Решение по дело №7630/2009 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1337

 

гр. Варна, 19.04.2010 год.

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година, в състав:

                                                   

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА

 

при секретаря А.Д. и Динкова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7630 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е  с правно основание чл.99, ал.1 от СК.

 

В предявената искова молба ищцата П.К.М.  излага, че с ответника И.А.Б. са сключили граждански брак на 26.10.1988 г. От брака си имат родено едно дете – Р.И. Б. ЕГН ********** , което е навършило пълнолетие.Ищцата твърди, че първоначално в отношенията на съпрузите имало топлота и обич, и всеки от тях полагал усилия за изграждане на семейството и спазване на съпружеските си задължения. Твърди, че време на брака страните са придобили  недвижим имот в режим на СИО, чрез Договор №18154/05.02.91г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавни имоти,  представляващ жилище №***, находящо се в гр.*****, състоящо се от: стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 39.51 кв.м., с принадлежащото му избено помещение №***, с полезна площ 5.80 кв.м., 0.7857% идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото от 45.07 кв.м., при съседи на жилището: тревна площ, ап.***, ст.клетка, ап.***, на избеното помещение:****, коридор, изба на ап.***. Твърди, че преди около пет години ответника внезапно променил поведението си-станал раздразнителен и започнал да вдига скандали по най-малкия повод. Твърди, че скоро след това ответника напуснал семейното жилище и отишъл да живее при своя приятелка. Твърди, че от пет години съпрузите са във фактическа раздяла, като ответника живее с друга жена и не се интересува от нея и детето им, и не полага грижи за тях. Твърди, че тя и  детето понастоящем живеят в семейното жилище. Предвид  горното, ищцата сезира съда с искане да прекрати сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на съшия по вина на ответника.

Ищцата  предявява и не брачни искове:

1. За предоставяне на ищцата на ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*****=

2.За възстановяване, след прекратяването на брака на пред брачното фамилно име на съпругата-М..

                        В съдебно  заседание по същество, се явява лично и чрез  процесуалния си представител поддържа исковата си претенция, като моли да и бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се подържа становище, че бракът е действително е дълбоко и непоправимо разстроен, но вината за това се носи от съпругата. Оспорва и предявения от ищцата не брачен иск за предоставяне на ползване на семейното жилище.В отговора на исковата молба, ответника твърди, че в началото на брака в отношенията между съпрузите имало обич и топлота, взаимност и искреност. Твърди, че проблемите между съпрузите се породили в резултата от циничното и безотговорно поведение на съпругата му спрямо съпружеските взаимоотношения, възпитанието и отглеждането на детето им. Твърди, че съпругата му постоянно отправяла забележки и безпричинни упреци към него, демонстрирала не скритата досада по отношение на разбиранията и навиците му, и апатия духовната и интимна близост между съпрузите. Твърди, че, поведението на съпругата му го разочаровало и той разбрал, че се заблуждавал относно характера и качествата й. Твърди, че постепенно в хода на съвместното живеене, установил че съпругата му има користни амбиции и цели спрямо него, който добре е прикривала. Твърди, че промяната в поведението на съпругата му, довела до охладняване в отношенията между съпрузите, а с времето и до пълен разрив. Твърди, че нежеланието му да живее фиктивно и лицемерно със съпругата му, го мотивирало да напусне семейното жилище, той се е  изнесъл, но не при друга жена или намерение да съжителства с такава, а защото не можел повече да съжителства със съпругата си. Твърди, че семейно жилище-Апартамент №***, находящ се в гр.***** е закупено от него с лични средства и съпругата му няма принос към придобиването му. Твърди, че средствата, с които е изплатено жилището е получил от баща си, чрез прехвърляне на жилищно-спестовен влог, преди брака. Твърди, че наред с това имота е придобит под условие-лично поети от него дългосрочни ангажименти към работодател, поради което съпругата му няма заслуги за придобиването му.       

 Предявява насрещен брачен иск за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разтроен по вина на съпругата и насрещни не брачни искове за предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***** и за възстановяване, след прекратяване на брака, на предбрачната фамилия съпругата. Претендират деловодни разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение предявения иска, като уважи насрещния такъв, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.                 

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак И.А.Б. и П.К.М.  са сключили граждански брак на 26.10.1988г., за което е бил съставен акт за граждански брак № *** от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е приела след брака да носи фамилното име Б..

Видно от Договор № 18154/05.02.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредба за държавни имоти на 05.02.1991 г. страните са придобили недвижим имот, находящ се в гр.**** – представляващ  семейното жилище на съпрузите. На л. 17-22 ст. от делото са приложени документи касаещи придобиването на семейното жилище – копие на книжка  жилищно  - спестовен влог и удостоверение от ДСК.

Видно от нотариален  акт за дарение на недвижим имот № ***,том ****,дело **** г. на 20.05.1993г. ищцата е придобила  ¾ ид. части от  апартамент №*** ,находящ се в гр*****.

Видно от нотариален  акт за дарение на недвижим имот № ***,том ***рег. №***, дело ****г. на 01.12.206г. ищцата е придобила  1/4 ид. части от  лозови насъждения м. *****в землището на кв.*****в едно със сезонна постройка от **** м.Описаната собственост се установява и от удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице от 26.11.2009 г.

От удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице от 26.11.2009 г., се установява, че в Службата по вписванията в гр.Варна, ответника И.А.Б. през периода 25.11.1999 г. до 25.11.2009 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания.

 Видно от писмо на Община – Варна ”Дирекция ”Местни данъци” от 18.11.2009г. ответника е декларирал недвижими имоти находящи се в - гр.****.

В качеството им на свидетели по делото са разпитани посочените от ищцовата страна свидетели Б.Н.Т./дъщеря на страните/ чиито показания съда цени в условията на чл. 172 от  ГПК, като обективни и без противоречиви и доколкото се базират на лични впечатления и С.Р.С./ и двете без родство със страните/. Съвкупно от техните показания се установява, че в началото на съвместния им живот отношенията между съпрузите са били добри, до преди около 5 години. Разделили са се през 2004 г. , когато ответника се е изнесъл от семейното жилище. Ответника, често е отсъствал от дома, прибирал се късно вечер. Той лично е споменавал , че има извънбрачна връзка с друга жена, като връзката му е от м.02.2004 г. В периода след влошаване на отношенията между съпрузите е имало скандали. Работели са и двамата. След като се е изнесъл от семейното жилище, грижите за детето  са поети от ищцата, като ответника не е давал средства. Не се интересувал от семейството си, като част от дрехите му още са в семейното жилище.

Разпитани са и посочения от ответната страна свидетел С.Т.С./ без родство със страните/.От изложените гласни доказателства, се установява, че проблемите между съпрузите са започнали през 2003-2004 г., от когато и не живеят заедно.На ответника често му се налагал да отсъства по работа, като след това съпругата му правела скандали, че той е отсъствал. Когато е трябвало да се плаща нещо за семейството той е плащал. Не знае да е поддържал връзка с друга жена.

Изложените обстоятелства налагат извода, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните е довело да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция (чл. 4, 14-16 и 18 СК) и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите,нито за детето, нито за  обществото. Горното обуславя и крайния извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на основание чл.99, ал.1 от СК.

Съдът, за да се произнесе на основание чл.99, ал.2 от СК по въпроса за ВИНАТА, намира следното:

От събрания по делото доказателствен материал се установяват изложените от ищцата твърдения, че основна причина за разстройството на брачните отношения е поведението на ответника. Същия се е изнесъл от семейното жилище и се е дезинтересирал от семейството си. Св. **** лично е чула от него , когато е казал на майка й, че от 02.2004 г. ответника поддържа интимна връзка с друга жена.

По отношение на изложеното  от ответника, за поведението на ищцата – цинично и безотговорно отношение спрямо съпружеските им взаимоотношения и възпитанието на детето, не са събрани категорични и безспорни доказателства. Установено е по делото, че ищцата  се е грижила  за дома и семейството си, както и за отглеждането на детето. От събрания по делото доказателствен материал не се установяват изложените от ответника, провинения на ищцата. Поради горното, съдът обявява, че вина за разстройството на брака има мъжът.

По отношение на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ съдът съобрази следното:

И ищецът и ответникът са  заявили претенция за ползване на семейното жилище, находящо се в гр.*****. Съдът, като съобрази, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжът, намира че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищцата.

По отношение на  ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата след прекратяване на брака, съдът като съобрази нейното искане, да й бъда възстановено пред брачното фамилно име, както и същото искане от страна на ответника, намира, че след прекратяване на брака съпругата следва да носи пред брачното си фамилно име М..

Предвид материалното и имотно състояние на страните и на основание т.2 чл.6 от Тарифа към ЗДТ и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. Съгласно чл.329 ал.1 ГПК, същата следва да се заплати от ответника.

Ответника следва да бъде съден да заплати на ищцата и направените от нея разноски в размер на 430.00 лв., представляващи заплатени държавни такси и възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78  ал.1 от ГПК.

Предвид изхода на делото , искането на ответника за заплащане на  направените от него разноски следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между П.К. Б. ЕГН ********** и И.А.Б. ЕГН **********, сключен на 26.10.1988 г., с акт № **** пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.99 ал.1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения имат МЪЖЪТ.

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.**** на П.К. Б. ЕГН ********** .

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата  да носи  ФАМИЛНОТО  ИМЕ М. .

 

ОСЪЖДА И.А.Б. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на 50.00/петдесет/ лв. на основание т.2 чл.6  от Тарифа  към   ЗДТ  във вр. чл.329  ал.1от ГПК.

 

  ОСЪЖДА И.А.Б. ЕГН ********** ***  да заплати на П.К. Б. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 430.00/четиристотин и тридесет/ лв., представляващи заплатени държавни такси и възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78  ал.1 от ГПК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.А.Б. ЕГН ********** ***  за осъждане на П.К. Б. ЕГН ********** ***, да заплати направените по делото разноски в размер на 521.50 лв.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                 Районен съдия: