Определение по дело №207/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

263

Година

19.5.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.20

Година

2015

Председател:

Секретар:

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 1070/01.12.2014г, постановено по гр.д. № 187/2014г. В. Районен съд е развалил изцяло договора, сключен с нотариален акт N ..., том 8, per.N ..., нот. дело N ..., от ......... г. на Нотариус Т. Б., с район на действие В. районен съд, по силата на който Е. М. Л. с ЕГН *, починала на ........ Г., е прехвърлила на К.Д. К. с ЕГН .............. по време на брака му с К. Д. К. с ЕГН * - двамата от с. А., Община В. Т., ул. Св. Н. N 9, правото на собственост върху собствения си недвижим имот, находящ се в с. А., община гр.В. Т., а именно: 7/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор N 00583.501.251 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. └., одобрени със Заповед N Р Д -18­39/18.03.2008 г. на Изп. директор на АГКК, застроен и незастроен, целият с площ 1519 КВ.м., при граници: ПИ N 00583.501.9523, ПИ N 00583.501.119, ПИ 00583.501.250, ПИ N 00583.501.249, заедно с построените в този имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор N 00583.501.251.1 със застроена площ 80 КВ.м., селскостопанска сграда с идентификатор N 00583.501.251.4 със застроена площ от 95 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор N 00583.501.251.5 със застроена площ от 90 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор N00583.501.251.6 със застроена площ от 75 КВ.м., с всички подобрения и трайни насаждения в имота, срещу положените големи и всестранни грижи през последните повече от десет години и предоставената през този период необходима за прехвърлителката и значителна по размер издръжка, включително помощ и грижи, положени във връзка със смъртта на сина на прехвърлителката, както и срещу задължението на ответника за гледане на прехвърлителката до края на живота й, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сключване на договора, включително необходимите ежедневни грижи, храна и отопление, а при болест - обслужване и лекарства, включително при необходимост настаняване в здравно заведение, както и срещу предоставане при нужда на необходимата издръжка, които задължения ще се изпълняват в имота в с.А., заедно или по отделно от ответни ците, а при нужда - от техните деца или други избрани от ответника лица, чрез ежедневни посещения в имота, поради неизпълнение на задълженията, поети по договора.

С Решение № 57/22.01.2015г. по същото дело съдът е оставил без уважение молбата на адв. К. Г., пълномощник на ответниците по делото К. и К. К. за поправка на очевидна фактическа грешка на решението на съда по гр.д. № 187/2014г , като в диспозитива на решението на предпоследната страница след текста „7/8 идеални части от „ се изпише двоеточие, след което остане изброяването на имотите, които са посочени в договора, който се разваля, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Против тези две решения са постъпили въззивни жалби от К. Д. К. и К. Д. К. .

Решение № 1070/01.12.2014г. се обжалва в частта за разликата над 125779,50/152377,50 идеални части. Сочи се, че това е частта от имота, предмет на договора, чието разваляне се иска, която съответства на изпълнения договор между страните по него в период от десет години преди сключването му. Решението се обжалва само в частта, с която е допуснато договорът да бъде развален и по отношение грижите, положени за прехвърлителката за минало време. Според жалбоподателите в тази му част договорът не може да бъде развалян поради неизпълнение. Развиват се подробни доводи, като се сочи, че в подадената от първоначалния ищец искова молба не се иска разваляне на договора в частта му, прехвърлена срещу положени в минал период преди сключването му грижи и дадена издръжка.

Решението, с което е отказано да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка се обжалва, като се сочи, че предмет на процесния договор са 7/8 идеални части както от поземления имот, така и от построените в него сгради. В случай, че това решение бъде отменено и съдът възприеме тезата на жалбоподателите, се прави оплакване за произнасяне свръх петитум.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивните жалби .

В съдебно заседание ответникът по жалбите чрез процесуалния си представител по пълномощие заема становище за тяхната неоснователност.

В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установевно следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

При извършената по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК служебна проверка на обжалваните решения въззивният съд ги счита за валидни изцяло и допустими в обжалваната част.

По същество и двете решения са правилни.

С исковата си молба ищцата Е. М. Л., заместена в хода на производството по делото от Е. М. Л. твърди, че е прехвърлила на ответника К. по време на брака му с ответницата 7/8 ид. части от подробно описаните в цитирания по-горе нотариален акт недвижими имоти, представляващи земя и сгради в село А., Община В. Т. срещу положените от тях грижи и предоставената издръжка през последните повече от десет години, както и срещу поето от тях задължение да я гледат до края на живота й. Твърди, че първите няколко месеца след сключване на този договор ответниците изпълнявали поетите задължения, но отношението им се променило коренно от средата на месец юли 2013 Г., когато те престанали да полагат каквито и да било грижи за нея, като единственото през няколко дни й носели хляб и кисело мляко. Здравословното й състояние се влошило и тя помолила ответниците да я заведат на лекар и да й асистират при осъществяване на ежедневните й дейности, но получила равнодушно отношение . Твърди, че била заключена в собствения си дом с обяснение, че това е в неин интерес. С идването на есента здравословното й състояние се влошило изключително много - вече не можела изобщо да се движи, а ответниците не полагали никакви грижи за нея, оставили я сама в студена стая, върху гол дюшек без чаршафи и поради факта, че била прикована неподвижно към леглото, не можела да ходи до тоалетна и лежала върху собствените си изпражнения и урина. На молбите й за помощ ответниците бездушно отговаряли, че колкото по-бързо умре, толкова по-малко ще се мъчи. От месец декември 2013г. ответниците престанали да влизат в стаята й и напълно я изоставили. На 30.12.2013 . г. след подаден от съседи до "Спешно отделение" към МОБАЛ "Д. С. Ч.", в неадекватно състояние, била откарана от лекарски екип в болницата във В.Т., където след преглед и лечение била изписана. Претендира по реда на настоящото производство да бъде постановено решение, с което да бъде развален поради системно и трайно неизпълнение договорът за издръжка и гледане, сключен между нея и ответника.

В хода на производството първоначалната ищца е починала и като ищец е конституирана Е. М. Л. нейна внучка и единствен наследник по закон. Новоконституираната ищца твърди, че не са полагани грижи за прехвърлителката по договора не само след сключването му, но и десет години преди сключването му. Претендира развалянето на договора за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане изцяло поради неизпълнението на задълженията, поети от ответниците. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответниците К. Д. К. и К. Д. К. оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че заедно и поотделно са изпълнявали всички поети по вид и обем задължения по договора, отношенията им с прехвърлителката винаги били много добри, последната никога не била отричала грижовното им отношение и изложеното в исковата молба в обратния смисъл не отговаря на действителността. Сочат, че Е. Л. била известна със странния си навик да прибира всякакви вещи в дома си, вкл. и боклуци, да ги трупа безцелно в къщата, която обитавала и всеки опит на ответниците да променят този странен навик на Л. завършвал с неуспех. Тя не е допускала да влизат в дома й други хора освен ответниците, единствена имала ключ от къщата, заключвала се в нея и само ответниците можели да влязат и то ако тя реши да им отключи. Твърдят, че в началото на декември 2013г. ищцата престанала да излиза от къщата и не ги допускала да влязат при нея, което наложило да контактуват няколко дни само през прозореца на къщата й. Ответникът К. се принудил поради упорството на прехвърлителката да потърси съдействие от внучката й, но тя не се отзовала На 22.12.2013 г. ответникът с помощта на свои познати влязъл в дома на Л. през прозореца против волята й и двамата със съпругата му разчистили цялата къща от събираните боклуци, отключили същата и възстановили нормалните предишни ежедневни посещения и грижи за прехвърлителката.

На 30.12.2013г.внучката на Л. поискала да види баба си и след като я допуснали в имота, тя против тяхното мнение повикала спешна медицинска помощ и Л. била транспортирана в болница. След този момент ответниците твърдят, че не им е осигуряван достъп до прехвърлителката по процесния договор и не им е давана възможност да изпълняват задълженията си по същия. Тази ситуация продължила до смъртта на пре§върлителката, въпреки отправената от приобретателя нотариална покана. Твърди се, че ако изобщо има някакво неизпълнение на договорените задължения от ответната страна, то не е по тяхна вина, а е резултат от недаването на съдействие от кредитора под въздействие на трети лица и неизпълнението е незначително, поради което на основание чл.87 ал 3 от ЗЗД разваляне на договора не следва да се допуска. Освен горните възражения срещу основателността на предявения иск, ответниците заемат становище и за процесуална недопустимост на пълното разваляне на договора. Твърдят, че сключеният между страните договор има смесен характер, като само във втората част договорът има алеаторен характер, докато в първата си част той е за покупко­продажба на недвижими имоти. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

От данните по делото се установява, че между Е. Л. и ответника К. е сключен валиден договор, по силата на който Л. е прехвърлила на ответника свой собствен недвижим имот, представляващ 7/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор N 00583.501.251 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. А., одобрени със Заповед N Р Д -18­39/18.03.2008 г. на Изп. директор на АГКК, застроен и незастроен, целият с площ 1519 КВ.м., при граници: ПИ N 00583.501.9523, ПИ N 00583.501.119, ПИ 00583.501.250, ПИ N 00583.501.249, заедно с построените в този имот: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор N 00583.501.251.1 със застроена площ 80 КВ.м., селскостопанска сграда с идентификатор N 00583.501.251.4 със застроена площ от 95 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор N 00583.501.251.5 със застроена площ от 90 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор N 00583.501.251.6 със застроена площ от 75 КВ.м., с всички подобрения и трайни насаждения в имота, срещу положените големи и всестранни грижи през последните повече от десет години и предоставената през този период необходима за прехвърлителката и значителна по размер издръжка, включително помощ и грижи, положени във връзка със смъртта на сина на прехвърлителката, както и срещу задължението на ответника за гледане на прехвърлителката до края на живота й, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сключване на договора, включително необходимите ежедневни грижи, храна и отопление, а при болест - обслужване и лекарства, включително при необходимост настаняване в здравно заведение, както и срещу предоставяне при нужда на необходимата издръжка, които задължения ще се изпълняват в имота в с.А., заедно или по отделно от ответниците, а при нужда - от техните деца или други избрани от приемателя лица, чрез ежедневни посещения в имота.

Буквалният прочит на текста на договора не оставя съмнение относно това каква част от поземления имот и построените в него сгради се прехвърлят. С оглед текста на прехвърлителната клауза / наличието на израза „заедно с построените в този имот„ след посочване на частта от поземления имот, двоеточие и изброяване на сгради/ следва категоричният извод, че предмет на договора са 7/8 идеални части от поземлен имот и целите изградени в него сгради, изброени подробно.

От показанията на свидетелите М., А., К., Н. и П. се установява, че десет години преди сключване на процесния договор – от 2002 до 2012г., а и след това – до есента на 2013г. от страна на ответниците за ищцата са полагани грижи и е давана издръжка, съответни на нейните потребности.

Безспорно е установен със свидетелските показания на свидетелите Д., К. и Е. и фактът, че на 30.12.2013г. Л. е открита от своята внучка- сега ищец по делото – в безпомощно състояние, лежаща, в изключително окаян външен вид и при битови условия, несъответстващи на съвременните, а и на абсолютно никакви стандарти за живот. Установява се, че тя е била недохранена и обезводнена, като за един неустановен, но продължителен период от време е задоволявала естествените си нужди в помещението, в което е живеела и дори в леглото, в което е лежала. Малко по-късно прехвърлителката е починала.

По делото е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, която е установила осреднения разход за издръжката на прехвърлителката по процесния договор за период от 10 години, както и пазарната цена на процесния имот към момента на сключване на догоÔора.

Тези данни от фактическа страна, приети и от първоинстанционния съд, обосновават извода за основателност на предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане в неговата цялост. Решението се обжалва само в частта, с която договорът е развален по отношение положените за минало време грижи и давана издръжка. В тази си част то е правилно. В случая се касае до класически алеаторен договор, по който задължението за издръжка и гледане е уговорено като неделимо такова. Без значение е обстоятелството, че част от издръжката и грижите са такива, положени за минал период преди сключване на договора. След като страните не са уговорили каква част от прехвърляния имот се прехвърля срещу вече положените грижи, логично е да се заключи, че волята им е била имотът да се прехвърли срещу една престация, която е неделима и нейното престиране е започнало в минал период от време и ще продължи и занапред.

Изявлението на ищцата в първото по делото заседание, с което тя допълва фактическите си твърдения по повод предявения иск в насока непрестиране на издръжка и гледане за минал период не представлява отделно наведено ново основание за разваляне на договора, нито пък последващите действия на съда представляват допуснато изменение на иска. Твърдението е наведено с оглед дадената от ГПК на страните възможност да пояснят фактическите си твърдения в първото по делото заседание /чл. 143, ал. 2 от ГПК/. Дори и това твърдение да не бе наведено, с оглед неделимостта на уговорената престация за издръжка и гледане, договорът пак би подлежал на разваляне в неговата цялост при наличието на предпоставките за това. С други думи в конкретния случай всяко неизпълнение на договорните задължения-за минали грижи и издръжка или за такива занапред, стига да не е незначително с оглед интересите на кредитора, влече след себе си развалянето на целия договор.

Оплакването на жалбоподателите, че в случая се касае за договор, който е изпълнен в частта му относно положени грижи и давана издръжка за минало време и в тази му част не подлежи на разваляне е несъстоятелно. Сключеният между тях и прехвърлителката договор има характера на алеаторен такъв, поради което самата му специфика не позволява той да бъде развален само частично. След като е налице доказано по делото неизпълнение, което не е незначително с оглед интересите на кредитора, договорът следва да се развали изцяло. Установеното по делото неизпълнение на поетите от ответниците договорни задължение не е незначително с оглед интересите на прехвърлителката, тъй като точно в момента, когато тя се е нуждаела от грижи, е била неглижирана и то до степен да достигне до абсолютно мизерно съществуване.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което решението под № 1070/01.12.2014г. в обжалваната му част се явява правилно, а решение № 57/22.01.2015г. се явява правилно изцяло. Двете решения подлежат на потвърджаване.

При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на ответницата по жалбата сумата от 1500лв., представляваща направените от нея разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Водим от горното, В. Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1070/01.12.2014г, постановено по гр.д. № 187/2014г. НА В. Районен съд в частта му, с която е развален договорът,сключен с нотариален акт N 1431, том 8, per.N 9715, нот. дело N 1076, от 09.10.2012 г. на Нотариус Т. Б., с район на действие В. районен съд, ЗА РАЗЛИКАТА над 125779,50/152377,50 идеални части от имота, предмет на договора.

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 57/22.01.2015г., постановено по гр.д. № 187/2014г. на В.Районен съд.

ОСЪЖДАК.Д. К. с ЕГН ............... и К. Д. К. с ЕГН * да заплатят на Е. М. Л., ЕГН *сумата от 1500лв. – по 750 / седемстотин и петдесет лева / всеки един от тях, представляващи разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: