Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.Перник, 25.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание
проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при участието на секретаря Е.В.***, като разгледа докладваното от съдия
Слава Георгиева административно дело № 238 по описа на 2021 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК
), във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В.С.С. срещу Заповед
№ 313з-633/20.04.2021г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се
отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание жалбоподателят В.С.С., редовно призован, не се
явява. Същият се представлява от своя процесуален представител адвокат А.В.,***.
Пледира жалбата да се уважи и да се отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – директор на ОД на МВР-Перник,
редовно призован, за представител
изпраща гл. юк. З. В.***. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като
неоснователна.
Административният
съд-Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235,ал. 2 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК приобщените към
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от активно
легитимирано лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при
спазване на сроковете, визирани в
разпоредбите на чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Жалбоподателя В.С.С. заема
длъжността младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност” към сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция” при ОД на МВР-Перник.
Съгласно ежедневна ведомост на 16.12.2020г.
С. е бил на работа дневна смяна от
08.00ч. до 20.00ч. в състав на автопатрул 340, заедно с К.В.. Нарядът е
осъществяван със служебен автомобил с ДК № СВ***КК.
Видно от ежедневна форма за отчет
в часови период от 12.00ч. до 12.20ч. служителите са извършвали дейност по
проверка на МПС-та на автомагистрала Струма. Взели отношение и съставили акт за
установяване на административно нарушение № GT, 473346 срещу водач на МПС с рег. № СВ***КА.
След извършване на проверката
служителите се качват в автомобила и потеглят. В същия момент С. забелязва, че микрофон № 1
не е на мястото си в гнездото и не е в него. Спира и го намира счупен на
платното. За инцидента на 16.12.2020г.
изготвя докладна записка, която носи вх. № 1158р-11666 от 18.12.2020г.
От Дирекция "Вътрешна
сигурност" при МВР във връзка с изнесеното в докладната записка е изготвено
писмо до Директора на ОД на МВР-Перник, в което е посочено, че при извършен
преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС"Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътен контрол“ са установени данни, че при слизане от
служебния автомобил е взет микрофон 1 и е поставен на купето на автомобила, а
не на униформата.
Със Заповед № 313з-199/29.01.2021г.
Директор на ОД на МВР-Перник е назначил комисия от служители на дирекцията, със
задача извършване на проверка относно изложеното в писмото на дирекция „ВС“ във
връзка със счупен безжичен микрофон 1, който е от оборудването на АИС“ВОДПК“.
В хода на проверката С. дал
сведение с вх. № 115800-2523 от 15.02.2020г., в което поддържа, че микрофон 1 е
бил поставен на джоб на светлоотразителна жилетка и едва след приключване на
проверката и потегляне на автомобила е забелязал, че същият не е у него.
В изпълнение на заповедта комисията е извършила проверка. Резултатите
от същата са обективирани в Справка рег. № 1158р-2202 от 08.03.2021г.. В нея
проверяващите са посочили, че не може да установи, че микрофон 1 е поставен на
тавана на автомобила или че е бил поставен на униформата на С.. Приели са, че С.
е проявил небрежност при изпълнение на разпоредбата на т. 6.7 на раздел ІІ,
„Работа със системи и тактика за контрол“ от „Указания за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани
в служебни автомобили на пътна полиция“, утвърдени със заповед №
8121з-731/15.07.2020г. на Министъра на вътрешните работи, а именно: „След
приключване на контакт с гражданина, микрофоните се поставят в гнездата за
зареждане“. Това е прието, че изпълва състава
на дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и са направили предложение да бъде
наказан с „писмено предупреждение“.
На 15.03.2021г. С. се е запознал
с констатациите на комисията.
До С. е отправена покана за
даване на писмени обяснения във връзка с констатирано неизпълнение на служебни
задължения. Поканата е получена лично, като в указания срок видно от протокол с
рег. № 313р-4529 от 25.03.2021г. обяснения не са постъпили.
Със
Заповед № 3133-633 от 20.04.2021 година на Директора на ОД на МВР-Перник на В.С.С.,
младши автоконтрольор група „ОДПКПД” на сектор „ПП” към „ОП” при ОД на МВР-гр.Перник
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца
на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 197, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т.
3, пр. първо от ЗМВР вр. чл. 204, т. 3 ЗМВР.
Така описаната фактическа обстановка се
възприе от представените по делото доказателства, представляващи
административната преписка.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Проверката относно
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място
обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37,
ал. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага
дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. С оглед на това не са налице
основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата форма, поради, което
не се установява отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 2 от АПК.
Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба административният орган трябва в срок от два
месеца от откриване на нарушението или не по-късно от една година от
извършването му да упражни правомощието си във връзка с налагане на
дисциплинарното наказание. По своята същност тази разпоредба визира едни
преклузивни срокове, след изтичането на които правомощието за налагане на
дисциплинарно наказание се преклудира. По тази причина законодателят изрично в
чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че
дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на
същия член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е
налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния да наложи дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващ орган.
От тази гледна точка заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на
20.04.2021 година, в срока по чл. 195, ал.
1 от ЗМВР, тъй като материалите са достигнали до знанието на дисциплинарно
наказващия орган на 08.03.2021 година.
Оспорената заповед съдържа
разпоредбите, които са нарушени и правното основание за налагане на
дисциплинарното наказание, а именно: чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл.
199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Дисциплинарно наказващият орган е
изпълнил законово вмененото му задължение по чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е
предоставил възможност за даване на писмени обяснения, от която възможност не
се е възползвал жалбоподателя.
Наказващият орган е изпълнил и
задължението си по чл.
206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства.
С оглед установените по делото
релевантни за спора юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с целта на
закона. Едно от предвидените в ЗМВР дисциплинарни нарушения е неизпълнение на служебните
задължения, съгласно чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Като служебни задължения по силата на длъжностна
характеристика са вменени и изпълнение на други задачи, възлагани от
ръководството. Съгласно т. 6. 7 от "Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебни
автомобили на пътна полиция ", утвърдени със Заповед № 8121з-731 от
15.07.2020 г. на Министъра на вътрешните работи и представляващи неразделна
част от заповедта, е вменено на полицаите задължение „след приключване на контакт с гражданина,
микрофоните да се поставят в гнездата за зареждане“. Със същите С. е запознат
лично срещу подпис. Видно от събраните доказателства по делото е, а и формален
спор между страните няма, че след осъществен контакт с гражданин жалбоподателят
не е поставил безжичния микрофон в
гнездото за зареждане, с който е оборудван автомобила, при което е осъществил
вмененото му нарушение изразяващо се чрез бездействие. Изследването на въпроса относно
местонахождението на процесния микрофон дали е бил поставен на униформата на
полицая или е бил оставен върху тавана на служебния автомобил е ирелевантно за
нарушението, за което е наказан служителя. Същият е наказан, за това, че след
приключване на проверката не е поставил микрофона в гнездото за зареждане. След
като в разглеждания случай е установено по несъмнен начин, че след извършване
на проверка не поставил микрофонът в
гнездото за зареждане, безспорно е налице неизпълнение на служебните задължения
регламентирани в т. 6. 7 от Указания за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебни автомобили на
пътна полиция ", утвърдени със Заповед № 8121з-731 от 15.07.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Нарушението на С. се изразява в неизпълнение на служебни задължения,
произтичащи пряко от разпоредбите на т. 6. 7 от Указанията, поради допусната небрежност при изпълнение на служебната дейност
от държавния служител, което съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За подобно нарушение законът предвижда налагане
на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" – чл. 199, ал. 1,
т. 3, предл. първо. Съгласно нормата на чл.
199, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "писмено
предупреждение" се налага за срок от три до шест месеца, като държавният
служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение
по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната
отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна
деянието - действие или бездействие на конкретния служител, от обективна страна
да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от
субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение
на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да
е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва
същият да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и
органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за тях, което в случая е
налице.
Установеното неизпълнение на служебни задължения правилно е квалифицирано
от ДНО като дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, което от своя страна е основание по чл.
199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР /допусната небрежност в служебната дейност/ за налагане на дисциплинарно
наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Налице е
неизпълнение на конкретни задължения във връзка с работа със системите и
тактика за контрол по смисъла на т. 6.7 от указанията. Като
не се е съобразил с тях и не е поставил микрофона в гнездото, а е потеглил без
да се съобрази жалбоподателят виновно не е изпълнил произтичащите от служебното
си правоотношение задължения, поради което фактически осъщественото деяние
обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В
оспорената заповед, е вменено неизвършването на конкретно действие, което
недвусмислено насочва към конкретно дължимо поведение, което е трябвало да има
наказания служител – да постави микрофона на мястото му, съобразно посочената
разпоредба. Нормата на чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР квалифицира нарушението от правна страна, тъй като
в случая е конкретизирано какви задължения не е изпълнил С., по какъв начин са
му вменени те, като в този смисъл тяхното неизпълнение пряко ангажира
дисциплинарната му отговорност.
Чрез оспорената заповед е наложено второто поред /след мъмрене/
дисциплинарно наказание по чл.
197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за проявена небрежност
в служебната дейност по смисъла на чл.
199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР. Не може да се приеме, че е налице
незначително отклонение от изискванията за изпълнение на служебните задължения
по смисъла на чл.
198, ал. 2 от ЗМВР. Като отговорен за боравенето, ползването и опазването
на поверената техника при осъществяване на контролна дейност за пресичане на
административни нарушения, респ. за предотвратяване на корупционна дейност,
служителят е допуснал небрежност при
изпълнение на служебните си задължения, изразяващо се непредприемане на
своевременни действия за изпълнение на вмененото му задължение след приключване
на работата да остави микрофона на определеното място, като преди това е
предприел оттегляне от мястото на проверката довело до последваща констатация
за липсващ микрофон. Безспорно е, че извършеното чрез бездействие противоправно
деяние не е било умишлено, като правилно формата на вината е определена като небрежност /неосъзнавана непредпазливост/, при
която по-скоро деецът не предвижда настъпването на последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Това деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл.
199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР, даващо основание за налагане на
дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Същото е наложено
за минималния разписан в чл. 199, ал. 2 от ЗМВР срок от три месеца.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона
форма. Постановена е в съответствие и при правилно приложение на
материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.С. против Заповед № 313з-633/20.04.2021
година на Директор на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.
На основание чл. 211 от ЗМВР
решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/п/