Решение по дело №7945/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 580
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20195330207945
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е  № 580

                                                        10.04.2020 г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:                         

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ

 

при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7945/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез ***. К.Н. против Наказателно постановление № 19-0333-000669/21.11.2019 г., издадено от А. С. К.  – *** при ***, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от ***. С., който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения пледира да е допуснат съществен порок при описанието на нарушението, като поддържа с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП да са уредени два отделни състава на административни нарушения, но в случая да остава неясно за осъществяването на кой от тях е наказан жалбоподателят. Счита, че по този начин правото на защита на наказания Ч. е било съществено нарушено.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх.№ 82947/18.12.2019 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Поддържа виновното извършване от страна на Ч. на административното нарушение, за което е наказан, да е категорично доказано от събраните по делото доказателствени материали. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д.А.Ч., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.11.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена на 28.11.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 08.11.2019 г. в 21:55 часа в град Перущица, на ул. „И. Вазов“ жалбоподателят Д.А.Ч. управлявал лек автомобил „Порше Панамера 4 С“ с рег. № ** **** **, когато бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив – свидетелите В.И.Х. и Т.М.Н.. Свидетелите поискали от водача - жалбоподателя Ч., да представи свидетелството си за управление на МПС и документите на автомобила, когато усетили мирис на алкохол от последния. Тогава свид. Х. поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, но жалбоподателят Ч. отказал да му бъде извършена проверка. Пред свидетелите Х. и Н. той признал, че е употребил алкохол. Свидетелят Х. обяснил на жалбоподателя, че при отказ от проверка с техническо средство следва да се яви за вземане на кръвна проба, като му издал Талон за медицинско изследване с бл. № 0062829. Екземпляр от талона бил връчен на Ч. срещу подпис в 22:05 часа на 08.11.2019 г.

На същата дата свидетелят Х. съставил и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с № 83918 против жалбоподателя Ч., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка. Актът бил съставен и в присъствието на свид. Н..

До изтичането на определения в талона за изследване срок от 120 минути жалбоподателят не се явил за вземане на кръвна проба в посоченото лечебно заведение. В 00:20 часа на 09.11.2019 г. – 15 минути след изтичането на срока по талона за изследване, в „УМБАЛ Пловдив“ АД се явило неустановено по делото лице, което се представило за жалбоподателя Ч.. Лицето не носило документ за самоличност и заявило, че не знае единния си граждански номер. За явяването на това лице в лечебното заведение бил издаден лист за преглед на пациент в СО с № 022845, в който били вписани имената на жалбоподателя Ч., тъй като с тях се представило лицето с неустановена по делото самоличност, което се явило в лечебното заведение.

Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.И.Х. и Т. М.Н.. В показанията си и двамата свидетели възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци в хода на извършената проверка. Анализирани поотделно, показанията им са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Съдът намери свидетелските показания и за взаимно кореспондиращи си, не се установяват и основания никой от свидетелите да се счита за заинтересован или предубеден. По тези съображения настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Х. и Н.. От тях се установява първо мястото на извършване на нарушението, а именно в гр. Перущица, като свид. Н. изяснява и улицата, на която е била извършена проверката – ул. „И. Вазов“. Досежно датата на деянието свид. Х. поддържа констатациите си по АУАН. На следващо място от свидетелските показания съдът установява и обстоятелствата по самата проверка, като водачът на спрения автомобил е бил поканен да бъде проверена концентрацията на алкохол в кръвта му чрез изпробването му с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което той отказал. И двамата свидетели са категорични, че при отправената му покана за проверка с техническото средство жалбоподателят е отказал, като този му отказ е бил ясно демонстриран и обективиран с думи. Свидетелят Х. изяснява, че тогава дори е разяснил на жалбоподателя възможните неблагоприятни за него последици от това му поведение. Свидетелят Н. пък посочва, че водачът е обяснил, че отказва да даде проба, защото бил употребил алкохол. Това му твърдение кореспондира и с показанията на свид. Х., който също посочва, че в хода на проверката жалбоподателят е признал да е употребил алкохол. И двамата свидетели изясняват, че водачът се е държал адекватно, но от него се е усещала силна миризма на алкохол. В показанията си свид. Х. посочва още марката и модела на лекия автомобил, който е управлявал жалбоподателят. По категоричен начин се установява и фактът, че именно последният е бил водач на автомобила към момента на процесната проверка. И двамата свидетели изясниха, че макар жалбоподателят да не е бил сам в лекия автомобил, именно той го е управлявал, когато е бил спрян за проверка, отново той е бил лицето, поканено и отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за изследване концентрацията на алкохол и в крайна сметка срещу него е бил съставен актът за установяване на административно нарушение. В тази връзка обстоятелството, че свид. Х. твърди освен водача в автомобила да е имало един пътник, а свид. Н. да посочи, че пътниците са били двама, не разколебава, нито изключва доказателствената стойност на свидетелските показания. Касае се за несъществено противоречие, което се обяснява с изминалия период от време от момента на възпроизвежданите събития до датата на разпита на свидетелите пред съда, така и с нормалния процес на забравяне на отделни обстоятелства. И за двамата свидетели се установи да са полицейски служители, заемащи длъжността младши автоконтрольор, поради което работата им предполага множество подобни проверки за спазване на правилата за движение. Самото противоречие засяга обстоятелство, неотносимо към предмета на доказване по делото, като последният беше изцяло изяснен от всички събрани доказателствени материали. В останалата си част показанията на свидетелите са напълно кореспондиращи си, поради което настоящият състав им дава вяра.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д.А.Ч. (лист 33 от делото) се установява, че той е правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ СУМПС с № ***, издадено на 05.08.2014 г. и валидно до 05.08.2024 г.

От талон за изследване с № 0062829 се изяснява, че същият е връчен лично и срещу подпис на жалбоподателя Ч. на 08.11.2019 г. в 22:05 часа и с указания, че следва да се яви в лечебното заведение в срок до 120 минути от връчването на екземпляр от талона.

От писмо с изх. № СД-75/17.02.2020 г. по описа на „УМБАЛ Пловдив“ АД от *** А. А. - *** на ***, (лист 39 от делото) и лист за преглед на пациент – на жалбоподателя Д.А.Ч., с № 022845, издаден на 09.11.2019 г. от *** Л. А.  (лист 40 от делото) се установява, че в 00:20 часа на 09.11.2019 г. в лечебното заведение се е явило лице, представило се за жалбоподателя Ч.. Изяснява се, че явилият се не е носил в себе си документ за удостоверяване на самоличността си, както и че заявил, че не знае своя единен граждански номер и адреса по местоживеенето си. Изяснява се още, че поради невъзможност за установяване на самоличността на лицето и изтичане на определения в талона за изследване срок не е взета кръвна проба от явилото се лице.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП. 

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя от съдържанието на наказателното постановление да не ставало ясно за какво извършено от фактическа страна деяние той е бил наказан с обжалваното НП. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че нарушението, за което се ангажира административнонаказателната отговорност на водача, е отказът му да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като същевременно по делото категорично се доказа и нарушителят да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване в указания му срок.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на алкохол. Следователно тази му деятелност правилно е квалифицирана като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми (така Решение № 2401 от 21.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2105/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2340 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 847/2018 г. на Административен съд – Пловдив). В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.

По делото по категоричен начин се доказа, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан с обжалваното НП. От обективна страна датата и мястото на извършване на нарушението – 08.11.2019 г. в 21:55 часа в град Перущица, на ул. „Иван Вазов“, се установиха от показанията на свидетелите очевидци Х. и Н., на които съдът изцяло даде вяра. По категоричен начин се доказа и авторството на деянието от страна на жалбоподателя, тъй като именно той е управлявал процесния лек автомобил „Порше Панамера 4 С“ с рег. № ** **** ** към момента на проверката. Следователно той е бил водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и се явява годен субект на нарушението, за което е наказан. Изпълнителното деяние се е изразило в поведението на жалбоподателя, който при поканата от страна на контролните органи да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол е отказал. За извършването на пробата с „Алкотест Дрегер“ е необходимо проверяваният да окаже съдействие, което в случая жалбоподателят Ч. не е сторил. Вместо това той е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство. При тези факти съдът намира, че правилно поведението на жалбоподателя е било квалифицирано от наказващия орган като отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършване на проверка с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. С осъществяването на изпълнителното деяние нарушението е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат. 

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят Ч. е съзнавал, че към момента на спирането си за проверка от полицейските служители - свидетелите Х. и Н., той е управлявал моторно превозно средство, следователно в съзнанието му е бил отразен фактът, че е водач по смисъла на ЗДвП. На следващо място жалбоподателят е съзнавал, че свид. Х. като полицейски служител, имащ правомощия да извършва контрол за спазване на правилата за движение, го е поканил да бъде изпробван с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Формирал е и съзнание за това, че с установеното си по делото поведение е препятствал извършването на проверката и е направил отказ да бъде изпробван с техническото средство. Следователно в съзнанието си жалбоподателят Ч. е формирал представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението, но въпреки това е осъществил деянието си, като по този начин са били засегнати защитаваните обществени отношения.

