ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500210 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл.от ГПК, вр.чл.64 и сл. ГПК и е
образувано по частна жалба вх.№ 266071/15.12.2022 г. по описа на БРС, подадена от Д. В.
Б., ЕГН **********, чрез адв.Красен Кръстев, против Разпореждане № 260517 от 14.12.2022
г., постановено по ч.гр.д.581/2015 г. на БРС, с което е оставена без разглеждане молбата на
частния жалбоподател (вх.№ 265766/18.11.2022 г.), с която е поискано да бъде възстановен
срокът за подаване на възражение, срещу заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена
по ч.гр.д.581/2015 г. на БРС.
Твърди се, че за ч.гр.д.581/2015 г. на БРС, и за издадените по него Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя „Банка ДСК“ АД,
длъжникът е научил при случайна справка в съда, след което веднага е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, което обаче е било върнато с Разпореждане
№ 261414 от 09.11.2022 г. по ч.гр.д.581/2015 г. на БРС, по съображения, че заповедта е била
връчена на длъжника на 11.06.2015 г. чрез неговата сестра. Твърди се, че при връчването на
Поканата за доброволно изпълнение на сестрата на длъжника, последната е записала в
съобщението, че от 14.03.2014 г. брат й е задържан в Гърция. Сочи се, че при това
положение, съгласно чл.46, ал.4 ГПК, длъжникът може да поиска възстановяване на срока за
подаване на възражение, което длъжникът е направил с молба вх.№ 265766/18.11.2022 г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е оставил молбата без
разглеждане, излагайки съображения, че молбата за възстановяване на срока по чл.46, ал.4
ГПК е недопустима, тъй като е предвидена особена защита по чл.423 ГПК.
Твърди се, че разпореждането е неправилно, тъй като двете производства - за
възстановяване на срока по чл.46, ал.4 ГПК и производството по чл.423 ГПК, са различни,
развиват се пред различни инстанции, и производството по чл.423 ГПК има извънреден
характер.
На последно място се твърди, че дори изложеното от съда да е било правилно,
молбата е следвало да се приеме от съда като възражение по чл.423 ГПК.
Претендира се съдът да отмени обжалваното разпореждане, а ако това не стане,
1
производството по делото да бъде продължено по реда на чл.423 ГПК. Претендират се
разноски.
В предоставения му срок, ответникът по частната жалба и заявител в заповедното
производство – „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, е представил писмен отговор, с който
оспорва частната жалба като неоснователна.
Твърди се, че молбата за възстановяване на срока е недопустима, тъй като е
подадена след изтичането на законовия срок, считано от връчване на длъжника на Поканата
за доброволно изпълнение, за което връчване се твърди, че е надлежно извършено по реда на
чл.46 ГПК. Твърди се, че връчването по реда на чл.46 ГПК е напълно редовно, тъй като е
получено от сестрата на длъжника , която се е съгласила да приеме съобщението, съотв.- да
го предаде на брат си. Сочи се, че фактът, че сестрата на длъжника е посочила, че брат й е
задържан от гръцките власти, не означава, че за нея е отпаднало задължението й по чл.46,
ал.2 ГПК за предаване на призовката на Д. Б.. Твърди се, че дори и да бъдат приети за верни
недоказаните твърдения за задържането на длъжника от гръцките власти, това не лишава
неговите близки, включително неговата сестра, от възможността да контактуват с него,
съответно да го уведомят за връчените книжа и да му ги предадат, съотв.дори длъжникът да
е бил задържан, той е могъл да упълномощи адвокат или някой от своите близки да го
представлява в заповедното производство, съответно да подаде в срок възражение по чл.414
ГПК.
Възразява се производството да бъде продължавано по реда на чл.423 ГПК.
Излагат се подробни съображения.
Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение и на заявителя
да се присъдят съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв в
съответствие с чл.78, ал.4 ГПК, вр.чл.37 Закона за правната помощ, вр.чл.25 Наредба за
заплащането на правната помощ.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството по ч.гр.д.581/2015 г. по описа на РС Бургас е образувано по
заявление, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК и изпълнителен лист против длъжника Д. В. Б. от *** за описани в заявлението суми,
дължими по изискуем кредит, предоставен от Банката-заявител.
По подаденото заявление БРС е издал Заповед № 316 за изпълнение на
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.02.2015 г. и изпълнителен лист.
На 06.10.2022 г. по делото е постъпило Възражение (вх.№ 265236/06.10.2022 г.),
подадено от длъжника Б. против издадената по делото Заповед за изпълнение по чл.417
ГПК. Заявил е, че заповедта не му е връчвана, тъй като не пребивава в България, а в случай,
че съдът приеме, че му е връчена, моли възражението да се счита за такова по чл.423 ГПК.
С допълнителна Молба от 19.10.2022 г. длъжникът е уточнил, че за делото е
научил преди седмица, при случайна справка в съда, както и, че не е получавал ПДИ и не му
е връчвана заповедта. Отново е заявил, в случай, че връчването е било чрез залепяне,
възражението да се счита за такова по чл.423 ГПК, в който случай е поискал да му се
предостави възможност да представи доказателства.
Поради обстоятелството, че заповедта за изпълнение е била издадена преди
изменението на чл.415, ал.5 ГПК, БРС е указал на заявителя да представи доказателства за
връчването на длъжника на ПДИ.
С молба от 07.11.2022 г. заявителят „Банка ДСК“ АД е уточнил, че по издадените
му Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Б., по
искане на Банката е било образувано изп.дело № 357/2015 г. по описа на ЧСИ Д.Николов,
рег.№ 804 на КЧСИ, по което на длъжника е връчена надлежно Заповедта за изпълнение
2
чрез неговата сестра Т. В. И., след което в законовия срок длъжникът не е подал
възражение. Посочено е, че изп.дело 357/2015 г. е било прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, след което Банката е прехвърлила вземането си против длъжника Б. на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД. Посочено е, че по цедираното вземане, по искане на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД е образувано изп.дело № 295/2019 г. по описа на ЧСИ
Тр.Димитров, рег.№ 801 на КЧСИ. Изрично е посочено, че „Заповедта за незабавно
изпълнение, издадена по настоящото дело, не е повторно връчена на задълженото лице“.
Към молбата е приложена Покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20158040400357
на ЧСИ Д.Николов, в която е отразено, че е връчена на 11.06.2015 г. чрез Т. В. И. (сестра). В
ПДИ сестрата на длъжника Т. В. И. собственоръчно е записала: „Брат ми Д. В. Б. е задържан
от гръцките власти считано от 14.03.2014 г.“.
С разпореждане № 261414 от 09.11.2022 г. по ч.гр.д.581/2015 г. по описа на РС
Бургас, съдът е постановил връщане на Възражение вх.№ 265610/07.11.2022 г., подадено от
длъжника Д. В. Б., против Заповед № 316/02.02.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 581/2015 г. по описа на РС Бургас, като
съдът е приел, че Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника чрез
неговата сестра и възражението е подадено след изтичане на двуседмичния законов срок.
С молба вх.№ 265766/18.11.2022 г. длъжникът е поискал възстановяване на срока
за подаване на възражение против заповедта, позовавайки се на разпоредбата на чл.64, ал.4
ГПК.
Заявителят по делото е представил писменн отговор, с който е изразил становище
за недопустимост и неоснователност на молбата.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е оставил молбата без разглеждане
по съображения, че предвидената от законодателя защита в този случай е подаване на
възражение по чл.423 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт
на съда, преграждащ производството.
Независимо от горното, съдът намира частната жалба за недопустима, поради
отпадане на правния интерес у жалбоподателя за подаването й.
След постъпване на двете жалби от длъжника Б. (против разпореждане № 261414
от 09.11.2022 г. по ч.гр.д.581/2015 г. по описа на БРС, с което е постановено връщане на
Възражение вх.№ 265610/07.11.2022 г., подадено от длъжника Д. В. Б., против Заповед №
316/02.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
581/2015 г. по описа на БРС; и против Разпореждане № 260517 от 14.12.2022 г., постановено
по ч.гр.д.581/2015 г. на БРС, с което е оставена без разглеждане молбата на частния
жалбоподател за възстановяване на срока за подаване на възражение, срещу заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.581/2015 г. на БРС), и разделяне на
производството по тях, с разпореждане № 362 от 06.02.2023 г. по ч.гр.д.149/2023 г. по описа
на БОС, съдът отмени разпореждане № 261414 от 09.11.2022 г. по ч.гр.д.581/2015 г. по описа
на РС Бургас, с с което е върнато Възражение вх.№ 265610/07.11.2022 г., подадено от
длъжника Д. В. Б., против Заповед № 316/02.02.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 581/2015 г. по описа на РС Бургас, и върна
делото на заповедния съд за продължаване на производството с даване на указания по
чл.415 ГПК.
При това положение за длъжника/частен жалбоподател отпадна правния интерес
да иска възстановяване на срока за подаване на възражение (тъй като то вече е прието),
както и да поддържа подадената частна жалба против разпореждането, с което молбата му
3
по чл.64 ГПК, вр.чл.46, ал.4 ГПК, е оставена без разглеждане, а производството по нея
следва да бъде прекратено.
Липсата на правен интерес прави частната жалба недопустима, поради което
същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 266071/15.12.2022 г. по описа
на БРС, подадена от Д. В. Б., ЕГН **********, чрез адв.Красен Кръстев, против
Разпореждане № 260517 от 14.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.581/2015 г. на БРС, с което е
оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател (вх.№ 265766/18.11.2022 г.), с
която е поискано да бъде възстановен срокът за подаване на възражение, срещу заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.581/2015 г. на БРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.210/2023 г. по описа на Бургаски
окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бургаски апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4