Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Плевен,19.06.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на 12.06.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр.дело № 1712 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.150 от СК.
Делото е образувано въз основа на
подадена искова молба от В.М., като майка и законен представител на малолетното
дете В.К., против К.К., с която е предявен иск на основание чл.150 от СК.
Твърди се, че на основание влязла в сила спогодба между страните ответникът се е съгласил да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка в размер 100лв., считано от 01.05.2012год.
Изминал е период от време, през който нуждата на детето от издръжка се е
увеличила, което разгледано с нарастване на възрастта му и промяната на социално
- икономическите условия на живот, обосновава искане за увеличение на
издръжката в размер на 160лв.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез назначения
особен представител адв.В.И. от ПлАК,
който оспорва иска изцяло и навежда подробни доводи. Счита, че изминалият
период от време не обосновава увеличаване на издръжката на детето в по-голям
размер.
В
о.с.з. ищцата не се явява, представляван от адв.Н.Я., който поддържа иска и навежда
доводи в о.с.з.
В
о.с.з., ответникът не се представлява от назначения особен представител – адв.В.И.
от ПлАК, но същият е изразил подробно
становище в представена писмена молба, както и е представил писмена
защита, приета по делото, в която са наведени подробни доводи по съществото на
правния спор. Представени са и доказателства за
уважителни причини за неявяването на особения представител в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим и изцяло основателен.
Не се спори, че ответникът е баща на детето В.К.К.;
че съгласно утвърдена от съда спогодба се е съгласил да му заплаща месечна
издръжка в размер 100лв., считано от 01.05.2012год. В тази връзка по делото са
представени и приети писмени доказателства, а
именно: съдебна спогодба,
обективирана в протокол от о.с.з., проведено на 02.07.2012год. по гр.д.№3033/2012год.
по описа на ПлРС; удостоверение за раждане на детето В.. От приетото като
доказателство по делото удостоверение, приложено на л.7 от делото, се
установява, че детето през учебната
2017/2018год. е записано като ученик в VI клас в СУ“С.С.К.М.“ - ***. Представено е удостоверение за идентичност на имената на
ищцата.
Страните спорят досежно търсения от
ищцата по-голям размер издръжка, като е изразено становище от страна на адв.В.И.,
че искът се явява допустим и изцяло
неоснователен.
Ищцата
обосновава иска си с изминалия период от
време, който сам по себе си обосновава определяне на издръжка в по-голям
размер, при все, че досегашният размер
издръжка, дължим от ответника е в
размер – по-малък от минималния, определен от закона. Съдът приема, че това е
единственият фактор, който следва да съобрази при произнасяне по съществото на
спора. Това е така, т.к. от страна на ищцата не се представят доказателства /няма
дори и твърдения/ за това детето В.да има нужда от издръжка, извън обичайната.
Няма нито твърдения, нито доказателства, за това детето да посещава някакви
извънкласни мероприятия/ частни уроци във вр. с усвояване на учебния процес,
курс по чужд език, спорт и др./, които да са платени. Макар това да не е пряко
свързано с произнасянето на съда по предмета на делото, няма твърдения за това
дали досегашният размер издръжка се заплаща от бащата редовно или не, не се
представят и доказателства за това. Видно е, че
посоченият адрес на майката на детето е в гр.Плевен, а от приложеното удостоверение на л.7 от делото се установява,
че детето В.учи в учебно заведение в ***. В тази връзка обаче /нито в исковата молба, нито
впоследствие, вкл. и в о.с.з./ от страна на ищцата не са изложени каквито и да
било твърдения и то от такова естество, че да са пряко свързани с предмета на
иска, с който съдът е сезиран. Ищцата е представила доказателства за това, че й е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано
от 24.02.2018год. до 23.06.2018год. в
размер на 9,00лв. дневно.
По
отношение ответника са представени доказателства за това, че притежава два
недвижими имот в гр.Плевен - единият в ***, 81,98кв.м. /изцяло негова
собственост/ и на ***- РЗП 45,44кв.м. /съсобствен с В.К./. Притежава и два леки
автомобила – ***и ***– л.50 от делото. По делото не се събраха доказателства за
точното местонахождение на ответника –
не е налице яснота дали същият пребивава на територията на страна или е в чужбина. Установява се, че няма
регистрирани трудови договори за периода от 07.07.2012год. до 05.06.2018год. –
л.62 от делото. От приетото като доказателство по делото удостоверение за
родствени връзки /л.48 от делото/ се установява, че ответникът има само едно
дете, а именно В.К. и майка – В.К..
Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал.2-ра
на същия текст. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. В тази
връзка следва да се отбележи, че освен бащата /ответник в процеса/ и майката
следва да осигурява месечна издръжка на детето си, независимо от
обстоятелството, че на нея е
предоставено упражняването на родителските права. Разбира се, това следва
да се отчита, т.к. родителят, при когото детето живее ежедневно следва да
покрива нуждите му от издръжка, които са от най-различно естество. Ответникът е
в трудоспособна възраст, като по делото не се събраха доказателства за това същият да има специфични нужди или проблеми, които да
налагат същият да отделя за себе си
издръжка, извън обичайната такава. Безспорно е, че досегашният размер
издръжка, който се е задължил да заплаща следва да бъде увеличен, т.к.
същият е под минималния, визиран в
закона. В случая следва да се отчете от една страна това, че ищцата не попълни
делото с доказателства, касаещи конкретно нуждата на детето от издръжка и
обосноваващи необходимостта от такава, която да е над минималния размер. От
друга страна, при тази процесуална неактивност на ищцовата страна, следва да се съобрази
обстоятелството, че ответникът се представлява по делото от особен
представител, който въпреки
проявената процесуална активност за
попълване на делото с доказателства и попълването с такива, няма информация за
това нито къде понастоящем е ответникът, работи ли или не, в какво здравословно
състояние е и т.н. При това положение и след като съобрази изминалия период от първоначалното определяне
на дължимата от ответника издръжка на
детето В., съдът приема, че същата следва да бъде изменена от 100лв. - на
150лв. За разликата до претендираните 160лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху увеличения размер
на издръжката – 72лв. и
разноски за особен представител по сметка на съда – в размер 300лв., както и да заплати на
ищцата разноски за един адвокат – в
размер 150лв. /не следва да се редуцира размерът, т.к. е под минималния/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена със
спогодба, одобрена по гр.д. № 3033/2012год. по описа на Плевенски районен съд,
влязла в сила на 02.07.2012год., като ОСЪЖДА К.Ю.К., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, представляван по делото от особен представител –
адв.В.И. от ПлАК, ДА ЗАПЛАЩА на В.К.К., ЕГН **********, чрез майката и
законен представител В.Г. М., ЕГН **********,***
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА вместо по 100лв. - по 150лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2018год.,
до настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 160лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК К.Ю.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 72лв. и разноски за назначен особен представител – 300лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К.Ю.К.,ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г. М., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер 150лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да тече от 27.06.2018год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: