МОТИВИ
към Решение по АНД № 7590/2018 г. по описа на ПРС
Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно производство №
627/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр. Пловдив с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78А ал.1 от НК и
налагане на административно наказание глоба спрямо обвиняемия М.Б.К. за
извършено от него престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК за
това, че на 24.07.2018 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил
другиму – Б. И. И., лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна травма
на главата, контузия на лицето, контузия на ляво бедро и лява мишница,
кръвонасядане по ляво бедро, довело до болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Съдебното
производство се проведе по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо обвиняемия по посочената в постановлението правна
квалификация на инкриминираното деяние, както и предложението за освобождаване
от наказателна отговорност на
основание чл.78А ал.1 от НК и налагане на административно наказание глоба. Моли
съда след уважаване на искането му да определи и наложи на обвиняемия глоба в
размер на 1500 лв.
Обвиняемият
М.Б.К. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, не дава
обяснения. Изразява съгласие с аргументите на прокурора за наличието на
основания за освобождаване от наказателна отговорност, като моли
административното наказание глоба да бъде в минимален размер.
Съдът като анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият М.Б.К. е роден на *** ***, б., б. г., женен, с висше
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
В късния следобед на 24.07.2018 г. свидетелките Б. И.
И. и В. И. Я., които били приятелки, били заедно с децата си в магазин
„Кауфланд”, намиращ се на бул. „Македония” в гр. Пловдив. Около 18.40 ч. те
излезли от магазина, като св. И. носела торба с покупки от магазина. Пред входа
на магазин „Кауфланд” на пешеходна пътека в този момент спрял лекия си лек
автомобил „Тойота” с рег. № *** обвиняемият М.Б.К.. Подразнена от наличието на
спрян автомобил на пешеходната пътека на изхода от магазина св. И. отворила
предна дясна врата на лекия автомобил „Тойота” с рег. № *** и попитала водача К.
откъде трябвало да премине, като допълнила дали през превозното средство или
отнякъде другаде. Обвиняемият й отвърнал да минава откъдето си иска, при което
св. Б. И. блъснала силно предната дясна врата и тръгнала да заобикаля с детето
си – дъщеричка на три години, колата. Св. Я. също с детето си последвала
приятелката си. Ядосан от блъснатата врата обвиняемият М.К. слезнал от
автомобила си, приближил се към св. И., блъснал лявата й ръка, ударил я по
лицето с ръка и посегнал да я ритне. Жената се извъртяла, така че да предпази
от удара с крак и детето си, като била ритната в областта на лявото бедро. Към
св. И. обвиняемия викал „Ти знаеш ли колко е скъпа колата, знаеш ли колко пари
съм дал за тая кола, ще спирам където си поискам.” От ударите св. И. изпитала
болка, покупките от торбата й се разпилели по земята. Децата на двете
свидетелки се уплашили и се разревали. Около мястото на инцидента се събрали
хора. До обвиняемия К. дошли съпругата му – свидетелката Р. В. К., и синът му,
като св. К. чула от съпруга си да казва към пострадалата И. „Да би мирно
седяло, не би чудо видяло”, чула и непознат мъж да дири сметка от съпруга й как
може да удря жената. К. се качили в колата си, като съпругата на обвиняемия,
знаейки че мъжът й има избухлив характер, го накарала да се махне от там. Свиделката
И. и свидетелка на случилото се – П. Т. Т., се свързали на тел.112 и съобщили
за инцидента пред магазина. Когато на място пристигнал полицейски автопатрул от
Първо РУ при ОД на МВР Пловдив обвиняемият го нямало, като *** посъветвали св.
И. да се освидетелства в Съдебна медицина. Действията на обвиняемия станали
достояние на множество хора, част от които изказали и възмущението си от
постъпката му.
На следващия ден 25.07.2018 г. св. Б. И. посетила
Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив, където
била освидетелствана, като й било издадено съдебно – медицинско удостоверение –
под № 811/2018 г.
При случилото се на 24.07.2018 г. на св. И. й били
причинени от действията на обвиняемия К. телесни травми, като според
заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно – медицинска експертиза /л.36-42 от досъдебното производство/ при
станалия инцидент на 24.07.2018 г. на Б. И. И. е било причинено: повърхностна
травма на главата, контузия на лицето, контузия на ляво бедро и лява мишница,
кръвонасядане по ляво бедро. Тези описани травматични увреждания според
експерта са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са получени така, както е отразено в свидетелските
показания – удар с шамар в лицето и ритник с крак по бедрото, било е причинено
болка и страдание, без разстройство на здравето.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на: показанията на свидетелите И., Я., К., Б., Т., дадени
в хода на досъдебното производство и ползвани на основание чл.378 ал.2 от НПК,
от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ, съдебно – медицинско
удостоверение, лист за преглед на пациент, справки за лица, протокол за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР, справки за регистрация на МПС, протокол за
оглед на веществени доказателства, разпечатки на електронни карти от система
112, писма, характеристична справка, справка за съдимост, справка за
нарушител/водач, от вещественото доказателство по делото – 1 бр. компактдиск с
надпис „ЕМТЕС“, приложен към кориците на досъдебното производство, съдържащ
запис от тел.112.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели - като обективни, последователни и логични,
съответни помежду си и на останалите доказателства относно гореизложените
релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице по СМЕ, като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответната област и неоспорено от страните по делото.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдебният състав прие, че обвиняемият М.Б.К. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 24.07.2018 год. в гр.
Пловдив по хулигански подбуди е причинил другиму – Б. И. И., лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето.
От обективна страна с действията си на 24.07.2018 г., насочени към телесния интегритет на свидетелката
Б.И.И. обвиняемият К. е
причинил, удряйки я с ръка по лицето, блъскайки я в ръката и удряйки я с крак в
областта на лявото бедро, множество травми, изразяващи се в повърхностна травма
на главата, контузия на лицето, контузия на ляво бедро и лява мишница,
кръвонасядане по ляво бедро. Тези наранявания са довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето. Причиняването на болка
и страдание, без разстройство на здравето, представлява лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.2
от НК.
Налице е по – тежко наказуем
квалифициращ деянието признак с оглед на начина на извършването на
престъплението, а именно – телесната повреда е причинена по хулигански подбуди
по см. на чл.131 ал.1 т.12 от НК. Предприемането на действия, насочени към
здравето на лице, което е станало на обществено място – пред търговски обект в
светлата част на деня, пред погледа на множество непознати лица, включително и
пред тригодишното дете на пострадалата, и без наличие на личен към пострадалата
мотив съдът преценя като проявено поведение на незачитане на личната
неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените
норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие,
че се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемия, заради
което е и налице този по – тежко наказуем състав на деянието.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили
обществено – опасни последици.
С оглед на посочената правна квалификация съдебният
състав прие, че обвиняемият М.Б.К. следва да бъдат освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78А ал.1 от НК и да му бъде наложено административно
наказание глоба, тъй като в случая са налице всички комулативно предвидени предпоставки
за прилагането на този законов институт. К. е пълнолетно лице, не е осъждан, не
се е ползвал друг път от нормата на чл.78А от НК, за осъщественото от него
престъпление, което е умишлено, законът предвижда наказание лишаване от свобода
до една година или пробация, а с извършването на деянието не са причинени
съставомерни имуществени щети.
Що се касае до размерът на наказанието съдът като взе
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – признание на вина, чисто
съдебно минало, трудова ангажираност, висше образование, и липсата на
отегчаващите такива прие, че най – справедливият размер за административното
наказание глоба в конкретния случай, съответстващ на личността на дееца, неговата
обществена опасност и обществената опасност на самото престъпление, е в размер на
минимално предвидения, а именно от 1000 лева. Този така определен размер на
административно наказание на обвиняемия се явява справедлив и целесъобразен.
По делото в неговата досъдебна фаза са направени
разноски в размер на 140.76 лв. - за възнаграждение на вещо лице, които
разноски с оглед изхода на делото се присъдиха с настоящото решение за
заплащане в полза на ОД на МВР гр. Пловдив на основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на обвиняемия М.Б.К..
Вещественото доказателство по делото 1 бр. компактдиск
с надпис „ЕМТЕС“, приложен към кориците на досъдебното производство, съдът
прие, че следва да остане към делото.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.