№ 120647
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20231110150937 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 253340/13.09.2023 г. на „..... за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. И. Л., ЕГН ********** за сумите, както следва:
343,03 лв. – главница по договор за кредит max_500029041 от 04.05.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.09.2023 г. до
окончателното плащане; 29,32 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2020 г. до
30.10.2020 г.; 71,11 лв. – такса за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с т.
7.4. от раздел V от общите условия; 122,54 лв. – такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2
от договора във връзка с т. 7.3. от раздел V от общите условия; 760,00 лв. – такса разходи за
събиране на вземанията, както и 111,95 лв. – мораторна лихва за периода от 15.05.2020 г. до
12.09.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 122,54 лв. – такса динамично плащане по
чл. 9, ал. 2 от договора във връзка с т. 7.4. от раздел V от общите условия; за сумата от 71,11
лв. – такса бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с т. 7.3. от раздел V от
общите условия, както и за сумата от 760,00 лв. – такса разходи за събиране на вземанията,
като съображенията за това са следните:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 02.05.2023 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 04.05.2020 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от клаузите на договора таксата за бързо разглеждане е за получаване на приоритетно
становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а таксата за динамично
плащане предоставя възможност кредитополучателя да бъде посещаван от служител на
кредитодателя, за да заплати месечната вноска. Видно от описанието и двете услуги са
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същите
е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на таксата динамично
плащане, следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и кредитополучателят да не се
1
възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до
неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и води до значително
неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК,
което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно таксата за динамично
плащане в размер на 122,54 лв. (клаузата на чл. 9, ал. 2) и такса за бързо разглеждане в
размер на 71,11 лв. (клаузата на чл. 9, ал. 1) поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК,
според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 760,00 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал.
1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не
може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй
като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса
не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето
защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно
от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е
свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е
в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 253340/13.09.2023 г. на „..... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. И. Л., ЕГН ********** за сумите, както следва: 71,11
лв. – такса за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с т. 7.4. от раздел V от
общите условия; 122,54 лв. – такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора във
връзка с т. 7.3. от раздел V от общите условия; 760,00 лв. – такса разходи за събиране на
вземанията.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2