ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1309
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502719 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 12867/20.10.2021 год., подадена от „ЗОЕВ
ХАУС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, обл.
Пловдив, ул. „Евстати Гешев“ № 11, представлявано от С. Х. Й., против Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 488/23.06.2021 год., издадена по
частно гражданско дело № 20215320100954/2021 год., по описа на Районен съд – Карлово,
III граждански състав, в частта за разноските, с която съдът е разпоредил да бъдат платени
разноски на кредитора „А1 България“ ЕАД в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна в тази част, тъй като
присъденото с нея адвокатско възнаграждение е в по-голям размер от задължението по
заповедта. Обективирано е възражение за прекомерност на възнаграждението, като се иска
редуцирането му до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сума в
размер на 100 лв., тъй като се касае за дело, което не се отличава с фактическа и правна
сложност.
В срок е постъпил отговор на подадената жалба, с изразено становището за
неоснователност на същата, поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочва се, че недобросъвестното поведение на дружеството е станало
повод за образуване на делото. Адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата било в размер на 300 лв. - толкова, колкото е и претендираното в заповедното
производство адвокатско възнаграждение в минимален размер. Поради изложеното се иска
оставяне без уважение на подадената частна жалба.
1
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна в производството,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима.
По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу „Зоев Хайус“
ЕООД, ЕИК ********* за претендирани вземания в размер на 283,05 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението –
16.06.2021г. до окончателното плащане, както и сторени в заповедното производство
разноски, състоящи се от платена държавна такса от 25.00лв и адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. Към заявлението е представено пълномощно, с което „А1 България“ ЕАД
е учредило представителна власт в полза на „Фи“ ЕООД, като второто дружеството от своя
страна е преупълномощило валидно адв. И. Й. и адв. Л.Р. да представляват доверителя в
производството пред съда. Налице е и представен Договор за правна защита и съдействие, с
уговорено възнаграждение в полза на „Фи“ ЕООД в размер от 300 лв., за което е налице
отбелязване в договора, че е заплатено в брой при подписване на същия.
Съдът, след извършена проверка на заявлението, е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил на „Зоев Хаус“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 283,05
лв. представляващо главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 16.06.2021 год., до изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв.,
представляващи разноски по делото за платена държавна такса и сумата от 300 лв. –
представляваща адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят възразява, че присъдения размер разноски за адвокатско
възнаграждение, е практически по-голям от задължението по заповедта, като моли същият
да бъде редуциран на 100лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение. От страна на кредитора „А1 България“
ЕАД е заявено своевременно искане за присъждане на разноски, придружено от
доказателства за валидно упълномощаване на процесуални представители по делото, както
и при наличието на изявление в представения договор за правна защита и съдействие за
извършено плащане в брой на адвокатски хонорар, имащо характера на разписка.
Заплатеното възнаграждение за защитата е в размер на 300 лв., които, според договора, са
определени съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След изменение на Наредба № 1 с
бр. 68 на ДВ от 2020 г. минималният размер на възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв. е именно 300 лв. В
настоящият случай обжалваемият интерес, определен съгласно правилото по чл. 7, ал. 7 от
2
Наредбата, попада именно в границите на т. 1 от чл. 7, ал. 2. Неоснователно е възражението
за липсата на фактическа и правна сложност на спора, доколкото възнаграждението е
определено според минималната стойност по наредбата.
Ето защо възражение за прекомерност се явява неоснователно, поради което
частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 12867/20.10.2021 год., подадена
от „ЗОЕВ ХАУС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово,
обл. Пловдив, ул. „Евстати Гешев“ № 11, представлявано от С. Х. Й. против Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 488/23.06.2021 год., издадена по
частно гражданско дело № 20215320100954/2021 год., по описа на Районен съд – Карлово,
III граждански състав, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3