№ 1394
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503435 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 200 от 01.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 691/2019 год. по описа на
Софийски окръжен съд, ГО, 3-ти състав, Община Костинброд е осъдена на правно
основание чл.49 от ЗЗД да заплати на Г. А. К. сумата от 10 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на
16.01.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълният размер от 30 000 лева, като са
разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Г. А. К. в отхвърлителната част за разликата от 10 000 до
30 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е занижен с оглед получените увреди. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и постанови ново, с което иска за причинените неимуществени вреди
бъде уважен изцяло.
Решението е обжалвано и от ответника Община Костинброд в осъдителната част, като се
твърди, че ищеца не е доказал твърдяните вреди и в тази връзка се оспорват изводите на
съда по приложението на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че неизяснен е останал въпроса досежно
механизма на произшествието. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемите взаиимно оспорват наведените по жалбата на насрещната страна оплаквания,
като неоснователни.
1
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата Г. А. К. е пострадала в резултат на падане при пресичане на силно заледената улица
„Шопска камуна“ при № 27 в с. Петърч, при изпълнение на служебните си задължения като
инкасатор на ЧЕЗ, станало на 16.01.2019 год. /показания на свидетеля Е. В., който е
очевидец на събитието и разпореждане № 22997/22.01.2019 год. на НОИ/. Собствеността на
пътя в този участък /неоспорено обстоятелство от ответната страна/, противоправното
бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неизпълнението на задължението
за поддържане на пътното платно в състояние осигуряващо безопасност за движещите се по
него, включително и пресичащи пешеходци, телесните увреждания на пострадалия ищец и
причинната им връзка с деликта са установени от събраните пред първата инстанция
доказателства.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице травматолог д-р К. въз основа на приетите по делото медицински документи,
която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че
ищцата вследствие на инцидента е получила счупване в горния, наложило ползване на
гипсова шина и причинило временна нетрудоспособност за период от 99 дни. Болките от
фрактурата са били с висока интензивност, с успокояване за срока на гипсовата имобилация
до слаби, но с изостряния до умерени при опит за раздвижване на лакътната става и по
време на рехабилитацията. След 3-тия месец болките са утихнали, тъй като фрактурата е
зарастнала в този срок. Пострадалата е търпяла болки и страдания и от временното
обездвижване на горния крайник за 40 дни в свито състояние на лакътната става, което е
затруднило личното й самообслужване. Установя, че след извършения личен преглед е
констатирано пълно възстановяване при ищцата, не са установени усложнания и не се
очакват болки за в бъдеще, освен дискомфорт при промяна на времето и евентуално поява
на късна артроза в лакътната става, която ще затрудни най-вече ротационните движения на
същата.
2
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел П. К., живеещ на семейни начала с
ищцата, чиито показания съдът цени в хипотезата на чл.172 от ГПК, се установява, че
последната, след инцидента изпитвала силни болки, продължили за около 3 месеца.
Нолажило се носене на гипс за период от 20 дни, което затруднило обслужването й в
ежедневието. Провела две рехабилитации за по десет дни всяка в гр.Костинброд. посочва, че
в момента изпитва болки при промяна на времето и при изправяне на ръката. Притеснява се
при ходене, при поледица.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта – януари 2019 г., възрастта на
пострадалата, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 10 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, страните не си дължат разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200 от 01.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 691/2019 год.
по описа на Софийски окръжен съд, ГО, 3-ти състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3