№ 141
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 182 от 10.01.2024 г. по гр. д. № 11343/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-12 състав, съдът е
отхвърлил предявените от С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж. к.
***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, срещу „КСК КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дървеница,
ул. Яна № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 6, искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, и чл. 92
от ЗЗД за осъждането на „КСК КОНСУЛТ“ ЕООД да заплати на С. К. С.
следните суми: 35 000 (тридесет и пет хиляди) Евро – главница,
представляваща заемна сума по Договор за паричен заем от 02.06.2008 г.,
сключен между страните, 8 400 (осем хиляди и четиристотин) Евро –
възнаградителна лихва за периода от 02.06.2008 г. до 02.06.2020 г., 5 000
(пет хиляди) Евро – неустойка за забава за периода от 02.06.2020 г. до
15.09.2021 г.
С решението си, съдът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил С. К.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж. к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, да
заплати на „КСК КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Дървеница, ул. Яна № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 6, сума
в общ размер на 8 660 (осем хиляди шестстотин и шестдесет) лева ,
1
представляваща сторените от ответника разноски пред първоинстанционния
съд.
С постановено по реда на чл. 248 от ГПК Определение №
8964/11.06.2024 г. по гр. д. № 11343/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, I-12 състав, съдът е изменил постановеното от него
решение в частта за присъдените разноски, като е намалил присъдените в
полза на „КСК КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Дървеница, ул. Яна № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 6,
разноски по делото, дължими от С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ж. к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, от 8 660 (осем хиляди шестстотин и
шестдесет) лева на 3 760 (три хиляди седемстотин и шестдесет) лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С. К. С.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при наведени възражения за
необоснованост и неправилност, доколкото първоинстанционното решение
било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По
същество, на първо място във въззивната жалба се излага, че Софийски
градски съд неправилно бил възприел процесният договор за паричен заем
като антидатиран и с неистинско съдържание, тъй като доказателствената
тежест да установи тези обстоятелства била за ответника, а в същото време
цитираната в решението практика на ВКС не била обвързваща съда, защото не
била тълкувателна такава. Отделно, като неотносими към предмета на делото
първоинстанционният съд бил счел за установени обстоятелства около
воденото счетоводство в ответното дружество, в частност липсата на
осчетоводяване на сумата по паричния заем. Допълнително съждението на
съда за липса на предоставени оригинали на изискани документи било
невярно, а в цялост и самото решение било немотивирано. Поради това се
отправя молба към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното
решение, а с това уважаване на предявените искови претенции. Претендират
се разноски.
В подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор, „КСК
КОНСУЛТ“ ЕООД оспорва така депозираната въззивна жалба като
неоснователна по подробно изложени в същия съображения. Претендират се
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
2
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно
и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата
обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в
съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото e представен Договор за паричен
заем от 02.06.2008 г., сключен между ищеца С. К. С., в качеството си на
заемодател, и ответника „КСК КОНСУЛТ“ ЕООД, действащо чрез
управителя Д. И. С., в качеството си на заемополучател. Видно от
съдържанието на този документ, заемодателят се е задължил да предостави на
заемополучателя сумата от 35 000 Евро, като предаването на сумата се е
осъществило чрез трето за договора лице (чл. 1), а от своя страна
заемополучателят се е задължил да върне заемната сума и плати
възнаграждение на заемодателя (чл. 2) до 02.06.2020 г. (чл. 3). В конкретика,
съдържанието на договора сочи, че заемната сума е била предадена на
дружеството „КОМЕРС-К“ ЕООД, ЕИК *********, действало чрез И. Д. Т. –
пълномощник на тогавашния управител на това дружество – С. И. А..
Предаването на средствата е удостоверено с две разписки – едната от
22.08.2007 г. за сумата от 23 400 Евро, а другата от 02.06.2008 г. за сумата от
10 600 Евро. В процесния договор е отбелязано, че тези средства били
предназначение за закупуване, довършителни работи и обзавеждане на
индивидуализиран недвижим имот, находящ се в гр. ***, район „***“,
местност „***“ (чл. 1). Допълнително, съгласно чл. 6 от процесния договор,
при неизпълнение на задължението за връщане на заема в уговорения срок,
3
заемополучателят дължи неустойка в размер на 0.3% от главницата за всеки
ден забава, но не повече от 5 000 Евро.
Във връзка с предоставянето на заемната сума, по делото са представени
и два броя разписки, удостоверяващи предаване на суми от ищеца С. К. С. на
И. Д. Т., действаща като пълномощник на управителя на дружеството
„КОМЕРС-К“ ЕООД, ЕИК *********, съответно от 22.08.2007 г. за сума в
размер на 23 400 Евро и от 02.06.2008 г. за сума в размер на 10 600 Евро, като
в разписките е посочено и основанието за плащане – първа и последна
вноска за покупка на недвижимия имот, находящ се в гр. ***, район „***“,
местност „***“.
Доколкото с отговора на исковата молба, посочените по-горе частни
свидетелстващи документи са били оспорени от страна на ответника по
отношение на тяхното съдържание и дата на изготвяне, то с Определение №
12130/13.10.2023 г. по гр. д. № 11343/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, I-12 състав, и на основание чл. 183 от ГПК
ищецът е бил задължен в срок до насроченото открито съдебно заседание по
делото да представи в оригинал или официално заверени препис от
процесните Договор за паричен заем от 02.06.2008 г., разписка от 22.08.2007 г.
и разписка от 02.06.2008 г. Било е указано също, че при непредставяне на
посочените документи в оригинал или под формата на официално заверени
преписи в срок, то преписите от същите, намиращи се в кориците на делото,
ще бъдат изключени от доказателствата по делото. При това положение, до
проведеното първо по делото открито съдебно заседание от 14.12.2023 г.
ищецът не е изпълнил указанията относно разписката от 22.08.2007 г.,
поради което и първоинстанционният съд с протоколно определение №
10389/14.12.2023 г. е изключил от доказателствата по делото
представеното копие от разписка от 22.08.2007 г.
Видно от представеното по делото Уведомление с изх. № 1553-06-
1360/28.11.2023 г. по описа на ТД на НАП – София, офис „Младост“ се
установява, че за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2022 г. ищецът С. К. С. не е
подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, касателно
предоставения от него паричен заем – предмет на настоящото производство.
На следващо място, по делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 24, том IV, рег. № 5871, дело №
539 от 2008 г., от съдържанието на който става ясно, че дружеството
„КОМЕРС-К“ ЕООД е прехвърлило на ответника „КСК КОНСУЛТ“ ЕООД
срещу продажна цена от 21 248 лева, недвижим имот, представляващ офис №
6, със застроена площ от 29.22 кв. м., заедно с 0.9733 % идеални части от
общите части на сградата и толкова от правото на собственост върху УПИ V-
1610 кв., който имот се намира в гр. ***, район „***“, местност „***“.
От представените по делото справки от ТРРЮЛНЦ към Агенцията по
вписвания, се установява динамиката в управлението и собствеността на
ответника „КСК КОНСУЛТ“ ЕООД, като до 05.07.2021 г. негов управител е
4
била Д. И. С., а впоследствие и лицата Д. Х. К., както и считано от 14.10.2021
г. – Ц. Н. К.. Междувременно се установява, че едноличен собственик на
ответника до 05.07.2021 г. е лицето К. С. К..
Във връзка с посочените по-горе физически лица, видно от
представените по делото удостоверения за наследници и родствени връзки
се установява, че Д. И. С. е съпруга на ищеца С. К. С., а К. С. К. е техен син,
който е починал на 12.04.2021 г. В същото време, негови наследници се явяват
Д. Х. К. (съпруга), С. К. К. (син) и Ц. К. К. (дъщеря).
Предвид спорните между страните обстоятелства, по делото пред
първоинстанционния съд е било допуснато, изслушано и прието като
неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от
вещото лице Ю. Н.. Видно от същото, то се установява предвид клаузите на
процесния Договор за паричен заем от 02.06.2008 г., че размерът на
дължимата възнаградителна лихва възлиза на сумата от 8 400 Евро, а този
на дължимата неустойка възлиза на сумата от 5 000 Евро. В същото време,
вземайки предвид приложените по делото финансови отчети и балански на
ответника за периода от 2007 г. до 2016 г., вещото лице е заключило, че няма
данни за извършено осчетоводяване на предоставен заем от ищеца на
ответника, съгласно процесния Договор за паричен заем, като по-
конкретно: в счетоводните баланси на ответника – не са отразени
задължения по заеми; в счетоводството на ответника – не са
осчетоводявани заеми; в отчета за паричните потоци на ответника – не
са отразени парични потоци, свързани с получени или предоставени
заеми; по разплащателната сметка или в касата на ответника – не са
постъпвали парични средства от предоставени заеми; в отчета за
приходите и разходите на ответника – не са отразени разходи за лихви и
други финансови разходи по повод на процесния Договор за паричен заем.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на
допуснатата и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводната
експертиза. Експертизата и заключенията по нея са компетентно изготвени,
като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а
напротив – те се основават на тях.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен в
момента, в който заемодателят предаде на заемополучателя парична сума или
друга заместима движима вещ, а последният поеме задължението да върне
полученото. Следва да се отбележи също, че писмената форма на договора за
заем е за неговото доказване, а не за неговата действителност. В тази връзка, в
производството по иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че е предал на ответника заетото, а ответникът следва да докаже
възраженията си, че за него не съществува задължение за връщане на
претендираното, които биха могли да бъдат: погасяване на задължението
5
поради изпълнение на задължението за връщане или поради погасяване на
вземането по давност; порок на волята при сключване на договора; получаване
на друго правно основание, различно от заем и други. От друга страна, няма
пречка страните да договорят сумата или другата заместима движима вещ да
бъде предадена от заемодателят на трето по договора лице, с което
фактическият извод на съда за това кой точно е получил заемът – ответникът
или третото лице, и правния извод на съда за това какви са материалните
правоотношения, които го обясняват, в това число и съставянето на
документа, от който се твърди, че произхожда облигационното
правоотношение, е в доказателствена тежест на ищеца.
Касателно представения от ищеца частен документ – Договор за
паричен заем от 02.06.2008 г., чиято дата и съдържание са били оспорени от
ответника, следва да се спомене на първо място, че датата на сключване на
договора за заем не е такъв задължителен реквизит, който да обуславя
неговата действителност, но при оспорване, че заемно правоотношение
въобще не е възникнало, поради непредаване на процесната сума от ищеца на
ответника (или на трето по договора лице), то датата на реалното предаване
на сумата е от съществено значение да бъде установена по делото, за да
може съдът да приеме, че е осъществен фактическият състав на договора за
заем. Освен това, следва да се съобрази, че съгласно формиралата се
константна практика на ВКС (сред която и Решение от 20.02.2014 г. по гр. д.
№ 742/2021 г. на I г. о. на ВКС,) макар на юридическото лице, на което се
противопоставя частния документ, съставен с участието на органния му
представител, да не е трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК, респективно
да не може да се позовава на липсата на достоверна дата, то самият характер
на документът като частен такъв не се ползва с обвързваща за съда
доказателствена сила относно датата на съставянето му, а тя следва да
бъде установена с други доказателствени средства (в този смисъл Решение
№ 95 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г. на III г. о. на ВКС, Решение №
84/23.06.2009 г. по т. д. № 681/ 2008 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 229 от
29.01.2021 г. по гр. д. № 4529/2019 г. на IV г. о. на ВКС и други).
В тази връзка, предвид указанията на първоинстанционния съд в
Определение № 12130/13.10.2023 г. и правилно разпределената
доказателствена тежест по повод предмета на делото, а именно наличието на
заемно правоотношение с ответника, сключено на посочената в договора дата,
то от доказателствата по делото не може да се изведе несъмнена
фактическа констатация за датата на съставяне на процесния Договор за
паричен заем. Косвени доказателства разколебаващи твърденията на ищеца,
респективно в насока, че представения частен документ е съставен след
датата, на която съпругата на ищеца – Д. И. С. е изгубила представителните си
права по отношение на ответника, са кредитираните от съда заключения на
съдебно-счетоводната експертиза, от която се установява, че в счетоводството
на ответника не е отразено наличието на твърдяното заемно правоотношение,
а също и че самият ищец не е декларирал в процесния период това заемно
6
правоотношение пред компетентния държавен орган – НАП. Отделно и по
повод на представените разписки, трябва да се отбележи, че сумата е
платена на трето лице във връзка със сключен договор за покупко-
продажба, а в същото време от представения по делото нотариален акт
е било отразено, че сумата е платена преди сключването му. Всичко това,
наред с възраженията на ответника и липсата на потвърждаване на действията
по сключване на процесния Договор за паричен заем, водят до еднозначния
извод, че последният не е породил правни последици, съответно не обвързва
страните по него.
Досежно представените по делото разписки, едната от които правилно е
била изключена от доказателствения материал по делото, доколкото ищецът
не е изпълнил задължението си по смисъла на чл. 183 от ГПК, следва да се
спомене следното. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
както обстоятелството, че заемната сума е предадена, така и
обстоятелството, че предаването е било въз основа на договор за заем,
като установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто. В този смисъл, ако предаването на
твърдяната сума е установено, но липсват други данни на какво основание е
сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от
заемен договор. В случая, представените разписки (дори едната от тях да не
беше изключена от доказателствената съвкупност по делото) установяват
единствено предаване на парични суми от ищеца на трето за делото лице във
връзка със закупуване на недвижим имот, поради което и предвид на липсата
на обвързващ характер на Договора за паричен заем, не може да се приеме
само въз основа на това, че между предалият сумите и ответника е налице
валидно заемно правоотношение. Още повече, управителят на ответника към
датата на разписките е съпругата на ищеца, а негов едноличен собственик –
синът на ищеца, като в тези документи никъде не е отбелязано, че съответната
сума се предава поради наличието на заемно правоотношение. Казано с други
думи, от представените разписки не може да се презумира наличието на
заемен договор, още по-малко намерение за обвързване на ответника за
връщане на предадените суми на каквото и да е основание.
Ето защо и при прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест по смисъла на
чл. 154 от ГПК, следва да се приеме, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заемно
правоотношение с ответника, с което и правилно първоинстанционният
съд е отхвърлил исковите претенции.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сторените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, като ответникът е ангажирал в тази
7
насока доказателства за направата на разноски в размер на 8 100 лева.
Предвид направеното от ищеца възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото, по което пред
въззивната инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание,
настоящият въззивен съд счита така претендираното адвокатско
възнаграждение за прекомерно в своя размер. С оглед на всички данни по
делото, ведно с необвързващия съда характер на Наредба № 1/09.07.2004 г. и
мотивите към Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, то
адвокатското възнаграждение в случая като разноски, които следва да се
присъдят на ответника, следва да се намали до размер от общо 3 600 (три
хиляди и шестстотин) лева.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182 от 10.01.2024 г. по гр. д. №
11343/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-12
състав.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж. к. ***, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „КСК
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Дървеница, ул. Яна № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 6, сумата от 3 600 (три
хиляди и шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8