Решение по дело №81/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане, вр. с чл.16 от ППЗСП.

Образувано е по жалбата на С. Е. С. от [населено място] против Заповед №ЗСП/Д-СТ/18756 от 15.12.2023г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], в частта, в която е отказано отпускане на еднократна помощ за инциденто възникнала нужда по чл. 16, ал.1 от ППЗСП в пълния размер по ал.2, т.е., за разликата от 1000 лева до 1512 лева.

Счита заповедта за незаконосъобразна като постановена в противоречие със закона, при съществено нарушение на производствените административно-производствени правила и в несъответствие с целта на закона.

Конкретно се навеждат доводи за допуснати нарушение на чл.1, ал.3 от ЗСП, чл.12, ал.2, т.8, чл.27, ал.3, т.2-3 от ЗСП от страна на органа, както и се претендира, че заповедта била лишена от мотиви относно обстоятелството, защо именно помощ в така определения размер от 1000 лева се отпуска, а не в пълния законово определен такъв от трикратния размер на линията на бедност за 2023 г. Сочи, че органът не отчел бъдещите ремонтни дейности по възстановяване на покрива на сградата, в която се намира апартаментът на жалбоподателя, които били на една значителна стойност, а само преценил, че в този апартамент нямало значителни вреди. Не била извършена комплексна оценка на нуждите на живеещите в етажната собственост семейства, сред които и настоящият жалбоподател, която сочела, че заедно следвало да понесат тежестта да заплатят сума от над 330 000 лева.

Органът не извършил преценка и на други обстоятелства, както повелявала нормата на чл.12, ал.2, т.8 от ЗСП и не отчел представените му писмени доказателства относно сумите, които следвало да се заплатят за възстановяване на щетите върху сградата, настъпили в следствие на възникналия в покривното пространство пожар. Претендира се и, че заповедта не била съответна на преследваните законови цели, установени в чл.1, ал.2, т.1-2. Иска се отмяна на заповедта и постановяване на решение, с което да се отпусне еднократна помощ на жалбоподателя в пълния законово определен размер от 1512,00 лева, да се присъдят в полза на жалбоподателя направените разноски, както и да присъди на адв. Увъзнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 400 лева за процесуално представителство по това дело, ведно с осъждане на дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора да заплати на адв. У и минимално възнаграждение за един адвокат за оказана безплатна правна помощ в производството пред органа.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, представляван от адв. У, който поддържа жалбата на доверителя си. В хода по същество излага подробни доводи по същество на искането си за отмяна на заповедта.

Ответникът – Директор на дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора, редовно и своевременно призован, се представлява от юрк. Т, която оспорва жалбата като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Излага в хода по същество конкретни доводи в подкрепа на това искане.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2023г. възникнал пожар в жилищен блок с административен адрес в [населено място], [улица], за което била извършена проверка от служители при Община Стара Загора, за констатациите от която бил издаден констативен протокол, в който било посочено, че покривната конструкция на сградата била изцяло изгоряла, заедно с дървените елементи на преградните стени на таванските помещения, част от тухлената зидария и комините били рухнали върху таванската плоча на четвъртия етаж /сградата била от 4 жилищни етажа/.

На 30.11.2023г. С. С. подал пред Дирекция „СП“ Стара Загора заявление-декларация № СЗП/Д-Ст/18756 /л.42/, с което поискал отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнал пожар. Видно от заявлението, С посочил, че бил работещо лице, с ТЕЛК решение, определящо процент на НР от 70 % до 89,99%, семейството се състояло от един член, с получени доходи през предходен месец от 2019,87 лева, от които 1365 лв. от трудова дейност и 579,87 лв. пенсия. Към заявлението били приложени и документи /л.46/.

По заявлението бил съставен на 15.12.2023г. социален доклад от социален работник при Дир. „СП“ Стара Загора /л.40-41/, като в т.7 от същия били описани и установените конкретни обстоятелства. В същата точка било посочено, че щетите от пожара били по покрива и таванските помещения, но поради огромното количество вода използвано за загасяване на огъня имало нанесени поражения в апартаментите по всички етажи от сградата, в която се намирал и апартамента на С. Било посочено, че по стените и тавана на апартамента, обитаван от С имало нужда от ремонт, част от мебелите също имали поражения, което налагало тяхната реставрация или подмяна. Покривът бил почти изцяло унищожен, а останалата част била невъзможно да се ремонтира, което налагало пълна подмяна. При тези констатации в т. 8 от социалния доклад социалният работник предложил отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП в размер на 1000 лева за нанесени в жилището му щети от възникнали в следствие на пожар на покрива и таванските помещения на сградата. Било посочено, че г-н С нямал възможности да извърши предстоящи ремонтни дейности със собствени средства и се нуждаел от финансова подкрепа.

На 15.12.2023г. и въз основа на изготвения социален доклад от същата дата, била издадена Заповед № ЗСП/Д-СТ-18756 от 15.12.2023г. на Директор дир. „СП“ Стара Загора, с която на осн. чл.16 от ППЗСП била отпусната на г-н С еднократна помощ в размер на 1000 лева за покриване на инцидентно възникнали потребности от пожар. Тази заповед била съобщена на С. на 20.12.2023г.

Чрез Дирекция „СП“ Стара Загора С. С. подал на 21.12.2023г. жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ-18756 от 15.12.2023г. на Директор дир. „СП“ Стара Загора /л.33-34/, с която оспорил като незаконосъобразна заповедта, в частта на определения размер на отпусканата му помощ, като претендирал, че му се следвала помощ в максимално определения в закона размер от 1512,00 лева. Жалбата била изпратена за произнасяне от Директор на РД“СП“ Стара Загора със съпроводително писмо от 02.01.2024г. /л.31/. С Решение № 24-РД06-0003 от 11.01.2024г. Директорът на РД“СП“ Стара Загора отхвърлил жалбата на С. С. против Заповед № ЗСП/Д-СТ-18756 от 15.12.2023г. на Директор дир. „СП“ Стара Загора като неоснователна.

Допълнително приложени доказателства: удостоверение №19/29.11.2023г. /л.38/; удостоверение от РС“ПБЗН“ Стара Загора /л.39/;

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: същата е процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирана страна, против годен за съдебен контрол административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.13, ал.6 от ЗСП и пред местно компетентния административен съд.

По същество, жалбата е неоснователна.

Не се повдига спор относно валидността на жаления акт. Като спорни се повдигат обстоятелствата по спазване на общите и специални административно-производствените правила, по материална законосъобразност на извода на органа, че на С се следва отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП в размер на 1000 лева, както и че заповедта не е съобразена с целта на закона.

Съдът не споделя за основателни оплакванията на жалбоподателя в тази насока, като приема, че заповедта е издадена при спазване на общите и специални административно производствени правила, при правилно приложение на закона и в съответствие с прокламираната в него цел.

На първо място не се споделят за основателни доводите на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви, които да обосноват извода на органа, че на С следва да се отпусне еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП именно в размер на 1000 лева. Такива конкретни мотиви, чрез които се обосновава и извода на органа относно размера на еднократната помощ се съдържат в изготвения социален доклад от социален работник и именно те имат характера на фактически мотиви на заповедта. Заповедта е и надлежно правно основана. Спазена е изискуемата се писмена форма. Няма допуснати допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Органът е изпълнил задължението си по чл. 27 от ППЗСП да проведе социална анкета, която включва проверки в дома на заявителя по настоящ адрес, проучване и анализиране на документи и събиране на необходимата информация. Неоснователни са възраженията в жалбата, че не били отчетени представените писмени доказателства относно финансовите параметри на бъдещите ремонтно- възстановителни дейности на покривната конструкция на сградата. Тези документи не са релевантни за решаващата воля на органа, чиято цел на произнасяне не е отпускане на средства за възстановяване на всички последици от настъпилия пожар в сградата, където се намира апартаментът, обитаван от С. Органът е овластен да извърши преценка на онези обстоятелства, които обосновават или не нуждата от отпускане на еднократна помощ на лице, по отношение на което е налице инцидентно възникнала нужда от комунално-битов характер, която той следва да поеме, чрез получаваните финансови средства и имущество.

Данните от преписката сочат, че такава преценка е извършена при всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и е обоснована чрез данните от изготвения социален доклад, като в крайна сметка е прието от органа, че г-н С удостоверява правото си да му бъде отпусната заявената еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП и в този смисъл актът е принципно положителен за него – налице е възникнала комунално – битова нужда от инцидентен характер /в следствие на пожар/ и неговите доходи са недостатъчни за покриването на нужните ремонтни дейности по възстановяване на апартамента, в който живее.

Г-н С, чрез пълномощника си обаче претендира, че се следва отпускане на пълния размер на определената в закона помощ, като счита, че конкретните обстоятелства налагат тя да е в максималния размер от 1512,00 лева, което е равно на трикратния размер на линията на бедност за 2023г. Това обаче е обосновано единствено и само с данните за значителния размер на финансови средства, които следва да се дадат за извършването на възстановителните работи по покрива на сградата. Тези съображения обаче не са релевантни за волята на органа в случая. Преценката на ответника, че конкретно установените данни за възможностите на С да покрие инцидентно възникналата за него битово-комунална нужда по ремонт на жилището му е извършена както се посочи по-горе при пълно и всестранно установяване на релевантните обстоятелства и като основаваща се на тях е достигнато до правилния извод, че се следва отпускане на исканата помощ, която е определена в размер на 1000 лева, съобразно на установените нужди на заявителя. Следва да се отчете, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСП, където се съдържа дефиниция на понятието "социални помощи", това са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лице. Конкретната еднократна помощ се отпуска именно за допълване на доходите на лицето, за да се справи с тази инцидентно възникнала за него нужда, която поради своя характер не е била предвидена и съотв. оказва въздействие върху основните социални нужди и потребности на лицето. Именно при съобразяване на тези законови постановки органът е определил един не малък размер на еднократната помощ по чл.16 от ППЗСП, който съдът приема за законосъобразно определен, защото е съобразен с конкретната нужда за ремонтиране на апартамента, обитаван от С, пострадал в следствие гасенето на пожара на покрива на сградата.

С оглед оплакването, че заповедта не е съобразена с целта на закона, то следва да се посочи, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗСП, българските граждани са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности, а съгласно ал.2, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Т.е., отпускането на социална помощ се прави по отношение на нуждаещи се лица, при наличие на конкретно законово основание. За да се отпусне такава, специализираните органи следва да установят наличието на конкретна необходимост и реализация на хипотезата на нормативна разпоредба, предвиждаща отпускането на конкретен вид социална помощ и в съответствие с това да отпуснат такава в определен размер. Необходимост от подпомагане обаче не предполага винаги определяне на пълния законово предвиден размер на съответната помощ. Употребения в нормата израз „до“, сочи, че разходването на публични средства следва да е такова, което да е оправдано от законова гледна точка. В случая именно това е налице, защото за С. С. е прието, че същият удостоверява предпоставки за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, а размерът от 1000 лева е достатъчен за покриване на конкретно установените поражения в апартамента, който той обитава и за чието възстановяване в крайна сметка същият е подал и заявлението от 30.11.2023г. /видно от титулната страница на подаденото заявление-декларация по образец/.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, поради което и исканията на пълномощника на С. С. за присъждане на разноски и определяне на възнаграждение за един адвокат се явяват неоснователни.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. Е. С. от [населено място] против Заповед №ЗСП/Д-СТ/18756 от 15.12.2023г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], в частта, в която е отказано отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнала нужда по чл. 16, ал.1 от ППЗСП в пълния размер от 1512 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Е. С. от [населено място] за присъждане на разноски по делото

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. У за определяне в негова полза на възнаграждение за адвокат на осн. чл.38 от ЗАдв. за осъществената защита по това дело.

 

Решението е окончателно.