№ 348
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20225001000245 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№3186/07.02.2022 г. от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "О.-З."АД, ЕИК ....
против Решение № 240/29.12.2021 г., постановено по гр.д. № 563/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на В. ИВ. Д. обезщетение за неимуществени вреди, над
размера от 40 000 лв., до пълния уважен размер от 70 000 лв., съставляващи
разлика между сумата на обезщетението за неимуществени вреди от 130 000
лв., която ищецът е претендирал за плащане от ответника и сумата 60 000 лв.,
заплатена му от ответника като обезщетение за същите вреди, претърпени по
повод смъртта на съпругата му М.Д., причинена при ПТП на 05.07.2018 г. по
непредпазливост от Н.Б. при управление на застрахованото при ответника
МПС.
В жалбата се поддържа, че в обжалваното решение погрешно е
прието, че починалата не е допринесла за реализирането на вредоносния
1
резултат. Посочва, че от изготвената и приета комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, от свидетелските показания на
водача и от крайната точка на намиране на тялото на пострадалата, безспорно
е установено, че М.Д. е пътувала на предната дясна седалка на процесното
МПС без поставен предпазен колан. Счита, че непоставянето на предпазен
колан от починалата е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
смъртта й, за което излага конкретни доводи, в която връзка поддържа, че
степента на съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат при
процесното ПТП е изключително висока.
В жалбата се поддържа и че размерът на присъденото обезщетение е
неоснователно завишен.
На последно място, жалбоподателят счита, че в обжалваното решение
неправилно е определен моментът, от който следва да се дължи законната
лихва. Посочва, че е налице множество съдебна практика, която гласи, че
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на
определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок за произнасяне по предявената
претенция. Предвид това, ищецът следвало да претендира законната лихва
най-рано от датата 28.05.2020г.
Поискано е, след отмяна на решението в посочената част, искът да бъде
отхвърлен за разликата над сумата от 40000 лв, до пълния предявен размер от
70000 лв., съставляващи разлика между сумата на обезщетението за
неимуществени вреди от 130 000 лв, която ищецът е претендирал за плащане
от ответника и сумата 60 000 лв, заплатена му от ответника като обезщетение
за същите вреди преди завеждане на делото.
В законния срок, от ищеца Д. не е подаден отговор на жалбата. За
първото заседание пред въззивната инстанциа е подадено становище, с което
се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
2
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД, с предмет осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70000
лв обезщетение за неимуществени вреди вреди, съставляващи разлика между
сумата на обезщетението за неимуществени вреди от 130 000 лв, която
ищецът е претендирал за плащане от ответника и сумата 60 000 лв, заплатена
му от ответника като обезщетение за същите вреди преди завеждане на
делото, които вреди са претърпени от ответника по повод смъртта на
съпругата му М.Д., причинена при ПТП на 05.07.2018 г. по непредпазливост
от Н.Б. при управление на застраховано при ответника МПС по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Искът е уважен в пълния предявен размер от 70000 лв от
първоинстанционния съд, който, съобразявайки платеното от застрахователя
преди завеждане на делото обезщетение за неимуществени вреди от 60000 лв,
е приел, че общият размер на дължимото се на ищеца обезщетение за
процесното застрахователно събитие е 130000 лв. Както се посочи, жалбата
на ответника "ЗАД „О.-З.“ АД е само за разликата над сумата от 40000 лв, до
пълния предявен, респ. уважен размер от 70000 лв, поради което, въззивният
съд приема, че в необжалваната част, първоинстанционното решение е влязло
в законна сила, поради което и по предявения иск, настоящата инстанция е
обвързана от същото досежно фактите, на които е основан иска, в т.ч.
настъпването на ПТП на 05.07.2018г., участниците в него, смъртта на
съпругата на ищеца в пряка причинно-следствена връзка с виновните
действия на шофьора на застрахованото при ответника МПС, наличието на
валидна към датата на събитието застраховка Гражданска отговорност за
последното, сключена с ответника, съществуването на правото на ищеца да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му за
претърпените от това душевни болки и страдания.
Ето защо, а и с оглед разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК,
спорни се явява единствено въпросите, повдигнати с въззивната жалба,
относно съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата, относно
справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над сумата от 100000 лв ( 60000 лв от
които са платени от ответника преди завеждане на делото, а останалите 40000
лв са присъдени с решението в необжалваната му част), до пълния предявен
3
размер от 130000 лв, както и относно началния момент, от който се дължи от
застрахователя обезщетение за забава върху дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди.
Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, релевирано от ответника, съдът взе предвид, на
първо място, че според заключението на приетата пред първата инстанция
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, не се
установява при настъпване на ПТП, М.Д. да е била с поставен обезопасителен
колан. Този извод на вещите лица е обоснован с констатацията, че в
съдебномедицинската експертиза на труп № 209/2017 год. на М.Д. не са
описани диагонално и напречно кръвонасядане на гръдния кош и корема,
каквито се получават при понесено ПТП с поставен предпазен колан (т.нар.
„Белези на предпазния колан”). Съдът кредитира заключението в тази част,
тъй като даденията отговор е компетентен и обоснован, а също така се
подкрепя от показанията на св.Н.Б. – водачът на микробуса, който посочва, че
в същия е имало три пътнически места в кабината, като пътничката М.Д. се е
возила на мястото крайно вдясно от шофьора, без поставен предпазен колан.
Според заключението, най-вероятния от техническа гледна точка
механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие е следнията:
Н.Г.Б. управлявал товарен автомобил „М.“ с per. № ... по северното
платно за движение на АМ „Т.“, в посока от изток на запад, с около 110
km/h, а М.Ч.Д. била пътник на предна дясна седалка в същия автомобил. В
даден момент, водачът Н.Г.Б. е задействал спирачната система и загубил
управление над автомобила. Последвало е напускане на северното платно за
движение от южния му край (наляво), като автомобилът продължил
движението си с направление към северната мантинела на разделителния
остров на двете платна за движение. Последвал удар. Ударът настъпил в
предна лява част на автомобила със северната мантинела на разделителния
остров. След удара, задната част на т.а. „М.С.“, с ротационно движение,
започнала да изпреварва предната, завъртайки автомобила обратно на
движението на часовниковата стрелка, при което дясната страна на
автомобила започнала да се плъзга по деформираната мантинела. В този
контакт с мантинелата участвал и пътникът в автомобила. Последвала
втора ротация на автомобила около предната му част с направление
4
обратно на часовниковата стрелка, отделяне от мантинелата и падане на
автомобила на колела на асфалтовата настилка. В тази ротация са се
отворили предна дясна врата и задните врати на автомобила, а телата на
водача и пътника са се отправили напред и надясно. В края на ротацията
предна дясна врата, достигайки максимално отворено положение, се е
отправила в обратна посока - да се затваря, при което вратата затиснала
главата на пътничката към предна дясна колонка н автомобила. Така
автомобилът достигнал в положението, отразено в Протокола за оглед и
видно във фотоалбума.
Съдът кредитира заключението относно посочения вероятен
механизъм на ПТП, тъй като е базирано на доказателствата по делото и
данните от досъдебното производство и постановената спрямо извършителя
присъда по НОХД №179/2020г. на Окръжен съд-Пловдив.
В отговор на въпроса „Ако пострадалата е била с поставен предпазен
колан, какво отражение би дало това обстоятелство на получените от нея
травми ?“, в заключението се посочва, „че повечето научни източници
посочват скорост до около 60 km/час като лимит на предпазното действие
на коланите и че над подобна скорост, предпазният колан сам по себе си
може да се превърне в опасност за живота и здравето на пасажера, който
го е поставил, по пътя на костни фратури, разкъсвания на вътрешни органи
и магистрални кръвоносни съдове.“
Според заключението, „При конкретните обстоятелства на
процесното ПТП - висока скорост и страничен удар, дори и поставен,
предпазният колан не би задържал тялото на пострадалата към седалката
и не би предотвратил свободното му движение в купето. Дори поставен,
предпазният колан не би повлиял на интензивността и характера на
получените увреждания. Изходът се определя случайно, в зависимост от
това коя част на освободеното тяло къде ще се блъсне.“
Конкретно се разяснява, че : „На етапа на т.нар. „автомобилен
сблъсък”, при първоначалния контакт на т.а. „М.“ с предна лява част със
северната мантинела на разделителния остров на двете платна за
движение, понесеният удар е отляво и челно. Телата на водача и на
пътничката са политнали наляво и напред. Тялото на пострадалата Д.
се е блъснало в предното стъкло, което е напукано и е изкъртило капака в
5
дясната половина на арматурно табло. Липсата на следи от кръв на тези
места, както и на тежки травматични увреждания в лявата половина
на лицето и тялото на пътничката показват, че този удар не е бил
фатален. Вероятно той е омекотен от деформацията на лявата част на
автомобила и това е допринесло за оцеляването на водача. На етапа на
следващия „човешки сблъсък”, при ротацията на автомобила и
контакта му със северната мантинела на разделителния остров на
двете платна за движение, този удар се е оказал фатален за
пострадалата Д.. Той се е оказал много по-силен и е изцяло страничен.“
Според заключението:„Ако при правилно поставен предпазен колан
на етапа на автомобилния сблъсък бихме могли да допуснем, че той би
реализирал протекцията си въпреки високата скорост и би фиксирал
тялото към седалката, то при чисто страничния десен удар, понесен при
„човешкия сблъсък”, коланът не би изпълнил функцията си - тялото на
пътничката би провиснало през отворената дясна врата на товарния
автомобил. Нещо повече: при доказаната скорост от 116 км/ч - двойно по-
висока от протективния лимит на колана, той по-скоро би довел да
несъвместими с живота вътрешни разкъсвания от кинетичната енергия
на свободно подвижните органи, както и до т.нар. „камшичен удар” със
счупване на шийните прешлени и прекъсване на гръбначния мозък.
Експертизата е изследвала и дала отговор на въпроса „Биха ли
настъпили всички описани в исковата молба травми, ако починалата имаше
поставен предпазен колан?“.
Според заключението, „От медицинската документация по делото се
установява, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата М.Ч.Д. е
причинено:
пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво 1- ви - 2-
ри шиен прешлен с размекване на продълговатия мозък;
дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизливи в
мозъчните стомахчета;
многофрагментно счупване на втори шиен прешлен, частично счупване
на трети шиен прешлен;
разкъсно-контузна рана на дясна лицева половина и окосмена част на
главата, разкъсване на кожа, подкожие, мускули и кръвоносни съдове
6
на дясна мишница и предмишница, счупване на дясна лъчева кост,
кръвонасядане по шията и по долните крайници.“
Според заключението, „Причината за настъпилата смърт на М.Ч.Д.
се дължи на пълно прекъсване на гръбначния мозък с възходяща парализа на
жизненоважни центрове (на дишането и на сърдечната дейност).“
Посочено е, че: „Вероятно не всички от тези травми биха настъпили,
ако потърпевшата имаше правилно поставен предпазен колан. Например,
биха могли да бъдат избегнати разкъсванията на дясната мишница и
предмишница, счупването на дясната лъчева кост, къвонасядането по
крайниците.“
Според заключението: „Съществената част от въпроса е дали
причината за смъртта й може да се отдаде на непоставен предпазен колан
?“ В тази връзка, се посочва, че: „Триточковият предпазен колан реализира
защитния си потенциал в случай на челен удар при скорост до 60-65 km/h. В
процесния случай и двете условия не са спазени. При страничен удар и висока
скорост, какъвто е случаят, ползата от предпазния колан е минимална:
тялото на пътника от предната седалка, добило огромна инерционна сила,
ще се „изпадне” странично, ще полети в купето или ще бъде катапултирано
извън него.
Вещите лица посочват, че приемат като достоверен посочения в
досъдебната автотехническа експертиза механизъм на ПТП, отразен
сполучливо в приложената анимация. Документираното отваряне на
дясната странична врата улеснява провесването на тялото на пострадалия
пътник извън купето . На този етап, ролята на предпазния колан вече би се
изчерпала и степента на увреждане зависи от шанса за удар в твърда част
на кабината. Нещо повече, при тази скорост предпазният колан и седалката
протектират гръдните прешлени, но не и шийните. До горната точка на
закрепване на предпазния колан, торсът остава фиксиран към седалката, а
главата и шията, находящи се над нея, „политат” напред с огромна
кинетична енергия (в литературата се цитират 196 kg/cm при скорост 80
km/h и тегло на пътника 80 kg), при което ще се получи „камшичен удар”, с
възможност за счупване на шийните прешлени и прекъсване на гръбначния
мозък.
Според заключението, на базата на симулация на разнообразни
7
пътнотранспортни произшествия при правилно поставен триточков
предпазен колан, е установено, че обезопасителният колан има ефективно
действие при челни удари и при скорост до 60 km/ч, каквито са повечето
случаи на катастрофи при шофиране в градска среда, без деформация на
автомобилното купе. Нормативно регламентираното ползване на
предпазните колани не се нуждае от допълнителна аргументация. Те
редуцират с около 30% загиналите и ранените при ПТП, тъй като
понижават близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло.
Съдът не споделя горните изводи на експертизата, че при конкретните
обстоятелства на процесното ПТП - висока скорост и страничен удар, дори
и поставен, предпазният колан не би задържал тялото на пострадалата
към седалката и не би предотвратил свободното му движение в купето,
както и че не би повлиял на интензивността и характера на получените
увреждания, довели до смъртта й, по следните съображения:
Безспорно е прието, както в науката, така и в съдебната практика, че
ефективността на обезопасителният колан е налице при основно при челен
удар, като при страничен, заден или удар отгоре или отдолу на купето, при
висока скорост (над 60 км/ч) и удар с тяло с голяма маса, защитата на водача
или пътниците в превозното средство е почти без значение за настъпване на
травмите. Няма спор и че при скорост над 60 км/ч, ефективността на колана
значително намалява и той дори може да подейства на пострадалия като
твърд тъп предмет, съответно да бъде причина за настъпване на увреждания
на пътника Тези изводи са налице и в експертизата по делото, но в същата е
посочено и че правилно поставеният колан ограничава движението на
тялото в купето на автомобила, държи тялото към седалката и спомага за
предотвратяване на удар в интериорни елементи от салона на автомобила
или дори изпадане от автомобила.
А както става ясно от заключението на експертизата, фатален за
пострадала е бил втория удар, след първоначалния удар на лявата предна част
на автомобила в мантинелата, който се е оказал много по-силен и е изцяло
страничен и е настъпил при ротацията на автомобила и контакта му със
северната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение,
при който, според определения в заключението механизъм на ПТП, е имало
контакт и на пострадалата с мантинелата. Нещо повече, според
8
определения от заключението механизъм, е последвала и втора ротация на
автомобила около предната му част, с направление обратно на часовниковата
стрелка, отделяне от мантинелата и падане на автомобила на колела на
асфалтовата настилка, при което са се отворили предна дясна врата и
задните врати на автомобила, а телата на водача и пътника са се
отправили напред и надясно. В края на ротацията, предна дясна врата,
достигайки максимално отворено положение, се е отправила в обратна посока
- да се затваря, при което вратата затиснала главата на пътничката към
предна дясна колонка н автомобила . От снимковия материал в заключението
(л.27 от същото) е видно, че тялото на пострадалата е отделено изцяло от
седалката и е затиснато в областта на главата от дясната врата на автомобила
в зоната към горния десен ъгъл на челното стъкло, като главата на пострадала
фактически е подадена извън купето на автомобила, в зоната в която дясната
врата контактува с купето при затваряне. Очевидно е за съда, че именно
свободното, неограничено от предпазен колан, движение на тялото на
пострадалата е резултирало в контакта на тялото й с мантинелата след втория
удар на автомобила и последващото му прищипване в областта на главата при
затварянето на отворилата се при удара дясна врата.
В тази връзка, съдът намира за необосновано заключението на приетата
експертиза в частта, където се приема, че „при страничен удар и висока
скорост, какъвто е случаят, ползата от предпазния колан е минимална:
тялото на пътника от предната седалка, добило огромна инерционна сила,
ще се „изпадне” странично, ще полети в купето или ще бъде
катапултирано извън него. Според съда, този хипотетичен извод е
неправилен в конкретната фактическа обстановка, тъй като, дори при
страничен удар ефективността на колана да намалява значително и да не
може да се ограничи движението на горната част на тялото на пътника на
ляво, на дясно или нагоре, с голяма степен на сигурност може да се каже, че
пътникът би останал фиксиран към седалката в областта на таза, при
максимален диапазон на придвижването му в тази част от 5-10 см. според
приетото в научната литература, цитирана от въззивника. В тази връзка, от
снимките на купето на процесния бус е видно, че същото е доста по-широко
от това на стандартен лек автомобил в посока към челното стъкло и предната
дясна колона на купето. Това, според съда, от своя страна означава, че ако е
била с правилно поставен предпазен колан, тялото на пострадалата е нямало
9
да се отдели толкова много от седалката, съответно нямало е да контактува
толкова значително с мантинелата след първоначалната ротация на
автомобила, нямало е и да изпадне през отворената врата в такава степен, че
да бъде затиснато при затварянето й и да понесе такъв силен удар в областта
на главата.
В тази връзка, видно от приложената по досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза на труп №188/2018г., „ Смъртта на М.Ч.Д.
се дължи на пълно прекъсване на гръбначния мозък на ниво 1-ви – 2-ри шиен
прешлен с възходяща парализа на жизненоважни центрове (на дишането и
на сърдечната дейност). Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет, като е възможно да са получени при настъпилото на 05.07.2018г.
ПТП.“ Както се посочи по-горе, според заключението, първият удар на
пострадалата в челното стъкло и предното табло на автомобила не е бил
фатален, поради което, явно смъртта е настъпила при последващите удари в
мантинелата и при затварянето на отворилата се дясна врата на автомобила,
при което е затисната главата на пострадалата, което кореспондира с данните
от цитираната експертиза на труп, извършена по досъдебното производство.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът счита, че тези
последващи удари не биха могли да бъдат избегнати напълно, дори с
поставен от пострадалата колан, с оглед вида на удара – страничен и високата
скорост на движение (над 60 км/ч), поради което, дори да бе фиксирано с
предпазен колан, тялото на пострадалата, с оглед местоположението му (на
най-дясната предна седалка до вратата) пак е щяло да се придвижи по
посоката на удара, съответно към мантинелата и отворилата се врата, но
интензивността и мястото на настъпване на ударите не са щели да бъдат
същите при фиксирано към седалката тяло на пострадалата в областта на таза,
съответно фаталния изход би могъл да бъде избегнат. Предвид това, съдът
приема наличие на 50 % съпричиняване от страна на пострадалата на
вредоносния резултат от ПТП.
В тази връзка, по гореизложените съображения, съдът не споделя като
изцяло необосновани, хипотетични и неподкрепени от доказателствата по
делото отговорите в заключението, че поставен предпазен колан от
пострадалата не би повлиял на интензивността и характера на получените
увреждания, както и че при доказаната скорост от 116 км/ч, той по-скоро би
10
довел до несъвместими с живота вътрешни разкъсвания от кинетичната
енергия на свободно подвижните органи, както и до т.нар. „камшичен удар”
със счупване на шийните прешлени и прекъсване на гръбначния мозък.
Според съда, освен че с посочената скорост автомобилът се е движил при
първоначалния удар, поради което впоследствие, при втория удар в
мантинелата след завъртането му, скоростта му неминуемо е намаляла, следва
да се отбележи, че според същите вещи лица, първият удар, независимо от
високата скорост, не е бил с фатални за пострадалата последици. Ето защо,
ако беше верен горепосочения извод на експертите, то пострадалата би
получила несъвместими с живота увреждания още при първия удар. Освен
това, горепосочените изводи в експертизата не почиват на конкретни
изчисления и доводи на вещите лица, а само на общо приети в практиката
положения, които няма основание да се считат валидни за всеки конкретен
случай.
По отношение на справедливия размер на дължимото се на А.Ю.
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази, че същото се
претендира във връзка със загуба на съпругата на ищеца, поради което се
касае за лице от най-близкия семеен кръг на ищеца. При сходни случаи, в
съдебната практика се присъждат обезщетение в рамките между 120000-
150000 лв, което според съда означава, че претендираното обезщетение не е
прекомерно. Същото съответства и на икономическата конюнктура към
датата на събитието, обективен показател за които са и действащите към този
момент лимити на отговорност на застрахователите съгласно чл.492 КЗ. По
въпроса за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания поради загубата на съпругата му, в жалбата липсват
конкретни възражения, поради което и съгласно чл.269, изр.2 ГПК,
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не следва да
се преразглежда. Освен това, според настоящата инстанция, негативните
емоционални преживявания на ищеца се установяват от ангажираните по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира и сочат на претърпени от
ищеца неимуществени вреди с висок интензитет и продължителност, които е
справедливо да бъдат обезщетени.
При така приетия от въззивния съд размер от 50% съпричиняване от
страна на пострадалата, размерът на обезщетението от 130000 лв би следвало
11
да се намали наполовина до 65000 лв. Това обаче не е възможно, тъй като
първоинстанционното решение е влязло в сила, поради необжалването му от
застрахователя, в частта за присъдените на ищеца, освен платените
извънсъдебно 60000 лв, още 40000 лв, т.е. за обезщетение за неимуществени
вреди от 100000 лв, като част от общия размер на претендираното от
ищеца обезщетение от 130000 лв. В този смисъл е и въззивната жалба, с
която решението се оспорва само за присъдените (над сумата от общо 100000
лв) 30000 лв. Ето защо, съдът приема, че поради установеното съпричиняване
от пострадалата, искът се явява неоснователен за разликата над сумата от
40000 лв, до пълния предявен размер от 70000 лв, част от общия размер на
претендираното от ищеца обезщетение от 130000 лв, 60000 лв от които са
платени извънсъдебно преди завеждане на делото, в която обжалвана част,
първоинстанционното решение ще се отмени и искът ще се отхвърли като
неоснователен.
Относно момента, от който на ищеца се следва законната лихва
върху присъденото по делото обезщетение за неимуществени вреди, за което
се прави възражение с жалбата, съдът съобрази, че с исковата молба е
поискано заплащане на такова от датата на деликта – 05.07.2018г., което
означава, че ищецът поискал присъждане на лихви за забава, когато
застрахованият, т.е делинквентът отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, а не обезщетение за забава във връзка с несвоевременното
заплащане на дължимото се на ищеца като правоимащо лице обезщетение, в
хипотезата на чл.496 КЗ. Съгласно чл.429, ал.3, вр. ал.2, т.2 КЗ, в този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото няма данни кога и
дали застрахователя е уведомен от застрахования, но е налице покана от
ищеца, подадена при застрахователя на 08.08.2018г., с която ответника е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие и за претенцията на ищеца
да му бъде заплатено обезщетение от 130000 лв, за което е посочено и
банкова сметка на ищеца. Ето защо, законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди, считано от
09.08.2018г., до окончателното изплащане, както правилно е приел и
12
първоинстанционния съд.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати
на ищеца В. ИВ. Д. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по
повод смъртта на съпругата му М.Д., причинена при ПТП на 05.07.2018 г. по
непредпазливост от Н.Б. при управление на застрахованото при ответника
МПС, за разликата над сумата от 40 000 лв., до пълния предявен и уважен
размер от 70 000 лв., съставляващи разлика между сумата на обезщетението
за неимуществени вреди от 130 000 лв., която ищецът е претендирал за
плащане от ответника и сумата 60 000 лв., заплатена му от ответника като
обезщетение за същите вреди преди завеждане на делото. Решението следва
да бъде потвърдено в частта, с която е постановено върху главницата да се
заплати законната лихва за забава, считано от 09.11.2018г. до окончателното
изплащане.
При този изход на делото, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, където се осъжда, на основание
чл.38,ал.2 от ЗА, ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК ...., с адрес на управление и седалище
в гр.С., район В., ул.“Св.С.“№7, със съдебен адрес по делото: гр.С., ул.“У.Г.“
№20-22, ет.6, офис 18, Адвокатско дружество „Х., Т., И.“, да заплати на
адв.М.И. К., адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
представителство на ищеца по т.д. №563/20г. на ПОС, за разликата над
сумата 2772,45 до сумата от 3372.45 лв, както и в частта, с която се
осъжда, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, „О.-З.“ АД, ЕИК ...., с адрес на
управление и седалище в гр.С., район В., ул.“Св.С.“№7, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, държавна
такса от 4% върху размера на уважените искове, за разликата над сумата от
2006 лв, до сумата от 3206лв, както и заплатени от бюджета на съда разноски
за вещи лица на основание чл.83,ал.3 от ГПК, над сумата от 80 лв, до
сумата от 129 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и резултата от въззивното обжалване, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските по делото пред настоящата инстанция от 2430 лв с ДДС
адвокатски хонорар и 660 лв държавна такса
13
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 240/29.12.2021 г., постановено по гр.д. №
563/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която се осъжда
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "О.-З."АД, ЕИК ...., с
адрес на управление и седалище в гр.С., район В., ул.“Св.С.“№7, в качеството
му на застраховател към дата 05.07.2018г. за риска задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите на товарен автомобил „М.С.“ с
рег.№...., да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН **********, в качеството на увредено
лице, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на
съпругата му М.Ч. Д., причинена по непредпазливост при птп от 05.07.18г., от
Н.Г.Б., при управление на застрахованото при ответника мпс, за което
водачът е осъден с влязла в сила присъда по нохд №179/20г. на ПОС, за
разликата над сумата от 40000 лв, до която искът се явява основателен,
до пълния предявен и уважен размер от 70 000 лв, съставляващи разлика
между сумата на обезщетението за неимуществени вреди от 130000лв., която
ищецът е претендирал за плащане от ответника и сумата от 60000лв.,
заплатена му от ответника като обезщетение за същите вреди преди
завеждане на делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ИВ. Д., ЕГН ********** иск за
осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "О.-
З."АД, ЕИК ...., с адрес на управление и седалище в гр.С., район В.,
ул.“Св.С.“№7 да му заплати обезщетение за неимуществени вреди поради
смъртта на съпругата на ищеца М.Ч. Д., причинена по непредпазливост при
пътно-транспортно произшествие от 05.07.2018г., от Н.Г.Б., при управление
на застраховано при ответника по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите моторно превозно средство М.С., с рег.№..., за което
водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №179/20г. на ПОС, за
разликата над сумата от 40000 лв, до пълния предявен размер от 70000
лв, съставляващи разлика между сумата на обезщетението за неимуществени
вреди от 130000лв., която ищецът е претендирал за плащане от ответника и
сумата от 60000лв., заплатена му от ответника като обезщетение за същите
14
вреди преди завеждане на делото, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 240/29.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 563/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е
постановено заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
09.11.2018г., до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 240/29.12.2021 г., постановено по гр.д. №
563/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта за разноските,
където се осъжда, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК ...., с
адрес на управление и седалище в гр.С., район В., ул.“Св.С.“№7, със съдебен
адрес по делото: гр.С., ул.“У.Г.“ №20-22, ет.6, офис 18, Адвокатско дружество
„Х., Т., И.“, да заплати на адв.М.И. К., адвокатско възнаграждение за
осъщественото от нея безплатно представителство на ищеца по т.д. №563/20г.
на ПОС, за разликата над сумата 2772,45 лв, до сумата от 3372.45 лв ,
както и в частта му, с която се осъжда, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, „О.-
З.“ АД, ЕИК ...., с адрес на управление и седалище в гр.С., район В.,
ул.“Св.С.“№7, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивски окръжен съд, държавна такса от 4% върху размера на
уважените искове, за разликата над сумата от 2006 лв, до сумата от 3206
лв, както и заплатени от бюджета на съда разноски за вещи лица на
основание чл.83,ал.3 от ГПК, за разликата над сумата от 80 лв, до сумата
от 129 лв.
ОСЪЖДА В. ИВ. Д., ЕГН ********** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "О.-З."АД, ЕИК ...., с
адрес на управление и седалище в гр.С., район В., ул.“Св.С.“№7, разноските
по делото пред настоящата инстанция от 2430 лв с ДДС адвокатски хонорар и
660 лв държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16