и размер. Твърдят, че към момента на сключване на сделката
по партидата на имота не е имало вписани вещни тежести и искови молби.
Алтернативно претендират намаляване на неустойката поради прекомерност. Молят
предявените искове да бъдат отхвърлени, претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на
чл.188 от ГПК(отм.), приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представения по делото нотариален акт №80, том І, дело
№83/1998г. на нотариус К.Б. №043 на Нот.камара се
установява, че на 23.10.1998г. между ответниците Р.Б.Д. и Е.Д.С. от една страна като продавачи и А. А.А. от друга страна като купувач, е
сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който продавачите
продават на купувача апартамент №67 в гр.С., ж.к.”Л.”, бл.***, вх.*, ет.**, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи
помещения със застроена площ от 71,23 кв.м., заедно с прилежащото таванско
помещение №15 с площ от 3,45 кв.м., за сумата от 21300 лева. Съгласно т.4 ако се окаже, че към датата на
сключване на договора трети лица са имали права върху имота, същият е обременен
с тежести или продавачите вече са го отчуждили, последните дължат на купувача
неустойка в размер на двойния размер на продажната цена.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници
№2533/07.07.2003г. наследници на починалия на 14.02.2003г. А. А.А. са съпругата
му П.Д. П.- А. и децата му А.А.А. и Л.А.А..
Установява се от представения по делото нотариален акт №14, том І, дело
№15/1998г. на нотариус А. Ч. №310 на Нот.камара, че на 05.10.1998г. В.С.Л.
чрез пълномощника си Г.Ц. Д. е продала на Р.Б.Д.
процесния недвижим имот.
С представеното по делото нотариално заверено пълномощно от 10.09.1998г. В.С.Л.
е упълномощила сина си Г.Ц. Д. да я представлява при продажбата на процесния имот.
С представеното по делото решение от 05.07.2000г. на РС- Кюстендил по
гр.д.№690/2000г. е прекратен брака между ответниците.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници
№2179/01.11.2006г. наследник на починалата на 17.05.2006г. В.С.Л. е синът и Г.Ц.
Д..
С решение от 29.02.2000г. на СРС, 40 състав по гр.д.№622/1999г. е признато
за установено по отношение на В.С.Л., че Е.Д.С., Р.Б.Д., А. А.А. и П.Д. П.- А. не са собственици на процесния имот.
Искането за отмяна на нотариален акт №80, том І, дело №83/1998г. и нотариален акт №14, том І, дело №15/1998г. е
оставено без уважение. С решение от 07.06.2006г. на СГС, ІІв отделение по
гр.д.№2959/2000г. е отменено решението на СРС в частта, с която е оставено без
уважение искането за отмяна на нотариалните актове, като вместо това е
постановена отмяната им. В останалата част решението на СРС е оставено в сила.
С решение №75 от 21.04.2009г. е оставено в сила решението на СГС.
При така установената от събраните доказателства
фактическа обстановка, приета от съда
за безспорна, се налагат следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.189, ал.1,
изр.1 вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД:
Съгласно
чл.189, ал.1, изр.1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице,
купувачът може да развали продажбата
по реда на
чл.87. Следователно, за да бъде уважен
иск на това правно основание, ищците следва да установят при условията на пълно
и главно доказване съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК(отм.) и в
съответствие с изложените в исковата молба твърдения, че към 23.10.1998г.
ответниците не са притежавали правото на собственост върху процесния
имот. С представеното по делото решение от 29.02.2000г. на СРС, 40 състав по
гр.д.№622/1999г., влязло в сила на 21.04.2009г. е установено по отношение на В.С.Л.,
че Е.Д.С., Р.Б.Д., А. А.А. и П.Д. П.- А. не са собственици на процесния имот. Ответниците никога не са придобивали
правото на собственост, тъй като прехвърлителката им
е била представлявана от лице без представителна власт. Предвид изложеното
искът с правно основание чл.189, ал.1, изр.1 вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД се явява основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.92, ал.1
от ЗЗД:
Съгласно
чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се
доказват. За да бъде уважен иск на това правно
основание, ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване
съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК(отм.) и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на валидно договорно
задължение, виновно неизпълнение на това задължение и уговорена между страните
неустойка в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
това именно задължение. Ответникът от своя страна следва да установи, в
съответствие с направените по делото възражения, че неизпълнението се дължи на
причина, за която не може да носи отговорност.
Между страните
не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи наличието на действителен предварителен договор между страните в
предписаната от закона форма, както и изправността на наследодателя на ищците
по него- същият е заплатил изцяло продажната цена към момента на сключване на
договора. Съдът в настоящият му състав
намира обаче, че неизпълнението на продавачите по договора и ответници в
производството Е.Д.С. и Р.Б.Д., на
задължението по т.4 от процесния договор, не може да
им се вмени във вина. Не се установи към момента на сключване на процесния договор да са били вписани тежести или искови
молби по партидата на имота, както и на ответниците да е било известно, че са
придобили имота чрез порочна сделка (при липса на представителна власт на
пълномощника на прехвърлителката им). По тези
съображения искът с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен.
По разноските:
При
този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената,
респективно- на отхвърлената част от исковете. Ищците са освободени от държавна
такса и липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което
разноски не следва да им се присъждат. Ответниците са направили разноски за
адвокатски възнаграждения, както следва: Е.Д.С.-
в размер на 300 лева и Р.Б.Д. в размер на 160 лева, от които съдът намира че
следва да им се присъдят 150 и съответно- 80 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ по реда на
чл.189, ал.1, изр.1
вр.чл.87,
ал.3 от ЗЗД, по иска предявен от П.Д.
П.- А. с ЕГН:**********, А.А.А.
с ЕГН:********** и Л.А.А. с ЕГН:**********, тримата със съдебен с
адрес:***, офис 5, чрез адв.Г.М. от САК против Р.Б.Д. с ЕГН:********** и Е.Д.С. с ЕГН:**********, двамата с адрес:***, чрез адв.Д.В.
от САК, сключения на 23.10.1998г. в гр.С., с нотариален акт №**, том І, дело №83/1998г. на нотариус
К.Б. №043 на Нот.камара, договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по
силата на който Р.Б.Д. и Е.Д.С.
продават на А. А.А. апартамент №** в гр.С., ж.к.”Л.”, бл.***, вх.*, ет.**, състоящ се от една стая, дневна,
кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 71,23 кв.м., заедно с
прилежащото таванско помещение №15 с площ от 3,45 кв.м., за сумата от 21300
лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният
от П.Д. П.- А. с ЕГН:**********, А.А.А. с ЕГН:********** и Л.А.А. с ЕГН:**********, тримата със
съдебен с адрес:***, офис 5, чрез адв.Г.М.
от САК против Р.Б.Д. с ЕГН:********** и Е.Д.С. с ЕГН:**********, двамата с адрес:***, чрез адв.Д.В. от САК, иск с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 42600
лева- неустойка по т.4 от сключения
на 23.10.1998г. в гр.С., с нотариален акт
№80, том І, дело №83/1998г. на нотариус К.Б. №043 на Нот.камара, договор за покупко- продажба на недвижим
имот между Р.Б.Д. и Е.Д.С.,
и А. А.А..
ОСЪЖДА П.Д. П.- А. с ЕГН:**********, А.А.А. с ЕГН:********** и Л.А.А. с ЕГН:**********, тримата със съдебен с адрес:***, офис 5, чрез адв.Г.М. от САК ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Б.Д. с ЕГН:********** на основание чл.64, ал.2 от ГПК(отм.), сумата
от 80 (осемдесет) лева разноски
по производството.
ОСЪЖДА П.Д. П.- А. с ЕГН:**********, А.А.А. с ЕГН:********** и Л.А.А. с ЕГН:**********, тримата със съдебен с адрес:***, офис 5, чрез адв.Г.М. от САК ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Д.С. с ЕГН:********** на
основание чл.64, ал.2 от ГПК(отм.), сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: