Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 665
30.10.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Р. ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 697 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Р.Г.Л. ***, против Решение № Ц1012-26-214-1/07.07.2020г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №********** /парт.№01166/30.04.2020г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата оспорващата цитира разпоредби от КСО, като
сочи че осигурителният стаж за времето от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., през
което получавала лична пенсия поради общо заболяване, не ѝ бил признат за
отложено пенсиониране. Твърди, че е ощетена неправилно.
В писмени бележки се релевират доводи за
незаконосъобразност на атакувания административен акт. Допълва се, че органът
неправилно тълкувал нормата на чл.70, ал.2 от КСО, в редакцията ѝ след
01.01.2018г. Смята се, че възприемането на това тълкуване ще обуслови обратния
ефект на този, целен от законодателя, а именно лицата да се мотивират да продължат да
работят след придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се от съда да отмени
обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че от доказателствата по
делото се вижда, установява и доказва, че жалбоподателката получавала лична
пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, а последното обославяло като правилен извода на
административния орган, че след 01.01.2018г. времето през което е получавана
тази пенсия не следва да се зачита за осигурителен стаж за отложено
пенсиониране. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.01.2020г. от жалбоподателката Р.Г.Л. подала до
Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.№2113-26-9/02.01.2020г., (л.220)
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението
декларирала, че получава друга пенсия – инвалидна. Към заявлението приложила документи,
удостоверяващи осигурителния стаж и доход.
Във връзка с подаденото заявление по преписката е
приложен Опис на осигурителния стаж на Р.Л. за периода 01.01.1971г. –
31.12.2019г. (л.222-225), като са представени и документи, удостоверяващи
получаваните от Л. възнаграждения през част от посочения по-горе времеви период
(л.226-255).
Установява се, а и не се спори, че жалбоподателката е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 21.09.2014г., като
до 02.01.2020г. не се е възползвала от това право.
От данните и доказателствата по делото се установява,
че оспорващата, след придобиване на право за получаване на пенсия за
осигурителен стажа и възраст - на 21.09.2014г., е продължила да извършва
трудова дейност до 31.12.2017г. През този период се е осигурявала от
работодателя ЗПК „Плодородие“ и като земеделски производител – л.309, 310. За
част от спорния по делото период, а именно от 01.01.2018г. до 30.09.2018г. по делото е представено доказателство за
придобит трудов стаж (л.201) – Удостоверение обр. УП-2, от което в видно,
че жалбоподателката е работила на длъжност „касиер-домакин“ в ЗПК „Плодородие“,
с. Р. м.. Същевременно, според Опис на осигурителен доход (л.293,294), за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., жалбоподателката е била осигурявана от
осигурителя Р.Г.Л. в ЗПК „Плодородие“,
като за зачетени са отразени дните при осигурителя Р.Г.Л., а в графа „зачетен
ОД“ срещу осигурителя ЗПК „Плодородие“ са нанесени различни по стойност парични
суми.
От пенсионната преписка е видно, че с Разпореждане №**********,
№13, прот. Y01138 (л.97) на 28.08.2013г. на
оспорващата е била опусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
съгласно чл.75, ал.4 от КСО.
През годините, от 2013г. до 2019г. пенсията за инвалидност поради общо заболяване е била
изменяна (л.103), възобновявана (л.109) и преизчислявана (л.143, 161, 190 и
218).
С разпореждане №**********, №11, прот. N01166/30.04.2020г., във връзка със Заявление
вх.№2113-26-9/02.01.2020г., (л.220) за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на Р.Г.Л. е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е
посочено, че съгласно чл.70, ал.2 от КСО (бр.99 от 2017г., в сила от
01.01.2018г.) осигурителният стаж за времето от 01.01.2018г. до 31.12.2019г.,
през което била получавана лична пенсия, не се зачитало за осигурителен стаж за
отложено пенсиониране.
Недоволна от разпореждането Р.Г.Л. го обжалвала по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, който с оспореното
по делото Решение № Ц1012-26-214-1/07.07.2020г. отхвърлил жалбата на Л.. В
мотивите на акта си, административният орган отбелязал, че правото на
жалбоподателката на лична пенсия по чл.68, ал.1 от КСО възникнало на
21.09.2014г., като тогава не се възползвала от него. На следващо място е
посочено, че на основание чл.70, ал.2 от КСО пенсионният орган зачел
осигурителен стаж за отложено пенсиониране, положен след 01.01.2012г. в размер
на 3 г. и 3м. По отношение спорния период - от 01.01.2018г. до 31.12.2019г.,
органът стигнал до извода, че при отпусната лична пенсия, независимо дали за
инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, след 01.01.2018г. времето през
която била получавана пенсията не се зачитало за осигурителен стаж за отложено
пенсиониране.
