Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. Габрово, 27.03. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание
от двадесет и осми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от
председателя адм. д. № 270 на Административен съд Габрово по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба
с вх. № СДА-01-1508 от 10.10.2019 г., подадена от А.А.А. ***, с ЕГН: **********,
против Заповед за прилагане на административна мярка № 19-0341-000294 от 24.09.2019
г., с искане за нейната отмяна.
С процесната Заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателката А. е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на МПС
– лек автомобил мерцедес, с рег. № ЕВ 6614 ВК, за срок от 6 месеца затова, че
същата, в качеството си на собственик на този автомобил, е допуснала той да
бъде управляван от лице, което е лишено от това право по административен ред.
Автомобилът е бил управляван на 16.09.2019 г. от Мирослав Валентинов Асенов,
ЕГН: **********, който е бил лишен от право на управление на МПС със ЗППАМ №
18-0341-000246 от 2018 г. по реда на чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП.
Процесният ИАА е получен от адресата си на 25.09.2019 г.,
а жалбата против него е подадена на 3.10.2019 г. от същото лице, в законния
14-дневен срок. Като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебен
контрол административен акт, жалбата се явява редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
В жалбата си против
процесната Заповед А. оспорва приетата за установена от административния орган
фактическа обстановка. Сочи, че на процесната дата – 16.09.2020 г., единствено
тя е управлявала посочения лек автомобил и не го е предоставяла на друг.
Ключовете за него са били само у нея. Освен оспорване на отразените факти, тя
изтъква и съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон:
Заповедта е немотивирана, не съдържа аргументирани изводи по отношение на това
защо се приема, че именно Асенов е управлявал процесното МПС, защо се приема,
че го е управлявал след като е бил лишен от такова право по административен
ред. Не е посочено и конкретно място на нарушението– населено място, път,
улица, на което Асенов е управлявал посочения автомобил. Оспорват се и
правомощията на автора, издал процесната Заповед, да издава актове от този вид.
В проведено по делото
открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. Б. *** и
поддържа депозираната жалба.
Ответникът – началник
група към ОД на МВР Габрово, РУ – Севлиево, се представлява от юрисконсулт С.,
която оспорва жалбата.
Съдът, на основание чл.
168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички
основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.
От фактическа и правна
страна се установява следното:
Процесната Заповед е
издадена на основание чл. 171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП, според която разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства– за срок от 6 месеца до една година. В случая очевидно се има
предвид последната хипотеза – управление на МПС не от собственика, а от друго
лице, което няма такова право.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, … да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В тази връзка съдът е изискал от ответната страна
доказателства за наличието на правомощия за издаване на процесната Заповед, в
резултат на което страната е приложила Заповед № 81213-1824 от 9.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, с която същият, на основание чл. 165 от ЗДвП,
във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР определя службите за контрол по изпълнението на
ЗДвП, сред които са Областните дирекции на МВР. Директорът на ОД на МВР –
Габрово, като ръководител на такава служба, със своя Заповед № 264з-1455 от
2.08.2018 г., е оправомощил посочените в нея административни органи и служители
да налагат ПАМ по ЗДвП, като мерките по чл. 171, т. 2а от закона могат да се
налагат от „началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР“,
„началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР –
Габрово със звена „Пътен контрол“ – на за нарушения на ЗДвП, извършени на
територията на съответното РУ“. Процесната Заповед е издадена от „началник
група“ към ОДМВР – Габрово, РУ – Севлиево Христо Стефанов Чопов. От
Удостоверение от служба „Човешки ресурси“ на ОДМВР – Габрово /л. 26/ е видно,
че Чопов към 24.09.2019 г. е изпълнявал длъжността „началник група на сектор
„Охранителна полиция“ при РУ – Севлиево, което не е оспорено от жалбоподателя
като факт, нито е оспорен така посоченият удостоверителен документ. С оглед
така изложеното АСГ приема, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в
обхвата на предоставените му правомощия, поради което е действителен.
По отношение на установените и
релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода на
делото доказателства в тяхната съвкупност.
По делото е приложен АУАН от
17.09.2019 г., съставен против Мирослав Валентинов Асенов за това, че на
процесната дата – 16.09.2019 г., в с. Сенник, на изхода за гр. Севлиево, посока
с. Градница, при ясно подаден сигнал със стоп палка не спира на указаното място.
Същият е управлявал л. а. ЕВ 6614 ВК, собственост на А.А.А.. Актът не е
подписан от адресата, оформена е бележка за отказ с посочен свидетел на същия,
дата и подпис на този свидетел.
На 28.07.2018 г. на Асенов
е издадена Заповед № 18-0341-000246 за това, че на 28.07.2018 г.
е управлявал лек автомобил на друго лице, без да носи у себе си СУМПС и
контролен талон към него, както и затова, че управлява МПС след употреба на
алкохол- 1,02 ‰, като на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП му е отнето
временно СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца. Заповедта е връчена на адресата на 15.11.2018 г., както е отразено в
разписката към нея и това не е оспорено.
На 8.08.2018 г. против
Асенов е издадено НП № 18-0341-000554 за това, че на 28.07.2018 г.
същият управлява автомобил, собственост на друго посочено в постановлението
лице, след употреба на алкохол, като след направена проверка за това уредът е
отчел 1,02 ‰. Освен това водачът не е носил у себе
си СУМПС и контролен талон. За така извършените нарушения освен наложените
глоби той е бил и лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. НП е
връчено на адресата си на 17.09.2019 г., видно от приложената към него
разписка.
По делото е приложена Справка от
28.10.2019 г. на младши полицейски инспектор Иванов до началник РУ – Севлиево,
неоспорена от страните и приета като доказателство, относно получена преписка
рег. № 341з-12784 от 17.09.2019 г. за управление на МПС от неправоспособен
водач. В нея е посочено, че на 16.09.2019 г. Иванов и колегата му – Цветомир
Цонков, работели по безопасността на движението в с. Сенник, общ. Севлиево. В
16.45 ч. по улицата, в посока с. Градница се движел лек автомобил мерцедес ЕВ
6641 ВК, сив на цвят. Цонев подал сигнал за спиране със стоп-палка и
автомобилът първоначално намалил скоростта си, а след това рязко ускорил и
продължил движението си в посока с. Градница. Когато автомобилът преминал край
служителите на РУП, те ясно различили, че водачът в автомобила е именно Мирослав
Валентинов Асенов от с. Дамяново. При извършената проверка в системата на МВР
се установило, че автомобилът е собственост на А.А.А. от същото населено място.
На следващия ден около 10.15 ч. проверяващите установили, че Мирослав Асенов бил
в дома си, но при проведен с него разговор той отрекъл, че е управлявал МПС на
посочените дата, час и място. Не дал информация къде се е намирал в същото
време. Отказал да предаде регистрационните табели на автомобила и СУМПС - част
втора, с което създал и затруднения в работата на полицейските органи. По тази
причина се наложило да го задържат в РУ Севлиево, където му бил съставен
горепосочения АУАН от същата дата. От направената проверка в информационните
масиви на РУ Севлиево се установява, че водачът Асенов е с отнето СУМПС на
основание ЗППАМ от 28.07.2018 г., връчена на 15.11.2018 г. и към момента на
проверката и на управлението на МПС наложеното му наказание все още не е било
изтекло. Преписката е предложено да се изпрати в Районна прокуратура Севлиево с
мнение за образуване на ДП на основание чл. 343, ал. 1 от НК.
Както бе посочено по-горе, тъй
като процесната справка, явяваща се официален свидетелстващ документ, не е
оспорена от жалбоподателя, съдът приема за реализирани фактите, описани в нея.
Те се потвърждават и от събраните в хода на процеса свидетелски показания.
Свидетелят Цонев, посочен в справката като втория служител, присъствал на проверката и съставил АУАН на следващия ден –
17.09.2019 г., сочи, че той познава лично Мирослав Асенов, поради което го и
разпознал при опита да му бъде направена проверка. На 16.09.2019 г. той и
колегата му Иванов работели в с. Сенник. Били спрели за проверка друг
автомобил, като Иванов взимал през това време отношение при проверката на
неговия водач. Свидетелят видял, че от гр. Севлиево се движел л. а. мерцедес с
№ ЕВ 6614 ВК. Служителят му подал ясен сигнал със стоп-палка да спре и му
посочил място за спиране. Водачът намалил и минал покрай свидетеля. В този
момент Цонев видял, че шофира именно Асенов, когото познавал. Шофьорът го
подминал, намалил, спрял на около 20 м по-надолу, след което подал пълна газ в
посока паметника на Дан Колов за с. Градница и не позволил да се осъществи
проверка. След като колегата му Иванов приключил с проверката, уведомил дежурната
част, че се опитали да спрат автомобил, но водачът не се подчинил и не изпълнил
указанията. Нямало как на момента да го последват, поради това се прибрали в
управлението и изготвили докладна записка. На следващия ден го потърсили на
адреса, на който живеел и го довели в РУ, където му съставили АУАН. Асенов
отричал, твърдял, че не той е карал автомобила, а жена му А.
/жалбоподателката/. Свидетелят Цонев разяснява, че познава Мирослав Асенов, тъй
като лично го е санкционирал не веднъж, взимал му е „книжката“. По тази причина
не е имал проблем да го разпознае, когато опитал да го спре на пътя.
Автомобилът минал покрай него на по-малко от 2 метра, когато служителят опитал
да го спре, пресичайки платното, за да стигне до автомобила. По служебен път
изискали и записи от камерите, на които се виждал автомобилът и цялата ситуация
от процесната дата и час.
Съдът е изискал записите от
камерите и установява, че на тях се вижда, че действително двама служители на
ПП са се намирали на улица в населено място със служебния си автомобил.
Записите са предоставени от РУ – Полиция и от Община Севлиево, като двата
записа са идентични. На тях се вижда, че процесният автомобил с посочения
номер, се движи по улицата. Единият от полицаите се запътва към средата на
платното, достига близо до осовата линия, намирайки се откъм страната на
шофьара, подава знак с полицейската си палка на водача на автомобила да спре.
Водачът намалява скоростта си на движение, подминава служителя, след което
подава газ и продължава, като се изнася с висока скорост. На записите лицето на
водача не се вижда, но автомобила е ясно разпознаваем и това е процесният
автомобил. Свидетелските показания на Цонев съответстват както на този запис,
така и на съдържанието на горецитираната Справка. В ден, като процесния – летен
ден, чисто, ясно време, за свидетеля не е било трудно да установи лицето,
управлявало процесното МПС, тъй като от неговото положение в средата на
платното до автомобила, преминаващ покрай него, разстоянието е не повече от
метър. Самият проверяващ се намира точно откъм страната на водача на
автомобила. Съдът не приема възможността при тези обстоятелства проверяващият
да сбърка водача Мирослав с жалбоподателката А. /която твърди в жалбата си, че
тя е управлявала процесното МПС/, още повече, че двамата са от различен пол и
едва ли могат да бъдат объркани един с друг при наличието на добра видимост,
ниската скорост на колата и т толкова близко разстояние.
По делото е разпитан като
свидетел и Мирослав Асенов, за когото се твърди, че е управлявал процесния лек
автомобил. Той заявява, че е получил заповедта за налагане на ПАМ, на която той
е адресат, на 10.11.2018. и не я е обжалвал. Следователно тя е влязла в сила на
25.11.2018 г. Ако се вземе предвид датата на връчване, отразена в разписката
към заповедта – 15.11.2018 г., то същата следва да се счита за влязла в сила на
30.11.2018 г. С тази заповед СУМПС на
Асенов е отнето „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Или при липса на влязло в сила НП или липса на постановяване на
неговата отмяна действа мярката по тази Заповед, като срокът й към 16.09.2019
г. не е изтекъл. АСГ в настоящото производство не може да обсъжда допустимостта
и законосъобразността на този ИАА и на наложената с него мярка, следва да
отчете обаче последиците, които са породени от нея. От приложената по делото и
неоспорена от страните справка е видно, че за нарушенията, посочени в тази
Заповед, е издадено НП от 8.08.2018 г., което е влязло в сила и с което Асенов
е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Това НП /л.27/ е
връчено на адресата на 17.09.2019 г. Към процесната дата – 16.09.2019 г., е
действала наложената на Асенов мярка със Заповедта за налагане на ПАМ от
28.07.2018 г., т. к. до 16.09.2019 г. не е бил решен все още въпросът с административно-наказателната
отговорност на Асенов, нито са били изтекли 18-те месеца, за които максимално е
било отнето негово СУМПС.
Съдът, преценявайки показанията
на този свидетел, взе предвид това, че той живее на семейни начала с
жалбоподателката повече от 10 години, поради което, както и поради факта, че с
признанието, че е управлявал посочения лек автомобил на процесната дата в
период, в който е бил с отнето СУМПС, би навредил на самия себе си. Затова и не
дава вяра на тези показания. Освен това нелогично звучи обяснението му, че не е
запознат, че жената, с която живее повече от 10 години, притежава въпросният
автомобил. След като тя „няма книжка“, според показанията на Асенов, и не кара
кола, не е ясно как е управлявала автомобила на процесната дата, както сама пък
сочи в жалбата си.
С оглед гореизложеното АСГ
приема, че на 16.09.2019 г. Мирослав Асенов действително е управлявал посочения
процесен автомобил, собственост на жалбоподателката, видно от приложеното
удостоверение – „данни за регистрацията на МПС“ /л. 40/. Същият към процесната
дата е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред, като свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП – предпоставка за налагане на процесната мярка.
Изрично в чл. 171,
т. 2а ЗДвП в редакцията, в сила от
24.09.2019 г., когато е издадена процесната Заповед, е посочено, че
принудителната административна мярка се налага на собственик на автомобил,
който е предоставен на водач, който не притежава свидетелство за управление. В случая са налице предпоставките за реализирането на тази разпоредба. ПАМ
е наложена на собственика на автомобила. Принудителната административна мярка е
с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед
има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява
административно нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма
на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда. По отношение правната същност на
процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя
не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения. За разлика от
административно-наказателното и наказателното право, тук вината не е компонент
от хипотезата на правната норма и предпоставка за нейната реализация. Затова и
наличието на знание у собственика не се изисква. Той, като собственик, носи
обективна и безвиновна отговорност за това, че е допуснал употребата на
собственото му МПС в разрез със законовите правила и изисквания, с поведението
си е предоставил възможност това да се случи. Адресат на такава мярка може да е
и юридическо лице, което няма начин да реализира виновно поведение, поради
своята юридическа специфика, но, въпреки това, при наличието на съответните
нормативни предпоставки, на него също може и следва да се наложи такава мярка.
Заповедта съдържа всички
необходими реквизити, предвидени по АПК, във вр. с приложимата разпоредба от
ЗДвП. Посочена е датата, на която е установено, че процесният автомобил е бил
управляван от лице, което няма право на това, посочено е и лицето с
индивидуализиращите го белези. Фактическите основания, съгласно безспорната
съдебна практика, може да се съдържа и в преписката по издаването на акта –
съставения АУАН, Справката на мл. ПИ Иванов, Заповедта за прилагане на ПАМ от
28.07.2018 г. с адресат – Мирослав Асенов. В производството по оспорване на
административния акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства
изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на
посоченото правно основание. В случая процесният ИАА съдържа такава фактология,
която е достатъчна, за да се съпостави тя с хипотезата на приложимата и
посочена като такава правна норма, послужила за нормативно основание за
издаване на акта. Където и да е шофирало лицето, СУМПС на което е било отнето
по съответния ред, налице е предпоставка за прилагането на процесната мярка на
собственика на автомобила.
В резултат на гореизложеното настоящият съдебен
състав намира, че процесната Заповед е действителна и законосъобразна, поради
което подадената против нея жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-1508 от
10.10.2019 г., подадена от А.А.А. ***, ЕГН: **********, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0341-000294 от 24.09.2019
г., с която на жалбоподателката се налага ПАМ – прекратяване на регистрацията
на МПС – лек автомобил мерцедес, рег. № ЕВ 6614 ВК за срок от 6 месеца, като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Препис от съдебното решение да се връчи на
страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА