Определение по дело №230/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2020 г.
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20204200500230
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Габрово,  22.07. 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание на   двадесет и втори юли

през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ :В. Генжова

                                                                                             Г.Косева

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова  в.ч.гр.д. №   230                                                                             по описа за 2020    год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 122 ГПК.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд–Севлиево и Софийски районен съд с Определение № 473/  25.06.2020 г. по гр. д. № 50/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по искова молба  на П.Д.П., с пълномощник адв. В.Е. – Н., против „Уиз еър Унгария КФТ”, чрез „Уиз еър Унгария КФТ- клон България” КЧТ, по предявен иск с правно основание чл. 7,пар.1,б.”А” от Регламент /ЕО/ 261/2004 за заплащане на обезщетение за отменен полет на 08.07.2018г. по направление летище Бари/ Италия/ - летище София/ България/.

В определението са изложени мотиви, че Севлиевски районен съд не е компетентния съд, който следва да разгледа исковата молба, позовавайки се на посоченото от ответника в отговора решение на Съда /четвърти състав/ от 09.07.2009 г. по дело С-204/08, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по спорове за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, съгласно което компетентен е съдът – по избор на ищеца- или в чийто район се намира мястото на изпълнение, или в района на мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени с договора за превоз. Ищцата има право на избор между мястото на излитане на самолета, който е в  гр. Бари Италия  и мястото на пристигане на самолета -гр. София, България. Решението е издадено на основание регламент на Общностното право и има приоритет пред вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ.

От доказателствата по делото се установява, че по описа на Софийски районен съд е образувано гр. д. № 71610/2018 г. по подадена от П.Д.П. искова молба вх. № 2030548/08.11.2018 г. срещу „Уиз еър Унгария КФТ”, чрез „Уиз еър Унгария КФТ- клон България” КЧТ за присъждане на обезщетение на основание чл. 5  пар.1,б.в, във вр. с чл. 7, пр. 1, б"а" вр. с чл. 8, пар. 3 от Регламент /ЕО/  261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.

С определение № 287160/ 27.11.2019 г. на Софийски районен съд производството по гр. д. № 71610/2018 г. по описа на същия съд, е прекратено и изпратено за разглеждане на Районен съд–Севлиево, като компетентния съд по чл. 113 ГПК с оглед постоянния и настоящ адрес на ищцата, за която подсъдност съдът следи служебно.

Настоящият състав на ГОС намира, че в случая с оглед предмета на спора – претендирано обезщетение на основание чл. 5 и чл. 7, пр. 1, б"б" вр. пр. 2, б"б" от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., подсъдността следва да се определи съгласно Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент № 44/2001 г., тъй като искът е предявен след 10.01.2015 г.

С Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2019 година по дело C-213/18 (Adriano Guaitoli и др. срещу easyJet Airline Co. Ltd) има произнасяне по отправено преюдициално запитване относно компетентния съд по дела, свързани с договор –Общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети – Регламент /ЕО/№ 261/2004- чл. 5, 7, 9 и 12- и Конвенция от Монреал-кмпетентност –чл. 19 и ЗЗ. Съдът се е произнесъл, че: 1) Член 7, точка 1, член 67 и член 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и член 33 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че юрисдикцията на държава членка, сезирана едновременно с иск за обезщетенията с предварително определен размер по Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и за обезщетения за допълнителните вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция, трябва да прецени компетентността си по първото искане с оглед на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, а по второто — с оглед на член 33 от посочената конвенция. Съгласно изложените в решението мотиви, с цел засилване на правната защита на лицата, които са установени в Съюза, като позволяват едновременно на ищеца да определи лесно съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован, правилата за компетентността, които се съдържат в Регламент № 1215/2012, се придържат към принципа за компетентност на съда по местоживеене на ответника, посочен в член 4 от Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност / решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU: C: 2007: 262, т. 20 и 21). Така правилото за компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва, в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, от правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано от съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него съд ( решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU: C: 2007: 262, т. 22). В приложение на споменатото правило ответникът може да бъде призован пред съда по мястото, където задължението, стоящо в основата на иска, е изпълнено или трябва да бъде изпълнено, тъй като се предполага, че между този съд и договора съществува тясна връзка / решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU: C: 2007: 262, т. 23). Освен това, въпреки че разпоредбите на глава II, раздел 4 от Регламент № 1215/2012 относно "Компетентност[та] при потребителски договори" установяват и правило на специална компетентност в полза на потребителите, следва да се посочи, че член 17, параграф 3 от този регламент гласи, че този раздел "не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване" (решение от 11 април 2019 г., Ryanair, C-464/18, EU: C: 2019: 311, т. 28). В областта на въздушните превози, съгласно практиката на Съда специалното правило относно компетентността в материята на предоставянето на услуги, предвидено в член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012, определя като компетентен да разгледа иск за обезщетение, основан на договор за въздушен превоз на лица, съда — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са упоменати в посочения договор ( решения от 9 юли 2009 г., Rehder, C-204/08, EU: C: 2009: 439, т. 43 и 47 и от 11 юли 2018 г., Zurich Insurance и Metso Minerals, C-88/17, EU: C: 2018: 558, т. 18).

Предвид даденото тълкуване в Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2019 година по дело C-213/18 (Adriano Guaitoli и др. срещу easyJet Airline Co. Ltd) и предмета на предявения иск от П.Д.П. – претендирано обезщетение на основание чл. 5 и чл. 7, пр. 1, б"а" вр. с чл. 8, пр. 3, от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., в случая компетентността на съда, който следва да разгледа спора по подадената искова молба вх. № 2030548/08.11.2018 г., следва да се определи съгласно чл. 7, т. 1, б. "б", второ тире от Регламент/ЕС/№ 1215/2012 г., който определя като компетентен да разгледа иск за обезщетение, основан на договор за въздушен превоз на лица, съда — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са упоменати в посочения договор. В случая ищцата е упражнила своя избор, като е предявила иска пред Софийски районен съд –мястото на кацане. За спорното правоотношение не намират приложение правилата на специалната компетентност в полза на потребителите, предвид чл. 17, параграф 3 от Регламент № 1215/2012 г., който гласи, че този раздел "не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване”, в който смисъл са и постановените решения: от 7 ноември 2019 година по дело C-213/18 и от 9 юли 2009 година по дело C-204/08 (Peter Rehder срещу Air Baltic Corporation. Последното е постановено при действието на Регламент № 44/2001 г. и с него е прието, че член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание Регламент № 261/2004 е съдът — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор. Това тълкуване е приложимо и към действащата разпоредба на чл. 7, т. 1, б"б", второ тире от Регламент № 1215/2012 г., тъй като е налице идентичност на двете правни норми и предвид постановеното в т. 31 от решение от 7 ноември 2019 г. по дело C-213/18 (Adriano Guaitoli и др. срещу easyJet Airline Co., че доколкото Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001, който от своя страна заменя Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32), направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния правен инструмент важи и за Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни / в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C-451/18, EU: C: 2019: 635, т. 23).

По изложените съображения компетентен да се произнесе по подадената от П.Д.П. искова молба вх. № 2030548/08.11.2018 г. срещу „Уиз еър Унгария КФТ”, чрез „Уиз еър Унгария КФТ- клон България” КЧТ, е Софийски районен съд.

На основание изложеното, съдът

                                            ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по  подадената от  П.Д.П. искова молба вх. № 2030548/08.11.2018 г. срещу Уиз еър Унгария КФТ”, чрез „Уиз еър Унгария КФТ- клон България” КЧТ, е Софийски районен съд, на който да се изпрати делото.

Препис от определението да се изпрати на Севлиевски районен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: