Решение по дело №13616/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3884
Дата: 16 август 2023 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20221110213616
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3884
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110213616 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***
(макар в жалбата да се сочи като правна форма на търговското дружество ЕООД, от
ТРРЮЛНЦ, достъпен посредством Интернет, е видно, че от 07.02.2022 г. в регистъра е
вписана съответната промяна досежно правната форма, която вече е ООД) чрез управител,
респективно чрез процесуален представител, срещу ЕФ серия Г, № 0045635, на СДВР, с
който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. От
страна на въззивника се иска оспорваният фиш да бъде отменен (като се претендира и
присъждане на разноски), във връзка с което се излагат лишени от конкретика доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност. Въззиваемата страна излага становище за
материална и процесуална законосъобразност на ЕФ, претендирайки потвърждаването му и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От проведения в съдебно заседание оглед, респективно от така огледаното, както и от
писмените доказателствени материали (с направените по-долу уточнения) - освен спазването
при издаване на процесния фиш на съответната заповед на министъра на вътрешните работи
за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид, както и освен това, че обжалваният
фиш е издаден на 29.08.2022 г. и е връчен на нарушителя на 27.09.2022 г. – се установява
още управлението на посоченото в ЕФ МПС по времето и на мястото, указани също във
фиша, собственическото качество към процесната дата 20.07.2022 г. по отношение на
въпросното МПС на дружеството-въззивник, както и това, че по отношение на съответния
автомобил задължителна застраховка (застрахователен договор) „Гражданска отговорност“
1
към посочената преди малко процесна дата не е била сключена (не е имало валиден
застрахователен договор от съответния вид). Следва да се уточни, че е очевидно, че
посочената в съответната приложена по делото (към преписката) разпечатка дата на влизане
на ЕФ в сила е такава при липса на обжалване, както и че в същата разпечатка погрешно е
посочена дата на обжалване 12.10.2022 г., докато от съответния приложен пощенски плик е
видно, че жалбата е подадена на 10.10.2022 г., като са налице и други клейма върху плика,
които са от 12.10.2022 г. Що се отнася до приложената ежедневна форма на отчет, то същата
съдържа нулев запис относно констатирани нарушения, който, обаче, при внимателен
прочит е видно, че се отнася само до спрените за проверка ППС, като е налице отделен запис
за заснети клипове с АТСС.
Правилно (с оглед изложеното до момента) е приложен при издаване на ЕФ материалният
закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден
особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на
задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС.
Налагането на имуществена санкция (а не на глоба – съобрази и чл. 83 от ЗАНН!) и
позоваването в самия фиш на разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ еднозначно сочи, че
ЕФ е издаден в действителност срещу юридическото лице, явяващо се собственик на
заснетото МПС, а не срещу посочения във фиша законен представител на това юридическо
лице (юридическото лице е упражнило реално и по същество процесуалното си право на
жалба посредством депозирането на процесната такава, независимо от меко казано крайно
неудачното формулиране на съдържанието на атакувания ЕФ /съобразно съответната
министерска заповед/ от гледна точка на това кое точно лице се санкционира).
При всяко положение липсват нарушения на процесуалните правила, които реално да са
ограничили процесуалното право на защита или каквото и да било процесуално право и
въобще нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени (съобрази чл.
335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!).
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на
обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
4 от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход на делото,
съобразявайки и степента на неговите правна и фактическа сложност, на основание чл. 63д,
ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ в тежест на въззивника и в полза на СДВР
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение (имайки предвид действителното
участие на юрисконсулт като процесуален представител на въззиваемата страна, макар и
само посредством писмено възражение срещу жалбата) в размер, съответстващ на
минимума по последната посочена разпоредба.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г, № 0045635, на СДВР.
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление съгласно ТРРЮЛНЦ ***, да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на***
(макар в жалбата да се сочи като правна форма на търговското дружество ЕООД, от
ТРРЮЛНЦ, достъпен посредством Интернет, е видно, че от 07.02.2022 г. в регистъра е
вписана съответната промяна досежно правната форма, която вече е ООД) чрез управител,
респективно чрез процесуален представител, срещу ЕФ серия Г, № 0045635, на СДВР, с
който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. От
страна на въззивника се иска оспорваният фиш да бъде отменен (като се претендира и
присъждане на разноски), във връзка с което се излагат лишени от конкретика доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност. Въззиваемата страна излага становище за
материална и процесуална законосъобразност на ЕФ, претендирайки потвърждаването му и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От проведения в съдебно заседание оглед, респективно от така огледаното, както и от
писмените доказателствени материали (с направените по-долу уточнения) - освен спазването
при издаване на процесния фиш на съответната заповед на министъра на вътрешните работи
за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид, както и освен това, че обжалваният
фиш е издаден на 29.08.2022 г. и е връчен на нарушителя на 27.09.2022 г. – се установява
още управлението на посоченото в ЕФ МПС по времето и на мястото, указани също във
фиша, собственическото качество към процесната дата 20.07.2022 г. по отношение на
въпросното МПС на дружеството-въззивник, както и това, че по отношение на съответния
автомобил задължителна застраховка (застрахователен договор) „Гражданска отговорност“
към посочената преди малко процесна дата не е била сключена (не е имало валиден
застрахователен договор от съответния вид). Следва да се уточни, че е очевидно, че
посочената в съответната приложена по делото (към преписката) разпечатка дата на влизане
на ЕФ в сила е такава при липса на обжалване, както и че в същата разпечатка погрешно е
посочена дата на обжалване 12.10.2022 г., докато от съответния приложен пощенски плик е
видно, че жалбата е подадена на 10.10.2022 г., като са налице и други клейма върху плика,
които са от 12.10.2022 г. Що се отнася до приложената ежедневна форма на отчет, то същата
съдържа нулев запис относно констатирани нарушения, който, обаче, при внимателен
прочит е видно, че се отнася само до спрените за проверка ППС, като е налице отделен запис
за заснети клипове с АТСС.
Правилно (с оглед изложеното до момента) е приложен при издаване на ЕФ материалният
закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден
особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на
задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС.
Налагането на имуществена санкция (а не на глоба – съобрази и чл. 83 от ЗАНН!) и
позоваването в самия фиш на разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ еднозначно сочи, че
ЕФ е издаден в действителност срещу юридическото лице, явяващо се собственик на
заснетото МПС, а не срещу посочения във фиша законен представител на това юридическо
лице (юридическото лице е упражнило реално и по същество процесуалното си право на
жалба посредством депозирането на процесната такава, независимо от меко казано крайно
неудачното формулиране на съдържанието на атакувания ЕФ /съобразно съответната
министерска заповед/ от гледна точка на това кое точно лице се санкционира).
При всяко положение липсват нарушения на процесуалните правила, които реално да са
ограничили процесуалното право на защита или каквото и да било процесуално право и
въобще нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени (съобрази чл.
335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!).
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на
1
обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
4 от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход на делото,
съобразявайки и степента на неговите правна и фактическа сложност, на основание чл. 63д,
ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ в тежест на въззивника и в полза на СДВР
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение (имайки предвид действителното
участие на юрисконсулт като процесуален представител на въззиваемата страна, макар и
само посредством писмено възражение срещу жалбата) в размер, съответстващ на
минимума по последната посочена разпоредба.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
2