№ 99
гр. Свиленград , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200610 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А.Г. Г. с ЕГН ********** от село Малко
Градище, ул.„С.” № 8, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград,
ул.„Д.Б.” № 4 б, област Хасково, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К №
4615294 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон, липсвали субективният и обективният елементи от
състава на процесното нарушение, твърди се че не било извършено
нарушението, както и че наложеното наказание било незаконосъобразно и
несправедливо.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.Г. Г., не се явява.
С писмена Молба-стнавоще иска от настоящия Съдебен състав да отмени
обжалвания акт поради незаконосъобразност, касаеща използвания радар,
който не бил одобрен тип, неяснота относно регистрационния номер на
процесния лек автомобил и мястото на нарушението.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 25.01.2021 година в 15.19 часа в град Свиленград, област Хасково, в
квартал „Изгрев”, до блок № 8 по улица „Сан Стефано”, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока от кръстовището с
улица „Генерал Скобелев” към хотел „Сахара”, моторно превозно средство
(МПС) марка „Фолксваген”, модел „Шаран”, със скорост 89 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 39
км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4615294 на
името на жалбоподателя АНТ. Г. Г. в качеството му на собственик на
следното превозно средство: марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с държавен
регистрационен номер Х 08 52 КС, видно от Справка за собствеността към
датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172
2
от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец
към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 400 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 10.06.2021 година (, видно от
Справката за нарушител) (възражения относно начина и формата на връчване
на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 25.01.2021 година, когато е установено нарушението, е
изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на
Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС -
25.01.2021 година и времето (14.05 часа до 15.30 часа), за общото
ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост,
режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където
е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснето нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от
системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 2 от които
е виден автомобил. От данните, съдържащи се в разпечатката на клипа се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 08 52
UI в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при
3
измерена скорост на движение 92 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 42 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и
разрешена такава от 50 км/ч, въведена като общо ограничение за населено
място, като превишението е 39 км/ч (след приспадане на допустимата грешка
3 км/ч). От снимките на посочения клип не се вижда регистрационният номер
на заснетия автомобил.
От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
4
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд –
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, но само във връзка с
едно от наведените от жалбоподателя Г. възражения, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
По делото е налице неяснота по отношение на един от основните
реквизити на ЕФ, а именно: регистрационния номер на МПС - от една страна
в ЕФ и в Разпечатката за регистрирани нарушения е посочено, че
регистрационният номер на заснетото МПС е Х 08 52 КС, а от друга - в
данните, съдържащи се в клипа, приложен в Административнонаказателната
преписка (АНП) – Х 08 52 UI, т.е. не става ясно кой е регистрационният
номер на заснетото МПС – дали този посочен в обжалвания ЕФ и в
Разпечатката за регистрирани нарушения или този, посочен в данните към
заснетия клип; което води до неяснота и относно собственика на заснетото
МПС, тъй като собствеността също един от основните реквизити на ЕФ
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Това несъответствие в ЕФ и в документи от АНП, относно
регистрационния номер на заснетото МПС, представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите,
изложени в ЕФ и в документи по преписката съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства
възможността нарушителят Г. да узнае в какво точно е обвинен от фактическа
и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е
достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
5
Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция
да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО относно кое
точно МПС е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението
относно регистрационният номер на заснетото МПС и собствеността на
същото, явяващи се задължителни съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити
на същия акт (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).
Извеждането на регистрационния номер на заснетото МПС, респ.
собствеността на същото, от други налични по АПН документи е
недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по
тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези
и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез
предвидените доказателствени средства.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че обжалваният ЕФ е
законосъобразен от формална, процесуалноправна страна и че не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
6
приключването на административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание съгласно нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При наличие в ЕФ на посочените в цитираната
разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват основните
съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.
1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в
отговорност на жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. Изключението
следва по силата на специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването
на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
7
процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева). Дори и да се
приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване на
ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би
било в настоящия случай), се считат от одобрен тип (ето защо Съдът не би
приел за основателно наведеното от жалбоподателя Г. възражение, касаещо
твърдението, че използваната АТСС е неодобрен тип). Извършена е
последваща проверка на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ.
Фактът на извършване на последваща проверка на посоченото в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не би било основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 6-52-20 от 09.10.2020 година за негодно
доказателство (в този смисъл е Решение от 01.03.2021 година по КАНД №
1131/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
8
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за
контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било
установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на
нарушението, скоростта на движението на автомобила, както и мястото на
нарушението и т.н. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би
приел, че доказват обективните признаци на процесното нарушението и биха
били основание за санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
Във връзка с последното наведено от жалбоподателя Г. възражение в
писмената му Молба-становище, Съдът отбелязва следното: мястото на
извършване на нарушението Съдът би приел, че е посочено коректно с
текстово описание и координати, индивидуализиращи точно определеното
9
място на извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения
от полицейските служители Протокол, Съдът би приел, че също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точния час и останалите реквизити на акта;
налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би
приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението. В съответствие с чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство, би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към
Протокола е приложена снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането. Но дори и да не е
приложена такава снимка, това не би променило изводите на настоящата
Съдебна инстанция.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не би представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
10
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 39 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 400 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 92 км/ч
11
до приетата за установена скорост от 89 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна
квалификация на нарушението.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се
ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост
над разрешената.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал.
8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4615294 на ОДМВР - Хасково, с който на А.Г.
Г. с ЕГН ********** от село Малко Градище, ул.„С.” № 8, област Хасково, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12
13