МОТИВИ
към решение по НАХД № 1409 по описа на Варненски Окръжен съд за 2011 година,
наказателно отделение
На
12.09.2011г. прокурор при ВОП е внесъл в Окръжен съд – гр. Варна досъдебно производство № 362/2010г. по описа на ОДМВР – гр.
Варна ведно с постановление, в което е направено предложение за освобождаване
на обвиняемия С.Г.С. от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по смисъла на чл.
248а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за това, че в периода м. октомври
– м. ноември 2008г., в с. Ветрино, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, в
качеството му на управляващ и представляващ юридическо лице – „Глория груп” ЕООД, представил неверни сведения, а именно, че
Глория груп” ЕООД притежава разрешение №
886/27.12.2005г., издадено от комитета по стандартизация, Държавна инспекция за
технически надзор, РИТН –Варна, което му дава право да извършва монтаж, ремонт,
преустройство и сервизно обслужване по КИП и А на тръбопроводи за водна пара и
гореща вода, съдове под налягане и парни котли с ниско и високо налягане, водогрейни котли с ниско и високо налягане, както и
свидетелство за съдимост рег. № 3093 от 27.11.2008г.,
издадено от РС –Провадия на 24.11.2008г., за да получи средства, предоставени
от ЕС на българската държава по програма ФАР- BG
2005/ 017- 353.01.03, във връзка с изпълнение на обект „Изграждане на
отоплителна инсталация – котелно за течно гориво и газ в СОУ „Христо Ботев” –
с. Ветрино и подмяна на дървена дограма с ПВЦ.
В
съдебното заседание, проведено на 10.10.2011г., представителят на държавното
обвинение поддържа предложението. Счита за справедливо административно
наказание между минималния и средния размер, предвиден в действащия към момента
на извършване на деянието закон.
Обвиняемият С. признава
вината си за това, че е представил инкриминираните документи, тъй като не е
имал време да подготви документацията, изискваща се за участие в търга за
обществената поръчка. В последната си дума обвиняемият С. предоставя на съда да
прецени и счита, че няма вина.
Процесуалният представител
на обвиняемия С. моли за приложение института на чл. 78а от НК, предвид
направеното самопризнание и наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и липсата на отегчаващи такива, като се отчете по –
благоприятния за дееца закон, действал към момента на извършване на деянието.
Излагат се и доводи, че в случая не е налице престъпление и подсъдимият следва
да бъде оправдан, тъй като, макар и деянието да осъществява формално признаците
на състава на чл. 248а, ал.3 от НК, същото е малозначително.
При условията на евентуалност се моли за налагане на минималното предвидено в
действащия към момента закон наказание – глоба в размер на 500лв.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът счита за установено от
фактическа страна следното:
В началото на 2008г. с оглед
изграждане на отоплителна инсталация и подмяна на дограмата на СОУ „Хр. Ботев” в с. Ветрино, кметът
на селото Георги Андреев направил постъпки пред Министерство на Финансите за
осигуряване на безвъзмездна финансова помощ по програма ФАР – BG2005/017-
353.01.03. Във връзка с това между Дирекция „Централно звено за финансиране и
договаряне” при Министерство на финансите, като Договарящ орган и Община Ветрино като Бенефициент бил сключен договор №
БГ2005г/017-353.01.03.20 с предмет изграждане на отоплителна инсталация
работеща на течно гориво и газ и подмяна на съществуващата дървена дограма с
ПВЦ дограма в СОУ „Христо Ботев” с. Ветрино.
Уговорени били размерите на средствата, параметрите на отпуснатата безвъзмездно
помощ, плащанията в различните етапи на проекта и срок за изпълнение от 10
месеца. В т. 4 от договора се предвиждало бенефициента да представи на
договарящия орган подписани договори за обществена поръчка с изпълнителите. С
анекс от 21.08.2008г. срокът бил актуализиран в рамките на 16 месеца.
С Решение № 491 от 17.09.2008г. на Кмета на Община Ветрино била открита процедура по възлагане на малка
обществена поръчка по реда на чл. 3, ал.2 от НВМОП с предмет избор на
изпълнител на обект “Изграждане на отоплителна инсталация – котелно за течно
гориво и газ в СОУ “Христо Ботев” с. Ветрино, област
Варна и подмяна на дървена дограма с ПВЦ”, чрез провеждане на открит конкурс.
Посочено било, че ще бъде изградена нова пристройка, състояща се от предверие –
12 кв.м, котелно – 21.72 кв.м
и резервоар за дизелово гориво – 6.51кв.м, отоплителната инсталация и подмяна
на старата дървена дограма с ПВЦ дограма. Като краен срок за получаване на
офертите бил определен 08.10.2008г. /намален с 12 дни на основание чл. 35 ал. 3
и 4 от НВМОП/. В “Изисквания и указания към участниците” по открития конкурс за
възлагане на МОП сред необходимите за представяне „Доказателства за технически възможности и/или квалификация” – 24.12, се изисквало представянето на
“Лиценз и/или Разрешително за извършване на монтаж на
водогрейни котли – съдове под налягане и изграждане
на отоплителни инсталации – нотариално заверени копия”. Решението на кмета за
обявяване на малка обществена поръчка било обявено по регламентирания ред.
Крайният срок за приемане на книжата бил 08.10.2008г. – 16ч.
Обв. С. бил управител,
едноличен собственик на капитала и представляващ на ЕООД “Глория Груп”, както и управител на “Топлострой”
ЕООД /с решение на ВОС от 12.10.2000г. по ф.д.612/93г./. След като научил за
обявения конкурс пожелал да участва с дружеството си “Глория Груп” ЕООД и разпоредил да се изготвят необходимите книжа.
Тъй като нямал достатъчно време за да получи документ по т. 24.12 от
“доказателствата за техническите му възможности”, за да участва в поръчката
подсъдимият С. се сдобил с копие на неистинско Разрешение за извършване на
монтаж, ремонт, преустройство и сервизно обслужване на КИП и А на тръбопроводи
за водна пара и гореща вода, съдове, работещи под налягане и парни котли с
ниско и високо налягане, водогрейни котли с ниско и
високо налягане, издадено на „Глория Груп” ЕООД – гр. Варна. На истинско разрешение номер 886 от
27.12.1999г., издадено за “Топлострой” ЕООД било променено името на дружеството на
“Глория Груп” и препис от този документ било заверено
за вярност с оригинала при нотариус К. Паунова на 08.10.2008г. Книжата били
отнесени в нотариалната кантора от служителят на дружеството Радослав Иванов
ведно с „оригинал” на Разрешението – предоставен му от лице, работещо в „Глория груп" ЕООД, чиято самоличност не е била установена в
хода на досъдебното производство. Иванов го върнал в
деловодството на дружеството, неустановено на кого ведно с заверения от
помощник - нотариуса документ. Впоследствие по преписа били променени
годината на издаване на 2005г. и на валидност на 2008г., и бил изготвен
документ Разрешение № 886/ 27.12.2005г. оправомощаващо “Глория Груп” ЕООД и включено в комплекта по конкурса.
В предоставения срок в
Община Ветрино постъпила само една оферта вх. №
РД5300/759/08.10.2008г. – 15.41ч. от представляваното и управлявано от С.С. дружество „Глория Груп” ЕООД
– гр. Варна.
Документите, приложени с
офертата на Глория Груп ЕООД - Варна били проверени
от комисия, съставена съгласно заповед № 502 от 09.10.2008 г. на Кмета на
община Ветрино. От комисията, съгласно указаното в
посочената заповед на 09.10.2008 г. било предложено на основание чл. 40 ал.З от НВМОП класиране на кандидатите по обявената МОП
като на първо място била „Глория Груп" ЕООД
Варна, с комплексна оценка - 100 точки.
Въз основа на заключението на
комисията, кметът на общината Г. Андреев издал заповед № 571/24.10.2008 г. с
която обявил „Глория груп" ЕООД за класирана на
първо място в открития конкурс за „ Изграждането на отоплителна инсталация
работеща на течно гориво и газ и подмяна на съществуващата дървена програма в
СОУ „Хр. Ботев" - с. Ветрино
с такава от „PVC". Заповедта била получена от
управителя на „Глория груп" - обв. С. на 28.10.2008 г. ведно с писмо изх.
№ 5300-801/24.10.2008г., с покана за сключване на договор за изпълнение на МОП
в 15дневен срок от влизане в сила на заповедта, и указания че следва да се
изпълни изискването, очертано в нормата на чл. 32 ал. 1 от НВМОП преди
подписването на договора да се представи наред с доказателства за внесена
гаранция и «всички необходими документи по чл. 47 ал.9 и чл. 48 ал.2 от ЗОП.»
Предвид изискванията на чл. 47
ал. 9 и чл. 48 ал. 2 от ЗОП при
подписване на договора за обществена поръчка участникът, определен за
изпълнител, бил длъжен да представи документи за удостоверяване липсата на
обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и на посочените в обявлението обстоятелства по
чл. 47, ал. 2, издадени от компетентен орган, или извлечение от съдебен
регистър, или еквивалентен документ на съдебен или административен орган от
държавата, в която е установен. За установяване на тези обстоятелства един от
необходимите документи, които управителят на дружеството - обвиняемият С.Г.С., следвало да представи, било свидетелство за
съдимост.
На 24.11.2008 г. в с. Ветрино се пристъпило към подписването на договор за
строителство № 162/24.11.08г., като свидетелството за съдимост на обв. С., в качеството му на управител и представляващ
„Глория Груп" ЕООД не било приложено към
преписката. Въпреки това договорът на стойност 337 802. 42лв./без ДДС/ бил
подписан от обвиняемия за дружеството – в качеството на изпълнител, и от кмета
на общината св. Г. Андреев – в качеството на възложител. /С постановление от
08.09.2011г. прокурор при ОП Варна е приел неизпълнението на задължението за
прекратяване на процедурата по НВМОП от кмета на общината Г. Андреев като
формално осъществяващо състав на престъпление по чл. 282ал. 2 вр. Ал. 1 от НК,
но с явно незначителна степен на обществена опасност по чл. 9 ал. 2 от НК и
прекратил воденото срещу него наказателно производство./
На 27.11.2008 г., три дни след
подписването на договора, в PC - Провадия била входирана молба за издаване на свидетелство за съдимост на обв. С.С. във връзка с участие в
търг в Община с. Ветрино. Молбата за издаване на
свидетелството била изписана от съпругата на обв.
Славков, а подписът положен върху нея бил изпълнен от самия обвиняем.
На 27.11.2008 г. служител Бюро
“Съдимост” на РС гр. Провадия издал такова свидетелство за съдимост под № 3093,
в което било отразено, че С. не е осъждан. Тъй като на обвиняемия му било
необходимо свидетелство с дата на издаване най – късно до 24.11.2008 година,
неустановено в хода на разследваното лице, чрез използване на мастилено струен
принтер, изготвило неистинско свидетелство съдимост на С.С.,
което носело същия регистрационен номер като това от 27.11.2008 г. - 3093, но
на него било отбелязано, че е издадено на 24.11.2008 г. - в деня, в който бил
сключен договора с община Ветрино. Това неистинско
свидетелство било представено от обв. С. в общината
по текущата преписка.
Договореното изпълнение на
обекта било изпълнено от дружеството, представлявано от обв.
С.. В хода на строително-монтажните работи, без да се
променя стойността им, настъпили промени надлежно оповестени, касаещи
изпълнението на вътрешната дограма на училището – врати, вместо ПВЦ - с
алуминиеви. На 07.01.2010г. било обявено изпълнението на договора от кмета Г.
Андреев пред МИЕТ Агенция по обществени поръчки.
При одит
на финансовото управление на Община Ветрино за
периода 01.01.2007г. – 31.12.2008г. нередностите по документацията на
обществената поръчка били установени и обобщени в Одитен
доклад № **********, приет от Сметната палата с решение № 109/27.04.2010г.
Извлечение от доклада било изпратено на Главния прокурор, който разпоредил
препращането на компетентната прокуратура и вземането на специален отчет.
Видно от писмо изх. № ТН.09-354/19.07.2010г. на Началник РО “ИДТН” и
приложените към него регистри - Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор е издала разрешение номер 886 от 27.12.1999г. за дейности по СПО на “Топлострой”-ЕООД
гр. Варна, със срок на валидност до 27.12.2002г. Не е издавано разрешение за
дейности по СПО /от 2001г. – до 30.05.2005г./ и удостоверение за дейности по
СПО по чл. 36 от ЗТИП /от 26.09.2005г. до 18.06.2010г./ на “Глория Груп” ЕООД.
Видно от справката от регистъра на Нотариус № 382, под
№ 5952/08.10.2008г. е отразено действие – препис от решение № 886/27.12.1999г.
на Държавна инспекция за технически надзор за изграждане на топлоинсталации
с приносител Р. Иванов и Глория Груп ЕООД.
В хода на разследването били назначени две графически
експертизи. По протокол № 563/28.09.2010г. било установено, че печатите и
подписът в кръгъл печат на гърба на нотариално завереното копие на Разрешението
№ 886/27.12.2005г. са разпечатани на лазерен принтер или са ксерокопирани.
За печата и подписа по свидетелство за съдимост № 3093/24.11.2008г. се
установява че са разпечатани на мастиленоструен принтер. По протокол №
7/06.01.2011г. при изследване на молба за издаване на свидетелство за съдимост
до Председателя на РС гр. Провадия е уточнено, че молбата е написана от
Звезделина Славова, а подписът по нея е изпълнен от обв.
С..
Изложеното
съдът счита за установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото
доказателства от досъдебното производство, приобщени
по чл. 283 от НПК в съдебната фаза – свидетелски показания, заключенията на изготвените експертизи, писмо изх.
№ ТН.09-354/19.07.2010г. на Началник РО “ИДТН” и приложените към него регистри, документи, включително и
тези от тръжната преписка – по опис доброволно предадени от Г. Андреев,
извлечение от общ регистър на нотариус Паунова, които са взаимнодопълващи се и
безпротиворечиви. При преценка на посочените доказателства фактическите
положения по делото се установяват по несъмнен начин.
В хода на анализа на
съвкупността съдът констатира необходимост да изложи становището си по следните
елементи от фактическата обстановка и доказателствените материали -
В обясненията си пред съда
обвиняемият обясни: “нямахме никакво време и се наложи да представим документи
и те впоследствие до седмица бяха излезли и другите. Бяхме го пуснали
разрешението, но не беше излязло, мисля, че решението излезе след седмица и ни
помолиха да представим друго, за да не объркаме процеса. Служителите ми
представиха това удостоверение заедно с другите документи, но как е било
изготвено аз не знам.”.
За да прецени
доказателствената стойност на посочените обяснения съдът съобрази възникналите
противоречия с официалния документ писмо изх. №
ТН.09-354/19.07.2010г. на Началник РО “ИДТН” и приложените към него регистри.
Представеното разрешение № 886/27.12.2005г. не е издавано от компетентната
инспекция. Имало е издадено през 1999г. разрешение с такъв номер и част от
датата – “27.12.”, оправомощаващо другото дружество, чийто управител към
момента е бил обв. С. – “Топлострой”
ЕООД. Обясненията на обвиняемия, че са се сдобили до седмица с друго разрешение не се подкрепят от
официалната информация и извлечение от регистрите на инспекцията – на “Глория Груп” ЕООД разрешение за дейности по СПД не са били
издавани – при отчитане на различните форми според действащите правила – до
18.06.2010г. Именно поради изложеното съдът не намира опора в твърденията на
защитата, че представяйки допълнително официално разрешение, обвиняемият е
доказал намерението си да се откаже от първоначално представеното. Видно от
официалния отговор на Началника на РО “ИДТН” Варна – такова разрешение “Глория Груп” ЕООД не е притежавало дори в хода на проверката по
сигнала.
Установено е, че документ с
дата “27.12.1999г.” на оригинала – е бил предоставен за изготвяне на нотариално
заверен препис в кантората на нотариуса. Като приносител е посочено дружеството
“Глория Груп” ЕООД, както и свид. Р. Иванов. Следва
да се приеме, че този “оригинал” – в частта на дружеството е бил преправен
преди да бъде отнесен за заверка, а копие от него впоследствие е било
манипулирано в частта на годината – на издаване и на валидност на разрешението.
Видно от заключението на графическата експертиза – представеното от обвиняемия
ведно с другите книжа по преписката разрешение е снабдено не с оригинален печат
и подпис на нотариуса – а с принтерно разпечатани или ксерокопирани.
Твърдението на обвиняемия,
че са били помолени да представят друго удостоверение “за да не объркаме
процеса” – не се подкрепя от събраните писмени доказателства. Видно дори от
доклада на независимия наблюдател – л. 70 от ДП, на 09.10.2008г. в 10ч. всички
документи на дружеството са били в непрозрачен плик, запечатан с ненарушена
цялост. Комисията пристъпила към отваряне на офертата, а по-късно извършила
преглед на формалното съответствие на представените документи с изискваните от
възложителя. Следователно към момента на отваряне на офертата всички необходими
книжа – в това число и необходимото по т. 24.12. от доказателствата за
технически възможности, са били на разположение. Видно от Протокол №
1/09.10.2008г. на назначената комисия по разглеждане, оценяване и класиране на
офертите – л. 40 от ДП, комисията констатирала, че кандидатът е представил
всички изисквани документи. Същата констатация е налице и при запознаване с
формата “Пълнота и съдържание на документацията за избор на изпълнител” – л. 43
от ДП – срещу всеки от пунктовете е посочено и дали документът е оригинал или
копие. Така – за т. 4 б. “Г” – е отразено че е представено нотариално заверено
копие. Всички изложени съображения опровергават обясненията на обвиняемия, че
документите не са били изправни и са ги помолили да представят друго
разрешение, за да не объркат процеса.
Обяснението на обвиняемия,
отнесено към другия неистински документ – свидетелство за съдимост №
3093/24.11.2008г., че е било представено, а впоследствие е излязло друго, не
може да бъде кредитирано. Молбата за издаване на документа, подписана от обв. С.,***7.11.2008г. –
четвъртък. Същият ден е било изготвено и свидетелството с № 3093. Впоследствие
по този истински документ са били въведени промени в частта на датата и е било
изготвено неистинско копие – по което отпечатъка на печат на съда и подписа са
принтерна разпечатка. Придаден е бил вид, че свидетелството за съдимост е изготвено
на 24.11.2008г. – понеделник – в деня на подписване на договора за
строителство. Именно този неистински документ е бил приет към документацията
във връзка със сключване на договора.
С оглед на изложеното съдът
намира, че обясненията на обвиняемия могат да бъдат кредитирани само в частта,
в която той признава, че напълно съзнава какви документи са представили по
процедурата като сочи, че са нямали време и това е наложило да ги представят. В
останалата си част – обясненията му са изолирани, неубедителни и непротивопоставими на съвкупността от останалите
доказателства, поради което и съдът ги преценява като недостоверни.
В хода на пренията по
същество защитникът на обв. С. възрази срещу
доказателствената стойност на писмо № 49-00-2/06.10.2009г. на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Счете,
че не е ясно в каква връзка е издадено и кой е адресатът му, посочи, че е
датирано преди да е било образувано ДП и поради това не е събрано по надлежния
ред.
От материалите по делото
съдът установи, че с писмо № 12-26-0001/29.09.2009г. Директор на ТП Сметна
палата гр. Варна е отправил запитване до ГД “ИДТН” към ДАМТН София – л. 35 от
ДП. Цитираното от защитника писмо е негов отговор. Ведно с другите документи, заверени
за вярност от ТП Сметна палата Варна, и посочените две писма са били получени
от Главния прокурор на 20.05.2010г. Всички тези книжа за съда имат стойност на
документи по чл. 127 от НПК. Те са били включени в материалите по делото и са
били подложени на надлежна процесуална проверка.
С постановление от
07.06.2010г. прокурор при ОП Варна е възложил на служител при ОД на МВР Варна
да извърши проверка по материалите. В хода на тази проверка до Началник Сектор
“ПИП ОД на МВР Варна е получено писмо изх. № ТН.09-354/19.07.2010г. на
Началник РО “ИДТН” с приложени към него регистри – което е било събрано в хода
на наблюдавана от прокурора проверка по чл. 145 ал. 1 т. 3 от ЗСВ и е посочено
във фактическите изводи на съда.
В процеса на събиране и
проверка на доказателствата съдът не установи фактически положения, различаващи
се от описаните в постановлението на прокурора от 08.09.2011г.
След анализа и преценката на релевантните
доказателства, съдът призна за виновен обв. С. *** - м. ноември 2008 г. в с. Ветрино, обл. Варна, при
условията на продължавано
престъпление, в качеството му на управляващ и представляващ юридическо лице-„Глория груп"
ЕООД представил неверни
сведения, а именно, че „Глория груп" ЕООД
притежава разрешение №
886/27.12.2005 г., издадено от комитета по стандартизация, Държавна инспекция
за технически надзор, РИТН - Варна, както и свидетелство за съдимост per. № 3093 от 24.11.2008 г., издадено от PC - Провадия на
27.11.2008 год, за да получи средства предоставени от Европейския съюз на
българската държава по
програма ФАР - BG 2005/017-353.01.03, във връзка с изпълнение на обект „Изграждане на
отоплителна инсталация - котелно за течно гориво и газ в СОУ „Хр. Ботев" - с. Ветрино и
подмяна на дървена дограма
с ПВЦ. Съдът счете, че действайки по описания начин обвиняемият е осъществил
обективните и субективни признаци на състав на престъпление по чл.248а, ал.З
вр. ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Безспорно е установено по делото, че приложеното по
тръжната преписка разрешение, съставено под номер 886 от 27.12.2005г., е неистинско. Представеното пред община Ветрино
свидетелство за съдимост от 24.11.2008г., също е неистинско.
И двата документа са
удостоверителни по характер, тъй като първият установява съществуването, а вторият -
несъществуването на определени факти, които съответстващият автор възпроизвежда
в документа - за правото /и времевите му рамки/ да бъдат извършвани определени
технически дейности от «Глория Груп» ЕООД и за
липсата на осъждания към дата 24.11.2008г. С оглед удостоверителната функция на
този вид документи те са с невярно съдържание. Съдържанието на документа
включва както самото изявление, така и всички останали необходими елементи -
подпис, дата и др. /в този смисъл е и трайната съдебна практика/.
По делото е установено въздействие върху съществуващи
истински документи чрез подменяване или допълване на буквени или цифрови знаци
и чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието им се е променило
съществено. По този начин документите са били подправени чрез преправяне.
На следващо място Разрешение № 886/27.12.2005г. е било
разпечатано на лазерен принтер или ксерокопирано, а
свидетелство за съдимост № 3093/24.11.2008г. - разпечатани на мастиленоструен
принтер – като им е придаден вид, че са изявления на други лица, а не на тези
които са ги съставили. Инкриминираните документи са неистински тъй като за
техен автор е посочено лице, различно от действителния, от правно значение за
неистинността е произходът на документите.
Изложеното обосновава извод за осъществяване на
обективния съставомерен признак, съдържащ се в
хипотезата на чл. 248а, ал.2 от НК, деецът да е представил неверни сведения, а
именно, че притежава такова разрешение, издадено му по надлежния ред от държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, както и че към датата на подписване на договора за строителство е
разполагал със свидетелство за съдимост.
Според защитата свидетелството
за съдимост не съдържа неверни сведения.
Нормата на чл. 248 А от НК въвежда
понятието “неверни сведения”. Сведенията могат да бъдат неверни по произход и
по съдържание. Неверни са когато са неистински, тъй като е посочен друг автор,
различен от действителния, и когато отразените
в тях обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност.
В конкретния случай –
представения от подсъдимия документ свидетелство за съдимост е неистински, но
съдържа и невярно обстоятелство – дата на издаване /част от съдържанието на
документа/. Датата на документа е част от задължителните реквизити по чл. 38
ал. 1, чл. 43 и чл. 45 ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост. По изложените съображения съдът не намери за
основателно възражението на защитника.
От субективна страна, за съда
не се породи съмнение относно авторството на деянието и че обвиняемият е
действал при наличие на пряк умисъл и специалната цел, визирана в състава на
чл. 248а, ал.2 от НК, а именно да получи средства, предоставени от Европейския
съюз на българската държава. Същата се извежда от последователните действия,
свързани с подготвяне на тръжните документи, окомплектоване и подаване на
офертата ведно с първия инкриминиран документ, добавянето след сключване на
договора за строителство на втория документ и постигнатия краен резултат –
възлагането на обществената поръчка на „Глория груп"
ЕООД Варна от кмета на Община Ветрино. Обвиняемият С. е знаел, че не разполага с необходимите
книжа, сдобил се е и се е възползвал от такива съдържащи неверни сведения. В
хода на досъдебното производство С. не е отричал, че
е подписал всички необходими документи за подаване на офертата, които са му
били поднасяни от служителите му. В съдебно заседание обвиняемият признава, че
е бил наясно с това какви документи се представят пред Община Ветрино, но целта на това е била само спечелване на
поръчката и сключване на договор. От значение за субективната съставомерност е и специалното качество на обвиняемия –
управляващ и представляващ „Глория груп"
ЕООД гр. Варна, обуславящо и квалификацията по чл. 248а, ал.3 от НК, което му
вменява отговорността за ръководство и контрол на всички действия на
служителите на дружеството по окомплектоване и подаване на документите за
участие в етапите на процедурата.
Квалификацията по чл. 26, ал.1
от НК се предпоставя от представянето на два документа, съдържащи различни неверни
сведения през непродължителен период от време, при еднаква обстановка и
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
Съдът съобрази и другите правните аргументи на
защитата на обвиняемия.
Защитникът намери, че доколкото в случая е бил заложен
критерият за икономически най-изгодната оферта, възложителят не е имал право да
включва като показатели за оценка на офертата изисквания за икономическото
състояние на кандидата и за техническите му възможности и квалификация, поради
което не е било необходимо представянето на сертификати, разрешителни, лицензи.
В този смисъл независимо дали представеното разрешителното е било автентично
или не – то не е оказало влияние върху крайната оценка на комисията. За да
обоснове тезата си защитникът сочи, че тълкува разширително съответните норми и
съдебната практика.
Становището не може да бъде споделено. В нормите на
действащата към момента на деянието Наредба за възлагане на малки обществени
поръчки не е проведено подобно третиране - благоприятстващо участниците в
конкурс по критерия най-изгодна икономическа оферта. Видно от чл. 8 ал. 1 т. 6
от НВМОП – документацията за участие следва да съдържа показателите,
относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на
офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта, а по
ал. 2 – «Методиката по ал. 1, т. 6 съдържа точни указания за определяне на оценката
по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата,
включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от
показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта.». Редом с това
обаче по чл. 8 ал. 1 т. 4 – следва да се съдържат техническите спецификации,
определени съгласно чл. 30 - 33 ЗОП, а по т. 8 - образец на офертата, както и
указание за подготовката й.
В конкретния случай – в указанията към участниците по
открития конкурс – л. 32 и следв. от ДП, е предвидено
задължение по т. 2 – за стриктно спазване на сроковете, по т. 3 за предоставяне
на всички изискуеми документи и гаранции, предвидени в процедурата. Посочено е,
че ще бъде отстраняван участник, който не представил някой от документите по
чл. 13 от НВМОП или в конкретните указания. Нормата на чл. 13 ал. 1 т. 2 от
НВМОП изрично регламентира, че всяка оферта трябва да съдържа доказателства за
икономическо и финансово състояние по чл. 50 ЗОП и за технически възможности и/или квалификация по чл. 51 ЗОП, посочени от възложителя в
обявлението за обществена поръчка – без да е проведен различен режим според
критерия за най-изгодна оферта. В указанията по конкретната поръчка е вписано –
т. 24.12 – б. «Г» към книжата да се представи като доказателство – лиценз и/или разрешително за извършване на монтаж на водогрейни котли – съдове под налягане и изграждане на
отоплителни инсталации – като нотариално заверени копия. На следващо място – по
бланката на документа «Пълнота и съдържание на документацията за избор на изпълнител»
- л. 43 от ДП – в т. 4 б. «Г» - е описан същият «лиценз и или разрешително», а
видно от забележката в долната част на бланката – «При липсата на един документ
офертата отпада от по-нататъшно разглеждане!».
Задълженията към обв. С. да
подготви набора от документи, позволяващи му участие в конкурса са били напълно
ясни, а предоставената от Община Ветрино информация –
достатъчна, тъй като той не е упражнил правото си по чл. 10 ал. 1 от Наредбата
– да поиска разяснения от възложителя. Следователно у него не е било налице
съзнание, че предоставя Разрешение № 886/27.12.2005г. като неважен и нерешаващ документ – а напротив – като документ без който
ще бъде отстранен от участие в процедурата.
На следващо място защитата търси правно значение в
обстоятелството кога е влязла в сила Заповед № 571/24.10.2008г., за която
обвиняемият е бил уведомен на 28.10.2008г. Приема, че заповедта е влязла в сила
най-рано на 02.11. – откогато следва да бъде преценяван месечния срок за
сключване на договора. Сочи също, че законът дава възможност този срок да бъде
по-кратък – когато в участва само едно лице, но че в конкретния случай
възложителят държал срокът да е един месец – видно от датите – заповедта –
24.10., а договорът – от 24.11.2008г.
От фактическа страна съдът посочи, че с придружаващото
заповедта писмо № 5300-801/24.10.2008г. – обвиняемият е бил поканен да сключи
договор за изпълнение на посочената МОП – в 15 дневен срок от влизането в сила
на приложената заповед. Следователно видно от съдържанието на писмото – възложителят
не е държал на срок от един месец, а от друга страна – датата 24.11.2008г. се
явява съобразена с начина на обявяване и момента на влизане в сила на
заповедта.
Факт е, че на 24.11.2008г. между Община Ветрино и ЕООД «Глория Груп» е
бил сключен договор за строителство – в отсъствие на свидетелството за съдимост
на обвиняемия, като възложителят според
защитата следвало да вземе контрамерки и да спре процеса. Видно от
коментираното постановление на ОП Варна – Г. Андреев е осъществил формално
престъпен състав, действията му са квалифицирани и счетени за съответстващи на
чл. 9 ал. 2 от НК, респективно производството срещу него е прекратено.
Наличието на неправомерни действия, извършени от друг правен субект в рамките
на неговата компетентност, не заличава престъпния характер на осигуряването на
необходимия за процедурата документ от страна на обв.
С..
Според защитата извършеното от обвиняемия е по-скоро
общественополезно, отколкото общественоопасно, тъй като не е навредил на
обществото и държавата, а е изпълнил поетият ангажимент без каквито и да е
забележки. Изложеното според защитникът обосновава извод, че макар и формално
деянието да осъществява признаците на състава, поради своята малозначителност не е престъпление.
Становището не може да бъде споделено.
Извършеното от обв. С. се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Воден от желанието си да
спечели конкурса в различните етапи на процедурата той е представил неверни
сведения. Инкриминираните документи са били изготвени по начин да не породят
съмнение в съдържанието и авторите им, като действителните факти са били установяеми само чрез надлежни проверки и експертни
заключения. Едва в хода на разследването оторизираните за издаването им
държавни органи са изяснили официалната информация. За да бъдат създадени документите,
съдържащи неверните сведения, следва да бъдат осъществени правнорегламентирани
действия на служители със специализирана компетентност. По този начин активността
на подсъдимия да получи средства предоставени от Европейския съюз е засегнала
два различни режима на документалистика с удостоверително значение.
Разрешението, ползвано в първия етап, № 886/27.12.2005г. като оригинал е било
отнесено към друго дружество, чийто управител е бил обвиняемият, подложено е
било на редица манипулации с ясното съзнание, че е ключов документ. Доколкото
обектът на обществената поръчка е налагал пълното ползване на правоспособността
по разрешението – с оглед изграждането на котелно за течно гориво и газ, и в
действителност на «Глория Груп» ЕООД такова
разрешение не е издавано, то набавянето му е било изключителна предпоставка за
спечелване на конкурса. Свидетелството за съдимост – документ, издаван от
институция на съдебната власт и удостоверяващ съдимостта на лицето, е бил от
съществено значение и за необходимостта от него обв. С.
е бил уведомен още при получаване на заповед № 571/24.10.2008г. – на
28.10.2008г. – видно от съдържанието на писмото на л. 47 от ДП. Нормата на чл.
32 ал. 1 т. 2 от НВМОП препраща към чл. 47 ал. 9 от ЗОП, който от своя страна
препраща към чл. 47 ал. 1 т. 1 от ЗОП. Обстоятелството дали лицето е осъждано
има решаващо значение при сключване на договора. Обв.
С. не се е сдобил с документа в срока от 28.10.2008г. до 24.11.2008г., а е
инициирал издаването му по-късно, като антидатирането
е било необходимо за законосъобразността на процедурата – и по този начин за
встъпването му в качеството на изпълнител по договора за строителство. С
действията си в двата етапа на регламентирания ред обв.
С. е осигурил участието на дружеството си на базата на неверни сведения, като
напълно е съзнавал че отсъствието им го лишава от възможностите - да получи
поръчката и да спечели от предоставените средства от Европейския съюз печалба в
размер на 10 % .
Последвалото изпълнение на обекта на поръчка няма
значението на факт, който да намали степента на обществената опасност на
действията на обв. С. в хода на първоначалната
процедура – тъй като именно тези действия са му осигурили последващата реализация
и печалба, които при спазване на законовия ред той не би имал. Качествата и
компетентността на обв. С., необходими за
изпълнението на обекта и договора за строителство, са относими
към широк кръг от потенциални участници в следващ правилно проведен конкурс.
Следователно, изпълнението на предмета на договора не е било поставено в
зависимост от личността, респективно дружеството “Глория Груп”,
а съставлява факт, който би бил постигнат в същия обем и от друг субект.
Интересът на обв. С. да изпълни договора има друга
проекция – гарантирана от неустойките по неизпълнението и очакваната печалба и
не може да бъде обвързан с престъпния начин на офериране и встъпване в
договорните отношения.
С оглед на изложеното съдът
прие, че с действията си
обвиняемият С.Г.С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава
на престъплението по чл. 248а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Съдът прецени наличието на предпоставките по чл. 78 А
от НК.
Наказуемостта на деянието – при прилагане на по-благоприятния
материален закон – относим към момента на
извършването му – обосновава една от предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност – пределите на наказанието лишаване от свобода. Обв. С. не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност
по този ред. Видно от трайната съдебна практика от деянието, в което е обвинен
не настъпват преки имуществени вреди и институтът на чл. 78 А от НК е приложим.
Не е налице ограничение по чл. 78 А ал. 7 от НК тъй като продължаваното
престъпление винаги се разглежда като
едно престъпление – ТР № 2/ 21.10.2010г.
на ВКС.
Съдът намери, че с
оглед нормата на чл. 2, ал.2 от НК, следва да определи административното наказание
на обвиняемия глоба в параметрите на размер от петстотин до пет хиляди лева.
Предвид изложеното за
интензитета на престъпната проява, двукратното осъществяване на изпълнителното
деяние, възползването по този начин от неследващи се
права и възможности, обществените очаквания за надлежно оказване на грижата на добър търговец от обвиняемия като управител на
няколко търговски субекта и открояването на извършеното сред останалите прояви
от този вид, съдът намери, че справедливото административно наказание е в
размер към средния. Посоченият размер не се явява несъответен на обществено
икономическите условия към момента на осъществяването на деянието и към момента
на определяне на санкцията за него. Декларацията на обвиняемия, че към момента
няма никакви доходи не е противопоставима на
установеното за получените от него по изпълнение на обекта средства, както и на
факта, че е едноличен собственик на “Глория Груп”
ЕООД – по което е внесен капитал в размер на 3500лв. Определеният от съда
размер на административното наказание е съобразен с тежестта на деянието и с
целите на наказанието да поправи и превъзпита личността на дееца. По-нисък
размер на наказанието би довел да нарушаване на баланса между общата и
специалната превенции и би занижил гаранциите от настъпването на положителни
промени в съзнанието на обв. С. към спазване и
зачитане на законовия ред.
Съдът счете, че на
основание чл. 112, ал.4 от НПК следва да се разпореди с предадените в хода на
производството документи, касаещи договора за сключване на обществена поръчка
–по опис от л. 149 до л. 156, които следва да бъдат върнати на кмета на Община Ветрино.
Обвиняемият С. следва
да заплати направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 100 /сто/ лева в полза по сметка на ВОС в полза на Държавата.
Воден от изложените
съображения съдът постанови решението си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: