№ 131806
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110153242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 278255/02.09.2024 г., на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П. Т. В..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за
сумата 747,94 лв. главница,
сумата 175,34 лв. възнаградителна лихва за посочен период.
сумата 95,70 лв., мораторна лихва за посочен период.
Сумата от 954,72 лв. възнаграждение за допълнителни услуги.
Заповедният съд намира подаденото заявление за частично неоснователно.
Претендира се издаването на заповед за изпълнение по договор за кредит за покупка
на стоки или услуги. В приложеното копие от договора е посочено, че на потребителя се
предоставя кредит от 900 лв., като общият размер на всички вноски, които трябва да плати
потребителят е 1161,60 лв., в които се включва само възнаградителна лихва. Потребителят
дължи и възнаграждение по договор за допълнителни услуги от същата дата, в размер на
79,56 лв. мес., общо 15х79,56=1193,40 лв.
Посоченият в договора ГПР от 40,48% би бил реален, а той не е, ако на потребителя в
ГПР беше калкулирана като разход за потребителя и възнаграждението за „допълнителни
услеги“. Опитът за прикрИ.е на този разход под предлог, че е по друго правоотношение, е
несъстоятелен. Става дума за договорно задължение по договора за кредит и при това
противоречащо на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Нарушено е и правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, според
което видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит – а не като глобална
сума за няколко – 6 бр. – различни по вид „услуги“, посочени в договора за допълнителни
1
услуги. Договорът за заем пък съдържа неустойка за забава – нищожна клауза по чл. 33, ал. 1
ЗПК.
В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в
договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможностите на потребителя да вземе информирано решение – решение по дело С-
377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит
България, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г., Профи
Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на
липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.
Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита.
Заявлението трябва да се уважи само за сумата на остатък от главница, а за останалите
да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
278255/02.09.2024 г., на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П. Т. В. в частта
му за
сумата 175,34 лв. възнаградителна лихва за посочен период.
сумата 95,70 лв., мораторна лихва за посочен период.
Сумата от 954,72 лв. възнаграждение за допълнителни услуги.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2