Съставомерността на деянието не отпада от обективна страна от факта на последващото явяване в „УМБАЛ Пловдив“ АД на 09.11.2019 г. в 00:20 часа, за което са били издадени лист за преглед на пациент (лист 40 от делото) и протокол за медицинско изследване (лист 41 от делото). Този извод следва непосредствено от доказания по делото факт, че биологична проба за медицинско изследване не е била взета от жалбоподателя. Следователно концентрацията на алкохол в кръвта му не е била установена по нито един от допустимите от закона начини. Невземането на кръвна проба за изследване е изцяло и единствено резултат от поведението на жалбоподателя, поради което за него са и неблагоприятните последици от тази му деятелност. На първо място явяването в лечебното заведение е било след изтичането на указания с талона за изследване срок. Не се установя нарушение при определяне на продължителността на срока – напротив контролният орган е предоставил максималния по размер срок за явяване от 120 минути, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., изм. и доп.). Талонът за изследване е бил връчен лично на жалбоподателя в 22:05 часа на 08.11.2019 г., поради което срокът за явяване от 120 минути е изтекъл в 00:05 часа на 09.11.2019 г., а явилото се лице е сторило това в 00:20 часа на същата дата. Съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. Съдебната практика е изяснила, че изпълнението на предписанието за медицинско изследване след изтичането на определения срок за явяване не съставлява просто забавено изпълнение, а се равнява на пълно неизпълнение (така Решение от 14.10.2016 г. по к.а.н.д. № 239/2016 г. на Административен съд – Русе). Явяването след срока, определен в талона за изследване, в нарушение на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. се приравнява на отказ от даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване (така Решение № 1104 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 516/2018 г. на Административен съд – Бургас). На следващо място неблагоприятните последици от невземането на биологична проба за медицинско изследване следва да останат в тежест на жалбоподателя, тъй като той сам е предпоставил невъзможността за извършване на изследването. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Това нормативно разрешение е следствие от невъзможността да се установи дали явилото се лице, от което следва да се вземе биологичната проба, е същото лице, на което е бил издаден талонът за медицинско изследване. Съдът изрично подчертава, че непридружаването на жалбоподателя от служител на МВР до лечебното заведение не съставлява нарушение на процедурата, нито е създало пречка пред Ч. да изпълни предписанието по талона за изследване. Нарушение на процедурата не е допуснато, защото за полицейските служители е нямало задължение да придружат жалбоподателя до лечебното заведение. Хипотезите на задължително придружаване на водача от полицейски орган са регламентирани в разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., но процесният случай не попада сред тях. Следователно задължение за придружаване не е съществувало. По този начин не е била създадена и никаква пречка пред жалбоподателя за извършване на медицинското изследване, тъй като придружаването му от служител на МВР не е абсолютна предпоставка за това изследване. Ако жалбоподателят се беше явил в указания срок и с документ за самоличност, то това би било достатъчно, за да му бъдат взети биологични проби, въпреки че не би бил придружен от полицейски орган (така Решение № 52 от 11.01.2019 г. по к.а.н.д. № 3005/2018 г. на Административен съд – Бургас). Именно поради неудостоверяването на самоличността на явилото се за медицинско изследване лице съдът приема, че то е неустановено по делото. Налице е единствено предположение, че това действително е бил жалбоподателят Ч., без обаче да е категорично доказан факт. Предвид изложеното настоящият състав приема, че законосъобразно не са били взети биологични проби за медицинско изследване. Този резултат е последица от собственото недобросъвестно поведение на жалбоподателя. Така той сам е осуетил извършването на проверката по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, по който и да е от допустимите от закона начини, като първо е отказал проверка с техническо средство, а след това не е изпълнил предписанието по талона за изследване.   

Процесното деяние на представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. По делото не се доказаха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя Ч. разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния за този вид административни нарушения интензитет. Конкретното деяние не представлява изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, поради което степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.

Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезиса й наказание (така Решение № 787 от 16.05.2017 г. по к.а.н.д. № 710/2017 г. на Административен съд – Пловдив). Видът и размерът на приложимите в случая наказания са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанията. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено с посочването на размера на наказанието в месеци вместо в години, както е в санкционната норма, тъй като се касае за еднакви периоди от време, чиято продължителност е посочена по ясен и непораждащ съмнение начин (така Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2462/2016 г. на Административен съд – Пловдив). Правилно административнонаказващият орган е наложил освен имущественото наказание „глоба“ и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, като доказа се по делото от справката за нарушител/водач, че жалбоподателят Ч. е придобил правото, от чието упражняване е лишен с наказателното постановление, а именно право да управлява моторно превозно средство. По тези съображения съдът намери наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.

Страните не са направили искания за присъждането на разноски в настоящото производство.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0333-000669/21.11.2019 г., издадено от А. С. К.  – *** при ***, с което на Д.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

                                                                                          

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                     /п/

Вярно с оригинала!

ХБ