№ 66
гр. Търговище, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500102 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. СТ. СЛ. от гр.Търговище, действаща
чрез процесуалния си представител адв.Н.С. от АК-Търговище против
решение №86/18.02.2022г., постановено по гр.д.№673/2021г. на Районен съд-
Търговище, с което на осн.чл.422, ал.1 от ГПК е установено съществуването
на вземане в размер на 25 333.76 лв., представляващо задължение по акт за
начет №11-0425/ 05.12.2018г., от което 20 000 лв. - главница, ведно с
законната лихва, считано от 19.11.2020 г. до окончателното й изплащане и
законна лихва в размер на 5 333.76 лв. за периода 04.04.2018 г.-18.11.2020г.,
от която 1 366.78 лв. за периода от 04.04.2018г. -15.12.2018г. и 3 966.98 лв. за
периода от 06.12.2018г. до 18.12.2020г., за което в полза на ищеца „Т......”
ЕООД-гр.Антоново/н/, ЕИК 12554.... е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ №826/29.12.2020г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№1645/2020 год. на Районен съд-Търговище, като
на ищеца са присъдени направените по делото разноски в размер на 1 280 лв.,
а по сметка на съда-държавна такса в размер на 506.68 лв. С доводи за
нарушения на закона и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.
1
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Въззивната жалба е допустима и основателна.
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр с чл.21, ал.1, т.2 от
ЗДФИ за сумата 25 333.76 лв., представляващо задължение по акт за начет
№11-0425/05.12.2018г., от което 20 000 лв.-главница, ведно с законната
лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното й изплащане и законна лихва
в размер на 5 333.76 лв. за периода 04.04.2018 г.-18.11.2020г., от която 1
366.78 лв. за периода от 04.04.2018г. -15.12.2018г. и 3 966.98 лв. за периода от
06.12.2018г. до 18.12.2020г., за което е издадена заповед по чл.417, т.9 от ГПК
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №826/29.12.
2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1645/2020г. на Районен съд-
Търговище, е обоснован с неизпълнение на задължението към ищцовото
дружество от страна на ответницата, възразила срещу заповедта за
изпълнение по реда на чл.414 от ГПК.
С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата
оспорва иска с възражения за липса на предпоставки за ангажиране на
имуществената й отговорност.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
прие за установено следното:
Ответницата е заемала длъжността „служител човешки ресурси“ в
„Т......” ЕООД-гр.Антоново/н/, като с пълномощно №283-203/30.05.2017г. от
управителя е овластена да представлява дружеството пред „П..“АД-гр.София
с права да се разпорежда със средства по всички банкови сметки на
дружеството-достатъчно да се приеме, че същата е лице, носещо имуществена
отговорност по смисъла на чл.23, ал.1, т.1 от ЗДФШ, тъй като е натоварена да
получава, съхранява, разходва и отчита пари на дружеството, дори и без да се
съобразят свидетелските показания на управителя Г.А., предвид несъмнената
му заинтересованост от изхода на делото, че фактически й е възложил кешови
разплащания към работниците и към външни кредитори относно задължения
за ел.енергия, вода и други консумативи, както и възнаграждения по
2
граждански договори.
Съгласно акт за начет №11-04-25/ 05.12.2018г., при извършената от
АДФИ ревизия е констатирана липса на сума в общ размер на 20 000 лв.,
изтеглена от ответницата от разплащателната сметка на дружеството с 2 бр.
платежни нареждания от 29.01.2018г. и 31.01.2018г., без тези средства да са
постъпили в касата на ищеца и без да са представени първични счетоводни
документи за извършени разходи за сметка на дружеството в такъв размер,
като възраженията на ответницата, че е предоставила лично сумата на
управителя, по чието нареждане е изтеглила същата и с която са изплатени
заплати на служителите, не са приети за основателни в административното
производство.
Проверката е установила и че за периода 01.01.2013г.-04.04.2018г. не е
извършвана инвентаризация на касата, не са съставени протоколи за касова
наличност, не е водена касова книга, нито е рагламентирана дейността на
касиера.За времето от 01.01.2018г. до 04.04.2018г. лично управителят е
извършил разходи в брой от касата в размер на 24 646 лв. и е изтеглил от
банковите сметки парични средства в общ размер на 137 900 лв.
С оглед регламентацията по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ относно
имуществена отговорност за липса, в акта за начет не е необходимо да се
правят констатации за виновното поведение на отчетника, достатъчно е да се
установи получаването на конкретно имущество и неотчитането му, а в
тежест на последния е да опровергае посочените обстоятелства, предвид
презумптивната сила на фактическите констатации по акта-чл.22, ал.5 от
ЗДФИ.
В конкретния случай, сумата от 20 000 лв. е изтеглена от ответницата,
като оправдателни документи за разходването й не са съставени, но това
обстоятелство не е достатъчно само по себе си да обуслови извод за наличие
за причинена от нея щета.Напротив-заключението на назначената съдебна
икономическа експертиза установява, че процесните две суми от по 10 000 лв.
са отразени като внесени в касата на дружеството на съответните дати, както
чрез увеличението на паричните наличности в касата-дебит счетоводна
сметка 501“каса“, така и чрез намаление на паричните наличности в
банковата сметка-кредит счетоводна сметка 503 2 „разплащателна сметка в
лева П..“, с една и съща операция, т.е. в счетоводната програма на
3
дружеството е отразено постъпването в касата на изтеглените от банковата
сметка пари.По същия начин са отразени и извършените от ответницата
тегления от банковата сметка през 2017г. в общ размер на 163 500
лв.Същевременно, няма счетоводно отразяване на получени от касата суми от
страна на ответницата.При тези обстоятелства, отчитането на изтеглените от
банката пари от страна на ответницата е удостоверено в счетоводството на
дружеството от оправомо-щените за това лица, т.е. ръководството е приело по
този начин посочените парични средства, а за какви нужди са изразходвани
тези средства след внасянето им в касата са въпроси, които не касаят
задълженията и отговорността на посоченото лице за отчет на получените от
банката суми.Така, както би било, ако ответницата е получила суми от касата
за плащане на ток, вода, заплати и възнаграждения по граждански договори, и
не е представила доказателства за тези плащания, но такива констатации в
акта за начет няма, нито отговорността е ангажирана на посоченото
основание.
Предвид горното, констатациите по акта за причинена от ответницата
щета, изразяваща се в липса на изтеглените от банката средства в размер на
20 000 лв. са опровергани, предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с
чл.21, ал.1, т.2 от ЗДФИ за установяване на вземането срещу ответницата е
неоснователен, поради което обжалваното решение на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено, като на осн.чл.271, ал.1 от ГПК се постанови
друго решение по съществото на спора, с което претенцията да бъде
отхвърлена, на ответницата да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 2 362.74 лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище-държавна
такса в размер на 506.68 лв. върху размера на отхвърления иск.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №86/18.02.2022г., постановено по гр.д.№673/2021г.
по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, катo
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т......” ЕООД-гр.Антоново/н/, ЕИК
12554.... против Д. СТ. СЛ. от гр.Търговище, ул.„К......”№ 8, ап.3, ЕГН:
********** по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.21, ал.1, т.2 от ЗДФИ иск за
установяване съществуването на вземане в размер на 25 333.76 лв. по акт за
4
начет №11-0425/05.12.2018г., от което главница от 20 000 лв., ведно с
законната лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното й изплащане и
законна лихва в размер на 5 333.76 лв. за периода 04.04.2018г. - 18.11.2020г.,
от която 1 366.78 лв. за периода от 04.04.2018г. - 15.12.2018г. и 3 966.98 лв. за
периода от 06.12.2018г. до 18.12.2020г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 826/29.12.2020
г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1645/2020 год. на Районен
съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Т......” ЕООД-гр.Антоново/н/, ЕИК 12554.... да заплати на
Д. СТ. СЛ. от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото в
първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 2 362.74 лв., а по
сметка на на Окръжен съд-Търговище-държавна такса в размер на 506.68 лв.
върху размера на отхвърления иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5