Решението е връчено на член на домакинството на
жалбоподателката на 22.07.2020г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 012B8Y A – л.307. Жалбата срещу него е подадена на
05.08.2020г. до Окръжен съд – Хасково, който я е изпратил на настоящия съд.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения срок, а именно в 14-дневен срок от съобщаване
на решението, от лице с правен интерес и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателно.
Обжалваното Решение № Ц1012-26-214-1/07.07.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково е издадено в рамките на установената от закона
местна, степенна и материална компетентност – чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ и
чл.117, ал.3 от КСО.
Спазени са
изискванията за форма на разглеждания административен акт съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното
решение.
Не се установява в хода на административното
производство да са били допуснати нарушения на производствените правила.
Няма спор, че към датата на подаването на заявлението
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 02.01.2020г.,
жалбоподателката е получавала пенсия за инвалидност, поради общо заболяване.
Няма спор, че в период от 01.01.2018г. до
31.12.2019г. жалбоподателката е била осигурявана, както и че през този период е
получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Спорният по делото въпрос е следва ли времето, през
което Р.Г.Л. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
конкретно за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г., да се зачита за осигурителен
стаж за отложено пенсиониране, съответно следва ли това време да се вземе
предвид при формирането на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно приетото от административния орган в оспореното решение, отговорът на
този въпрос е отрицателен.
Според
разпоредбата на чл.70, ал.2 от КСО, „за лицата, които са придобили право на
пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване
на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка
година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната
пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът
за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл.
68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без
превръщане, придобит след 31 декември 2006г.“
В
случая, въпреки личния характер на получаваната от жалбоподателката пенсия за
инвалидност поради общо заболяване до момента на отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст с Разпореждане №**********, №11, прот. N01166/30.04.2020г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, съдът приема,
че времето, през което е получавана пенсия за инвалидност следва да се зачете
за осигурителен стаж за отложено пенсиониране.
Във
връзка с горния извод, по делото са налице и доказателства, изходящи от
ответника - л.310, че през процесния период – 01.01.2018г. – 31.12.2019г. Р.Л.
е била осигурено лице. Освен това, заложената от законодателя цел в чл.70, ал.2
се изразява в мотивирането на лицата да продължат да работят след придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но без да им се отпуска
лична пенсия. Едва при такава хипотезата биха се постигнали целените от
законодателя последствия на нормата на чл. 70, ал. 2 от КСО, а именно по-висок процент да се полага на лицата,
придобили право на пенсия и продължаващи да работят след датата на придобиване
на правото, без впоследствие да им е отпусната лична пенсия (в този смисъл Решение
№ 9193 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2020 г., VI о).
Настоящият
състав намира, че административният орган при тълкуване нормата на чл.70, ал.2
от КСО не се е съобразил с преследваната цел, вложена в същата. Нормата не
разглежда правото на получаване или не на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при наличието или липсата на друга опусната пенсия, а урежда стойността
на процента за всяка година осигурителен стаж, придобит след придобиване на
право на пенсия. Стойността на този процент неминуемо води и до повишаване на
размера на пенсията на лице, което е решило да се възползва в даден момент от
живота си, след като вече е придобило право на пенсия, от правото да започне реално
да получава пенсия, респ. от правото на зачитане не осигурителния стаж за
отложено пенсиониране.
Следва
също така да се има предвид, че признаването на осигурителния стаж за отложено
пенсиониране в хипотезата на по чл.70,
ал.2 от КСО е само за целите на изчисляването на размера на отпуснатата пенсия
за осигурителен стаж и възраст и този осигурителен стаж не може да служи за зачитането
му като осигурителен стаж за правото по чл.68 КСО (арг. Решение № 4111
от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 737/2015 г., VI о.).
Установените
от съда нарушения на материални закон налагат отмяна на оспореното решение
връщане на административната преписка на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне, съобразно дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При
този изход на спора жалбоподателката има право на разноски по делото в случай,
че същите са надлежно и своевременно предявени, а именно до приключване на
последното заседание по делото. В настоящият случай искане за присъждане на
разноски се прави едва с представените по делото писмени бележки. Ето защо
съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 от АПК, такива не следва да се
присъждат.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
Ц1012-26-214-1/07.07.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Р.Г.Л. против
Разпореждане №********** /парт.№01166/30.04.2020г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА административната преписка на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ - Хасково за ново
произнасяне по
Заявление вх.№2113-26-9/02.01.2020г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на Р.Г.Л. при съобразяване с дадените от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: