Решение по адм. дело №531/2024 на Административен съд - Кюстендил

Б. М. Д. – Б. и И. Н. Б., с адрес в гр. София, [улица], ет. 1, ап. 1, чрез представляващата ги адв. М., са подали жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1125-1 и Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1126-1/14.05.2024 г., издадени от орган по приходите при Община Рила, изменени в една част и и потвърдени в останалата част с Решения № АО-04-01-27-4 и № АО-04-01-5/10.09.2024 г. на Директор на Дирекция „Административно – правно обслужване и местни приходи“ при Община Рила.

Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка. Прави се искане за отмяна на оспорения акт, с произтичащите от това законни последици. Претендират се разноски по делото, съобразно приложен списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител адв. Б., изразява становище за потвърждаване на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото, съгласно приложен списък. Представени са писмени бележки.

По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива, подробно описани в отговора на жалбата и приети в о.с.з. от 11.02.2025 г., съгласно текста, както и приети в о.с.з. от 25.03.2025 г. и 20.05.2025 г.

По делото е приета, оспорена от страна на процесуалния представител на жалбоподателите, съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. К. В., която съдът кредитира като компетентно изготвена и ще я цени като такава.

Разпитан е и свидетелят Н. И. П..

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

От фактическа страна не се спори, че Б. М. Д. – Б. и И. Н. Б. с адрес в гр. София, [улица], ет. 1, ап. 1, са собственици на недвижими имоти, съответно с партиден № ********** 002, с адрес на имота: гр. Рила, неизвестна, представляващ земя и сграда – земя с площ 10 500 кв.м. и застроена площ 903 кв.м.

Подадена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1161-328/06.08.1998 г.

Данък недвижими имоти /ДНИ/ и Данък битови отпадъци /ДБО/ са определени, съгласно действащите чл. 21, чл. 22, чл. 62, чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ и Наредбите за определяне размера на местните данъци и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Рила, приети по делегация от чл. 9 от ЗМДТ и публикувана в Интернет – страницата на Община Рила.

Определените суми са съобразени с НОРМДАМТЦУТ на Община Рила и с Решения № 611/20.12.2018 г.; № 20/27.12.2019 г.; № 194/29.12.2020 г.; № 368/30.12.2021 г. и № 534/30.12.2022 г. на ОбС – Рила, за определяне размера на ТБО за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.у които са били в действие към датата на издаване на акта. В решенията са определени и дължимите суми върху данъчната оценка по чл. 21 от ЗМДТ на недвижимия имот, в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на терените за обществено ползване

С Акт за установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1125-1/14.05.2024 г. и Акт за установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1126-1/14.05.2024 г. на инспектор в отдел “МДТ” при Община Рила, на Б. М. Д. – Б. и И. Н. Б. е установено да заплатят задължения - ТБО, в размер на 1299.48 лева за всеки един за притежаваната 1/2 част от правото на собственост върху недвижимия имот /главница и лихви, изчислени съответно главница 966.31 лв. и лихви за просрочия към тях към 14.05.2024 г. - 333.17 лв./. Сумите са изчислени за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. Актовете са връчени на Б. Д. - Б. и И. Б. на 29.05.2024 г. срещу подпис, след което е последвала жалба до Директор Дирекция “Административно – правно обслужване и местни приходи” в Община Рила. Последният като решаващ орган, съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл. 155 ал. 1 и 2 от ДОПК, като е изменил частично акта с Решение № АО-04-01-27-4 от 10 септември 2024 г. и Решение № АО-04-01-27-5 от 10 септември 2024 г., като съответно е намалил задълженията с по 314.97 лв. по всеки един акт, а в останалата част е потвърдил актовете.

В този смисъл, оспорените първоначални административни актове са издадени от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, както и съответно изменилите ги в една част и потвърдените в останалата част решения.

В чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.

В гл. ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретният случай, се касае до определяне на задължение на данък върху недвижими имоти по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК.

В случая е налице Заповед № РД-01-04-28/21.02.2023 г. на Кмета на Община Рила, с която Р. А. К. и И. К. М. – инспектор и младши експерт “Местни приходи” в Дирекция “Административно обслужване, управление на собствеността и местни приходи“” са определени и имат качеството на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, поради което са с правомощие по установяване на задължения за местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ.

Когато с акт са установени задължения за местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/. По делото е представена и Заповед № РД-01-04-316/28.122023 г. на Кмета на Община Рила, с която Н. Т. е оправомощена като Директор Дирекция „Административно – правно обслужване и местни приходи“ да е Решаващ орган в производството по обжалване по административен ред на актове, издавани от органите по приходи в Общинска администрация – гр. Рила, по реда и условията на ЗМДТ и ДОПК.

Предвид изложените съображения, в производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при общината и с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при условията на чл. 156 от ДОПК. В този смисъл, жалбата се явява допустима.

По съществото на спора, съдът счита, че оспорените административни актове са постановени в съответствие с материалния закон и целите на закона, т.е констатира се съответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на доказателствата по делото.

Деклараторът на имотите – И. Н. Б. и съпругата му Б. Д. – Б. с адрес в гр. София са задължени лица по смисъла на чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ.

Определянето и администрирането на местните данъци и такси е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 9 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги.

АУЗД е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 ал. 2 от АПК във вр. с препращането от § 2 от ДР на ДОПК. Правните основания за издаването му са конкретни и е налице разпоредителна част с вменени задължения към адресата. Посочени са дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис. Във фактическите основания за издаване на акта данъкът върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци за отделните имоти е съобразен с чл. 62 изр. 2 от ЗМДТ и е налице яснота за реда на изчисляването й с оглед правилата на чл. 67 ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Не е било ограничено правото на защита на адресата. Дължимите суми, като елементи от фактическия състав за отговорността, подлежат на установяване в процеса на оспорване. Налице е яснота и за начина на изчисляване на лихвите и периодите от време, въпреки че размерът им е законово регламентиран в чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, в периодите от време, обхващащи задължението за лихви и се формира от сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО в Наредбите на Общината. Наредбите са подзаконови нормативни актове и като такива са публично обявени на населението, което следва да е запознато с тях и да ги спазва. Следователно, въз основа на съдържащите се в АУЗД фактическо и правно основание, съдът може да провери неговата материална законосъобразност.

Доколкото в подадените жалби се оспорват единствено дължимите суми по ТБО, съдът ще изложи мотиви, касаещи тази част от оспорените АУЗД. Сумите дължими за ДНИ не се оспорват.

Заповедите на кмета по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ безспорно са необходимо нормативно условие за предоставяне на услугите по ТБО, но не и достатъчно, за да се приеме, че услугите фактически са предоставени. В този смисъл са издадени Заповед № РД-01-04-253/31.10.2018 г.; Заповед № РД-01-04-269/29.10.2019 г.; Заповед № РД-01-04-286/30.10.2020 г.; Заповед № РД-01-04-288/29.10.2021 г. и Заповед № РД-01-04-243/31.10.2022 г. Събрани са и доказателства за дължимост на ТБО, тъй като по делото са събрани такива за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Това са справката за пътните листове за годините по акта, данните от заключението на вещото лице, декларации за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци и честотата на сметоизвозване, договори за експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците и за приемане, съхранение и сепариране на отпадъци и допълнителни споразумения към тях, констативни протоколи от извършени периодични проверки през 2020 г., 2021 г. 2022 г. и 2023 г. съответните решения на ОС – Рила за определяне на промила върху данъчната оценка по чл. 21 от ЗМДТ на недвижимия имот, съответно за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., декларации подавани от И. Б. по чл. 71 за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване от 10.11.2019 г., 16.11.2020 г., 16.11.2021 г. Освен това районите, в които са се извършвали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, тяхната честота и съдовете за смет са изрично заложени в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Рила, със съответните изменения в нея. Следва да се има в предвид, че нормата на чл. 71 т. 1 от ЗМДТ свързва недължимостта на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване с непредоставяне на услугата, а не с неиздаване на заповедите на кмета по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ.

Отделен е въпросът за действителния размер на задължението за тази услуга от ТБО за цитираните периоди и тяхното доказване. По делото е установено налично и функциониращо общинско депо, видно от пътните листове. Неоснователно е възражението на Бояджиеви, че е налице недължимост на услугата по сметоизвозване и сметосъбиране, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради наличието на хипотезата на чл. 71 т. 1 и т. 2 от ЗМДТ. Общината категорично доказва предоставянето на услугите за оспорилите ги физически лица.

Според изискванията на чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОС въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др.; 2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата ли други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оролзотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 71а и чл. 71е от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. По делото са представени справки за следващия се ТБО, изготвени от в.л. В. в допуснатата експертиза, отнасящи се за всяка от годините, включени в процесния период.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че същите не дължат ТБО за периода 2019 – 2023 г. вкл., доколкото за горепосоченият имот са подавани декларации по чл. 71 т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от таксата.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистота на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно в годишен размер за всяко населено място с решение на ОС въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност. План – сметката включва необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др., събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или др. инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и др. територии от населените места, предназначени за обществено ползване. ТБО се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци – чл. 67 ал. 1, но когато не може да се установи количеството им, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от ОС – чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ.

В рамките на ТБО се включва такса за три отделни, самостоятелни услуги – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ определя в кои случаи такса за отделните три компонента не се събира, като хипотезите са изчерпателно посочени. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но не възниква и не се дължи ex lege, а само когато общината реално извършва съответната дейност. Безспорно е обстоятелството, че за периода 2020 – 2023 г. вкл. /без 2019 г./, жалбоподателите са подавали ежегодно декларации по чл. 71 т. 1 от ЗМДТ и чл. 21 ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Рила, които са уважавани от по приходите при Община Рила. Приходният орган е приел, че жалбоподателите не дължат такса за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2020 – 2023 г. за притежавания от тях и деклариран с декларация с вх. № 1161-328/06.08.1998 г. недвижим имот /земя и сгради/. С оспорените АУЗД е определено задължение за жалбоподателите за ТБО за всички компоненти за 2019 г., /за която няма подадена декларация по чл. 71 т. 1 от ЗМДТ/, а за периода 2020 -2023 г. е определено задължение само за компонентите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци. Условията, които законът определя като правопораждащи за задължението за такса за тези услуги, е имотите на задължените лица да са разположени на териториите, на които общината предлага услугите по чл. 62 от ЗМДТ. От заповедите на Кмета на Община Рила, постановени на основание чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ за определяне на границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, имота, собственост на жалбоподателите попада в район, в който Община Рила предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ – ПИ с ид. 62685.43.4 по КК и КР на Рилски манастир, м. „Е.“, одобрена със Заповед № РД-18-22/18.12.2013 г. на ИД на АГКК – София, както и за имота находящ се в м. „Л.“. Видно от приложените по делото информации от кметския наместник на н.м. „Рилски манастир“, Община Рила, за процесният период в м. „Л.“, в която се намира имотът на жалбоподателите, има поставен контейнер за събиране на битовите отпадъци. В този смисъл имотът на жалбоподателите попада в територия, в която Община Рила извършва услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, видно от Заповед № РД-01-04-253/31.10.2018 г., поради което им е установено задължение само за процесната 2019 г. За дължимостта на ТБО по компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“, не е необходимо контейнерът да е разположен в непосредствена близост до имота на жалбоподателя. Необходимо е общината да е престирала услугата в местността, в която се намира имота на жалбоподателя. Горното се доказва от пътните листове за 2019 г., от които е видно че общинското предприятие „Чистота“ е извършвало събиране на битови отпадъци от контейнерите, намиращи се в м. „Л.“ и м. „Е.“.

Посочените по – горе относими факти по делото се потвърждават изцяло от приетата експертиза на в.л. М. В., въпреки че е оспорена от процесуалния представител на жалбоподателите.

В същата недвусмислено се сочи, че не се установяват погрешно зададени параметри на характеристиките на имотите на информационната система за изчисление на ДО. ДНИ и ТБО се изчисляват върху по – високата от отчетната /счетоводна стойност преди амортизационните отчисления/ и данъчната оценка. По – високата оценка в случая се явява данъчната оценка. За ТБО при изчислението са взети предвид подадените декларации от жалбоподателя, решенията на ОС – Рила и честотата на извозването им. За таксата, в частта на поддържане на чистотата на населените места за обществено ползване в ЗМДТ не е предвидено освобождаване. От приложените листове за превозена смет в районите, в които се намират имотите, съгласно заповедите на кмета на общината и приложените договори, се доказва, че е извършвана услугата „поддържане чистотата на населените места за обществено ползване“.

След цялостната проверка задълженията на Б. и И. Б. за процесния период 2019 г. – 2023 г. са изчислени от в.л. М. В., както следва:

ТБО – общо за имота /земя и сгради : главница – по 741.07 лева за всеки един от жалбоподателите и лихва по 198.57 лева за всеки един от жалбоподателите или всичко задължения: главница 1 482.14 лева и лихва 397.14 лв.

В този смисъл са всички доказателства по делото, които съвпадат с изложеното в заключението на вещото лице, което води до логичния извод, че се доказва извършването на твърдените услуги по отношение на Б. и И. Б..

Таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на конкретно предприятие или в непосредствена близост до него, тъй като самият характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. Материалният закон не предоставя възможност за индивидуализиране размера на дължимата ТБО в различни стойности от тези, които са установени от ОС. Да се възприеме обратното означава да се наруши разпоредбата на чл. 68 от ЗМДТ, съгласно която не се допускат изменения в приетите от ОС начин на определяне и размер на ТБО в течение на годината. Недължимост на услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71 от ЗМДТ, а именно: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имона; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината и 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. В случая изключенията по т. 1 и т. 2 не са са налице за жалбоподателите – доказва се извършването на посочените услуги. От издадения акт става ясно по какъв начин, на каква база и при каква ставка са изчислени формиращите ТБО отделни съставляващи я услуги, визирани в чл. 66 ал. 1 т. 1 - т. 4 от ЗМДТ, което е в съответствие с чл. 62 от ЗМДТ. Посочени са и критериите за определяне размера на таксата по чл. 67 от ЗМДТ.

При сметосъбирането и сметоизвозването на битовите отпадъци, Кметът на Община Рила е издал за процесните години Заповед № РД-01-04-253/31.10.2018 г.; Заповед № РД-01-04-269/29.10.2019 г.; Заповед № РД-01-04-286/30.10.2020 г.; Заповед № РД-01-04-288/29.10.2021 г. и Заповед № РД-00-243/31.10.2022 г., с които е определил границите на районите и честотата на сметоизвозването на територията на Община Кюстендил за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Задължението за ТБО възниква с престирането на услугата. Попадането на имотите на адресата на акта в границите на района, в който общината ще предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ, т.е. в границите, определени със заповедта на кмета по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ, е материалноправна предпоставка за законосъобразност на оспорения акт, във връзка с ТБО.

Изложените съображения в мотивите на жалбата, че за имотите не се дължи ТБО, тъй като същите не се ползват, не обосновава неползване на услугите предоставяни от общината. Имотите се намират в границите на населеното място /и то в центъра/, в което общината предоставя услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и следователно ТБО е дължима. Смисълът на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, е споделянето между всички субекти по чл. 64 от ЗМДТ разположени на територията на населеното място, на разходите за поддържането на чистотата на местата, за които отделните правни субекти не носят отговорност, но които са предназначени за общо ползване, както и разходите за обезвреждане на битовите отпадъци. Именно, поради тази причина, жалбоподателят е ползвател на услугите почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, независимо от това дали генерира или не битови отпадъци за своя имот.

Услугите по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са насочени към удовлетворяване на общите потребности, породени от съвместното съжителство в рамките на едно населено място. Такса за поддържане на териториите за обществено ползване се дължи, независимо дали имота е ползван. Битовите отпадъци от сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване генерират общо за всички задължение за обезвреждане на отпадъците, дори когато субектът не ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

Третият вид услуга – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Законодателят в Закона за управление на отпадъците е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депо или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци или не ползва такива. Видно от доказателствата по делото – договори и допълнителни споразумения към тях, Община Рила ползва депо за обезвреждане на отпадъци, като общината заплаща за извършваните услуги по депониране и обезвреждане на отпадъци. Община Рила разполага и поддържа депо за битови отпадъци, поради което е налице и основанието за заплащане на такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци от жалбоподателите за процесния период. Разпоредбата на чл. 71 т. 3 от ЗМДТ предвижда освобождаване от такса само ако депо не е изградено и не се поддържа от общината, какъвто не е настоящият случай. От справките за изпълнение на план – сметките по чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ за периода 2019 -2023 г., Община Рила е извършвала разходи за всяка една от услугите по чл. 62 ал. 1 от ЗМДТ.

В този смисъл, неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че са освободени изцяло от ТБО. С уведомителни писма приложени по делото, Община Рила изрично е уведомявала жалбоподателите, че ще бъдат частично освободени от ТБО, в частта по т. 1 – сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за периода 2020 – 2023 г.

Не на последно място, въпреки че в случая се разглежда законосъобразността на оспорените АУЗД по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1125-1/14.05.2024 г. и № 1126-1/14.05.2024 г., съдът ще отбележи и наличните подробни мотиви в потвърдилите ги Решение № АО-04-01-27-4/10.09.2024 г. и № АО-04-01-27-5/10.09.2024 г. по чл. 155 от ДОПК на Директор на Дирекция “Административно – правно обслужване и местни приходи” при Община Рила.

Съгласно чл. 170 от АПК, административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото подкрепят издаването на оспорените Актове за установяване на задължение по декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК.

Предвид изложеното и направените корекции от в.л. В. в приетата за достоверна експертиза, обжалваните АУЗД следва да бъдат изменени съобразно същата, в частта относно определените ТБО за процесните периоди.

Относно разноските:

При този изход на делото, претенциите на страните за присъждане на разноски са частично основателни, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбите, съгласно чл. 161 от ДОПК и приложените доказателства за извършените разноски от страните.

Предвид всичко изложено, съдът ще постанови своето решение.

 

Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1125-1/14.05.2024 г., издаден от орган по приходите в звено “Местни приходи ” в Община Рила, на Б. М. Д. – Б., изменен в една част и потвърден в останалата с Решение № АО-04-01-27-5/10.09.2024 г. на Директор на Дирекция “Административно – правно обслужване и местни приходи” при Община Рила, в частта относно определените размери за ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., като сумата от 1299.48 /хиляда двеста деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница и лихва, се намалява на 939.64 /деветстотин тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, главница – 741.07 лв. и лихва 198.57 лв.

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1126-1/14.05.2024 г., издаден от орган по приходите в звено „Местни приходи“ в Община Рила, на И. Н. Б., изменен в една част и потвърден в останалата с Решение № АО-04-01-27-4/10.09.2024 г. на Директор на Дирекция „Административно – правно обслужване и местни приходи“ при Община Рила, в частта относно определените размери за ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., като сумата от 1299.48 /хиляда двеста деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница и лихва, се намалява на 939.64 /деветстотин тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, главница – 741.07 лв. и лихва 198.57 лв.

ОСЪЖДА Б. М. Д. – Б. и И. Н. Б. да заплатят на Община Рила, със седалище и адрес на управление в гр. Рила, пл. “Възраждане” № 1, общо сумата от 503.63 /петстотин и три лева и шестдесет и три стотинки/, направени по делото съдебни разноски, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА Община Рила да заплати на Б. М. Д. – Б. и И. Н. Б., с посочен по – горе адрес, да заплати сума от 459.12 /четиристотин петдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ за всеки един от жалбоподателите или общо сума в размер на 918.24 /деветстотин и осемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, направени по делото съдебни разноски, съобразно уважената част, респективно отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.